Р Е
Ш Е Н
И Е
10.03.2021г., гр. Сливен
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, граждански състав,
На осемнадесети
февруари през Две хиляди двадесет и първа година
В открито
заседание, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :
СВЕТОСЛАВА КОСТОВА
Секретар: Нина Кънчева,
Прокурор:…………………
Като разгледа докладваното от съдията КОСТОВА
Гр. дело № 456 по описа на съда
за 2020 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявеният иск намира правното си основание в чл. 49
във вр. чл. 45 от ЗЗД.
Ищцата Ю.К.И.С. твърди в исковата си
молба, че изтърпявала наказание „лишаване от свобода" в Затвора, гр.
Сливен, като тежкото й здравословно състояние налагало чести хоспитализации. През
2018г. отново поискала от ОП – Сливен прекъсване на изпълнението на наказания
„Лишаване от свобода“ като такова било отказано с Постановление от 07.07.2018г. на ОП – Сливен, издадено от окръжния прокурор. Твърди
се, че с тези действия на ОП – Сливен й е отказано адекватно и навременно
лечение и от този отказ животът й е сериозно застрашен. Твърди, че търпи
нечовешки болки и страдания от тежките увреждания на своите органи, без
възможност да бъде облекчена чрез лечение. Счита, че описаните действия и
отказа да бъде лекувана адекватно и навременно, са й причинили и продължават да
й причиняват неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания,
застрашаване на живота и здравето й, непрекъснат страх от евентуалното
настъпване на смъртта й.
Моли съда да
постанови решение, с което осъди ответника ОП - Сливен, да й заплати
обезщетение в размер на 500 000 лв. за претърпените неимуществени вреди /болки
и страдания/, вследствие постановения отказ за прекъсване изпълнението на
наказание „лишаване от свобода“, съгласно Постановление от 04.07.2018г. на ОП –
Сливен.
Исковата молба е връчена редовно на ОП – Сливен. В законоустановения срок е депозиран писмен отговор, в който се твърди, че предявеният иск е неоснователен,
тъй като в Постановлението от 04.07.2018 год. на ОП – Сливен не е отказано
лечение на ищцата Ю.К.И. - С., а е посочено, че необходимата й медицинска помощ
следва да бъде оказана при условията на чл. 135 от ЗИННС. Ищцата не е приела
оказване на медицинска помощ по този ред и сама е поставила здравето си в
опасност, като всяка евентуално негативна последица в здравословното й
състояние се оказва самопричинена. Твърди се, че в
случай, че бъдат доказани настъпили вреди, то те са причинени изключително и
само по вина на ищцата, като Прокуратура на РБългария
няма как да носи отговорност за тях. Твърди се, че предявеният иск е недоказан,
тъй като не е подкрепен с доказателства за действително търпени вреди в
причинна връзка с твърдяното увреждане. Оспорва се претендираният
размер на обезщетение като прекомерно завишен, тъй като същият не би следвало
да бъде източник на обогатяване на пострадалата. Моли съда да постанови
решение, с което изцяло отхвърли исковата претенция.
В с.з. ищцата, чрез назначения процесуален
представител претендира уважаването на иска по справедливост.
В с.з. ОП – Сливен се представлява от
процесуален представител по закон, който моли предявения иск да бъде отхвърлен,
като неоснователен и недоказан.
От събраните по делото доказателства
съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
Ищцата Ю.К.И. – С. е осъдена на
наказание „лишаване от свобода“, което е изтърпявала в Затвора гр. Сливен. Неколкократно на лишената от свобода Ю.И. – С. е била
давана възможност за провеждане на лечение при условията на прекъсване
изпълнението на наказанието по чл. 477, т.3 от НПК, но след изтичане на законоустановените срокове на прекъсване, осъдената не се е
завръщала в затвора и е била обявявана за общодържавно издирване.
На 25.04.2018г. в Окръжна прокуратура – Сливен е
постъпила поредна молба от 20.04.2018г. на лишената от свобода Ю.К.И. – С., с
която осъдената иска прекъсване изпълнението на наказанието по реда на чл. 447,
т.3 от НПК, поради тежко заболяване. След разглеждане на молбата е постановено
Постановление от 04.07.2018г. по преписка вх.№ 682/2004г. на Окръжна
прокуратура – Сливен, с което е отказано прекъсването изпълнението на
наказанието „Лишаване от свобода“ на Ю.К.И. – С.. Осъдената е атакувала
Постановлението от 04.07.2018г., но същото е потвърдено с Постановление от
06.08.2018г на Апелативна прокуратура – Бургас и Постановление от 16.10.2018г.
на Върховна касационна прокуратура.
От 18.12.2017г. лишената от свобода Ю.И. – С. търпи
наказание в размер на 5 години лишаване от свобода, наложено по присъди по НОХД
№ 1128/2011г. на Районен съд – Сливен, НОХД № 15069/2012г. на районен съд – София
и НОХД № 1258/2013г. на Районен съд – Сливен, за престъпления по чл.144, чл.211
и чл.268 от НК.
Към 2018г. са били постановени общо девет прекъсвания
на изпълнението на наказанието на осн. чл.477, т.3 от НПК, като общия размер на разрешеното прекъсване възлиза на 2 години, 6 месеца
и 5 дни.
Видно от представените писмени
доказателства и заключението на назначената по делото съдебно-медицинска
експертиза ищцата страда от множество сериозни хронични заболявания с голяма
давност –
Преживяна БТЕ /белодробна тромбемболия/ през 1998г.;
Исхемична болест на сърцето. Нестабилна стенокардия;
Преживян миокарден инфаркт –
преден с оформена в последствие върхово – септална аневризма на лявата камера;
Дългогодишна артериална хипертония, с не винаги добър
контрол /стойности до 220 на 120/;
ХЗСН /хронична застойна
сърдечна недостатъчност – ІІІ клас по NYHA / с давност поне 3 години, записано в амб. Лист № 003088/22.11.2018г./;
Хипертонично сърце;
ДХДН – дългогодишна хронична дихателна недостатъчност.
ХОББ /хронична обструктивна белодробна болест/,
Бронхиална астма;
ХБН /хронична бъбречна недостатъчност/ Хроничен пиелонефрит. Хидронефроза на
десен бъбрек с изконсумиран паренхим.
В резултат на всички описани
заболявания състоянието на ищцата е определено от експертизата, като сериозно
общо увредено състояние към 04.07.2018г.
Това здравословно състояние на ищцата е
налагало многократно тя да бъде хоспитализирана,
като при този увреден терен – сърдечно – съдова система, дихателна система,
отделителна система, във всеки момент е възможно активиране и обостряне на
хроничните заболявания и необходимост от лечение.
Според заключението на експертизата
заболяванията на ищцата са сериозни органични, хронични, прогесиращи,
с трайни органни необратими увреждания и каквато и
терапия да се приложи тя не води до пълно излекуване, а до частично подобрение
на симптомите и състоянието.
Вещото лице посочва, че оперативно лечение на сърцето
за протезиране на митрална
клапа е невъзможно да бъде извършено в медицинския стационар на затвора, както
и в болнично заведение в гр.Сливен по причина, че няма специализирана клиника
по кардиохирургия.
Оперативно лечение на хидронефрологичния
бъбрек, както и хроничните заболявания на белите дробове, може да бъде
провеждано в болнични заведения в гр.Сливен.
Горните фактически констатации съдът
прие за доказани въз основа на съвкупната преценка на събраните доказателства.
Съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице, в чиято компетентност и
обективност няма основание да се съмнява.
На базата на приетото за установено от
фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Предявеният иск намира правното си основание в чл. 49
от ЗЗД във вр. чл. 45 от ЗЗД.
Предявеният иск е допустим, но разгледан по същество е
неоснователен и недоказан.
Съгласно разпоредбите на чл. 49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа,
отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази
работа.
Отговорността по чл. 49 ЗЗД е производна и е в зависимост от
извършения деликт, но е достатъчно обемът на
отговорността на конкретният извършител да е установим. Последователно в
практиката е застъпвано становището, че за целта е нужно да е налице увреждане
и то до е по повод на възложена от ответника работа (напр.т. 7 ПП 7/59 ВС, Р-27- 82 ОСГК ВС).
Фактическият състав на непозволеното
увреждане по чл. 49 от ЗЗД, вр. чл. 45 от ЗЗД включва елементите - противоправно
деяние на лице, на което е възложена работа по трудов или друг вид договор,
причинена вреда при или по повод изпълнението на възложената работа, вина и
причинна връзка между противоправното поведение и
причинения вредоносен резултат. Отговорността на ответника при предявен иск с
правно основание чл. 49 ЗЗД е безвиновна гаранционно-
обезпечителна отговорност и за ангажирането й следва да се установи качеството
на ответника на субект който е възложил на прекия причинител на вредата
извършването на работата по повод или във връзка с която са настъпили вредите.
В хипотезата на чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД, както и само в хипотезата на чл. 45 от ЗЗД вината се предполага до доказване на противното.
В случая не се доказаха елементите на непозволеното
увреждане. Не се установи от събраните доказателства деяние – действие или
бездействие на лице, което да е противоправно. Не се
доказаха твърденията на ищцата в исковата молба, че й е било отказано лечение,
когато тя е имала нужда от него. В Постановлението от 04.07.2018г. на ОП –
Сливен е указана възможността за лечение на ищцата по реда на чл. 135 от ЗИНС,
без да се нарушават изискванията на охрана и режим. Изпращането на лишените от
свобода за лечение в лечебни заведения извън местата за лишаване от свобода,
когато няма условия за провеждане на необходимото лечение, се извършва със
заповед на началника на затвора по предложение на директора на специализираната
болница за активно лечение на лишени от свобода или на директора на медицинския
център. При спешни случаи или за консултативни прегледи и специализирани
изследвания, изпращането се извършва по нареждане на началника на затвора.
Охраната, транспортирането и лечението на лишените от свобода в лечебни
заведения извън местата за лишаване от свобода се организира и осъществява под
ръководството на началника на затвора.
Съгласно разпоредбата на чл.137, ал.1 от ЗИНС при
несъгласие с определената диагноза или назначеното лечение, лишеният от свобода
за своя сметка може да поиска консултация със специалисти от други лечебни
заведения. Само при доказана необходимост ищцата е следвало да бъде приета и
лекувана в специализирана болница за активно лечение на лишените от свобода, а
именно СБАЛЛС – София.
В допълнение следва да бъде отбелязано още, че
ответника ОП – Сливен няма характер на възложител на работата на окръжния
прокурор на ОП - Сливен, издал и подписал процесното
Постановление от 04.07.2018г., поради което и не следва да бъде ангажирана гаранционно - обезпечителната отговорност.
Постановлението от 04.07.2018г. на ОП – Сливен е изцяло законосъобразно, същото
е потвърдено с Постановление от 06.08.2018г на Апелативна прокуратура – Бургас
и Постановление от 16.10.2018г. на Върховна касационна прокуратура. Не е налице
противоправно действие на длъжностно лице и противозаконно
лишаване от права на л.св. Ю.К.С., което да е довело до конкретен вредоносен
резултат.
По изложените съображения се налага извода, че не
следва да бъде ангажирана гаранционно обезпечителната отговорност на ответника
ОП - Сливен, а искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Ищцата е била освободена от такси и разноски в
настоящото производство, поради което такива не следва да бъдат възлагани.
Ръководен от изложените съображения,
съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Ю.К.И.-С. ЕГН **********, понастоящем в Затвора – гр.Сливен срещу
ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – гр.Сливен иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД във вр. чл. 45 от ЗЗД, за осъждането на ответника, да заплати
обезщетение в размер на 500 000лева за претърпени неимуществени вреди,
причинени в резултат на непозволено
увреждане – отказ за прекъсване изпълнението на наказание „лишаване от свобода“,
съгласно Постановление от 04.07.2018г. на ОП - Сливен, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Апелативен съд - Бургас.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :