О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Гр.София,
… февруари 2020 година
Софийски градски съд,
ТО, 6-6 състав, в закрито заседание на четиринадесети февруари две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ РАЙКИНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ЖЕЛЯЗКОВА
ЕЛЕНА РАДЕВА
след като изслуша
докладваното от съдията Радева ч.гр.д.№563 по описа за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано въз основа на жалба с
вх.№18-00-199/23.12.2019 година от Я. И.Г.,
чрез адв. А.Д., срещу определение №1644 от 12.12.2019година на съдията по
вписванията при СРС, с което е отказано вписване на заявление под
вх.№84169/12.12.2019 година за отстраняване на фактическа грешка, допусната при
вписване на нот. акт№18, том 17, дело 3348 от 01.03.2011 година на Служба по
вписванията- гр.София, за учредяване на вещн право на ползване върху недвижим
имот, в персоналната партида на жалбоподателя с № 542923.
В жалбата се твърди, че атакуваното определение е
неправило и незаконосъобразно защото отразените в пореден №4 данни не
съответстват на данните по вписания нот. акт. Наличието на несъответствие е
равносилно на липса на посочени данни за обема и срока на учреденото вещно право
на ползване, което съгласно нотариалния акт е върху 1/6 идеална част от имота и
за срок от три години, а съгласно справката е върху целия имот и безсрочно.
Твърди, че се касае за очевидна фактическа грешка, която следва да бъде
отстранена по реда на чл.89 ЗКИР, а не по реда на чл.33 от Правилника за
вписванията, тъй като при положение, че предвидената в Правилника процедура за
отстраняване на допуснати в регистрите грешки в извършените вече вписвания, е
различна от предвидената в ЗКИР, предимството, съгласно чл.15, ал.3 ЗНА е на
по-високия по степен нормативен акт, а това е ЗКИР.
Поискано е отстраняване на очевидна фактическа
грешка, тъй като заличаването на учреденото срочно право на ползване е
обстоятелство, което не подлежи на вписване в имотния регистър. Твърди, че
цитираната в определението практика е неотносима към случая, поради което
твърди, че е налице липса на произнасяне по направеното искане и е налице
произнасяне по обстоятелство, извън предмета на искането.
Моли съда да отмени определението и да върне
преписката на съдията по вписванията, за да се произнесе по направеното искане.
Съдът, преценявайки събраните по делото
доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:
От фактическа страна.
Подадена е
заявление от Я. И.Г., ЕГН ********** на
12.12.2019 година до Служба вписвания към АВ, в което се твърди, че поради
липса на нормативна и процесуална възможност за извършване на заличаване,
респективно отбелязване на изтичане на срока на учреденото ограничено срочно
право право на ползване в полза на К.Г., родена на *** година в Израел, вписано
под пореден №3 от приложената справка по лице за Я. И.Г., ЕГН **********,
учредено с нот. акт №18, том 17 № от дв. вх. регистър 7075 от 01.03.2011 година
на Служба по вписванията гр.София, заявителят отправя искане да бъде извършено
съответната добавка, изразяваща се в посочване на периода, за който това право
е учредено, а именно за три години.
Към това заявление страната е представила нот. акт
за учредяване на срочно право на ползване върху недвижим имот №48, том първи, рег.
№760, дело №47/2011 година от 01.03.2011 година по описа на нотариус Ксения Белазелкова
с район на действие СРС, с рег.№43 на НК. От този нотариален акт се установява,
че на посочената дата Я. И.Г. и Х.А.Г., от една страна и К.Г., са постигнали
съгласие, по силата на което Я. И.Г. и Х.А.Г. учредяват безвъзмездно вещно
право на ползване за срок от три години в полза на дъщеря си К.Г. върху 1/6
идеална част от обединените и преустроени в един търговски обект(банков офис)
недвижими имоти, съгласно удостоверение №118/27.04.2006г. на Дирекция „Контрол
по строителството“ при Столична община, находящи се в гр.София, Столична
община, район „Възраждане“, на партерния етаж- пасажа на сградата на бул. ******,
описаните в нот. акт магазини.
Представена е справка по лице на името на Я. И.Г.,
от която се установява, че въз основа на горния нот. акт е извършено вписване
под пореден №4 с номер от двойно входящия регистър №7075 като прехвърляне-
учредяване на право на ползване с нотариален акт върху описаните недвижимости
на К.Г., на 01.03.2011 година.
Въз основа на това искане с определение №1644 от
12.12.2019 година е налице произнасяне от съдията по вписванията при СРС е
постановил отказ. Мотивирал е актът си с това, че съгласно чл.2 от Правилника
за вписванията, вписване, отбелязване и заличаване се допускат само за
случаите, които са предвидени изрично в закона. Посочил е в какво се изразява
вписването и каква е неговата цел. Посочил , че в този случай не се представя
акт, който подлежи на вписване. Предположил е, че се касае за молба по чл.33в
Правилника, поради което следва да бъде оставен без уважение. Посочено е
изрично, че се касае за искане за техническо добавяне в информационната система
ИИСКИР от съдържанието на вписан в Служба вписвания акт, поради което съдията е
приел, че не се касае за вписване.
Актът е връчен на страната на 18.12.2019 година.
Жалбата е депозирана на 23.12.2019 година, поради
което се явява допустима.
Разгледана по същество тя е неоснователна и това е
така, тъй като се касае за неточно отразяване между
съдържанието на вписания акт (нот. акт за учредяване на срочно
право на ползване върху недвижим имот №48, том първи, рег.№760, дело №47/2011
година от 01.03.2011 година по описа на нотариус Ксения Белазелкова с район на
действие СРС, с рег.№43 на НК, с която е учредено срочно безвъзмедсно право на
ползване от страна на настоящия жалбоподател и неговата съпруга, на дъщеря им К.Г.)
и нанесените данни от него в съответните
партиди.
Настоящият състав на съда
приема, че правилно е постановен отказ от страна на съдията по вписванията, тъй
като нормата на чл.33в ПВп сочи, че техническа грешка
е всяко несъответствие между съдържанието на вписания
акт и въведените от него данни в имотната партида или данни в
азбучник или регистър, воден на хартиен носител. Техническите грешки се
установяват по искане на заинтересованото лице или нотариус, както и служебно
от служител в службата по вписванията, като за установената техническа грешка
съответният служител съставя констативен протокол, който се подписва от него и
се представя на
ръководителя от Агенцията по вписванията или определено от него лице, който на
свой ред издава разпореждане за поправянето на техническата грешка.
Следователно компетентен орган е ръководителя на Агенцията по вписванията, а не
този, към който е отправена процесното заявление.
Настоящият състав
не споделя довода на жалбоподателя за приложение нормата на чл.89 ЗКИР и това е
така, тъй като липсва създаден имотен регистър, в който процесният имот да е
включен и това е така, тъй като за този имот не са налице доказателства, че има
издадена заповед по чл.73 ЗКИР, а чл.74 от същия закон разпорежда, че до обнародването на заповедта по чл. 73 вписванията се извършват по
досегашния ред. Следователно приложимият
ред е този по чл.33в от Правилника за вписванията.
При изложеното съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
определение №1644/12.12.2019 година на съдията по вписванията при СРС по
заявление от Я.
И.Г., ЕГН **********, подадено на 12.12.2019 година до Служба вписвания
към АВ.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в
1-седмичен срок от връчването му, при наличие на предпоставките по чл.280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.