№ 374
гр. Перник, 11.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Петя Й. Котева
при участието на секретаря Даниела Бл. Иванова
като разгледа докладваното от Петя Й. Котева Административно наказателно
дело № 20241720201098 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е Наказателно постановление № 23-1158-000363 от
06.03.2023г. (НП), издадено от началник сектор „Пътна полиция” („ПП”) при
ОД на МВР Перник, с което на П. Г. К., ЕГН ********** на основание чл.177,
ал.1, т.2, пр.1-во от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено
административно наказание глоба в размер на 300 лв (триста лева) за
нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят П. Г. К. навежда доводи в жалбата, че НП е издадено
при съществено нарушение на материалния закон и при нарушения на
процесуалните правила. Счита, че не е спазено изискването на чл.57, ал.1, т.5
от ЗАНН, тъй като в НП не се съдържа пълно описание на обстоятелствата.
Посочва, че е изтекла давността за извършеното нарушение. Претендира
присъждане на направени разноски.
Жалбоподателят П. Г. К. – редовно призован, не участва лично в хода
на съдебното производство. Представлява се от упълномощения си
процесуален представител – адв. Б.Б. от ПАК, която поддържа изложените
съображения в жалбата и моли съда да отмени атакуваното НП, като
неправилно и незаконосъобразно.
Административнонаказващият орган началник сектор „ПП” при ОД на
МВР Перник – редовно призован, не се представлява в съдебно заседание. В
придружителното писмо, с което административнонаказателната преписка е
1
изпратена в съда, е застъпено становище за потвърждаване на оспореното НП.
Направено е възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни
доказателства и служебно провери правилността на обжалваното НП намира
за установено следното:
По допустимостта:
Жалбата е подадена от легитимен субект по чл. 59, ал.2 от ЗАНН при
спазване на предвидения в закона преклузивен срок за обжалване и пред
компетентния съд, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
От фактическа страна:
Със Заповед № 22-4332-000985 от 04.03.2022г., издадена от И.С. -
младши автоконтрольор в сектор „ПП” при СДВР на жалбоподателя П. Г. К.
била наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т.1, б.„б” от
ЗДвП, а именно временно отнемане на свидетелство за управление на моторно
превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече
от 18 месеца. Препис от заповедта бил връчен на жалбоподателя на
04.03.2022г., като фактически от същата дата свидетелството за управление
било отнето.
На 07.07.2022г., в 16:25 часа в с. Студена, общ. Перник П. Г. К.
управлявал по ул. „Христо Ботев” мотоциклет Пиаджио без регистрационен
номер, с установен номер на рамата му, когато бил спрян за проверка от
контролните органи. След извършена справка в масивите на МВР се
установило, че водачът е с отнето по административен ред свидетелство за
управление на моторно превозно средство.
В присъствието на жалбоподателя бил съставен срещу него акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA № 533037 от
07.07.2022г., с който отговорността на П. Г. К. била ангажирана за нарушение
на чл.150а, ал.1 от ЗДвП.
АНО счел, че деянието съставлява престъпление по чл.343в, ал.3 от
НК, поради което с мотивирана резолюция № 22-1158-М000238 от
17.08.2022г. прекратил административнонаказателното производство по
съставения АУАН и изпратил материалите по компетентност на Районна
прокуратура Перник.
След извършена проверка, прокурорът достигнал до извод, че не са
налице данни за извършено престъпление по чл. 343в, ал.3 от НК, поради
което с постановление от 21.02.2023г. отказал образуването на досъдебно
производство по прокурорска преписка № 3524/2022г. по описа на Районна
прокуратура Перник и изпратил препис от същата на началник сектор „ПП”
при ОД на МВР Перник за реализиране на административнонаказателната
отговорност на лицето.
2
Въз основа на акта на прокурора, е издадено оспореното НП № 23-
1158-000363 от 06.03.2023г. от началник сектор „ПП” при ОД на МВР Перник,
с което на П. Г. К. на основание чл.177, ал.1, т.2, пр.1-во от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 300 лв (триста лева) за
нарушение на чл. 150а, ал.1 от ЗДвП, за това, че на 07.07.2022г., в 16:15 часа в
с. Студена, общ. Перник, по ул. „Христо Ботев” в посока от АМ Струма към
центъра на селото управлява мотоциклет Пиаджио, след като свидетелството
му за управление на моторно превозно средство е отнето по реда на чл. 171,
т.1, б. „б” на 04.03.2022г. със Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 22-4332-000985/2022г. и без да притежава
съответното свидетелство за управление.
От правна страна:
Съдът констатира, че компетентността на АНО във връзка с издаденото
НП произтича от заеманото длъжностно качество - началник сектор „ПП” при
ОД на МВР Перник, и правомощията, изрично делегирани с т.3.7. от
кредитираната като писмено доказателство по делото Заповед № 8121з-1632
от 02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи.
Съдът не споделя маркираното в жалбата, че е налице изтекла давност,
като съображенията са следните:
На първо място, административнонаказателното производство е
образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, доколкото в НП ясно е посочено, че е
издадено въз основа на постановление за отказ да се образува досъдебно
производство по прокурорска преписка рег. № 3524/2022г. по описа на
Районна прокуратура Перник, т.е. в хипотезата на чл. 36, ал.2 от ЗАНН. В този
случай срокът по чл. 34, ал.3 от ЗАНН тече от момента на отказа на прокурора
да образува досъдебното производство. В конкретния казус от 24.02.2023г.,
когато е постъпило при наказващия орган процесното постановлението от
21.02.2023г., за отказ за образуване на досъдебно производство по
прокурорска преписка рег. № 3524/2022г. по описа на Районна прокуратура
Перник.
На следващо място, съдът установи, че не са изтекли нито
регламентираната в чл.80, ал.1, т.5 от НК относителна тригодишна давност за
реализиране на административнонаказателното преследване, нито уредената
в чл.81, ал.3 от НК абсолютна такава от четири години и шест месеца, които
разпоредби са приложими по силата на препращащата норма на чл.11 от
ЗАНН и Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015г. по т.д. № 1/2014г.,
ОСНК и ОСС на Втора колегия на ВАС. Началният момент и на двата срока е
датата на нарушението. И след като същото е извършено на 07.07.2022г.
следва да се приеме, че всички давностни срокове за реализиране на
отговорността на жалбоподателя са спазени.
По делото категорично се установи, че на 07.07.2022г. жалбоподателят
е управлявал мотоциклет Пиаджио. Съгласно легалното определение на §6,
т.13 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП „мотоциклет” е двуколесно пътно
3
превозно средство с кош или без кош, което има двигател с работен обем над
50 смᶾ. Към мотоциклетите се приравняват и моторните превозни средства с
три колела, чиято маса без товар не надвишава 400кg, както и двуколесните
пътни превозни средства, които имат двигател с работен обем до 50 сmᶾ и
чиято конструктивна максимална скорост надвишава 45 кm/h. Същевременно
нормите на чл.150а, ал.2, т.2, 3 и 4 от ЗДвП установяват, че за управление на
мотоциклет, водачът му следва да притежава свидетелство за управление на
моторно превозно средство, валидно за съответната категория „А1”, „А2” или
„А”.
В НП е посочена като нарушена разпоредбата на чл.150а от ЗДвП,
съгласно която за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да
притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която
спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от
право да управлява моторно превозно средство по съдебен или
административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на
валидност, да не е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на
чл.69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно,
тъй като е изгубено, откраднато ли повредено.
При описание на обстоятелствата на нарушението в издаденото НП
съдът констатира, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила. Посочено е, че жалбоподателят управлява мотоциклет Пиаджио,
след като свидетелството за управление на моторно превозно средство е
отнето по реда на чл.171, т.1, б.„б” на 04.03.2022г. със Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 22-4332-000985/2022г. и без да
притежава съответното свидетелство за управление. По този начин в
правораздавателния акт са събрани две хипотези обособени в две отделни
предложения на нормата на чл. 150а, ал.1 от ЗДвП и тази на разпоредбата на
чл. 150, ал.1 от ЗДвП, на всяко от които съответства и различна санкционна
разпоредба – чл.177, ал.1, т.2, пр.2-ро от ЗДвП или чл. 177, ал.1, т.2, пр.4-то от
ЗДвП. В същото време жалбоподателят е санкционирал по реда на чл. 177,
ал.1, т.2, пр.1 от ЗДвП, което е несъответно на направеното описание. Така
направената компилация на разпоредбите е довела до нарушаване правото на
защита на санкционираното лице да разбере за какво нарушение е
санкционирано и да организира защитата си ефективно и в пълен обем
съобразно предявеното обвинение.
В същото време по делото са налице доказателства, че П. Г. К. е
правоспособен водач на моторно превозно средство категории „В” и „АМ”,
съобразно приетата като писмено доказателство справка за нарушител водач.
Ангажирането и признанието за така придобитите категории по никакъв начин
не обуславя правоспособност за управление на мотоциклет, изискващ някоя от
категориите „А1”, „А2” или „А”. При положение, че категорично е доказан по
делото обективния факт, че деянието е осъществено от К. в качеството му на
водач на мотоциклет, то същото е следвало задължително да се
индивидуализира с посочване на съответната категория към която спада
4
управляваното пътно превозно средство, за да се изведе констатацията дали
жалбоподателят е притежавал свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното моторно превозно средство, и
съответно в какво се е изразило противоправното му поведение. Допуснатото
смесване на две отделни нарушения – управление на моторно превозно
средство без водача да притежава съответното свидетелство да управление, а
същевременно и управление на моторно превозно средство, след като същото
му е било отнето със заповед за прилагане на принудителна административна
мярка, несъмнено води до ограничаване на правото на защита на
жалбоподателя, за който не става ясно за какво точно твърдяно нарушение
следва да организира защитата си. Следва да се отбележи, че за да е
установено и доказано извършено административно нарушение, същото
следва да е установено по време, място и начин на извършването му, да е
установен нарушителят, като описаната фактическа обстановка да е отнесена
към правилната материална норма, която е нарушена, последващо отнасяне и
към съответстващата санкционна норма, въз основа на която е наложено
административното наказания.
По изложените съображения съдът приема, че правото на защита на
жалбоподателя е било нарушено, тъй като той не е узнал параметрите на
предявеното му административно обвинение, поради което и не е могъл да се
защитава адекватно. Допуснатите нередовности се ценят като нарушение от
категорията на съществените, които водят до незаконосъобразност на НП,
предвид нарушаването на императивните изисквания на чл.57, ал.1, т.5 от
ЗАНН.
За пълнота на решението съдът заявява позицията си, че прие за
категорично доказано, че към 07.07.2022г. жалбоподателят е бил лишен от
право да управлява моторно превозно средство съгласно Заповед за прилагане
принудителна административна мярка № 22-4332-000985 от 04.03.2022г., с
която свидетелството му за управление на моторно превозно средство
временно е било отнето до решаване на въпроса за отговорността във връзка
със съставен акт за установяване на административно нарушение GA 544820
от 04.03.2022г., но за не повече от 18 месеца. Този извод се налага, тъй като от
приложената справка картон на водача се установи, че въз основа на
посочения в заповедта АУАН е било издадено НП № 22-4332-003379 от
17.03.2022г., с което К. е бил лишен от право да управлява моторно превозно
средство за срок от 6 месеца. Същото е изтърпял в периода от 04.03.2022г. до
04.09.2022г., т.е. към 07.07.2022г. горецитираната заповед за прилагане на
принудителната административна мярка, препис от която лично е получил
жалбоподателя на 04.03.2022г. според направеното отбелязване в същата, е
била действаща и съответно лицето не е имало право да управлява моторно
превозно средство. При това положение, приложение следва да намери
санкционна норма на чл.177, ал.1, т.2, пр. 4-то (който управлява моторно
превозно средство, след като свидетелството му за управление на моторно
превозно средство е временно отнето по реда на чл.171, т.1), а не посоченото
5
пр.1-во от ЗДвП.
По разноските:
С жалбата своевременно е било направено искане от К. за присъждане
на разноски. Жалбоподателят има право на такива предвид изхода на спора –
отмяна на обжалваното НП и с оглед разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН,
препращаща към чл. 143 от Административнопроцесуалния кодекс. В хода на
съдебното производство обаче не се ангажираха доказателства за направени
реални разходи в процеса, които да подлежат на възстановяване с решението,
включително и уговорен и заплатен от санкционираното лице размер на
адвокатско възнаграждение. Поради това и претенцията се явява
неоснователна.
Предвид отмяната на оспореното НП, следва да бъде осъдена ОД на
МВР Перник, в структура на която се намира АНО, да заплати по сметка на
Районен съд Перник сумата от 9.24 лв (девет лева и двадесет и четири
стотинки), представляваща сторени в съдебното производство разноски за
изплащане на пътни разноски на св. М. Р. З., предвид постановено от съдебния
състав Определение № 645 от 20.09.2024г. на основание чл. 84 от ЗАНН, вр.
чл. 122, ал.1 от НПК.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.2, т.1, вр. ал.3, т.2 от ЗАНН
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Наказателно постановление № 23-
1158-000363 от 06.03.2023г., издадено от началник сектор „Пътна полиция”
при ОД на МВР Перник, с което на П. Г. К., ЕГН ********** на основание
чл.177, ал.1, т.2, пр.1-во от Закона за движението по пътищата е наложено
административно наказание глоба в размер на 300 лв (триста лева) за
нарушене на чл.150а, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи
Перник с адрес: гр. Перник, ул. „Самоков” № 1 ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
Районен съд Перник сумата от 9.24 лв (девет лева и двадесет и четири
стотинки), представляваща сторени в съдебното производство разноски за
изплащане на пътни разноски на свидетел.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на страните на основанията,
предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6