Решение по дело №323/2019 на Районен съд - Айтос

Номер на акта: 123
Дата: 10 декември 2019 г. (в сила от 6 март 2020 г.)
Съдия: Мария Дучева
Дело: 20192110200323
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 септември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер                                                  10.12.2019 година                                Град А.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

А.кият Районен съд                                                                       4-ти наказателен състав

На         20.11. 2019г /двадесети НОЕМВРИ две хиляди и деветнадесета година/   

В публично заседание в следния състав:

Председател: Мария Дучева

 

Секретар        …..Яна Петкова……

Прокурор       ……………………….

като разгледа докладваното          от        съдия       Дучева

Административно-наказателно  дело       323     по    описа    за    2017   година,

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

            Делото е образувано по жалба на Община Р., чрез кмета И.О., адрес: с.Р., ***, против НП № НЯСС-167/ 03.09.2019г. на Зам. Председателя на ДАМТН. Със същото е ангажирана административно- наказателната  отговорност на жалбоподателя за извършено  нарушение на чл.141, ал.1, т.1 Закон за водите (ЗВ).

            Релевирани в жалбата са възражения за незаконосъобразност и неправилност на НП. Поддържаното в жалбата искане е съдът да отмени изцяло обжалваното НП. В жалбата си въззивникът счита, че НП следва да бъде отменено, сочи нарушения на материалния и процесуален закон при издаване на НП . Твърди се, че НП е издадено извън преклузивните срокове по ЗАНН. Сочи несъставомерност на нарушението по цитираната законова разпоредба.

В с. з. въззивникът- редовно призован, не се явява,  изпраща представител-адв.Вълчева. В с.з. адв.Вълчева поддържа жалбата на релевираните основания и моли за отмяна на НП.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.

Районна прокуратура-А., редовно призован по реда на надзора за законност на адм.актове, не изпраща представител.

След преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На  23.04.2019г от свидетелите Д.М. и В.А. била извършена проверката на язовир , находящ се в ПИ №000368 и №000369 в зeмлищeтo на c. С., Общинa Р., oблacт Б..  Съгласно Aкт за публична общинска собственост №139/26.07.2000г, собственик на язовира е Общинa Р., поради което на проверката бил поканен да присъства и представител на общината. По време на проверката на място , след обход на язовирната стена свид. Д.М. и В.А. установили, че по дължината на същата има свличания , които са нарушили геометричния профил , като на места има изнасяне на земни маси. В резултат на проверката свид.М. издала Констативен протокол № 06-01-55/23.04.2019г., със задължителни предписания: „дa се извършат ремонтно - възстановителни работи в участъците със свличане по въздушния откос“ и „Да се поддържа водното ниво в язовира на Кота мъртъв обем“. Срокът за изпълнение на предписанията бил 10.07.2019г.

Успоредно с дадените предписания била  изпратена покана с изх. № РД-13-230/ 12.06.2019г, за съставяне на АУАН за констатираните по време на проверката нарушения.

На 24.06.2019г. в присъствие на упълномощен представител на Община А., бил съставен АУАН № 06-006/24.06.2019г., за това, че Община Р., не e „осигурила поддържането в техническа изправност на язовирната стена на язовир „в имот №000368 и №000369 в землището на с.С., общ.Р.“ в качеството й на собственик на язовира и съоръженията към него“. АУАН е връчен и подписан от Кмета на Община Р. като в графата за възражения такива не са вписани.

B тридневния срок пo чл. 44, ал. 1 от ЗAHH е постъпило писмено възражение пo АУАН , в което жалбоподателят отново излага възражения относно издаденият АУАН, а именно, че срокът за изпълнение на предписанията не е изтекъл и поради тази причина актосъставителят неправилно е пристъпил към издаване на АУАН.

На 03.09.2019г г. въз основа на съставения акт е било издадено и НП, видно от съдържанието на което административно наказващия орган изцяло е възприел описаната в АУАН фактическа обстановка. На нарушението била дадена правна квалификация по чл.141, ал.1, т.1 ЗВ  , на въззивника било наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 2000 лева.

Горната фактическа обстановка, описана в съдържанието на акта за установяване на административно нарушение и възприета от административно наказващия орган в НП се установява по безспорен и категоричен начин от събраните писмени  доказателства- акт за установяване на административно нарушение, както и от гласните доказателства по делото - показанията на св. М., А.  и Й.. Съдебният състав даде вяра и кредитира изцяло показанията на разпитаните по делото свидетели, които дават сведения, почиващи на формирани непосредствено, лични възприятия, липсват противоречия между тях и др. доказателствени източници. Същите са пряко относими към фактическото деяние и откриването на нарушението, поради което и при липсата на индиции за предубедеността на свидетелите, не се намериха основания те да не бъдат кредитирани като обективно верни.

Показанията на свид.О. съдът също кредитира като достоверни доколкото в тях се съдържат данни относно поддръжката на язовира и съоръженията в по-ранен момент, което не се оспорва от АНО.

От правна страна:

            Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

             Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение по чл. 59, ал.2 от ЗАНН. Поради това жалбата е процесуално допустима.

             Разгледана по същество  тя е неоснователна, по следните съображения:

Настоящото производство е от административно-наказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта и НП, и дали е извършено от него виновно. В тежест на административно - наказващия орган (по аргумент от чл. 84 ЗАНН, във връзка с чл. 83, ал. 1 НПК), тъй като именно той е субектът на административно-наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител (така и ППВС № 10/1973 г.). Това произтича и от разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, който препраща към НПК, а съгласно чл. 14, ал. 2 НПК, обвиняемият (в случая нарушителят) се счита за невиновен до доказване на противното. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на административно-наказателното преследване. В тази насока, настоящият състав намира за необходимо да очертае разликата между "неправилно" и "незаконосъобразно" НП. Когато в хода на административно-наказателната процедура са били нарушени установените законови норми относно съставянето и реквизитите на акта и НП или същите са били съставени или издадени от некомпетентни за това органи, то издаденото НП следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно, независимо дали има извършено административно нарушение (нещо повече - в този случай съдът не е необходимо да се произнася по същество относно извършването на административно нарушение). Следва също така да се отбележи, че съдът следи служебно относно спазването на процесуалните норми по издаване на НП и спазването на сроковете за реализиране на административно-наказателната отговорност. В случай, че при издаването на наказателното постановление са спазени съответните процесуални правила (т. е. има законосъобразно издадено НП), но в хода на съдебното производство по обжалване на НП административно наказващият орган не успее да докаже извършването на нарушението или авторството на нарушителя, то НП следва да бъде отменено, като неправилно. Когато НП е законосъобразно издадено (спазени са процесуалните норми и компетентността на органите) и е правилно (доказано е извършването на нарушението и авторството на дееца), но наложеното наказание не съответства на тежестта на нарушението, НП ще следва да бъде изменено (в съответствие с нормата на чл. 63 ЗАНН).

             АУАН и издаденото въз основа на него НП са издадени от компетентни органи, в изпълнение на делегираните им правомощия по закон (чл.190а ЗВ). Съдът приема, че актосъставителят разполага с компетентността по ЗВ, за съставяне на актове за установяване на административни нарушенията по ЗВ, сред които и процесното. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган.

НП е редовно връчено на представител на нарушителя на 11.09.2019г съгласно отбелязване в текста на НП.

За да се произнесе по жалбата, съдът, предвид вмененото му задължение за цялостна проверка на атакуваното наказателно постановление и АУАН констатира следното: съставеният акт и въз основа на него издаденото НП са съставени при спазване и правилно приложение на материалния закон. По отношение спазването на процесуалните правила - и при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаването на наказателното постановление са спазени всички срокове и процедури по ЗАНН. Акта за установяване на административно нарушение и НП съдържат реквизитите, изискуеми от чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Административно наказващия орган на база на събраните по преписката доказателства е направил единствения възможен извод за извършено нарушение по ЗВ, като след задълбочено разследване на обстоятелствата на извършване на нарушението е дал правна квалификация на извършеното от въззивника. Въз основа на квалификацията на деянието правилно е била определена санкционната норма на ЗВ.

В резултат на проверката съдът установи, че са спазени преклузивните срокове на чл.34 ЗАНН.

Съдът приема, че са налице всички елементи от фактическия състав на вмененото на жалбоподателя нарушение по ЗВ. Разпоредбата на  чл. 141, ал. 1, т. 1 от ЗВ въвежда задължение за собствениците на водностопански системи и хидротехнически съоръжения, включително на язовирни стени и/или съоръженията към тях да осигуряват поддържането им в техническа изправност. Условията и редът за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях са опредени с Наредба за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях, както и на контрол за техническото им състояние, приета с ПМС № 262/05.10.2016 г. В посочения подзаконов нормативен акт са установени показатели за гарантиране сигурността на големите и на малките язовирни стени и на съоръженията към тях в условията на експлоатация. Неизпълнението на задълженията за поддръжката им в техническа изправност влече административнонаказателна отговорност. В процесния случай е установено, че са нарушени техническите изисквания по отношение на язовирната стена- свличания на язовирната стена, които са нарушили геометричния профил , като на места има изнасяне на земни маси. Гореизложеното нарушава конструктивната и технологичната сигурност на язовирната стена, поради което е налице административното нарушение, за което е съставен АУАН и е издадено наказателно постановление. От представените доказателства може да се достигне до извод, че административнонаказаното лице се явява собственик на процесното съоражение, което се явява публична общинска собственост. С оглед на горното правилно и законосъобразно административнонаказващият орган е приложил законните си компетенции по реализиране на административнонаказателна отговорност.

Неоснователно се явява възражението, направено с подадената жалба за нарушение на материалния закон, т.к. контролните органи не са изчакали да изтече срока на предписанието. Следва да се отбележи, че неизпълнение на предписанията на контролните органи осъществява отделен състав на нарушение – по чл. 190а, ал.1, т.3 от ЗВ, за съставомерността на който е необходимо да има издадени предписания и след последваща проверка да бъде установено, че предписанията не са изпълнени. Процесния случай не е такъв- при пристигане на място  контролните органи са констатирали, че язовирната стена на  язовир „в имот №000368 и №000369 в землището на с.С., общ.Р. системно не е поддържана, което е и основанието да бъде потърсена адм.наказателна отговорност на собственика. Отделно от това контролните органи имат право да дадат предписания за възстановяване на целостта на съоръжението като обвържат тези предписания със срок за изпълнение.

Закона е пределно ясен относно субекта на адм.наказателната отговорност. В императивна форма на собственика (единствено) е възложено задължението за поддържане на язовирната стена в техническа изправност. Съответно, той е и лицето, което носи отговорността да допуснато административно нарушение на цитираната разпоредба. В този смисъл Решение № 171/06.02.2019 година, по КНАХД № 3368/2018 година на Административен съд – Б..

В конкретния случая жалбоподателят представя като доказателство Авариен План за действие при екстремни и аварийни условия на язовир „в имот №000368 и №000369 в землището на с.С., общ.Р. и инструкция за експлоатация на язовирната стена; както и констативен протокол от 26.09.2018г, които не изключват адм.наказателелната му отговорност. Както е видно от Констативния протокол последното посещение и проверка на съоръжението е извършено на 26.09.2018г, което не изключва възможността до датата на проверката -23.04.2019г, да са настъпили описаните в АУАН щети по язовирната стена. От друга страна съставеният от Община Р. Констативен протокол от 26.09.2018г (л.72) също косвено доказва състава на нарушението.т.к. дава индикации, че от 26.09.2018г до датата на проверката -23.04.2019г представител на общината не е посещавал язовира и не е бил запознат с компрометираните участъци в язовирната стена.  

Съгласно чл. 20, ал. 1, т. 38 от ЗВ, за неизпълнение на задължение по чл. 141, ал. 1 от ЗВ е предвидено наказание в размер от 1 000 до 10 000 лв. Наложеното административно наказание от 2 000 лв. се явява в подходящ размер с оглед на извършеното правонарушение и предвид характера на административното наказание като израз на държавна репресия и предупреждение спрямо нарушителя.

Доводите, изложени от жалбоподателя, че процесното нарушение следва да се приеме за маловажен случай, съдът намира за неоснователни. Неподдържането на язовирните стени в техническа изправност разкрива сериозни рискове за живота и здравето на гражданите и за тяхното имущество в случай на прииждане на висока приливна вълна. Техническата изправност на язовирните стени и съответните съоражения към тях е необходимо условие за безопасната им експлоатация и управлението на водите на територията на Република България като общонационален неделим природен ресурс. Предвид изложеното не може да бъде възприето, че неподдържането на язовирна стена в изрядно техническо състояние е маловажен случай.

Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно НП № НЯСС-167/ 03.09.2019г. на Зам. Председателя на ДАМТН, с което на Община Р., ЕИК: ***, адрес: с.Р., *** , е наложено административно наказание – „Имуществена санкция“ в размер на 2000 /две хиляди/ лева, за нарушение на чл.141, ал.1, т.1 Закон за водите.

 

       Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Б. в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

 

 

                                                                                  Районен съдия: