Решение по дело №322/2024 на Административен съд - Перник

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на П. Е. И., чрез адв. В. М., АК – Кюстендил, против Решение № 72/27.03.2024г., постановено по АНД № 223/2024 г. по описа на Районен съд – Кюстендил, с което е потвърдено Наказателно постановление № 23-1139-000510/17.03.2023г, издадено от Н. сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Кюстендил, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание “глоба” в размер на 200 лв.и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца на основание чл.175, ал.3 пр.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят счита решението на Районен съд – Кюстендил за неправилно и незаконосъобразно, по съображения подробно изложени в жалбата. Твърди, че липсва умисъл за извършено нарушение от страна на жалбоподателя, сочи, че не е уведомяван, че е прекратена регистрацията на МПС. Поради изложените съображения моли съда да отмени обжалваното решение, както и да отмени процесното наказателно постановление.

В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, се явява лично и с адв. М.. Поддържа жалбата и иска същата да се уважи. Поддържа становището, че не е знаел за прекратената регистрация, не е уведомен надлежно за това. Излага съображения, че като регистриран земеделски производител, за което представя писмени доказателства, работата му е свързана с управление на товарни МПС и ако е знаел за прекратената регистрация, е нямало да допусне управлението на процесното МПС. Претендира присъждане на съдебни разноски за двете инстанции.

Ответната страна, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание. В отговора на касационната жалба и становище по същество от пълномощника главен юрисконсулт Б. Л., моли за оставяне в сила на първоинстанцинното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Перник дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага на касационния съд да остави в сила решението на Районен съд – Кюстендил като правилно и законосъобразно.

Настоящият касационен състав, на основание чл. 218 от АПК, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди доводите в жалбата и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието със закона на обжалваното решение, намери следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК – страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество е неоснователна.

Първоинстанционният съд е приел за установено следното от фактическа страна:

Н. 19.12.2022г. в 20.22 часа, в [населено място], по ул.Гороцветна, при сградата на съдебната палата, в посока към [улица], П. Е. И. управлявал товарен автомобил „***“, с рег.№ [рег. номер], собственост на „М.“ ЕООД, представлявано от П. Е. И., като при проверката се установило, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП от 09.11.2022г. поради непререгистриране в двумесечния срок от придобиването. По случая е образувана прокурорска преписка № 48/2023 г. по описа на РП Кюстендил за извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК, която е приключила с постановление на прокурор при РП-Кюстендил от 10.03.2023г. за отказ от образуване на досъдебно производство поради субективна несъставомерност на деянието. Н. основание чл.36, ал.2 ЗАНН е издадено обжалваното наказателно постановление.

За да потвърди обжалваното НП, с което на основание чл. 175, ал. 1, т. 3 от ЗДвП е ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя, като на същия е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 200 лв. и "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от шест месеца, първоинстанционния съд е приел, че в хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на жалбоподателя. Приел е, че нарушението е извършено виновно, както и че нарушението е било довършено от обективна страна.

Решението е правилно.

Безспорно се установява, че касаторът е управлявал на 19.12.2022 г. въпросния автомобил, който е с прекратена регистрация от 09.11.2022г. Приложен е договор за покупко-продажба на МПС от 07.09.2022г. между И. Г. Б. като продавач и „М.“ ЕООД с ЕИК *********, представлявано от управителя П. Е. И.. Разпоредбата на чл. 145, ал. 2 ЗДвП установява задължение за приобретателите на регистрирано ППС за пререгистриране на ППС в едномесечен срок от придобиването му а нормата на чл. 143, ал. 15 ЗДвП указва, че служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. Администрацията няма задължение за уведомяване на собственика, че регистрацията на пътно превозно средство е прекратена, видно от разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, тъй като прекратяването възниква автоматично по силата на закона. В тази връзка следва да се посочи, че в чл. 18б, ал. 1, т. 10 от НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, е регламентирано, че прекратяването на регистрацията по чл. 18, т. 2 (служебно), се извършва по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. В ал. 2 на същата разпоредба са изрично изложени случаите, при които се уведомява собственикът, като т. 10 не е посочена, с оглед на което възражението за неуведомяване на касатора за прекратената регистрация, се явява неоснователно.

Съгласно приложимата разпоредба на чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.

В случая П. И. е управлявал автомобил след настъпило служебно прекратяване на регистрацията. Това прекратяване не му е било съобщено в качеството му на управител на „М.“ ЕООД, но същото се основава на неизпълнение на законово задължение, допуснато от управителя на дружеството. От обясненията му в хода на производството, включително и пред настоящата инстанция, се установява, че той е знаел за задължеието си да регистрира автомобила в едномесечния срок. Като не е регистрирал в определения от закона срок придобитото МПС, след изтичане на двумесечния срок по чл. 143, ал. 15 ЗДвП, касационният жалбоподател е бил наясно, че е възможно да управлява автомобил, който не е регистриран по съответния ред, заради служебна дерегистрация, като не е предвиждал настъпването на противоправните последици от деянието си, но е бил длъжен и е следвало да го стори, т. е. нарушението е извършено при форма на вината непредпазливост в хипотезата на небрежност, поради което правилно е ангажирана административно - наказателната му отговорност, като наложените наказания са предвидени кумулативно и са определени на предвидения в закона минимум. Не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, доколкото приложението на същата е забранено с разпоредбата на чл. 189з ЗДвП.

Не се установяват сочените в касационната жалба основания за отмяната на обжалваното решение на РС – Кюстендил. Решението на районния съд като правилно следва да се остави в сила.

Предвид изхода на спора и своевременно отправеното искане за присъждане на разноски от страна на ответника по касационната жалба, на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати в полза на ОД на МВР - Кюстендил разноски за настоящата инстанция в размер на 80 лв. представляващи юрисконултско възнаграждение.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, I касационен състав на А. съд – Перник.

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В С. решение № 72 от 27.03.2024 г., постановено по АНД № 223/2024 г. по описа на Районен съд – Кюстендил.

ОСЪЖДА П. Е. И., [ЕГН], да заплати на ОДМВР – Кюстендил разноски в размер на 80 /осемдесет/ лева.

Решението е окончателно.