№ 144
гр. Несебър, 29.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, IX-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Никола Д. Дойчев
при участието на секретаря Ивелина Г. Василева
като разгледа докладваното от Никола Д. Дойчев Административно
наказателно дело № 20252150200329 по описа за 2025 година
Производството се образува по жалба на А. Х., гражданин на Федерална Република
Германия, с ЛНЧ **********, с адрес: ******, с разрешение за постоянно пребиваване №
*******, валиден до ****** г., паспорт № ******, със срок на валидност до ****** г., чрез
адв. П. Ч., против Наказателно постановление № 25-0304-000408/20.05.2025 г., издадено от
началник група ОДМВР-Бургас, РУ-Несебър.
В жалбата се твърди, че издаденото НП е неправилно и незаконосъобразно, поради
противоречие с материалния закон и на процесуалните правила. Моли се за отмяната му.
В открито съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и се представлява от
пълномощник, който поддържа подадената жалба. Моли за уважаването й. Излага се
подробни доводи за отмяна на наказателното постановление в о.с.з.
Въззиваемата страна не изпраща представител.
Призованата на основание чл. 62 от ЗАНН Районна прокуратура – Бургас, ТО-
Несебър, не изпраща представител в съдебно заседание.
Фактически констатации и правни изводи на съда:
Жалбата се подава в срок и от процесуално легитимирана страна, поради което е
допустима.
Актът за установяване на административно нарушение се издава от компетентен
орган, оправомощен съгласно заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на
вътрешните работи и в срока по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН в присъствието на нарушителя и един
свидетел, съгласно изискванията на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН.
Наказателното постановление се издава от компетентен орган, който е специално
оправомощен за това съгласно заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на
вътрешните работи.
Обжалваното НП се издава в шестмесечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН от
съставяне на АУАН.
По съдържание АУАН и НП отговарят на изискванията на императивните разпоредби
на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, установяващи изискуемите реквизити. Описанието на нарушението
1
в АУАН и в НП е направено с достатъчна пълнота и конкретика.
От заповед за прилагане на принудителна административни мярка № 25-0304-
000131/02.05.2025 г. се установява, че спрямо А.Х.. е наложена принудителна
административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДВП, изразяваща се във временно
отнемане на СУМПС № ******-обр. Швейцария за срок до 18 месеца.
На следващия ден на 03.05.2025 г. въпреки отнетото СУМПС А. Х. управлява лек
автомобил „******“ с номер на рама ***** в гр. Несебър, кв. „Чайка“, до хотел „Беатрис“, с
посока на движение от гр. Свети Влас, към гр. Несебър. Нарушението се установява пряко
от разпита на св. А., който е и издател на АУАН № 3272865/03.05.2025 г. Показанията на
свидетеля се подкрепят и от подаденото от А. Х. възражение пред РУ Несебър, от
съдържанието на което се установява, че жалбоподателят е знаел, че е с отнета книжка на
02.05.2025 г.
По отношение на възражението за липса на извършен надлежен превод на немски
език, респ. че жалбоподателят не е разбрал какво точно административно нарушение е
извършил, съдът намира същото за неоснователно тъй като както вече съдът посочи
жалбоподателят е съзнавал, че е без СУМПС към момента на управлението на МПС на
02.05.2025 г. На следващо място, от събраните гласни доказателства чрез разпита на св. С.
А., които съдът кредитира изцяло, тъй като по делото не се установяват данни, поставящи
под съмнение безпристрастността на свидетеля, се установява, че самият А. Х. е заявил пред
св. А., че е бил спрян предния ден от полицейски екип на територията на Община Несебър и
се е установило, че управлява МПС след употреба на алкохол, поради което му е било отнето
СУМПС. Въпреки, че по делото не се установява на какъв език са комуникирали, логичният
извод е, че А. Х. е могъл да общува с органите на реда. Самият свидетел посочва, че
жалбоподателят му е заявил, че разбира отчасти български и руски език, за да може по-лесно
да разбира съдържанието на документите. Съдът приема за достоверни показанията на
свидетеля А., че жалбоподателят има познания по български език, тъй като жалбоподателят
живее от две години в Република България (видно и от подаденото възражение). Отделно от
това, съдът намира, че жалбоподателят владее и руски език, тъй като жалбоподателят е
роден в Казахстан, където руският език има статут на официален език в Казахстан. Въпреки
липсата на допълнителни данни, може да се приеме, че дори и да не е на високо ниво,
жалбоподателят има познания на руски език – самият жалбоподател заявява в подаденото от
него възражение до РУ-Несебър, че „Преводачът ми преведе на развален руски език, че
имам право да управлявам автомобила си само до 12 часа след отнемането на
шофьорската книжка“, от което следва извода, че А. Х. владее в достатъчна степен руски
език, че да разбира това, което му се говори. Този извод се подкрепя и от разпита на св.
Петер Мартин, който заявява пред съда – „Той ми каза, че става въпрос за това, че няма
СУМПС и за това са го спрели.“ – тоест жалбоподателят в действителност е бил наясно за
нарушението, за което го санкционират.
Предвид горното и съдът като взема предвид, че на място е присъствал св. Т. Р. Т.,
който е извършвал предвид от български на руски и обратно, намира, че правото на А. Х. да
разбере в какво нарушение е обвинен и съответно се наказва е накърнено.
Мотивиран от горното, съдът приема, че жалбоподателят извършва нарушение на чл.
150а, ал. 1 от ЗДВП, който вменява в задължение на всеки, управляващ МПС да притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство. Нарушението правилно е квалифицирано в издадения АУАН,
както и от административнонаказващия орган в издаденото НП. В АУАН и НП се посочва
ясно разпоредбата на закона, която се нарушава.
За нарушението по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, в редакцията към момента на извършване
на административното нарушение, е предвидено административно наказание „глоба“ от
100.00 до 300.00 лева.
Наложената с НП санкция от администравнонаказващия орган е в посочените от
закона рамки, но съдът намира, че с оглед липсата на извършени до момента нарушения от
2
същия вид, наказанието следва се определи в минимален размер от 100.00 лева.
Наказателното постановление следва да се измени в частта относно размера на
наказанието.
По отношение на разноските, такива следва да се присъдят в полза на жалбоподателя,
които съдът изчислява в размер на 200.00 лева, съразмерно на уважената част от жалбата и
разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за
адвокатска работа (Загл. изм. - ДВ, бр. 14 от 2025 г.)
Мотивиран от горното съдът,
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА Наказателно постановление № 25-0304-000408/20.05.2025 г., издадено
от началник група в ОДМВР-Бургас, РУ-Несебър, оправомощен със заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г. на министъра на МВР, в частта, в която на А. Х., гражданин на Федерална
Република Германия, с ЛНЧ **********, с адрес: ******, с разрешение за постоянно
пребиваване № *******, валиден до ****** г., паспорт № ******, със срок на валидност до
****** г. се налага наказание „глоба“ от 200.00 (двеста) лева, на основание чл. 177, ал. 1, т. 1
от ЗДВП, за извършено нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, като НАМАЛЯВА размера на
наложеното наказание от 200.00 (двеста) лева на 100.00 (сто) лева.
ОСЪЖДА ОДМВР-Бургас да заплати на А. Х., гражданин на Федерална Република
Германия, с ЛНЧ **********, с адрес: ******, с разрешение за постоянно пребиваване №
*******, валиден до ****** г., паспорт № ******, със срок на валидност до ****** г. сумата
от 200.00 (двеста) лева разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – Бургас в 14-
дневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
3