Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 09.10.2020г. гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание
на двадесет и осми септември през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
МИРОСЛАВ СТОЯНОВ
при участието на секретар Ирена Апостолова
като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 7514 по описа за 2020г., взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 12.04.2019г., гр.д.72705/17г., СРС, 45 с-в
отхвърля предявените от „Т.С.” ЕАД срещу Т.С.Ш., С.Г.Г. и С.С.Г. искове с
правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал.
1 ЗЕ и чл. 422 от ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване на установено, че всеки
от ответниците при квота от по 1/3 ид.ч. дължи на „Т.С.” ЕАД сумата 1 482,72
лв. – неплатена цена на доставена топлинна енергия през периода от м.05.2014 г.
до м.01.2015 г. за топлоснабден имот с абонатен № 000167, ведно със законна
лихва, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК -
18.05.2017г. до окончателното плащане и сумата 240,65 лв. – мораторна лихва
върху главницата през периода от 15.09.2014 г. до 09.05.2017 г., за които суми
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от
30.05.2017г., ч.гр.д. 31239/17г., СРС.
Срещу решението постъпва въззивна жалба
от ищеца „Т.С.” ЕАД. Счита, че ответниците са собственици на имота като
наследници на предишния собственик, който е бил потребител на топлинна енергия,
поради което дължат нейната стойност. Иска се отмяна на решението и
постановяване на друго, с което да се уважат исковете.
Въззиваемите – ответниците по исковете Т.С.Ш., С.Г.Г.
и С.С.Г., оспорват жалбата.
Третото лице помагач на ищеца - „М.Е.” ООД не изразява
становище.
Софийският
градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и
като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Изцяло обжалваното решение е валидно,
допустимо и правилно.
Съобразно чл.272 ГПК, когато
въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение,
като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при
обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл.269, изр.2 ГПК,
настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции
съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение,
срещу които се възразява в жалбата. В настоящото производство не са представени
нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани
на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в
жалбата.
В отговор на оплакванията по жалбата, съдът приема
следното:
Предявени са искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
И.С.З., починала на 10.12.2015г., е
била потребител на топлинна енергия по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ, като
собственик на топлоснабдения имот през процесния период м.05.2014г. - м.01.2015г.
Съобразно чл.60, ал.1 ЗН отговорността за непогасените
й приживе задължения, следва да се поеме от нейните наследници съразмерно
наследствените им дялове. Същевременно чл.60,
ал.2 ЗН ограничава отговорността на наследниците, приели наследството под опис,
само до размера на полученото наследство. От тази императивна разпоредба, в
случая се ползват ответниците Т.С.Ш. и С.С.Г., както и трето за спора лице Г.С.Г.,
които са деца на наследодателката според УН № № ЕС УН-2984/17.12.2015г. на СО
район „Оборище“. Това е така, защото ответникът С.С.Г. приема наследството под
опис, а именно без никакви движими и недвижими вещи и без вписани дългове. По
силата на законовата фикция на чл.62 ЗН, това приемане под опис ползва и
останалите сънаследници, като се счита, че и те са го приели под опис. Предвид
липсата на данни за приемане изцяло на наследството или за отказ от него от
страна на ответницата Т.С.Ш., тя също се счита за приела наследството под опис,
в който не са включени материални активи и пасиви. Затова не следва да се ангажира
отговорността на тези ответници за наследствени дългове.
Обстоятелството, че наследодателката
прехвърля топлоснабдения имот на ответника С.С.Г. с договор за покупко-продажба
от 05.02.2015г., обективиран в нот. акт № 23, т.І, н.д.20/15г., н-с при СРС, изяснява
причината, поради която впоследствие имотът не е приет под опис от същия
ответник. Същевременно прехвърлителната сделка изключва ангажирането на
отговорността на този ответник за потребена топлинна енергия, като собственик и
потребител, какъвто все още не е бил през исковия период м.05.2014г. - м.01.2015г.
Не е материалноправно легитимирана
страна по исковете и ответникът С.Г.Г.. Той не притежава качеството законен
наследник на бившата собственица на имота, т.к. бракът помежду им е прекратен с
развод през 2002г. Ответникът не е и потребител като съсобственик на прекратена
с развода съпружеската имуществена общност, след като имотът е придобит от
бившата му съпруга през време на брака, но по силата на дарение, поради което е
бил индивидуална нейна собственост.
Исковете за признаване съществуване на вземанията за главница
за предоставена топлинна енергия и мораторна лихва са неоснователни.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат.
Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.1 ГПК следва
да се потвърди.
Всеки от въззиваемите поотделно пред настоящата
инстанция установява разноски от по 300 лв. – платено в брой адвокатско
възнаграждение за един и същи адвокат. Касае се за представителство на
ответници с еднакви интереси, по едни и същи искове, с ниска фактическа и
правна сложност, защитата, срещу които, проведена от процесуалния представител
пред въззивния съд се изчерпва с формално изявление за оспорване на въззивната
жалба, без нови доказателствени искания и дори без представени отговор на
въззивната жалба или писмена защита. Предвид явната злоупотреба с процесуални
права, въззиваемите имат право на възстановяване само на сумата 300 лв.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 12.04.2019г., гр.д.72705/17г., СРС, 45 с-в.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, *** да заплати на Т.С.Ш., ЕГН **********,
С.Г.Г., ЕГН ********** и С.С.Г., ЕГН **********
, тримата с адрес: *** сумата 300 лв. – разноски за въззивна инстанция.
Решението е постановено с участие на трето лице
помагач на ищеца - „М.Е.” ООД.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.