Р Е Ш Е Н И Е
№ 260022/18.2.2021г., Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският апелативен съд Наказателно отделение
На единадесети февруари две хиляди
двадесет и първа година
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА
ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ГРЪНЧЕВ
СВЕТЛА
ДАСКАЛОВА
Секретар Петранка Паскалева
Прокурор Светла Курновска
като
разгледа докладваното от съдия Даскалова ВЧНД
№ 437 по
описа за 2020 год. на ВАпС, наказателно отделение, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.341, ал.1 вр. чл.452, ал.1 от НПК.
Образувано е
по жалба от И.Д.Д., чрез служебния защитник адв.Я.К. срещу определение,
постановено на 11.12.2020 г. по ЧНД № 1218/2020 г. по описа на ВОС, с което на
основание чл.43а, т.2
от НК е постановена
замяна на наказанието „Пробация”, наложено
на Д. по НОХД № 145/2020 г. по описа на Районен съд, гр.Балчик
с наказание “лишаване от свобода” за срок от три месеца, чието изпълнение е
отложено с изпитателен срок от две години.
Оплакванията в жалбата са
за неправилност и
незаконосъобразност на определението. Твърди се, че е осъденият Д. е безработен
скитник, който пребивава в с.Оброчище и не разполага със средства, поради което
не може да пътува, за да изпълнява определените му пробационни мерки. Искането
е за отмяна на определението и отхвърляне на предложението.
В съдебно заседание пред Варненския апелативен съд,
служебният защитник на осъдения поддържа жалбата и моли за отмяна на определението и отхвърляне
на предложението.
Председателя на Пробационен съвет,
гр.Девня счита жалбата за неоснователна и моли за нейното отхвърляне.
В съдебно заседание прокурорът от Варненската
апелативна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата и
пледира за нейното отхвърляне.
Осъденият Д., редовно призован, не се
явява.
Варненският
апелативен съд, след като обсъди доводите в жалбата, атакувания съдебен акт и материалите по делото,
намира за установено следното:
Въззивната
жалба срещу посоченото определение е процесуално допустима, подадена е в срок и
от легитимирано с правния си интерес лице.
По същество на спора, въззивният съд намира жалбата
за неоснователна, поради следните съображения:
Правилно, въз основа на събраните по делото доказателства
е възприето следното от фактическа страна, че с определение по НОХД № 145/2020г. на РС – Балчик от
02.07.2020 г. на осъдения Д. е било наложено наказание „Пробация“ със следните
мерки:
- Задължителна
регистрация по настоящ адрес“ за срок от 6 месеца с периодичност 2 пъти
седмично;
- „Задължителни
периодични срещи с пробационен служител“ за срок от 6 месеца.
След получаване на присъдата за изпълнение са били
направени многократни опити за установяване на Д. и привеждане на присъдата в
изпълнение. Същият не е бил установен на посоченият от него адрес в гр. Девня и
е бил обявен за ОДИ. Установен бил на 10.09.2020 г. На същата дата е бил
принудително доведен в ОС „ИН" Варна и наказанието било преведено в
изпълнение.
С протокол №
102/10.09.2020 г. осъдения Д. бил запознат с правата и задълженията си, както и
за отговорността, която носи при виновно неизпълнение на пробационните мерки.
Още на следващия ден 11.09.2020 г. Д. е
преустановил изцяло изпълнението на така наложеното му наказание. Не му били
налагани наказания по реда на ЗИНЗС по обективни причини, тъй като след
11.09.2020 г. не се е явявал в пробационната служба, независимо, че е бил
уведомяван за това, да се яви- констативни протоколи ПД № 102/ 21.09.2020 г., ПД
№ 102/02.10.2020 г. и ПД № 102 от 07.10.2020 г.
Правилно първата инстанция е констатирала, че наказанието
пробация не е било изтърпяно изцяло.
Въззивната инстанция се солидаризира с изводите на ВОС,
че не са налице никакви уважителни причини Д. въобще да не изпълнява
пробационните мерки. Жалбоподателят не е представил доказателства, които да
навеждат на извод за наличие на уважителни причини за неизпълнение на
постановените пробационни мерки. Обстоятелството, че е няма дом и средства не е
извинителна причина. Д. е запознат с
протокол № 102/10.09.2020 г. за правата му и е имал възможност да уведоми
пробационния служител още тогава и да поиска да се промени местоизпълнението на
мерките в по-близка до местоживеенето му пробационна служба, където да ги изпълнява.
Това не се е случило и той е проявил незаинтересованост по отношение на
наложеното му наказание. Отделно от това съществуват
процедури за прекъсване изпълнението на наложено наказание, но стъпки в тази
насока Д. не е предприел.
В случая от доказателствата по делото се установява пълно
неизпълнение и на двете
пробационни мерки, което
дава основание на въззивната инстанция да приеме необходимостта от замяна на наказанието "пробация" с „лишаване от свобода”. За да се приеме, че осъденият не изпълнява
наказанието пробация по смисъла на чл.43а от НК не е необходимо той непременно
да е имал преднамерено и целенасочено поведение на укриване от пробационните
служители, достатъчно е да не е осъществил дължимо според закона съдействие за
приложение на пробационните мерки. Това е така, защото за разлика от останалите
наказания,
наказанието пробация изисква от осъдения активно негово взаимодействие с
пробационната служба по предписания в закона ред. В конкретния случай то не е
било осъществено от осъдения Д.. Ето защо е налице неизпълнение на наказанието от
негова страна. То се явява законова предпоставка за замяна изцяло с наказание „Лишаване от свобода”. Затова и въззивната инстанция намира
за правилен извода на първата инстанция, че неизпълненото наказанието "пробация" следва
да се замени
с по-тежкото наказание
"лишаване от свобода" за срок от три месеца. Правилен е извода на първоинстанционния съд, че са
налични предпоставките на чл.66, ал.1 от НК за отлагане изпълнението на
наказанието лишаване от свобода.
При служебната проверка въззивната инстанция констатира, че правилно в
мотивите ВРС е приел за подходящ изпитателен срок от три години, докато в
диспозитива на атакуваното определение е постановил изпитателен срок от две
години, което е незаконосъобразно, тъй като Д. е пълнолетен и минималния
предвиден в разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК изпитателен срок е три години.
Този порок не може да бъде отстранен от въззивната инстанция предвид
забраната за влошаване положението на жалбоподателя при липса на съответен
протест срещу определението. Той би могъл да се преодолее единствено по реда на
възобновяването.
По изложените съображения
въззивният съд намира, че определението на Варненския окръжен съд следва да
бъде потвърдено и на основание чл.341, ал.1, вр. чл.452 от НПК
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло определение, постановено на 11.12.2020
г. по ЧНД № 1218/2020 г. по описа на ВОС, с което на основание чл.43а, т.2 от НК е постановена замяна на наказанието
„Пробация”, наложено на Д.
по НОХД № 145/2020 г. по описа на Районен съд, гр.Балчик
с наказание “лишаване от свобода” за срок от три месеца, чието изпълнение е
отложено с изпитателен срок от две години.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: