О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…….. 12.05.2021 година, гр. София,
Софийски
градски съд, Гражданско отделение І-ви състав,
в закрито заседание на дванадесети май през 2021 година,
в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Галя Митова
ЧЛЕНОВЕ : Валентина Ангелова
Милен Евтимов
Като
разгледа докладваното от съдия Ангелова
частно гражданско дело № 8287
по описа на съда за 2020
г.,
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 274 и следващите от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Е.Б.Ц.“ ООД, срещу
отказ да се впише дружествен договор с предмет непарична вноска по заявление
вх. № 35507/03.07.2020 г., и вписан в регистъра на отказите под № 839 от същата
дата. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалвания акт,
като се излагат подробни съображения за сочените оплаквания. Моли съда да
постанови определение, с което изцяло да отмени обжалвания акт.
Съдът, след като обсъди доказателствата по делото и
разгледа жалбата по реда на чл. 278 от ГПК, намира за установено следното :
Жалбата е подадена от надлежна страна в законния срок
и при спазване на изискванията за редовност по чл. 275 от ГПК, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна,
поради следното :
Съдията по вписванията бил сезиран с подадено от частния
жалбоподател заявление за вписване на дружествен договор с предмет непарична
вноска на „Ей Си Ар“ ЕООД под формата на апорт на недвижими имоти, подробно
описани в чл. 7, 3. 2 от същия договор. Приел, че от представеното
удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания за имот, с изх. №
23018/26.05.2020 г. и извършена служебна справка, се установявало, че за
поземления имот 004053, находящ се в гр. София, ж. к. „Слатина“, местност
„Крайното“, с площ от 0,453 кв. м. с идентификатор 68134.1503.484 има конкуренция
на права между дружеството вносител и Цоло Йотов Вутов, а освен това не била
представена писмена декларация за липсата на публични задължения по чл. 264,
ал. 1 от ДОПК от прехвърлителя на непаричната вноска, като постановил
обжалвания отказ.
Настоящият съдебен състав споделя тези изводи на
съдията по вписванията, изложени в обжалваното определение, като всеки от тях
представлява самостоятелно и достатъчно основание за отказ за вписване.
С оглед доводите в жалбата, следва да се отбележи
следното :
Неоснователни са доводите в жалбата, касаещи изводите
на съдията по вписванията за наличието на конкуренция на права по отношение на
поземлен имот 004053, находящ се в гр. София, ж. к. „Слатина“, местност
„Крайното“, с площ от 453 кв. м. между вносителя на непаричната вноска и трето
лице. В случая, независимо от твърденията в жалбата, съдията по вписванията е
спазил задължителната съдебна практика, обективирана с Тълкувателно решение № 7
от 25.04.2013 г. на ВКС по тълкувателно дело № 7/2012 г., ОСГТК. Съгласно т. 5
от същото тълкувателно решение, възможността съдружниците (съответно
акционерите) в търговско дружество да правят непарични вноски, е уредена още с
приемането на ТЗ. Чл. 73, ал. 1 ТЗ предвижда вноската на право, за учредяването или за прехвърлянето
на което се изисква нотариална форма, да се извърши с дружествения договор или
устава. За целта вносителят трябва да даде писмено съгласие с нотариално
заверен подпис, което да съдържа описание на вноската. Дружеството придобива
вещното право върху предмета на вноската от момента на възникването му - т. е.
когато бъде вписано в търговския регистър (арг. от чл. 73, ал. 4 ТЗ). Законодателят е отчел, че въз основа на посочения фактически
състав, от един правен субект към друг преминават вещни права върху недвижими
имоти, поради което е уредил задължение за съответния орган на дружеството да
поиска вписване на нотариално заверено извлечение от дружествения договор или
устава. Вписването в книгите по ПВ няма конститутивен ефект - такъв ефект има
вписването на дружество (или увеличение на капитала на съществуващо дружество)
в търговския регистър. Независимо от това законодателят е възложил на съдията
по вписванията да извършва проверка на правата на вносителя с изрична
разпоредба и ако доказателства за тези права не бъдат представени, извършването
на вписването следва да бъде отказано. Отказът не може да засегне правата на дружеството,
ако вносителят действително е бил собственик - в този случай вещното право е
преминало от момента на вписване в търговския регистър, а вписването в книгите
по ПВ е условие единствено за противопоставимост. Аналогично е разрешението,
дадено с разпоредбата на т. 6, според която проверката, която съдията по
вписванията извършва съгласно чл. 32а, ал.
1 от Правилника за вписванията относно това, дали представеният за
вписване акт отговаря на изискванията на закона, се ограничава до това, дали
актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има
ли предвиденото в Правилника за
вписванията съдържание. Не се проверяват материалноправните
предпоставки на акта, освен ако това е изрично предвидено в закон. В никакъв
аспект не може да се проверява редовността на акт, който изхожда от съда или
чието вписване е наредено от съда. В мотивите, изложени към т. 6 в същото
Тълкувателно решение е възприето разбирането, че само
ако закон изрично натоварва съдията по вписванията да действа в качеството на
нотариус, той може да извършва проверката, която е в правомощията на нотариуса
и да откаже да извърши вписването въз основа на резултатите от тази проверка.
Както се посочи и по-горе, приложима е нормата на чл. 73, ал. 5 от Търговския
закон, съгласно която „Когато вноската има за предмет вещно право върху
недвижима вещ, съответният орган на дружеството след възникването му представя
в службата по вписванията за вписване нотариално заверено извлечение от
дружествения договор, а когато е необходимо, и отделно съгласието на вносителя.
Органът представя нотариално заверено извлечение от дружествения договор или устава
и съгласието на вносителя. При вписването съдията по вписванията проверява
правата на вносителя.“ По силата на тази разпоредба съдията по вписванията
следва да действа като нотариус, проверявайки правата на вносителя и може да
откаже вписването, съобразно резултатите от проверката. Сочената от
жалбоподателя съдебна практика на други окръжни съдилища няма задължителен
характер, а отделно от това е неотносима към процесната хипотеза.
Неоснователни са и оплакванията, касаещи второто
посочено основание за постановения отказ - липсата на представена писмена
декларация за липсата на публични задължения в съответствие с чл. 264, ал. 1 от ДОПК от прехвърлителя-вносител на непаричната вноска. В случая не е спорно, че
такава декларация не е била представена от частния жалбоподател, а се излагат
доводи, че е достатъчно представянето на удостоверение за данъчна оценка или на
посочената декларация по чл. 264 от ДОПК, като била представена данъчна оценка
за имотите, посочени в договора. Позовава се на определение № 19/13.01.2016 г.
на ВКС по частно гражданско дело № 4947/2015 г., ІІІ г. о., ГК. С посоченото
определение не е допуснато касационно обжалване на определение № 553/16.07.2015
г. по ч. гр. д. № 506/2015 г. на ОС, Перник, като в този случай ВКС не е дал
отговор на поставения от частния жалбоподател въпрос „Дали е допустимо
удостоверението за липсата на непогасени данъчни задължения за бъде извършено в
отделно официално удостоверение от един и същ орган на данъчната администрация
при липсата на реквизит в издадената данъчна оценка?“. В този случай, пред
съдията по вписванията било представено удостоверение за данъчна оценка, а с
жалбата пред съда било представено и писмо от Дирекция „МПТ“, които обаче не
били относими към решаващите изводи на съда, но установявали, че за 1/12
идеална част от имота не са начислявани дължимите данъци и такси. В заключение
се сочи, че неизпълнението на изискванията на чл. 264 от ДОПК е самостоятелно
основание за отказ за вписване, съобразно приетото с т. 6 от ТР № 7 от
25.04.2013 г. по тълк. д. № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС. В този смисъл, доводите,
че посочените документи – удостоверение за данъчна оценка и декларацията по чл.
264 от ДОПК са взаимно заменяеми, не намира опора в посочения съдебен акт. Следва
да се отбележи, че освен, че имат различен издател, посочените документи
удостоверят различни задължения, като декларацията по чл. 264 от ДОПК
удостоверява липсата на публични задължения на вносителя -
непогасени подлежащи на принудително
изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски, а удостоверението
за данъчна оценка - наличието или липсата на непогасени задължения за
имота-данъци и такси.
Съгласно разрешението, дадено с т. 6 от ТР № 7 от
25.04.2013 г. по тълк. д. № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС, непредставянето на
доказателства за изпълнение на задължението по чл. 264 от ДОПК е самостоятелно
основание за отказ за вписване. С оглед пълнота следва да се отбележи, че
съдията по вписванията няма задължение да проверява дали изискуемата се
декларация по чл. 264, ал. 1 от ДОПК не е представена другаде, независимо от
това дали информацията е вписана и публична. В конкретния случай,
жалбоподателят е имал задължение да представи посочената декларация от
вносителя на непаричната вноска, което не е изпълнил, поради което правилно е
санкциониран с обжалвания отказ за вписване.
Останалите доводи в жалбата са неотносими към предмета
на настоящето производство и не следва да бъдат обсъждани.
С оглед изложеното постановения отказ е правилен и
следва да се потвърди.
Водим от горното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Определение от 03.07.2020 г. на съдия по
вписванията при СРС, с което е отказал да впише дружествен договор с предмет
непарична вноска по заявление с вх. № 35507/03.07.2020 г., подадено от адвокат Д.Д.,
в качеството й на пълномощник на А.И.П. и К.И.И., действащи като управители на „Е.б.ц.“
ООД
НЕЗАВЕРЕН препис от настоящето определение да се връчи
на жалбоподателя.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Върховния
касационен съд на Република България в едноседмичен срок от връчване на препис от
него на жалбоподателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ……………… ЧЛЕНОВЕ : 1. …………… 2. ……………