РЕШЕНИЕ
№ 504
гр. Смолян, 30.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на двадесет и втори
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Райна Русева
при участието на секретаря Татяна Кишанова
като разгледа докладваното от Райна Русева Гражданско дело №
20255440100660 по описа за 2025 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на делото са предявените осъдителни искове от ищеца Г. Т. К.,
ЕГН**********, с адрес ***, срещу ответника Регионална дирекция „***“
гр.Смолян към ГДГП към МВР, с адрес **, да заплати на ищеца - сумата в
размер на 3192,99 лв., представляваща неизплатено възнаграждение за
положения от ищеца нощен труд, при сумирано изчисляване на работното
време с превръщане на нощните часове в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното
работно време, за периода от 01.05.2019г. до 30.06.2023г. ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска в съда –
02.05.2025г. до окончателното изплащане, сумата в размер на 1415,69 лева
обезщетение за забава за периода 01.07.2019г. до 01.05.2025г.
В съдеблно заседание за ищеца адв.** поддържа исковете.
За ответника юриск.Х. оспорва исковете.
С внесения в срока по ГПК отговор от ответника исковата молба се оспорва
Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба, отговора,
становищата в съдебно заседание и като обсъди събраните по делото писмени
доказателства, установи следното от фактическа и правна страна:
По делото няма спор, че ищецът работи при ответника по служебно
правоотношение. Последното се потвърждава и със заключението по
назначената съдебно- счетоводна експертиза. Според заключението по ССчЕ
общата сума на неиначислените и неизплатени възнаграждения за положен
1
нощен труд за процесния период е 3 192,99 лева, а законната лихва върху нея
е 1 415,69 лева към 01.05.2025г.
Съдът намира, че иска с правната квалификация на чл. 178, ал.1, т.3 във
вр.чл. 187, ал.7 ЗМВР е неоснователен и подлежи на отхвърляне. Нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8
часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, съгласно чл.
187,ал.1 от ЗМВР. Разпоредбата на чл.187,ал.3 от ЗМВР регламентира, че
работното време на държавните служители се изчислява в работни дни -
подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за
тримесечен период. Според ал.10 на чл.187 от ЗМВР редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането
на работата извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето
за отдих и почивките за държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 се
определят с наредба на министъра на вътрешните работи. За положения над
определеното работно време труд държавните служители в МВР, работещи на
смени, имат право на възнаграждение за извънреден труд, който се заплаща с
50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение- чл.187, ал.7
от ЗМВР. Според чл. 187а, ал. 4 ЗМВР редът за полагане, компенсиране и
отчитане на извънреден труд над ограниченията по чл. 187, ал. 8 се
регламентира с наредбата по чл. 187, ал. 10. С Тълкувателно решение №1 от
15.03.2023 год. на ОСГК на ВКС се 6 приема, че при отчитане и заплащане на
положените часове нощен труд от служители на Министерство на вътрешните
работи не са приложими разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата /в частност разпоредбата на
чл. 9, ал. 2 от същата наредба/ и следва да се прилагат разпоредбите на
специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и на издадените
въз основа на него подзаконови нормативни актове. Предвид разясненията,
дадени с посоченото по- горе Тълкувателно решение, исковете подлежат на
отхвърляне. Положеният от ищеца нощен труд е в границите на уреденото в
ЗМВР работно време за тази категория служители. Не е налице празнота в
нормативната уредба, касаеща заеманата от ищеца длъжност и приложение
следва да намерят разпоредбите на специалния Закон за Министерството на
вътрешните работи и на издадените въз основа на него подзаконови
нормативни актове. Съгласно разпоредбата на чл. 179, ал. 2 от ЗМВР
условията и редът за изплащане на допълнителните възнаграждения по ал. 1
се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер
- с негова заповед. След като е установен такъв ред в ЗМВР за изчисляване на
възнаграждението за нощен труд, то не следва да се прилага чл.9 от НСОРЗ.
Съдържанието на правоотношението за полагания от служителите на МВР
нощен труд е правно уредено, не се касае за празнота, както се посочи, или
противоречие, които да бъдат запълвани и преодолявани с прилагането по
аналогия на КТ и Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата. Без значение е какъв размер на възнаграждението е предвиден в
специалните норми, но след като са законодателно уредени, те са приложими.
Следва да се посочи, че именно предвид спецификата на изпълняваната
работа на държавните служители по ЗМВР, е налице и конкретна уредба.
2
Разликата в статута и изпълняваната, специфичните условия на труд са
компенсирани привилегии в сравнение с тези по трудово правоотношение,
изразяващи се напр. в по-дълги отпуски, по- високи размери на обезщетения
при прекратяване на правоотношението, по-ранно пенсиониране, а също и
ограничения. Предимствата и ограниченията са свързани именно със
специфичните функции. С посоченото по- горе ТР от 15.03.2023 год.,
постановено по тълкувателно дело № 1 по описа за 2020 г. на Общо събраните
на гражданска колегия на Върховният касационен съд на РБ е даден отговор
точно на спорния въпрос, като същото е задължително за съдилищата.
Предвид изложените съображения, ще следва претенцията за заплащане на
допълнителното възнаграждение за положения нощен труд да бъде
отхвърлена. В същия, изложен по- горе смисъл, в Решение №213 от
02.04.2024г. на ВКС по гр.дело №2332/2023г. , IV ГО, ГК се приема, че
цитираното по- горе ТР № 1/15.03.2023 г. по тълк. д. № 1/2020 г. ОСГК на
ВКС отчита, че в ЗМВР има редица механизми, които компенсират нощния
труд на лице в служебно правоотношение с органите в системата на МВР -
например допълнително възнаграждение за прослужено време (чл. 178, ал. 1,
т. 1 ЗМВР), размер на основния платен годишен отпуск (чл. 189 ЗМВР),
обезщетения за неизползван платен годишен отпуск (чл. 234, ал. 1 ЗМВР),
обезщетения за прекратяване на 7 служебното правоотношение (чл. 234, ал. 1
ЗМВР), по-благоприятен режим на заплащане на извънредния труд според
неговата продължителност (чл. 187, ал. 5, 6 и 7 от ЗМВР) и др. Поради това
тълкувателното решение прие, че правният режим на лицата в служебно
правоотношение с МВР е специален и изключва предпоставките по чл. 46, ал.
2 ЗНА, т. е. възможността по аналогия да се приложат Кодексът на труда и в
частност, чл. 9, ал. 2 НСОРЗ. Тълкувателното решение е съобразено и с
решение по дело С-262/20 на СЕС по преюдициално запитване от български
съд по тълкуването и прилагането на Директива 2003/88/ЕО. Решението на
СЕС и тълкувателното решение са задължителни за всички съдилища в
Република България (чл. 633 ГПК и чл. 130, ал. 2 ЗСВ). Действието им е от
деня, когато са влезли в сила разтълкуваните разпоредби от Директивата,
ЗМВР и издадените въз основа на ЗМВР подзаконови нормативни актове.
Уважаването на предявените искове би им противоречало. По горните
съображения, исковете подлежат на отхвърляне. Тъй като исковете за лихви са
акцесорни и са обусловени от изхода по главния иск, като неоснователни
следва да се отхвърлят и предявените искове по чл. 86 ЗЗД за присъждане на
обезщетение за забава в размер на законната лихва, както и за присъждане на
законната лихва от датата на предявяване на иска в съда.
С оглед изхода на делото, ще следва ищецът да бъде осъден да заплати
съдебни разноски на ответника за юрисконсултско възнаграждение в размер на
100,00 лева.
По горните мотиви, съдът
РЕШИ:
3
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от Г. Т. К., ЕГН**********, с адрес ***,
срещу ответника Регионална дирекция „***“ гр.Смолян към ГДГП към МВР,
с адрес **, за заплащане на сумата в размер на 3192,99 лв., представляваща
неизплатено възнаграждение за положения от ищеца нощен труд, при
сумирано изчисляване на работното време с превръщане на нощните часове в
дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, за периода от
01.05.2019г. до 30.06.2023г. ведно със законната лихва върху сумата, считано
от датата на предявяване на иска в съда – 02.05.2025г. до окончателното
изплащане, сумата в размер на 1415,69 лева обезщетение за забава за периода
01.07.2019г. до 01.05.2025г.
ОСЪЖДА Г. Т. К., ЕГН**********, с адрес ***, да заплати на Регионална
дирекция „***“ гр.Смолян към ГДГП към МВР, с адрес **,съдебни разноски
за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева /сто лева/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Смолян в
двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
4