Р Е
Ш Е Н И Е
номер 120 08.10.2019 година град Раднево
РАДНЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД граждански състав
На
двадесет и четвърти септември 2019 година
В
публично
заседание в следния състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АСЕН
ЦВЕТАНОВ
при участието на секретаря Росица
Динева, като
разгледа докладваното от съдия Цветанов, гражданско дело номер 134 по описа на
съда за
2018
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен e иск
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 535 ТЗ.
Производството е
образувано по искова молба на Л.В.К., действаща чрез адв. М.Ч.Ч., срещу Р.С.П..
Ищцата твърди, че на 23.08.2017 г. ответницата издала в нейна полза запис на
заповед за сумата от 10 000 лв., с падеж 23.09.2017 г. Твърди, че ответницата
не платила дължимата сума на падежа. Твърди, че издаденият запис на заповед
съдържа изискуемите реквизити по чл. 535 ТЗ и е настъпил определеният в него
падеж, поради което посочената сума е дължима. Твърди, че се снабдил със
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 844/2017
г. по описа на РС-Раднево, но ответницата оспорила вземането в срока по чл. 414 ГПК чрез възражение. Поради това иска от съда да постанови решение, с което да
признае за установено вземането в размер на 10000 лв. по запис на заповед от
23.08.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от 14.12.2017 г. до
окончателното й изплащане. Претендира разноските за заповедното производство.
В срока по чл. 131 ГПК е
постъпил писмен отговор от ответницата Р.С.П., чрез процесуалния пълномощник
адв. Х., в който се взема становище за допустимост на иска, но се поддържа
неговата частична неоснователност. Твърди, че през месец август й се наложило
да тегли банков кредит, но тъй като имала просрочени задължения към фирми й
било отказано отпускането на кредит от „Банка ДСК“ – клон Гълъбово, а
директорката на клона й дала телефон на ищцата, която можела да й помогне.
Твърди, че се свързала с ищцата и й обяснила проблемите, които има с тегленето
на кредит, а ищцата й казала, че ще й услуги със сумата от 3500 лв., за да си
погаси просрочията, като действително й ги предала. Твърди, че след време
ищцата се свързала с нея и й казала, че изпратила на имейл на нейна приятелка
П.Д. бланка на някакъв документ, който трябвало да разпише. Твърди, че ищцата
искала да се напише в документа, че й дължи сумата от 10 000 лв., за което тя я
попитала защо тази сума, а не 3500 лв., на което ищцата й казала, че за
горницата ще трябвало да подкупи служители в банката. Твърди, че тъй като била
притеснена за просрочените си кредити се доверила на ищцата и подписала
документа. Твърди, че след време ищцата бавила кредита, което я принудило да я
попита какво става с уреждането на кредита, при което ищцата й казала, че тя
уреждала нещата и горницата над 3500 лв. до 10000 лв. било нейното
възнаграждение за работата. Твърди, че от свои приятели намерила пари и си
решила проблемите с кредита, което казала на ищцата и че ще й върне парите, но
тя и казала, че така не става и трябвало и лихвите да й плати. Твърди, че
пуснала жалба в РП-Гълъбово, а ищцата започнала да я съди. Твърди, че върнала
сумата от 1000 лв. и дължала още 2500 лв. на ищцата, за което признава иска за
сумата до 2500 лв. Счита, че записът на заповед бил нищожен, тъй като
противоречал на закона и добрите нрави. Иска от съда да отхвърли иска за
горницата над 2500 лв. Претендира разноски за производството.
Съдът, като
прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, с оглед
направените доводи и възражения, достигна до следните
фактически и правни изводи изводи:
По делото е приложено ч.гр.д. № 844/2017 г. по описа
на РС-Раднево, образувано по заявление по чл. 417 ГПК, от което е видно, че е
издадена заповед за изпълнение № 612/14.12.2017 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, с която е разпоредено
ответникът Р.С.П. да заплати на ищцата Л.В.К. сумата от 10000 лв.,
представляваща вземане по запис на заповед от 23.08.2017 г., с падеж 23.09.2017
г., ведно със законната лихва върху главницата от 14.12.2017 г. до
окончателното погасяване на дълга, както и разноски в размер на 780 лв. По
заповедното производство е постъпило възражение от длъжника, което е подадено в
срока по чл. 414 от ГПК, а искът спрямо него е предявен в
едномесечния срок по чл. 415 от ГПК. Налице е идентичност на страните в двете
производства и предмета /по основание и размер/, поради което искът по чл. 422,
ал. 1 ГПК е допустим и следва да се разгледа по същество.
Съгласно
т.17 на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС предмет на делото при предявен иск по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по
чл. 417, т. 9 ГПК е съществуване на вземането, основано на записа на заповед. В
производството по установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, ищецът – кредитор
доказва вземането си, основано на менителничния ефект – съществуване на редовен
от външна страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение.
С проекта на доклад по делото, обективиран в определение
от 27.04.2018 г. и обявен за окончателен с протоколно определение от 24.09.2019
г., на основание чл. 140 във вр. чл. 146 ГПК са отделени като безспорни и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата,
че ответницата е подписала на
23.08.2017 г. документ, озаглавен запис на заповед, в полза на ищцата за сумата
от 10 000 лв.
От
приетия като писмено доказателство запис на заповед от 23.08.2017 г. /л.4 от
делото, а в оригинал по заповедното производство/ се установява, че същата
притежава необходимите реквизити по чл. 535 ТЗ, поради което е редовен и
валиден от външна страна менителничен ефект.
По
отношение на всичко изложено до тук няма спор между страните, не са въведени
възражения и оспорвания от тяхна страна.
Спорът
е концентриран върху наведеното от ответника с отговора на исковата молба
каузално правоотношение, по повод на което да е бил издаден процесният заповед
на заповед. Така въведеното от ответницата каузално правоотношение е, че
издаденият запис на заповед обезпечавал сключен договор за заем за сумата от
3500 лв., а не за сумата от 10 000 лв.
Съгласно
т.17 на вече цитираното ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС при въведени от страните
твърдения или възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по
повод или във връзка с което е издаден записът на заповед, на изследване
подлежи и каузалното правоотношение. При въведени твърдения или възражения,
основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка с което
е издаден записът на заповед, всяка от страните доказва фактите, на които са
основани твърденията и възраженията и са обуславящи за претендираното,
съответно отричаното право – за съществуването, респ. несъществуването на
вземането по записа на заповед. Поради това следва ответникът да
докаже връзката на записа на заповед с конкретно каузално правоотношение, а при
такова доказване ищецът ще следва да докаже наличие на вземането по каузалното
правоотношение.
Относно
доказването на връзката между процесния заповед на заповед и въведеното
каузално правоотношение съдът намира следното:
Установява
се от гласните доказателства и писмените доказателства по делото, че страните
са имали отношения във връзка с предоставянето на заем от страна на ищцата на
ответницата, във връзка с който заем е подписан и процесният запис на заповед.
Спорът
е концентриран около размера на този заем и именно дали е в размер на 3500 лв.
или на 10 000 лв.
С
оглед дадените задължителни указания с посоченото ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС с оглед установеното наличие на каузално правоотношение, то ищцата ще следва да докаже наличието на
валидно каузално правоотношение между страните по договор за заем, въз основа
на който се дължи връщане общо на сумата от 10 000 лв. /такава доказателствена
тежест съдът е разпределил още в проекта на доклад по делото/. По делото няма
никакви представени от ищцата доказателства, нито има искания за събиране на
доказателства, касаещи доказване на валидно каузално правоотношение за сумата
от 10 000 лв., поради което съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК съдът намира за
недоказано от страна на ищцата валидно облигационно отношение по договор за
заем от 10 000 лв.
От
друга страна обаче е налице признание на факт от страна на ответницата за
наличие на валидно облигационно отношение по договор за заем от 3500 лв., обезпечаван
с процесния запис на заповед, което обстоятелство като неизгоден за ответницата
и признат от нея факт, следва да се отчете от съда. Освен това за наличието на
дадена сума от 3500 лв. в заем са налице и гласни показания на св. П.Д. Поради
това следва извод за наличие на установено между страните валидно каузално
правоотношение по договор за заем в размер на 3500 лв.
Ответницата
е представила платежно нареждане и касов бон /л.23-24/, с които е заплатила на
ищцата сумата от 1000 лв. на 13.11.2017 г. Също така в отговора на исковата
молба ответницата е направила изявление и за признание на иска до сумата от
2500 лв., дължим остатък по заема с оглед направеното частично погашение със
сумата от 1000 лв.
С
оглед всичко изложено до тук ще следва да се уважи иска за сумата от 2500 лв.,
съответно да се отхвърли за разликата до 10 000 лв. като неоснователен.
По разноските:
Въпреки признанието на иска, не е налице втората
изискуема предпоставка по чл. 78, ал. 2 ГПК, а именно ответницата да не е дала
повод за завеждане на делото, поради което разноските ще се разпределят
съобразно общите правила по чл. 78, ал. 1 ГПК и чл. 78, ал. 3 ГПК.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва
да заплати на ищцата разноските за исковото и заповедното производства
съобразно с уважената част от иска от 2500 лв., които възлизат в размер на 295
лв. (база: 200 лв. ДТ в заповедното производство, 200 лв. ДТ в исковото
производство, 200 лв. адвокатско възнаграждение за исковото производство по
договор за правна защита и съдействие от 12.06.2018 г. и 580 лв. адвокатско
възнаграждение за заповедното производство по договор за правна защита и
съдействие от 12.12.2017 г.).
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата следва да
бъде осъдена да заплати на ответницата разноските в исковото производство
съобразно отхвърлената част от иска от 7500 лв., които възлизат в размер на 150
лв. (база: 200 лв. адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и
съдействие от 18.04.2018 г.).
За пълнота на изложението ще се отбележи, че
съгласно т.1 на ТР № 6/2012 г. на ОСГТК
на ВКС съдът взе предвид само платените адвокатски възнаграждения, а не
договорените такива.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Р.С.П., ЕГН **********, с
адрес ***, дължи на Л.В.К., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл.
535 ТЗ сумата от 2500 лв. (две хиляди и петстотин лева), представляващи
главница по запис на заповед от 23.08.2017 г., с падеж 23.09.2017 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 14.12.2017 г. до окончателното погасяване на дълга, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от 2500 лв.
до претендирания размер от 10000 лв. като неоснователен, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 ГПК № 612 от 14.12.2017 г. по ч.гр.д. № 844/2017 г. по описа на
РС-Раднево.
ОСЪЖДА Р.С.П., ЕГН **********,
с адрес ***, да заплати на Л.В.К., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 295 лв. (двеста деветдесет и пет лева) – разноски за исковото и
заповедното производство.
ОСЪЖДА Л.В.К., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на Р.С.П.,
ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 150 лв. (сто и
петдесет лева) – разноски за производството.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен
съд – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването на препис на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: