Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 27.02.2020
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и девети
ноември през две
хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Мазгалов
ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова
Мл.съдия: Десислава
Йорданова
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело
№4549 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
чл.258 ГПК.
С решение №720 от 03.01.2019год.,
постановено по гр.дело №34221/2014г. по описа на СРС, ГО, 47 с-в е отхвърлен предявения
от ТПК"Хемус" с ЕИК ********срещу Г.В.М. с ЕГН**********
ревандикационен иск с правно основание чл.108 от ЗС за установява по отношение
на ответника, че ищецът е собственик на недвижим имот, находящ се в гр.София,
ул********с площ от 750кв.м., а по нот.акт 919кв.м., представляващ УПИ XV-990 в
кв.62 по ПУП на гр.София, при граници на имота ул."******", УПИ XIV
за жилищно строителство, УПИ X -административен хотелски комплекс с гаражи, УПИ
XXII-989, в кв.62 по ПУП на гр.София, заедно с целия първи надпартерен етаж от
построената в него масивна жилищна сграда, състоящ от пет стаи, кухня коридор и
тераса , две стаи под терасата и съответните избени и тавански помещения, ведно
със съответните идеални части от общите части на сградата , заедно с всички
построени в жилищния имот постройки- барачна система, както и съответните
идеални части по чл.2 ЗЕС/отм/ с идентификатор по действащия кадастрален план
68134.600.900 с площ от 759кв.м., стар номер УПИ XV-990, кв. "Хаджи
Димитър" и за осъждане на ответника
да предаде владението върху имота, като ищецът е осъден да заплати на ответника
направените по делото разноски в размер на 2275лева.
Срещу така
постановеното решение е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК
въззивна жалба от ищеца ТПК"Хемус". Жалбоподателят поддържа, че изводът
на СРС за липса на идентичност между приобретателя на имота по представения с
исковата молба титул за собственост и ищеца е необоснован. Приобретателят
на процесния имот съгласно представения титул за собственост
(нот.акт№53/1950г.) ТПЗК„Хемус” била вписана в регистъра на кооперациите под
№371/1949г. На обединително събрание от 29.12.1954г. било решено обединението
на кооперацията с ТПК „Златен клас” и било образувано ново фирмено дело
№24/1955г. С решение от 26.03.1959г. било одобрено обединението на ТПК„Хемус” с
ТПК„Млада гвардия” и ТПК”Лира” под името ТПК”Хемус”, като ф.д.№24/1955г. било
съединено с ф.д.№83/1949г. и ф.д.№12/1957г. във ф.д.№42/1959г. С определение
№194/28.04.1959г. било вписано седалище гр.София, ул.“********(административния
адрес на процесния имот). На 11.02.1960г. били обединени ТПК„Плиска“ и ТПК„Хемус”
под името ТПК„Хемус”, както и образувано ново фирмено дело №11/1960г. на
ТПК”Хемус”. На 27.04.1963г. били обединени ТПК„Хемус и ТПК„Г.С.Раковски” под
името ТПК”Хемус” и образувано ново фирмено дело №25/1963г. на ТПК”Хемус”. На
09.07.1971г. били обединени ТПК”Хемус“ и ТПК„Искра” под името ТПК на инвалидите
„Хемус”, като фирмено дело №25/1963г. на ТПК„Хемус” се обединява с фирмено дело
№24/1954г. на ТПК”Искра”, във фирмено дело №96/1971г. на ТПК”Хемус”. С
обединителен договор от 22.11.1975г. било решено ТПК„Хемус” и ТПК„Бакелиткооп”
да се обединят в нова ТПК”Хемус”, като фирмено дело №96/1971г. на ТПК „Хемус” е
обединено във фирмено дело №41/1976г. Всички вписвания били извършени от
Софийски районен съд, а след промяната на подсъдността на фирменото
производство с решение от 21.02.1991г. СГС по фирмено дело №2642/1990г.вписал
ТПК”Хемус” в ТР, като пререгистрацията била извършена от фирмено дело №41/1976г.
пo описа па СРС. Твърди също така, че се е легитимирал като собственик на процесния
недвижим имот с представения по делото нотариален акт №53/1950г., както и било
установено, че ответникът владее имота без правно основание. Моли да бъде отменено
първоинстанционното решение, а предявеният ревандикационен иск- уважен като
основателен и доказан. Претендира разноски.
Въззиваемият ответник Г.В.М. в подадения в срок отговор на
въззивната жалба оспорва същата като неоснователна. Твърди, че не е налице
идентичност между описания в представения от ищеца с исковата молба нотариален
акт недвижим имот от една страна и недвижимия имот, предмет на спора (с
идентификатор 68134.660.990 по действащия кадастрален план) от друга страна,
предвид разликите в площите и съседите. Твърди също така, че кооперацията,
придобила имота по представения с исковата молба нотариален акт и ищеца по
делото са различни правни субекти и между тях не е налице правоприемство.
Представеният с исковата молба нотариален акт бил нищожен поради липса на
съгласие, тъй като не е подписан от страните, свидетелите и нотариуса, както и
че същият е унищожаем и развален предвид
вписаната искова молба за унищожаване на същия. Твърди, че владее имота на
правно основание – представените по делото нот.акт за дарение №83, дело
17241/30.10.1992г. и решение №1-33-51/26.04.201Зг. по гр.д.№81/2010г. на СРС,
влязло в сила на 30.10.2015г., съгласно които е собственик на имот в гр.София,
ул.„********представляващ едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 38,80
кв.м., заедно с 36,981% ид.ч. от дворното място, върху което е построена
сградата, представляващото УПИ XV-990 от кв.62 по плана на гр.София, м.„Хаджи
Димитър” с площ от 750 кв.м., а съгласно скица УПИ XV-990 от кв. 62 по плана на
гр. София, м.„Хаджи Димитър” с площ от 750 кв.м., при граници: ул.„******”, УПИ
XVI-984, 985, 986, 989, УПИ X- за административен хотелски комплекс и гаражи и
УПИ XIV- за жилищно строителство, като правото му на собственост произтича от
договора за дарение и давностно владение. Останалите съсобственици на процесния
недвижим имот били третите за спора лицаМ.С..Ц.и Ц.С.Ц.като наследници на С.Ц.С.по
отношение на 34,41% идеални части от имота. Моли решението на СРС да бъде
потвърдено и претендира разноски.
Софийски
градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивните жалби пороци на атакуваното съдебно решение, намира
за установено следното:
Съгласно разпоредбата
на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен
състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е
допуснато и нарушение на императивни материални норми.
По
останалите въпроси съдът намира следното:
Предявен е иск с правно основание
чл.108 от ЗС.
В
исковата си молба и уточняващ молба от 10.03.2014г. ищецът ТПК“Хемус“ излага,
че е собственик на недвижим имот в гр.София, ул********с площ от 750кв.м., а по
нот.акт 919кв.м., представляващ УПИ XV-990 в кв.62 по ПУП на гр.София, при
граници на имота ул."******", УПИ XIV за жилищно строителство, УПИ X
-административен хотелски комплекс с гаражи, УПИ XXII-989, в кв.62 по ПУП на
гр.София, заедно с целия първи надпартерен етаж от построената в него масивна
жилищна сграда, състоящ от пет стаи, кухня коридор и тераса , две стаи под
терасата и съответните избени и тавански помещения, ведно със съответните
идеални части от общите части на сградата , заедно с всички построени в
жилищния имот постройки- барачна система, както и съответните идеални части по
чл.2 ЗЕС/отм/ (с идентификатор по действащия кадастрален план 68134.600.900 с
площ от 759кв.м.). Твърди, че ответникът владее имота без правно основание и
моли да бъде осъден да му го предаде.
С
молба от 23.10.2015г. ищецът е оттеглил иска срещу първия ответник Стойно
Стойнов и производството в тази част е прекратено с определение от 29.10.2015г.
В подадения в срок отговор на исковата молба
ответникът Г.М. оспорва иска като твърди, че липсва идентичност както между
имота по представения титул за собственост и процесния имот, така и между
приобретателя на имота ТПЗК“Хемус“ и ищеца ТПК“Хемус“. Навежда доводи за
нищожност и унищожаемост на договора с който се легитимира като собственик
ищецът. Твърди, че владее имота на правно основание – договор за дарение и
изтекла придобивна давност.
С
представения с исковата молба (и приет в заверен от АВ- София препис на л.135
от първоинстанционното производство) нотариален акт за установяване на рента
чрез отстъпване на недвижим имот №53, том ІV, дело 629 от 1950г. Ц.П.Б.прехвърля
на Трудово производителна занаятчийска кооперация "Хемус"- София, за
производство на книжарски артикули, правото на собственост и владението върху
собствения си недвижим имот, а именно 919
кв.м. според скица издадена от СГНС, дворно застроено и незастроено място,
ведно с един петстаен етаж с кухня, представляващ първи надпартерен етаж с
коридор и тераса, две стаи под терасата с избени и тавански помещения, които
биха се паднали на купувача при една делба със стопанско предприятие при СГНС
"Софжилфонд", заедно с всички постройки- барачна система, находящи се
в горевизираното дворно място, ведно със съответните части от мястото и постройката,
от която петстайния етаж и другите две стаи представляват част по чл.2 и чл.З
от Закона за етажната собственост, съставляващо парцел XII, кв.11, а по нова скица №6915, съгласно заповед №1625 за
утвърдена дворищна регулация от 17.05.1949г., кв.77 по плана на гр.София,
кв."Хаджи Димитър", ул. ******при съседи на целия имот: ул."******",
площад, наследници на Т.Д.и Т.В., под условие трудово производителна
занаятчийска кооперация "Хемус" София за производство на книжарски
артикули срещу прехвърлянето в нейна собственост и владение описания по-горе
недвижим имот да плаща на Ц.П.Б.начиная от 01.05.1950г. ежемесечно до края на
живота му една рента от 20000 лева или годишно по 240000 лева, изчислени в
съотношение на курса на лева към един грам злато, съобразно официалния курс на
БНБ за златото към 17.04.1950г., платима ежемесечно между първи и пети ден на
съответния месец, като е поето задължение за полагане на грижи за Ц.Б. в
случай, че заболее, разноските по лекуването му, разноски за лекарства и такси
за болница и поликлиника се включват в посочената по-горе сума. Ц.Б. си запазва
пожизнено правото да ползва без заплащане на наем една стая и кухня от
гореописания имот.
Видно
от представената по делото (л.119 от първоинстанционното дело) записка №160,
том 7 от 03.07.1947г. е вписан нотариален акт №9, том VІІ, дело 1147 от
03.07.1947г. (л.266 от делото), с който Ц.П.Б.продава наБ.А.Г. (от) собствения си недвижим имот в
гр.София, ул.“******, състоящ се от разни постройки с двор, застроено и
незастроено място от 910,20 кв.м., образуващо парцел ХІІ от кв.11, м.“Хаджи
Димитър“ при съседи ул.“******“, площад, МД.и Т.В., само около 150 кв.м. идеални (неразделни) части от мястото заедно с една
фурна изградена на 80 кв.м. между граници- от една страна площад, от друга-
улица и от две страни Ц.П.Б.- фурна с два дюкяна и други две отделения към
фурната- едното за месене на хляб и друга спалня за работниците и други две
стаи под месалнята заедно с избеното помещение под фурната, за сумата от
1000000 лева.
С
нотариален акт за дарение на недвижим имот №137, том ІХ, дело 1401/1979г. от
20.04.1979г. (л.272 от делото) Т.Р.И.дарява на дъщеря си Д.Н. М. недвижим имот-
жилище състоящо се от стая, вестибюл,
килер и входно антре заедно с 41,86% от общото дворно място с подобренията и
насажденията, съставляващо имот пл.№990 в кв.63 по плана на София- Подуене- ІІ
част от сградата на ул.“******. При съставянето на акта като документ
установяващ правото на собственост на дарителката е представен гореописаният нотариален
акт №9, том VІІ, дело 1147 от 03.07.1947г.
С представения по делото нотариален
акт за покупка на недвижим имот чрез народния съвет по ЗСГ №16, том ХІV, дело
2227/1983г. от 27.05.1983г. Гюлка П.М.и Г.В.М. са закупили Д.Н. М. едноетажна жилищна сграда в гр.София, ул.“******,
състояща се от една стая, вестибюл, килер и входно антре със застроена площ от
38,80 кв.м. заедно с принадлежащите и 41,86% идеални части от 150/750 идеални
части от дворното място, върху което е построена жилищната сграда, цялото с
площ от 750 кв.м., съставляващо имот с планоснимачен №990 от кв.63 (стар
кв.77) по плана на гр.София, местност „Хаджи Димитър“, при съседи: улица „******“,
площад, Т.Д.и Т.В..
С
нотариален акт за продажба на недвижим имот №28, том ХХІІ, дело 4538/1992г. от
01.04.1992г. Гюлка П.М.и Г.В.М. са продали наВ.В.М. описания в предходния абзац
недвижим имот.
С нотариален
акт за дарение на недвижим имот №83, дело 17241/1992г. от 30.10.1992г.В.В.М.
дарява на брат си Г.В.М. едноетажна
жилищна сграда в гр.София, ул.“******, състояща се от една стая, вестибюл,
килер и входно антре, застроена на 38,80 кв.м. заедно с принадлежащите и 41,86% идеални части от 150/750 идеални части от дворното място, върху
което е построена сградата, цялото с площ от 750 кв.м., съставляващо парцел ХV-990 в кв.62 по плана на гр.София,
м.“Хаджи Димитър“- втора част.
С
решение №І-33-51/26.04.2013г. на СРС, 33 състав, влязло в сила на 30.10.2015г.
е признато за установено по отношение на П.С.В., П.С.Т. и Д.П.В., че Г.В.М. е
собственик на основание дарение на 41,86% идеални части от 150/750 идеални
части, равняващи се на 8,372% идеални части и на основание давностно владение
на 28,609% идеални части от следния недвижим имот в гр.София, ул.“******,
представляващ едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 38,80 кв.м.
заедно с 41,86% идеални части от 150/750 идеални части от дворното място, съгласно
нотариален акт за дарение на недвижим имот №83, дело 17241/1992г. от
30.10.1992г., парцел ХV-990 от кв.62 по плана на гр.София, местност “Хаджи
Димитър“ с площ от 750 кв.м., при граници: ул.“******“, УПИ
ХVІ-984,985,986,989, УПИ Х-за административен хотелски комплекс и гаражи и УПИ
ХІV- за жилищно строителство.
Видно
от представеното по делото удостоверение от 05.04.2018г. на СРС, издадено по
гр.д.№134/1953г. (л.216) на 09.01.1953г. в Софийски окръжен съд е заведено
гражданско дело №134/1953г. със страни И.Ц.П.и ТПЗК“Хемус“ с предмет „иск
120000лв.“. Делото е решено на 14.04.1953г., изпращано е на ВС на 13.06.1953г.
и върнато оттам на 31.03.1954г. и е архивирано с архивен номер от 1954г. Делата
на СОС с архивни номера от 1954г. са унищожени съгласно чл.62, ал.1 от ПАС.
От
представените с въззивната жалба извлечения от фирмените регистри при СРС се
установява, че ТПЗК за книжарски артикули “Хемус“ е вписана под №371/1949г. След
поредица от обединения с други трудово- производителни кооперации и съответно-
обединяване на фирмени дела и образуване на нови такива, същата е регистрирана
под наименование ТПК“Хемус“ по ф.д.№41/1976г. на СРС и пререгистрирана в
регистъра на кооперациите при СГС по ф.д.№2642/1990г. с наименование „ГПК
Хемус“, ЕФН******* и Булстат (ЕИК)*******.
От
показанията на свидетеля Л.П.се установява, че познава ответника и знае че има
имот, като описва процесния. Ходи често в имота от 1992-1993 година, общата му
площ е около 700 кв.м. От 1992 година никой друг не е бил в имота освен
ответника и семейството му. Идвали и други съсобственици-М.и нейния брат
Цветан, които свидетелката познава бегло.
От
показанията на свидетеля А. Б. се установява, че работел като общ работник в
предприятието на ищеца от 1971г., в кооперацията на ул.“******. Имало една къща
на два етажа, ниски постройки- работилници, складове и други помещения. След
това го прехвърлили на друго място, но винаги имало връзка с процесното място.
Производството в процесния имот било преустановено около 2003-2004г., а
помещенията били отдадени под наем. Сградите започнали да се рушат, но в къщата
още докато работели живеело някакво семейство и продължавали да си живеят там.
Ищецът имал достъп до имота до 2007-2010г., но не и към момента на разпита на
свидетеля и 3-4 години преди това (около 2013 година).
Според
заключението на първата единична СТЕ (л.164) процесният имот не е идентичен с
имота, описан в нотариален акт №53, дело №629/1950г., с който се легитимира
ищецът.
Според
заключението на повторната СТЕ процесният имот е идентичен както с имота, описан
в нотариален акт №53, дело №629/1950г., с който се легитимира ищецът, така и с
имота описан в нотариален акт за дарение на недвижим имот №83, дело
17241/1992г. от 30.10.1992г., с който се легитимира ответникът.
Според
заключението на изслушаната тройна СТЕ процесният
УПИ ХV-990 от кв.62 по действащия регулационен план на гр.София е идентичен с
УПИ ХІІ-2, кв.77 по плана от 1949г. и описан в нотариален акт №53, дело
№629/1950г. Според особеното мнение на едно от вещите лица, изготвило и
заключението на първата единична СТЕ, такава идентичност не е налице. Вещите
лица заключават също така, че УПИ ХV-990
от кв.62 е идентичен с ПИ 68134.600.990 по кадастралната карта и е идентичен с
УПИ посочен в скицата, приложена от ищеца към исковата молба, и УПИ описан в
нотариален акт за дарение на недвижим имот №83, дело 17241/1992г. от
30.10.1992г. и решение №І-33-51/26.04.2013г. на СРС, 33 състав, влязло в сила
на 30.10.2015г., с които се легитимира ответникът. Относно
постройките вещите лица заключават, че сградите,
описани в нотариалния акт от 1950г. не са идентични със сградите, отразени в
кадастралната карта. В нотариалният акт е описана „барачна система“
(дървени постройки на един етаж), докато във всички планове са отразени масивни
работилници от 1969г., а след това масивна стопанска сграда. Жилищната сграда в
имота е двуетажна, каквато има и в акт от 1950г., но в последния няма посочена
площ на нито една постройка, поради което е невъзможно да се установи
идентичност освен по наименование. От приложена към кадастралния план от 1969г.
ръчна скица вещите лица правят извод, че постройките описани в нотариален акт
от 1950г. са разрушени, което се потвърждава и от кадастрален план от 1982г., в
който в процесния поземлен имот не са отбелязани постройки. Отбелязаните в
комбинираната скица към заключението сгради под №№2 и 3 съответстват на
сградите от торариален акт №83, дело №17241/30.10.1992г., с който се легитимира
ответникът.
При така установената от събраните по
делото в двете съдебни инстанции доказателства фактическа обстановка,
настоящият състав достигна до следните правни изводи:
Съгласно
чл.108 ЗС, собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее
или държи без да има основание за това. Ревандикационният иск е иск на
невладеещия собственик срещу владеещия несобственик. Предпоставките за
уважаването му са: 1) ищецът е собственик на заявената за ревандикация вещ; 2)
тази вещ се владее от ответника и 3) ответникът няма противопоставимо на
собственика основание за владението или държането на вещта. Доказателствената
тежест за тези предпоставки се разпределя между насрещните страни в процеса,
като ищецът следва да докаже правото си на собственост и фактът на владение от
страна на ответника, а последният следва да докаже основанието си да упражнява
фактическа власт върху вещта.
На
първо място настоящият състав намира за необходимо да обсъди основният и
единствен мотив на първоинстанционния съд в обжалваното решение, въз основа на
който предявеният от ищеца ревандикационен иск е отхвърлен изцяло, а именно
липсата на активна материалноправна легитимация на последния поради
неустановено правоприемство между приобретателя на имота по представения с
исковата молба нотариален акт за установяване на рента чрез отстъпване на
недвижим имот №53, том ІV, дело 629/1950г.- Трудово производителна занаятчийска
кооперация "Хемус"- София от една страна и ищеца ТПК“Хемус“.
Настоящият състав намира, че такова правоприемство е налице и същото безспорно
се установява от представените с въззивната жалба извлечения от фирмените
регистри при СРС и удостоверения на СГС. Видно е, че ТПЗК за книжарски артикули
“Хемус“ е вписана под №371/1949г. и след поредица от обединения с други ТПК, обединяване
на фирмени дела и образуване на нови такива, същата е регистрирана под
наименование ТПК“Хемус“ по ф.д.№41/1976г. на СРС и пререгистрирана в регистъра
на кооперациите при СГС по ф.д.№2642/1990г. с наименование „ГПК Хемус“, ЕФН*******
и Булстат (ЕИК)*******.
Съдът
възприема заключението на тройната СТЕ и повторната единична СТЕ относно
идентичността на процесния УПИ ХV-990 от
кв.62 по регулационния план на гр.София, одобрен със заповед
РД-50-09-26/26.01.1988г. и ЗЧИРП №РД-50-09-169/10.07.1992г. с идентификатор 68134.600.990
съгласно кадастралната карта, одобрена със заповед РД-18-4/09.03.2016г. на
изп.директор на АГКК с имота, предмет на представения от ищеца нотариален
акт за установяване на рента чрез отстъпване на недвижим имот №53, том ІV, дело
629/1950г., както и с имота, предмет на представения от ответника нотариален
акт за дарение на недвижим имот №83, дело 17241/1992г. от 30.10.1992г. Тези
заключения са логични, обосновани и безпротиворечиви, като разликата в площите
на имотите (основен довод в заключението на вещото лице по първата СТЕ и
особеното мнение по тройната СТЕ) действително се установява да се дължи на
записването в нотариалния акт на площта по регулация, а съседите съвпадат.
От друга страна се
установява от представените по делото от ответника записка №160, том 7 от
03.07.1947г. относно нотариален акт №9, том VІІ, дело 1147 от 03.07.1947г.
(л.266 от делото), нотариален акт за покупка на недвижим имот чрез народния
съвет по ЗСГ №16, том ХІV, дело 2227/1983г. от 27.05.1983г., нотариален акт за
продажба на недвижим имот №28, том ХХІІ, дело 4538/1992г. от 01.04.1992г. и
нотариален акт за дарение на недвижим имот №83, дело 17241/1992г. от
30.10.1992г., че ответникът Г.В.М. е собственик на едноетажна жилищна сграда в гр.София, ул.“******, състояща се от една
стая, вестибюл, килер и входно антре, застроена на 38,80 кв.м. заедно с
принадлежащите и 41,86% идеални части от 150/750 идеални части от дворното място, върху
което е построена сградата, цялото с площ от 750 кв.м., съставляващо парцел
ХV-990 в кв.62 по плана на гр.София, м.“Хаджи Димитър“- втора част.
Представеното решение №І-33-51/26.04.2013г. на СРС, 33 състав, влязло в сила на
30.10.2015г. е непротивопоставимо на ищеца, доколкото не е бил страна
в производството при постановяването му. Следователно в случая е налице
съсобственост между страните по отношение на процесния УПИ ХV-990 от кв.62 по
регулационния план на гр.София, с идентификатор 68134.600.990 съгласно
кадастралната карта.
Съгласно
константната съдебна практика искът за ревандикация може да се предяви не само
срещу трето лице, но и срещу съсобственик, който ползва цялата вещ и не допуска
ищеца да я ползва съобразно правата си. В тази хипотеза търсената с иска по чл.
108 ЗС защита може да бъде постигната едва след разпределение на ползването на
съсобствената вещ по реда на чл. 32 ЗС. Дотогава всеки съсобственик има
противопоставимо на останалите съсобственици право да ползва цялата вещ,
съгласно чл. 31, ал. 1 ЗС, в пределите на взаимните ограничения, произтичащи от
наличието на множество еднородни права върху един и същ обект. Нормата на чл.
31, ал. 1 ЗС гарантира правото на всеки съсобственик да ползва общата вещ и
задължението на всеки да не пречи за упражняване на правото на собственост на
останалите съсобственици според правата им. Искът по чл. 108 ЗС гарантира
съдебна защита на това право на съсобственика в обема на притежавания от него
дял. Макар и в обем на идеална част, правото на собственост на съсобственика
включва и трите правомощия - да се владее собствената идеална част, да се
ползва съвместно с другите съсобственици и да се разпорежда с нея (при известни
ограничения, предвид правото на изкупуване). Исковете по чл. 32, ал. 1, чл. 32,
ал. 2 и чл. 34 ЗС не могат да заместят защитата, която дава искът по чл. 108
ЗС, тъй като не осигуряват предаване на владението на съсобствената идеална
част, което се постига с ревандикационния иск. С първия иск правото на лично
ползване се трансформира в право на обезщетение, с втория се получава
единствено правото да се ползва реална част от имота, ако е възможно, а третия
иск цели ликвидиране на съсобствеността. Изпълнението на съдебно решение, с
което е уважен иск по чл.108 от ЗС в такъв случай става чрез съставяне на
протокол от съдия изпълнителя за въвод във владение на идеална част, като се
осигурява достъп на съсобственика до имота. Съвладението на целия имот е също
форма на упражняване на правото на собственост от съсобствниците. Когато ищецът
претендира да е собственик на цялата вещ, а по делото се установи наличие на
съсобственост между него и ответника, съдът следва да уважи ревандикационния
иск до обема на притежаваните от ищеца
права върху вещта, а не да отхвърля иска изцяло, тъй като в този случай той
не би могъл да предяви повторно иск за тези си права на същото основание поради
преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение
спрямо фактите, на които е основана претенцията и които ищецът е длъжен да
изчерпи в рамките на предявеното основание (в
този смисъл Решение №2048/1995г. ІV г. о., Решение №3315/25.11.1996г. по
гр.д.№4106/1995г. ІV г.о., Решение №139/23.11.1985г. на ОСГК, Решение
№1068/23.10.2008г. по гр.д.№3971/2007г. на ІІ г. о. и решение №146 от
26.04.2010г. по гр.д.№238/2009г. на ІІ г. о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК).
В
случая се установява от представените от ответника писмени доказателства, че
същият е собственик на едноетажна жилищна сграда в гр.София, ул.“******,
състояща се от една стая, вестибюл, килер и входно антре, застроена на 38,80
кв.м. заедно с принадлежащите и 41,86%
идеални части от 150/750 идеални части
от дворното място, върху което е построена сградата, цялото с площ от 750
кв.м., съставляващо парцел ХV-990 в кв.62 по плана на гр.София, м.“Хаджи Димитър“-
втора част, или 8,372% идеални части
от УПИ XV-990 в кв.62 по ПУП на гр.София, при граници на имота ул."******",
УПИ XIV за жилищно строителство, УПИ X -административен хотелски комплекс с
гаражи, УПИ XXII-989, в кв.62 по ПУП на гр.София, с идентификатор по действащия
кадастрален план 68134.600.900 с площ от 759кв.м. Доколкото ищецът черпи
правата си от представения по делото нотариален акт за установяване на рента
чрез отстъпване на недвижим имот №53, том ІV, дело 629 от 1950г., която сделка
е извършена след изповядването на нотариален акт №9, том VІІ, дело 1147 от
03.07.1947г., то ищецът не би могъл да придобие повече права, отколкото
прехвърлителят му притежава- в случая останалите
91,628% идеални части от описания в предходното изречение УПИ. По
делото не се установи посочените от ищеца в исковата молба постройки, които
също са били предмет на нотариален акт №53, том ІV, дело 629 от 1950г., да
съществуват към настоящия момент, а според заключението на вещите лица по
тройната СТЕ тези постройки са били разрушени към 1969г., с изключение на притежаваната
само от ответника едноетажна жилищна сграда, състояща се от една стая,
вестибюл, килер и входно антре, застроена на 38,80 кв.м.
Възраженията на ответника за нищожност
и унищожаемост на представения от ищеца с исковата молба нотариален акт настоящият състав
намира неоснователни. По делото е представено от АВ- София заверено копие от
оригиналният нотариален акт (л.135) от който е видно, че същият е надлежно подписан
от страните, свидетелите и нотариуса (с исковата молба е представен препис на
пишеща машина, докато оригиналът е ръкописен). Действително се установява, че
по партидата на имота е вписана искова молба касаеща действителността на
сделката, но липсват доказателства за изхода на този спор. От представеното по делото удостоверение от
05.04.2018г. на СРС се установява само, че в Софийски окръжен съд е заведено
гражданско дело №134/1953г. със страни И.Ц.П.и ТПЗК“Хемус“ с предмет „иск
120000лв.“. Делото е решено на 14.04.1953г., изпращано е на ВС на 13.06.1953г.
и върнато оттам на 31.03.1954г. и е архивирано с архивен номер от 1954г., но делата
на СОС с архивни номера от 1954г. са унищожени съгласно чл.62, ал.1 от ПАС.
Относно възражението на ответника за изтекла придобивна
давност:
Когато съсобственик упражнява
фактическа власт върху целия имот, той е владелец само на притежаваната от него
идеална част от имота и държател на идеалните части на останалите съсобственици.
За да се приеме, че е установил владение и върху притежаваните от другите съсобственици
идеални части от имота, не е достатъчно той да е упражнявал фактическа власт
върху целия имот повече от 10 години необезпокоявано от никого, а е необходимо
освен това да е отблъснал владението на останалите съсобственици, като е манифестирал
ясно пред тях намерение си да владее целия имот само за себе си. Само в този
случай след изтичане на 10 години от момента, в който е отблъснал владението на
останалите съсобственици, владеещият съсобственик може да придобие по давност и
техните идеални части. Дори да се приеме, че ответникът е упражнявал фактическа
власт върху имота в продължение на повече от 10 години, в случая по делото не
са представени никакви доказателства той да е отблъснал владението на другите съсобственици и по-конкретно владението на
ищеца по делото, като е демонстрирал ясно пред него, че владее процесния имот
само за себе си. Разпитаните по делото свидетели свидетелстват само за
упражнявана от ответника фактическа власт върху имота, но никой от свидетелите
не е посочил случай, при който ответникът не е допуснал ищеца в процесния имот
и е заявил ясно пред него, че считат този имот само за свой. Следователно ответникът
е бил само държател на притежаваните от
ищеца 91,628% идеални части от процесния поземлен имот и като такъв не е
можел да придобие тези идеални части от имота по давност.
Ето
защо въззивната жалба следва да бъде частично уважена, първоинстанционното
решение- отменено частично, а искът- уважен частично в съответствие с
гореизложените мотиви.
По
отношение на разноските:
При
този изход на спора страните имат право на разноски за първата и въззивната
инстанция съразмерно на уважената, съответно- отхвърлената част от иска. Ищецът
е направил разноски в размер на 1870,20 лева в първата инстанция и 209
лева за държавна такса за въззивното производство, от които има право на 1905,13 лева- съразмерно на уважената
част от иска. Ответникът е направил разноски в размер на 2275 лева в първата
инстанция и 1500 лева във въззивната инстанция, от които има право общо на 316,04 лева- съразмерно на отхвърлената
част от иска.
По така изложените съображения, съдът
ОТМЕНЯ решение
№720 от 03.01.2019год., постановено по гр.дело №34221/2014г. по описа на СРС,
ГО, 47 с-в В ЧАСТТА с която предявеният от ТПК"Хемус" с ЕИК ********срещу Г.В.М. с ЕГН**********
ревандикационен иск с правно основание чл.108 от ЗС е отхвърлен относно 91,628% идеални части от недвижим
имот в гр.София, ул.“******, представляващ УПИ ХV-990 от кв.62 по регулационния
план на гр.София, одобрен със заповед №РД-50-09-26/26.01.1988г. и
ЗЧИРП№РД-50-09-169/10.07.1992г., с идентификатор 68134.600.990 съгласно
кадастралната карта, одобрена със заповед РД-18-4/09.03.2016г. на изп.директор
на АГКК, с площ от 759 кв.м., а по нотариален акт с площ от 919кв.м., при
граници: ул."******",
УПИ XIV за жилищно строителство, УПИ X -административен хотелски комплекс с
гаражи, УПИ XXII-989, в кв.62 по ПУП на гр.София, както и в частта с която
ищецът ТПК"Хемус" е осъден да заплати на Г.В.М. разноски над сумата от 316,04лв. (триста и
шестнадесет лева и 04 стотинки) като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г.В.М. с ЕГН**********
че ТПК"Хемус" с ЕИК ********е собственик на 91,628% (деветдесет
и едно цяло и шестстотин двадесет и осем хилядни върху сто) идеални части от
недвижим имот в гр.София, ул.“******, представляващ УПИ ХV-990 от кв.62 по регулационния план на гр.София, одобрен със
заповед №РД-50-09-26/26.01.1988г. и ЗЧИРП№РД-50-09-169/10.07.1992г., с идентификатор 68134.600.990 съгласно
кадастралната карта, одобрена със заповед РД-18-4/09.03.2016г. на изп.директор
на АГКК, с площ от 759 кв.м., а по
нотариален акт с площ от 919кв.м., при граници: ул."******", УПИ XIV
за жилищно строителство, УПИ X -административен хотелски комплекс с гаражи, УПИ
XXII-989, в кв.62 по ПУП на гр.София и ОСЪЖДА Г.В.М. с ЕГН********** на
сонование чл.108 от ЗС да предаде на ТПК"Хемус" с ЕИК ********владението
върху 91,628% идеални части от гореописания имот.
ПОТВЪРЖДАВА решение
№720 от 03.01.2019год., постановено по гр.дело №34221/2014г. по описа на СРС,
ГО, 47 с-в В
ЧАСТТА с която предявеният ТПК"Хемус" с ЕИК ********срещу
Г.В.М. с ЕГН**********
иск с правно основание чл.108 от ЗС е отхвърлен относно останалите
8,372% (осем цяло триста седемдесет и две хилядни върху сто) идеални части от недвижим имот в гр.София, ул.“******, представляващ УПИ ХV-990 от
кв.62 по регулационния план на гр.София, с идентификатор 68134.600.990, с площ
от 759 кв.м., а по нотариален акт с площ от 919кв.м., при граници: ул."******",
УПИ XIV за жилищно строителство, УПИ X -административен хотелски комплекс с
гаражи, УПИ XXII-989, в кв.62 по ПУП на гр.София, както и
относно всички постройки- целия
първи надпартерен етаж от построената в имота масивна жилищна сграда, състоящ се
от пет стаи, кухня коридор и тераса, две стаи под терасата и съответните избени
и тавански помещения, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата
, заедно с всички построени в жилищния имот постройки- барачна система, както и в частта с която ищецът е
осъден да заплати разноски на ответника до
сумата от 316,04лв. (триста и шестнадесет лева и 04 стотинки).
ОСЪЖДА Г.В.М.
с ЕГН********** да заплати на ТПК"Хемус" с ЕИК ********на основание
чл.78, ал.1 ГПК сумата от 1905,13лв. (хиляда
деветстотин и пет лева и 13 стотинки)- разноски по делото за
двете съдебни инстанции, съразмерно
на уважената част от иска.
Решението подлежи на
обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в
едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1/ 2/