Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 269
гр. Свищов, 25.11.2019г.
Свищовският районен съд в публично съдебно заседание
на 15.05.2019г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СТЕЛА БЪЧВАРОВА
при
секретаря Татяна Тотева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 600/2018г. по описа на съда, за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявен иск с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК вр. чл. 27 ал. 1 т. 2 от Закона за арендата в земеделието.
Ищецът Н.С.А. твърди, че е наследник на С. А. Х.,
починал на 20.07.2011г. Твърди, че на 21.12.1946г. наследодателят му придобил
по силата на договор за покупко-продажба недвижим имот в гр.Свищов,
представляващ дворно място от 980 кв.м. при тогавашни граници на юг – улица, на
изток – С.П., на запад – И.К.и на север И.Т.Х.. Договорът бил вписан със
Записка за вписване на договор за покупко-продажба №120, том ІІ от 21.12.1946г.
Твърди, че при влизане в сила на Кадастралния план на гр.Свищов от 1962г. на
имота е даден планоснимачен номер 1763. Имотът е
отразен разписния лист като собственост на наследодателя С. А. Х.. След влизане
в сила на Регулационния план на града от 1967 година, имотът е урегулиран в
парцел V в кв.66 по плана, описан с площ от 970 кв.м. и отреден за озеленяване.
Твърди, че имотът не е бил заеман от държавата. По отношение на него не е била
провеждана процедура по отчуждаване и през цялото време се е владеел и ползвал
от неговия собственик. Наследодателят на няколко пъти през 1979г. предприемал
стъпки за изясняване статута на имота и за разрешение за строителство в него,
но бил уведомяван, че може да ползва имота за стопански нужди до неговото
отчуждаване. Твърди, че към 1967г., когато е влязъл в сила регулационния план
на града е действал Закона за планово изграждане на населените места. Съгласно
чл.39 от този закон, недвижимите имоти на частни лица и обществени организации
се считат за отчуждени от деня на обезщетяване на собственика. Такова
обезщетение не е било изплащано. Твърди, че през 1995г. с констативен НА №4,
том І, дело № 12/1995г. на Свищовския районен съдия, тримата наследници на С. Х.
– Л.К.Х.а, Н.С.А. и А. С.ова К.са били признати за
собственици по наследство и давностно владение на
празно дворно място от 970 кв.м., съставляващо
планоснимачен № 1763 в кв. 66 по плана на гр.Свищов,
при граници: улица, Р.П.А., Р.Б.Б., Т. А. Т. и И.Р..
Твърди, че имота се е ползвал от наследодателя и неговите наследници като са
заплащали и местен данък в общината.
Твърди, че през 2009г. влязла в сила новата
кадастрална карта на града. Според нея спорния имот попада в поземлен имот с
идентификатори 65766.702.9720, 65766.702.9619, 65766.702.4483 и 65766.702.1761.
Поради това от страна на ищеца били предприети стъпки за изменение на
кадастралната карта досежно отразяването в нея на имота. Изготвен бил и проект
за изменение на кадастралната карта. След извършеното уведомление от СГКК гр. Велико
Търново е изпратила писмо, с което уведомяват, че спорния имот е публична
общинска собственост и че е налице спор за материално право, пречещо да се
извърши поправката.
При това положение
у ищеца бил налице правен интерес от предявяване на установителен иск по
чл.124 от ГПК. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено
по отношение на О.С. че ищеца Н.С.А. и останалите наследници на Л.К.Х.а, б.ж.
на гр.Свищов, починала на 20.07.2011г. са собственици на празно място от 970
кв.м., съставляващо планоснимачен номер 1763 в кв. 66
по плана на гр.Свищов при граници към 1995г.: улица, Р.П.А., Р.Б.Б., Т. А. Т. и И.Р., който имот попада в поземлени имоти с
идентификатори 65766.702.9720, 65766.702.9619, 65766.702.4483 и 65766.702.1761
има площ от 978 км.м. и заема пространството между начупената линия между
плочките с координати Т.1 с координати :Х-4730155.041 и У – 9432302.361, Т.2 с
координати :Х-4730147.904 и У – 9432309.554, Т.3 с координати :Х-4730136.916 и
У – 9432305.041, Т.4 с координати :Х-4730129.860 и У – 9432298.210, Т.5 с
координати :Х-4730148.506 и У – 9432262.557, Т.6 с координати :Х-4730151.660 и
У – 9432259.050, Т.7 с координати :Х-4730167.410 и У – 9432266.900. Претендира
разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е получен отговор на исковата молба, в който ответната страна счита иска за
недопустим или евентуално недопустим. Излага съображения за това. По
основателността на иска счита същия за неоснователен. Твърди, че процесния имот
попада в части от поземлени имоти, които представляват улица- публична общинска
собственост, а други – охранителна зона също публична общинска собственост,
както и имот отреден за озеленяване. Твърди, че собствеността на имота
принадлежи на Общината. Твърди, че ищецът не е собственик на процесния имот по
силата на правна сделка., а представения НА не се ползва със силата на
присъдено нещо. Твърди, че съгласно Закона за пътищата частите от този имот,
които попадат в две улици са публична общинска собственост. Общината е
придобила собствеността върху процесния имот след влизането в сила на подробния
устройствен план, като нямало значение дали собственикът е обезщетен.
В съдебно заседание
ищецът редовно призован се представлява от адв.Б. Г..
С писмено становище поддържа исковата молба, като моли съда да постанови
решение, с което да уважи иска.
В съдебно заседание
ответника редовно призован се представлява от адв. Н. Шопов. С писмено
становище поддържа отговора на исковата молба, като моли съда да отхвърли иска.
Съдът, след като взе
предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235,ал.2 от ГПК,
приема за установено от фактическа страна следното :
Видно от удостоверение
за наследници № 06-09-224/07.03.2019 г. на О.С. наследодателят на ищеца - С. А.
Х. е починал на 16.08.1994 г. в гр. Свищов, като е оставил за свои наследници
съпруга Л.К.Х.а и двете си деца - дъщеря А. С.ова К.и
син Н.С.А.. Видно от удостоверение за наследници 06-09-775/30.08.2017г. на о.С.
че съпругата Л. Х.а е починала на 20.07.2011г. и е оставила за свои
наследници ищеца – Н.С.А. и неговата сестра А. С.ова К..
По делото е
представена Записка за вписване на договор за покупко-
продажба № 120, том II от 21.12.1946 г., видно от която е, че на същата дата е
вписан Договор за покупко-продажба на недвижим имот, по силата на който
наследодателят на ищеца – С. Х. е придобил правото на собственост върху Дворно
място от 980 кв.м., при граници: на юг - улица, на изток - С.П., на запад - И.К.и
на север останалата част от същото място, собственост на продавача И.Т.Х..
Представена е и
извадка от разписния лист към Кадастралния план на гр. Свищов от 1962 г., видно
от която е, че наследодателя С. А. Х. е собственик на имот с планоснимачен номер 1763 в кв. 66 на основание Записка за
вписване № 120/21.12.1948г.
Представено по
делото е писмо №АБ 2797 от 6.02.1979г. на Окръжен народен съвет, подписано от
арх.В. – главен специалист и арх.Г. – Началник управление „Архитектура и
благоустройство“ до Общински народен съвет гр.Свищов с копие до С. А. Ч.,
съгласно което ново строителство в имота не се разрешава, тъй като същият е
предвиден за озеленяване. Няма пречка собственикът да ползва имота за стопански
нужди до неговото отчуждаване.
Представено е и
писмо с изх. №77 от 20.02.1979г. подписано от Началник отдел „Архитектура и
благоустройство“ при Общински народен съвет и Зам. председателя на Общинския
народен съвет, с което на Х. е съобщено, че мястото с пл.№1763 е отредено за
озеленяване съгласно регулационния план. Строителство не се разрешава. Може да
бъде ползвано докато стане нужда да бъде отчуждено и изплатено.
През 1995 година с
Констативен нотариален акт за собственост № 4, том I, дело № 12/1995 г. на
Свищовския районен съдия, ищецът Н.С.А., сестра му А. С.ова
К.и майка им Л.К.Х.а са били признати за собственици по давностно
владение и наследство на празно дворно място от 970 кв.м., съставляващо планоснимачен номер 1736 в кв. 66 по плана на гр. Свищов,
при граници: улица, Р.П.А., Р.Б.Б., Т. А. Т. и И.Р. в
съотношение 4/6-ти ид.части за Л. Х.а и по 1/6-та ид.част за Н.А. и А. К..
Представено по
делото и удостоверение за данъчната оценка на имот, както и квитанции, с които
ищецът и неговата сестра са платили през годините до настоящия момент, всички дължими
местни данъци и такси.
Представено е и
Решение №18-7406-05.10.2017г. на Началник СГКК Велико Търново, с което отказва
да издаде заповед на основание чл.54, ал.4 от ЗКИР з изменение на кадастралната
карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти в гр. Свищов за поземлени
имоти с идентификатори 65766.702.9720, 65766.702.9619, 65766.702.1761 и
65766.702.4483 с адрес гр.Свищов, ул. ****което изменение се изразява в
нанасяне на поземлен имот с идентификатор 65766.702.134 /пл. № 1763 кв.66 по
плана от 1967г./.
Представен по делото
е и Акт №962 от 02.10.2002г. за общинска собственост на основание чл.2, ал.1,
т.2 от ЗОС, чл.22 от ЗВ и чл. 30, ал.2, т.4 от ППЗОС на помпена станция
„Болница“ разположена парцел LXVI кв.66 по регулационния
план на гр.Свищов, строена 1940г.,масивна едноетажна сграда.
Разпитани по делото
бяха свидетели - съпрузите Д. и А. К.. Същите изнесоха, че процесното дворно
място е било обработвано от наследодателя на ищеца до неговата смърт през 1994
година. Там отглеждал овощни дървета. След смъртта му имота останал без грижи,
защото преживялата му съпруга Л. имала здравословни проблеми, а децата им се
били установили във Варна. Въпреки това, те пращали пари, с които съпрузите плащали
данъците за имота.
Видно от
заключението на вещото лице по изготвената съдебно-техническата експертиза процесният
имот не е отразен в кадастралния план от 1916г. Нанесен е в Кадастралния план от
1962 г. като имот с планоснимачен номер 1763. С
последващия Регулационен план от 1967 година според вещото лице, спорния имот е
включен в общ парцел предназначен „за охранителна зона", защото се намирал
непосредствено до воден резервоар. Кадастралната
карта одобрена със Заповед РД-18-10/12.02.2009г. процесният имот не е
отразен. В заключението се вещото лице сочи,
че отчуждитени процедури относно имота не са били
провеждани. Според експерта имотът по Записката за вписване от 1948 година, описаният
в Констативен нотариален акт за собственост от 1995 година имот и този, описан
в исковата молба и в приложената Скица-проект № 15-488884-06.10.2017г. са
идентични.
При така
установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи :
Предявен е
установителен иск с правно основание чл.124 от ГПК. Съдът намира така
предявения иск за допустим с оглед твърденията на ищеца и събраните в тази
насока доказателства, че правото му на собственост върху процесния недвижим
имот се оспорва от ответника. В тази
връзка неоснователно е възражението за недопустимост на иска, тъй като е
предявен само от единия наследник. Установена е съдебна практика, че предявяването на иск за собственост
относно съсобствена вещ е действие на обикновено управление и може да се
извърши от всеки от съсобствениците. Това е така, защото с иска се цели защита
на общи права и участието на всички наследници не е задължително (Решение № 144
от 15.09.2010 г. на ВКС по гр. д. № 5105/2008 г. ІV г.о., също и Определение №
148 от 05.10.2009 г. по .гр. д. № 1469/2009 г., ГК, І г.о. на ВКС). Решението
на съда ползва всички наследници, дори и неучаствалите в производството по
делото.
За основателността
на иска в тежест на ищеца бе да проведе главно и пълно доказване на правото му
на собственост върху спорния имот. Законът урежда в чл. 77 от ЗС способите за
придобиване на право на собственост – чрез правна сделка, по давност или по
други начини, определени в закона. От представените по делото писмени
доказателства - Записка за вписване от №120/1948 г. се установява, че
наследодателят на ищеца е придобил имот от 980 кв.м. при конкрентни
граници. В подкрепа на обстоятелството, че
наследодателя С. А. Х. е придобил собствеността на процесния имот е
и приетия по делото разписен лист към Кадастралния план на гр. Свищов от 1962
г., в който имотът е индивидуализиран с планоснимачен
номер 1763 в кв. 66 на основание Записка за вписване № 120/21.12.1948г. По делото бе представен и Нотариален акт за
собственост на недвижим имот по давностно владение и
наследство от 12.01.1995 г. съгласно който наследниците на С. А. Х. са признати
за собственици на дворно място от 970 кв.м. в гр.Свищов, съставляващ планоснимачен номер 1763 в кв. 66. Тези писмени
доказателства кореспондират с приетото по делото заключение на вещото лице,
според което имотът по Записката за вписване от 1948 година, описаният имот в
Констативния нотариален акт за собственост от 1995 г. и този, описан в исковата
молба и в приложената Скица-проект № 15-488884-06.10.2017г. са идентични. Не на
последно място от приетото доказателство писмото от 6.02.1979г., в което се
съобщава на наследодателя С. Х., че имота е предвиден за озеленяване, но няма
пречка собственикът да го ползва за стопански нужди до неговото отчуждаване, се
признава, че процесния имот е собственост на
наследодателя на ищеца. Предвид на това ищецът доказа правото си на съсобственост
върху спорния имот при граници към 1995г.: улица, Р.П.А., Р.Б.Б., Т. А. Т. и И.Р., който имот попада в поземлени имоти с
идентификатори 65766.702.9720, 65766.702.9619, 65766.702.4483 и 65766.702.1761
има площ от 978 км.м. и заема пространството между начупената линия между
плочките с координати Т.1 с координати :Х-4730155.041 и У – 9432302.361, Т.2 с
координати :Х-4730147.904 и У – 9432309.554, Т.3 с координати :Х-4730136.916 и
У – 9432305.041, Т.4 с координати :Х-4730129.860 и У – 9432298.210, Т.5 с
координати :Х-4730148.506 и У – 9432262.557, Т.6 с координати :Х-4730151.660 и
У – 9432259.050, Т.7 с координати :Х-4730167.410 и У – 9432266.900.
По възражението на ответника,
че имотът е публична общинска собственост, съдът намира същото за
неоснователно. Актовете за държавна, съответно за общинска собственост, са
официални документи, съставени от длъжностни лица по определен ред и форма, с
които се удостоверява възникването, изменението и погасяването на държавната/
общинската собственост. Освен описание на имота и неговото местонахождение, в
акта се посочва и основанието- както правното, така и фактическото, по силата
на което имотът е станал държавна /общинска/ собственост. Това е така, тъй като
актовете за държавна/ общинска/ собственост нямат правопораждащо
действие, а само констатират придобитото по някой от предвидените в чл. 77 ЗС
способи на право на собственост. При направено такова възражение в тежест на
ответника бе да установи откога и на какво основание - отчуждаване, сделка или
др.начин, процесния имот е станал общинска
собственост. Доколкото се твърдеше, че 32 кв.м. от процесния имот са актувани с
Акт №962 от 02.10.2002г. за общинска собственост на основание чл.2, ал.1, т.2
от ЗОС, чл.22 от ЗВ и чл. 30, ал.2, т.4 от ППЗОС на помпена станция „Болница“
разположена в парцел LXVI кв.66 по регулационния план на гр.Свищов, ответникът
не представи доказателства в тази насока.
Същото се отнася и
до възражението, че от представените по делото доказателства се установява, че
процесния имот попада в част от две улици, които са общински пътища, съответно
публична общинска собственост, поради което не могат да бъдат придобити по давностно владение. Според ответната страна по силата на
чл. 16, ал.1 от ЗУТ с влизането в сила на подробния устройствен
план О.С. е придобила собствеността върху процесния имот. На първо място ответника
не представи доказателства за влязъл в сила подробен устройствен
план, както и че са налице условията на чл. 16 ал.1 от ЗУТ за непосредственото
му отчужително действие. Според цитираната
разпоредба, действаща към 2009г. с подробен устройствен
план за територии с неурегулирани поземлени имоти, както и за територии с
неприложена първа регулация по предходен устройствен
план се определят необходимите площи за изграждане на обектите на социалната
инфраструктура - публична собственост на озеленените площи, обединени в зелена
система, и на общите мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура. За
осъществяване на тези предвиждания с влизането в сила на плана собствениците на
недвижими имоти прехвърлят в полза на общината процентна част от площта на
имотите си, определена с плана, но не повече от 25 на сто. В настоящия случай
тази разпоредба е неприложима, т.к. имотът е урегулиран с плана от 1967 г. , а чл.
16 от ЗУТ касае само неурегулирани до тогава имоти или такива с неприложена първа
регулация.
Поради изложеното
предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен.
В тежест на ответника на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК
следва да се възложат направените по
делото разноски в размер на 1248, 45 лева, от които 112,23 лева – внесена ДТ, 870 лева –
заплатено адвокатско възнаграждение, 250 лева – депозит да вещо лице, 11,22
лева –ДТ за вписване на исковата молба, 5,00 лева – ДТ за съдебно
удостоверение, които разноски ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца.
Водим
от горното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на О.С. *****, с адрес ***, представлявана от Кмета Г.Г., че Н.С.А. с ЕГН **********
с адрес *** и останалите наследници на Л.К.Х.а, б.ж. на гр.Свищов, починала на
20.07.2011г. са собственици на празно място от 970 кв.м., съставляващо планоснимачен номер 1763 в кв. 66 по плана на гр.Свищов при
граници към 1995г.: улица, Р.П.А., Р.Б.Б., Т. А. Т. и
И.Р., който имот попада в поземлени имоти с идентификатори 65766.702.9720,
65766.702.9619, 65766.702.4483 и 65766.702.1761 има площ от 978 кв.м. и заема
пространството между начупената линия между плочките с координати: Т.1 с
координати: Х-4730155.041 и У – 9432302.361, Т.2 с координати: Х-4730147.904 и
У – 9432309.554, Т.3 с координати: Х-4730136.916 и У – 9432305.041, Т.4 с
координати: Х-4730129.860 и У – 9432298.210, Т.5 с координати: Х-4730148.506 и
У – 9432262.557, Т.6 с координати: Х-4730151.660 и У – 9432259.050, Т.7 с
координати: Х-4730167.410 и У – 9432266.900.
ОСЪЖДА О.С. *****, с адрес ***, представлявана от
Кмета Г.Г. да заплати на Н.С.А. с ЕГН ********** с
адрес *** направените по делото разноски в размер на 1248, 45 лева ( хиляда двеста
четиридесет и осем лева и 45 ст./, от които 112,23 лева – внесена ДТ, 870 лева
– заплатено адвокатско възнаграждение, 250 лева – депозит да вещо лице, 11,22
лева –ДТ за вписване на исковата молба, 5,00 лева – ДТ за съдебно удостоверение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: