№ 142
гр. Варна, 14.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
пети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Мирела Огн. Кацарска
при участието на секретаря Цветелина Н. Ц.
като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско
дело № 20243100500034 по описа за 2024 година
Производството е въззивно и е образувано е по жалба на „***“ АД, ЕИК
***, чрез адв. Б. против Решение № 3428 от 25.10.2023 година, постановено
по гр.дело № 8098/2022 година, по описа на ВРС, с което е било осъдено
дружеството – въззивник да заплати в полза на „***“ ЕООД, ЕИК *** сумата
от 11 233.78 лева, начислена като мрежови услуги пренос/достъп
ниско/средно напрежение, за периода от 02.12.2017 година до 31.05.2018
година, по кл. № *** и кл.№***, за обект на потребление с адрес: ***,
ресторант „С.“, на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД и с което е осъдено ***,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, както и да заплати в полза
на „С. - 49“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,
ресторант „С.“, сторените разноски по делото в общ размер на 2 150 лева, на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
В жалбата се излага, че решението се явява неправилно и противоречи,
както на закона, така и на представените по делото доказателства. Според
жалбата е налице законово задължение за заплащането на услугата „пренос на
ел.енергия през електроразпределителната мрежа“ и на услугата „достъп до
тази мрежа“. Твърди се, че в чл.29 от ПТЕЕ се определят няколко вида
услуги, чието заплащане е задължително от абоната и че в посочения период
от време същия абонат е получавал ел.енергия без прекъсване. Според чл.50 и
чл.51 от Указанията на КЕВР / довод в жалбата/ цената на достъп до
ел.мрежата се заплаща от всички потребители на ниско и средно напрежение.
Излага се още, че цената на услугите „достъп“ и „пренос“ е правилно
определена и че между страните е налице сключен договор за пренос, в които
точката на измерване е определена по взаимно съгласие. В заключение се
1
настоява съдът да отмени атакуваното решение и да отхвърли исковата
претенция.
По делото е постъпил Отговор от страна на адв.Д., като процесуален
представител на „***“ ЕООД, ЕИК ***, с които той моли съдът да потвърди
решението.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция за въззивното
дружество се явява адв. И., които поддържа въззивната жалба.
Въззиваемата страна не се явява, представлява се от адв. Д., които моли
съдът да потвърди решението.
Страните не са направили нови доказателствени искания, и двете
претендират разноски.
След като се запозна с материалите по делото и със застъпените от
страните становища, ВОС намери за установено следното:
Не е спорно между страните, а е видно от Договор за доброволна делба
№3369/17.09.2004 г., вписан с вх. №20506/20.09.2004 г. на СлВп – Варна, че е
била прекратена съсобствеността между ищеца и Държавата, по отношение на
недвижим имот – ДВОРНО МЯСТО, с площ от 4950 кв.м, съставляващо
УПИ III - 146, 144, в кв. 19 по плана на ***, при граници: терен на МО,
крайбрежна ивица, улица и паркинг, като „С. - 49“ ЕООД получава в дял
недвижимия имот и става изключителен собственик на същия.
Видно е още от Разрешение за ползване № 24 от 04.02.2004 година на
Началника на РДНСК – Варна, че е било разрешено ползването на
осъществения в горепосочения недвижим имот, строеж, представляващ:
Хотелски комплекс „С. бийч“; водопроводно и канализационно отклонения за
хотелски комплекс „С. бийч“, както и Бетонен комплектен
трансформаторен пост /БКТП/ с кабелно захранване 20 kV, от трафопост
№1613 по плана на ***.
Представен е също така и Договор за достъп до
електроразпределителната мрежа, собственост на „***“ АД изх.№ СвП14-
184/07.03.2014 г. от 13.03.2014 година, с който се установява, че по силата на
постигнатото съглашение, електроразпределителното дружество е поело
задължението да предоставя на ищеца услугата пренос през
разпределителната си мрежа на количествата ел. енергия, постъпили в
разпределителната мрежа до мястото на доставка, срещу заплащане на цена за
пренос на ел.енергията по електроразпределителната мрежа. Договорът е със
срок на действие до 31.12.2014 г. С договор за достъп и пренос през
електроразпределителната мрежа, собственост на „***“ АД изх.№ СвП17-
695/03.01.2018г. от 09.013.2018 г., сключен между ищеца и
електроразпределителното дружество, страните уреждат отношенията си във
връзка с начините и сроковете за фактуриране и заплащане на утвърдените от
КЕВР цени за мрежови услуги, предоставяни от „***“ АД /раздел II, чл.2 от
договора/. Постигнато е съгласие договорът за достъп и пренос да влезе в
сила при подписването му и да има срок на действие до сключване от
ползвателя /ищец в настоящото производство/ на комбиниран договор по
смисъла на чл.20 ПТЕЕ.
2
Представени и приети са от ВРС Фактурите от 12.01.2018 година до
08.06.2018 година, за доставена електрическа енергия и предоставени
мрежови услуги – пренос (високо напрежение), достъп (високо напрежение/,
пренос (ниско напрежение) и достъп (средно/ниско напрежение), в периода
от 02.12.2017 г. до 31.05.2018 г.
Налична е още и ССчЕ, от приетото заключение на която се установява,
че към процесния период ищецът е бил регистриран по ЗДДС. Издадените от
ответника фактури, с получател 6 „С. - 49“ ЕООД са включени в дневниците
му за покупки и справки – декларации по ЗДДС.
От заключението на проведената по делото Съдебно-техническа
експертиза се установява, че електроенергията, която се потребява в обекта на
ищеца, се пренася до обекта на доставката чрез кабелна линия средно
напрежение 20 kV, собственост на ищеца, които транспортират
електроенергията от Трафопост № 1613 (собственост на трето частно лице) до
бетонов комплектен трансформаторен пост /БКТП/ № 1811, собственост на
ищеца. Достъпът до средно напрежение се осъществява чрез кабелна линия
/КЛ/ 20 kV, от трафопост № 1613 по плана на *** - гр. Варна, използвана за
захранване на БКТП №1811 със средно напрежение (Ср. Н.). Достъпът до НН
(ниско напрежение) е осигурен в килия НН на БКТП 1811, след
преобразуване на Ср.Н. в НН от трафомашината 630 KVA, монтирана в БКТП
1811 и изградената ел. инсталация в обекта. Вещото лице сочи, че границата
на собственост между електрическите съоръжения на
преносното/разпределителното предприятие и тези на потребителя се
определя от начина на присъединяване и вида на съоръженията за
присъединяване. В процесния случай, БКТП 1811 е захранен с кабелна линия
средно напрежение (Кл. Ср. Н.) чрез разкъсване и муфиране на извод
Трапезица (между ТП 1613 и ТП 1732) подстанция „Златни пясъци“, като тази
кабелна линия средно напрежение не е собственост на „***“ АД. Според
експерта, именно в точката на разкъсване и муфиране, описана по-горе, се
намира границата на собственост, като кабелна линия 20 kV, собственост на
ищеца, и трафопост № 1811 не е свързана към мрежата на „***" АД, а към
частна мрежа, собственост на трети лица - трафопост № 1613. От своя страна,
достъп средно напрежение не се осъществява чрез кабелна линия 20 kV от
трафопост № 1613 по плана на к.к. *** гр. Варна, която линия се използва за
захранване на БКТП 1 811 със средно напрежение. Достъпът до ниско
напрежение е осигурен в килия ниско напрежение на БКТП № 1811, след
преобразуване на средно напрежение в ниско напрежение от трафомашината
630 KVA, монтирана в БКТП № 1811 и изградената ел. инсталация в обекта.
Електромерът, измерващ потребената от 7 ищеца ел. енергия е монтиран
на страна ниско напрежение в електрическото табло НН, като СТИ
измерва потребеното количество ел. енергия на страна ниско
напрежение. Електроразпределителното дружество предоставя мрежови
услуги – „пренос ниско напрежение“, „пренос средно напрежение“ и „достъп
ниско/средно напрежение“ през собствената си електроразпределителна
мрежа по отношение на присъединените към същата обекти. В заключението
е дадено разяснението, че предоставянето на мрежови услуги предполага
3
ползваната в обекта на потребителя енергия да се пренася чрез собствени на
преносното/разпределителното дружество, съоръжения, като ползване на
електроразпределителната мрежа и предоставяне на пренос, и достъп по
същата е налице и в случаите, когато обектът е присъединен към чужди
съоръжения /в.т. и собствени на самия абонат/, които от своя страна се
захранват от съоръжения на електроразпределителното предприятие.
Електрическата енергия, която се консумира в имота на ищеца се пренася до
обекта на доставката посредством кабелна линия средно напрежение 20 kV,
собственост на ищеца, които транспортират електроенергията от трафопост №
1613 (собственост на трето частно лице) до БКТП № 1811, собственост на
ищеца. БКТП в урегулиран поземлен имот III - 146, 144 с кабелно захранване
20 KV от трафопост № 1613 по плана на к.к. ***, гр. Варна. Строежът е
изпълнен в съответствие с одобрените проекти, Разрешение за строеж № 78
от 15.11.2002г. - първи етап, Разрешение за строеж № 19 от 07.02.2003г. -
трети етап, Разрешение за строеж № 64 от 27.06.2003г. - четвърти етап,
Разрешение за строеж № 29 от 17.05.2003г. за комплектен трансформаторен
пост (БКТП) с кабелно захранване 20 KkV от ТП № 1613, издадени от Главен
архитект на Община Варна, Протокол образец 2 № 366 от 21.11.2002г. за
откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво
на строежа с констативна част за резултати от извършената проверка на
проектните нива. Съгласно Удостоверение № 65 от 26.11.2007г. за
регистриране и въвеждане в експлоатация на строеж е прието Становище за
присъединяване към електроразпределителната мрежа с изх. № В07 -3608 -
СТ от 17.09.2007г. от „***” АД - гр. Горна Оряховица, Регионален център
Варна. Съгласно посочените писмени документи, определената точка на
мерене на потребяваната ел. енергия е на издаденото Становище за 8
присъединяване от 04.09.2004 г. и приложение № 2 към Договор за пренос на
ел. енергия на страна ниско напрежение. Загубите от трансформация на ел.
енергия при измерване на ниво ниско напрежение се поемат от доставчика на
ел. енергия „***“ АД, но всички разходи по поддръжката на трафопоста и
разходите за персонал се поемат от ищеца по делото -„С. 49“ ЕООД. Според
вещото лице, дължимите мрежови услуги по процесните фактури и
изчисленията по тях са точни и са извършени съобразно определената цена на
КЕВР, за периода. Съгласно т.3.2 от решение № Ц - 19 от 01.07.2017 г. на
КЕВР, считано от 01.07.2017 г., клиентите на „***“ АД, заплащат за мрежови
услуги следните цени (без ДДС): цена за пренос и достъп през/до
електропреносната мрежа – 0,00924 лв./kWh; цена за пренос на електрическа
енергия през електроразпределителната мрежа на ниско напрежение – 0,03008
лв./kWh; цена за достъп до електроразпределителната мрежа – 0,00800
лв./kWh. С решение № Ц - 11 от 01.07.2018 г. на КЕВР /т.7.3.2./ се
утвърждават цени за клиентите на „***“ АД, за мрежови услуги, без ДДС,
считано от 01.07.2018 г., както следва: цена за пренос и достъп през/до
електропреносната мрежа – 0,00984 лв./kWh; цена за достъп до
електроразпределителната мрежа – 0,00854 лв./kWh; цена за пренос на
електрическа енергия през електроразпределителна мрежа на ниско
напрежение – 0,03278 лв./kWh.
4
При тези данни виждането на съда е следното:
На основание чл. 86 ЗЕ услугите по достъп до и пренос през
електропреносната мрежа се предоставят от оператора на електропреносната
мрежа, получил лицензия за пренос на електрическа енергия и сертифициран
по определения в закона ред. Съгласно чл. 88 ЗЕ, услугите по достъп до и
пренос през електроразпределителната мрежа се осъществяват от оператори
собственици на такива мрежи, лицензирани за извършване на такава дейност.
Ако енергийните обекти и съоръжения, представляващи елементи от
съответната преносна или разпределителна мрежа, които трябва да бъдат
собственост на лицензираните енергийни предприятия, но са собственост на
трети лица, те се изкупуват от преносното или от съответното
разпределително предприятие в зависимост от принадлежността на обекта
към мрежите в 12-годишен срок от влизането в сила на закона /§ 4 ПЗР ЗЕ/. В
процесния случай, не е извършено изкупуване, а съоръженията са собственост
на ищеца, факт, по който не се спори.
Предвид така дадените легални определения, с оглед събраните по
делото доказателства, следва да се приеме, че ищецът е присъединен към
електроразпределителната мрежа със съоръжения, които са негова
собственост. Съгласно Правилата за измерване на количеството електрическа
енергия / 2007 и 2013 г. / ПИКЕЕ/, е предвидено, че при отдаване на
електрическа енергия от електропреносната /електроразпределителната /
мрежа към потребител, мястото на измерване е на страната с по-високо
напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя или в мястото на
присъединяване на потребителя към мрежата. За да бъде присъединен един
потребител към електропреносната мрежа на средно напрежение е
необходимо същият да бъде собственик на електрическа уредба/трафопост/ и
тя да се намира в границите на собствеността на имота на потребителя. В
хипотезата, когато съоръжението/трафопоста/ и кабелите за пренос са на
съответното електроразпределително предприятие, доставката и меренето се
извършва на ниско напрежение, като СТИ се поставя на страната на ниското
напрежение. Следователно, от важно значение е къде е границата на
собственост на електрическите съоръжения, тъй като именно на нея се
поставят СТИ. Съгласно чл. 27 от Наредба № 6 от 09.06.2004 г. за
присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия
към преносната и разпределителната мрежа, границата на собственост между
5
електрическите съоръжения на преносното предприятие и тези на
потребителя се определя от начина на присъединяване и от вида на
съоръженията за присъединяване. Съгласно чл. 29, ал. 1, т. 1 от Наредбата,
границата на собствеността следва да се определя от мястото на
присъединяване на кабелните накрайници към уредбата. Тази граница в
конкретния спор се установява от заключението на вещото лице, изготвило
техническата експертиза, което въззивната инстанция счита за
безпристрастно, изчерпателно и обосновано. Според него, границата на
собственост е определена от следните реализирани присъединения:
електроенергията, която се потребява в обекта на ищеца, се пренася до обекта
на доставката чрез кабелна линия средно напрежение 20 kV, собственост
на ищеца, които транспортират електроенергията от Трафопост № 1613
(собственост на трето частно лице) до Бетонов комплектен
трансформаторен пост /БКТП/ № 1811, собственост на ищеца. Достъпът
до средно напрежение се осъществява чрез кабелна линия /КЛ/ 20 kV, от
трафопост № 1613 по плана на *** - гр. Варна, използвана за захранване на
БКТП №1811 със средно напрежение (Ср. Н.). Достъпът до НН (ниско
напрежение) е осигурен в килия НН на БКТП 1811, след преобразуване
на Ср.Н. в НН от трафомашината 630 KVA, монтирана в БКТП 1811 и
изградената ел. инсталация в обекта. Вещото лице сочи, че границата на
собственост между електрическите съоръжения на
преносното/разпределителното предприятие и тези на потребителя се
определя от начина на присъединяване и вида на съоръженията за
присъединяване. В процесния случай, БКТП 1811 е захранен с кабелна линия
средно напрежение (Кл. Ср. Н.) чрез разкъсване и муфиране на извод
Трапезица (между ТП 1613 и ТП 1732) подстанция „Златни пясъци“, като тази
кабелна линия средно напрежение не е собственост на „***“ АД. Според
експерта, именно в точката на разкъсване и муфиране, описана по-горе, се
намира границата на собственост, като кабелна линия 20 kV, собственост на
ищеца, и трафопост № 1811 не е свързана към мрежата на „***" АД, а към
частна мрежа, собственост на трети лица - трафопост № 1613. От своя страна,
достъп средно напрежение не се осъществява чрез кабелна линия 20 kV от
трафопост № 1613 по плана на к.к. *** гр. Варна, която линия се използва за
захранване на БКТП 1 811 със средно напрежение. Достъпът до ниско
напрежение е осигурен в килия ниско напрежение на БКТП № 1811, след
6
преобразуване на средно напрежение в ниско напрежение от трафомашината
630 KVA, монтирана в БКТП № 1811 и изградената ел. инсталация в обекта.
Електромерът, измерващ потребената от ищеца ел. енергия е монтиран
на страна ниско напрежение в електрическото табло НН, като СТИ
измерва потребеното количество ел. енергия на страна ниско
напрежение. Електроразпределителното дружество предоставя мрежови
услуги – „пренос ниско напрежение“, „пренос средно напрежение“ и „достъп
ниско/средно напрежение“ през собствената си електроразпределителна
мрежа по отношение на присъединените към същата обекти. В заключението
е дадено разяснението, че предоставянето на мрежови услуги предполага
ползваната в обекта на потребителя енергия да се пренася чрез собствени на
преносното/разпределителното дружество, съоръжения, като ползване на
електроразпределителната мрежа и предоставяне на пренос, и достъп по
същата е налице и в случаите, когато обектът е присъединен към чужди
съоръжения /в.т. и собствени на самия абонат/, които от своя страна се
захранват от съоръжения на електроразпределителното предприятие.
Електрическата енергия, която се консумира в имота на ищеца се пренася до
обекта на доставката посредством кабелна линия средно напрежение 20 kV,
собственост на ищеца, които транспортират електроенергията от трафопост №
1613 (собственост на трето частно лице) до БКТП № 1811, собственост на
ищеца. БКТП в урегулиран поземлен имот III - 146, 144 с кабелно захранване
20 KV от трафопост № 1613 по плана на к.к. ***, гр. Варна. Строежът е
изпълнен в съответствие с одобрените проекти, Разрешение за строеж № 78
от 15.11.2002г. - първи етап, Разрешение за строеж № 19 от 07.02.2003г. -
трети етап, Разрешение за строеж № 64 от 27.06.2003г. - четвърти етап,
Разрешение за строеж № 29 от 17.05.2003г. за комплектен трансформаторен
пост (БКТП) с кабелно захранване 20 KkV от ТП № 1613, издадени от Главен
архитект на Община Варна, Протокол образец 2 № 366 от 21.11.2002г. за
откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво
на строежа с констативна част за резултати от извършената проверка на
проектните нива. Съгласно Удостоверение № 65 от 26.11.2007г. за
регистриране и въвеждане в експлоатация на строеж е прието Становище за
присъединяване към електроразпределителната мрежа с изх. № В07 -3608 -
СТ от 17.09.2007г. от „***” АД - гр. Горна Оряховица, Регионален център
Варна. Съгласно посочените писмени документи, определената точка на
7
мерене на потребяваната ел. енергия е на издаденото Становище за
присъединяване от 04.09.2004 г. и приложение № 2 към Договор за пренос на
ел. енергия на страна ниско напрежение. Загубите от трансформация на ел.
енергия при измерване на ниво ниско напрежение се поемат от доставчика на
ел. енергия „***“ АД, но всички разходи по поддръжката на трафопоста и
разходите за персонал се поемат от ищеца по делото -„С. 49“ ЕООД. Според
вещото лице, дължимите мрежови услуги по процесните фактури и
изчисленията по тях са точни и са извършени съобразно определената цена на
КЕВР, за периода.
Според Решение № 75 от 25.03.2013 г., постановено по гр. д. №
864/2012 г. І ГО на ВКС, по реда на чл. 290 ГПК, "границата на собственост
върху електрическите съоръжения" по смисъла на чл. 120, ал. 2 ЗЕ във вр.
с чл. 127 ЗЕ и чл. 28, ал. 1 от Наредба № 6/09.06.2004 г. за присъединяване на
производители и потребители на електрическа енергия към преносната и
разпределителната електрическа мрежа, визира границата между
електрическите съоръжения, собственост на разпределителното предприятие
и тези, собственост на потребител на електрическа енергия.В процесния
случай присъединяването е на място, на което уредите за измерване не са
поставени, а тяхното разположение е след това, в имота на ищеца. Също така,
присъединяването е директно със собствени съоръжения към производителя.
Следователно, средството за търговско измерване не е поставено на
необходимото място, съобразно изискването на чл. 120, ал. 1 ЗЕ.
Дължимостта на цената за пренос на ел. енергия е пряко обвързана от
спазването на изискването консумираната ел. енергия да е измерена именно в
местата, установени в ПИКЕЕ или уговорени от страните по сделката за
продажба на електроенергия. Цените за достъп до и за пренос по
електроразпределителната мрежа отразяват разходите, които се отнасят към
дейността по цялостното управление и администриране на
електроенергийната система, като целта е при формирането им да бъде
съобразен конкретният принос на всеки потребител за тяхното настъпване. С
оглед именно на това специфично предназначение на тези цени, като
компоненти на цената на електрическата енергия, правомерното поставяне на
средствата за търговско измерване се явява от решаващо значение за
дължимостта на същите. Количеството консумирана електрическа енергия,
измерено в места, различни от уговорените или нормативно определените, не
8
може да бъде основа за начисляване на цената за достъп и цената за
пренос. При измерване на количеството консумирана енергия на място,
различно от нормативно определеното, тези два елемента на цената на
електрическата енергия са недължими. В този смисъл е Решение №
227/11.02.2013 г. по т. д. 1054/2011 на ВКС, на което правилно се е позовал
първоинстанционният съд.
Неоснователно е оплакването на въззивника, че наличието на сключени
договори за достъп и пренос, е първопричина за заплащането на цената им.
Между страните са сключени Договор за достъп и договор за пренос на
електрическа енергия през електроразпределителната мрежа, от 13.03.2014
година /вж.л.46/, но същите не уреждат начина на присъединяване и вида на
съоръженията за присъединяване съгласно действащото законодателство. За
да се начисляват такси за пренос на електроенергия и достъп до
електроразпределителна мрежа съгласно нормативните разпоредби, следва
тези услуги да са реално предоставени, за да е налице основание за тяхното
заплащане. В случая не е налице основание процесните цени за достъп и
пренос да бъдат заплащани на въззивника.
Нормативна уредба на настоящите правоотношения, сложили се между
страните, са следните актове: разпоредбите в Закона за енергетиката /ЗЕ/;
Наредба № 6/09.06.2004 г. за ПППЕЕПРЕМ (отм., действала до 04.04.2014 г.),
респ. - Наредба № 6/24.02.2014 г. за ППКЕЕПРЕМ (в сила от 04.04.2014
г.); Правила за търговия с електрическа енергия, обнародвани в ДВ бр.
64/17.08.2010 г.; Правила за търговия с електрическа енергия, приети с
решение по т. 1 от Протокол № 110/18.07.2013 г., обнародвани в ДВ бр.
66/26.07.2013 г.; Наредба № 1 за регулиране на цените на електрическата
енергия; Решение № Ц – 13/05.03.2013 г., Решение № Ц – 25/29.07.2013 г. на
ДКЕВР, Решение № Ц-16 / 01.10.2014 г. на ДКЕВР; Общи условия за
продажба на електрическа енергия на "Ч. Е. Б. " АД.
Съгласно § 17, изр. 1 от ПЗР на ЗЕ, дейностите, свързани с
разпределение на електрическа енергия и оперативно управление на
разпределителните мрежи, се отделят юридически и организационно от
снабдяването с електрическа енергия и другите дейности на
електроразпределителните дружества до 31 декември 2006 година, но не по-
късно от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на
9
Република България към Европейския съюз. В следващите текстове от същия
§ 17 е регламентирано преобразуването на съответните заварени
електроразпределителни дружества /енергийни предприятия/ и издаването на
съответните лицензии за извършване на дейността по снабдяване с
електрическа енергия и за разпределение на електрическа енергия на
съответните територии от страната. Законодателното разграничение между
дейностите по пренос, по разпределение и по снабдяване с електрическа
енергия, съответно - и по тяхното лицензиране /тъй като за извършването им
законът установява разрешителен режим/ е проведено и в разпоредбите на чл.
43 и чл. 44 от ЗЕ.
Съгласно чл. 94а, ал. 1 от ЗЕ крайният снабдител осигурява
снабдяването с електрическа енергия на обекти на битови и небитови крайни
клиенти, присъединени към електроразпределителна мрежа на ниво ниско
напрежение, в съответната лицензионна територия, когато тези клиенти не се
снабдяват от друг доставчик.), енергийното предприятие - краен снабдител /т.
28а, б. "а" от ДР на ЗЕ/ осигурява снабдяването с електрическа енергия на
обекти на битови и небитови крайни клиенти /§ 1, т. 27г от ДР на ЗЕ/, които
обекти са вече присъединени към електроразпределителната мрежа на ниво
ниско напрежение в съответната лицензионна територия; като съгласно
разпоредбите на чл. 97, ал. 1, т. 4 и чл. 98а от ЗЕ продажбата на електрическа
енергия на крайни клиенти става по регулирани от ДКЕВР цени и при общи
условия на енергийното предприятие - краен снабдител. От друга страна,
съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 1 от ЗЕ, енергийното предприятие -
оператор на електропреносната мрежа /§ 1, т. 34а, б. "а" от ДР на ЗЕ/,
съответно енергийното предприятие - оператор на електроразпределителна
мрежа /§ 1, т. 34б, б. "а" от ДР на ЗЕ/, е длъжно да присъедини всеки обект на
клиент на електрическа енергия, разположен на съответната територия, който
отговаря на следните условия: 1) има изградени електрически уредби в
границите на имота си, отговарящи на техническите норми и на изискванията
за безопасна работа; 2) е изпълнил условията за присъединяване към
преносната, съответно разпределителната мрежа; и 3) е сключил писмен
договор за присъединяване с оператора на електропреносната мрежа,
съответно с оператора на електроразпределителна мрежа по нормативно
определена цена за присъединяване. Условията и редът за присъединяване
към електропреносната и електроразпределителна мрежа и за сключване на
10
договорите за това са подробно регламентирани в нарочна наредба на ДКЕВР
/чл. 117, ал. 3 от ЗЕ/, а именно - Наредба № 6/09.06.2004 г. за присъединяване
на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и
разпределителна електрически мрежи /ПППЕЕПРЕМ/ (отм., действала до
04.04.2014 г.), респ. - Наредба № 6/24.02.2014 г. за ППКЕЕПРЕМ (в сила от
04.04.2014 г.).
В съществуващата съдебна практика, се приема, че носител /субект/ на
облигационното /договорното/ задължение по чл. 94а, ал. 1, във вр. с чл. 97,
ал. 1, т. 4 и чл. 98а от ЗЕ за снабдяване с /за доставяне, продажба на/
електрическа енергия на /до/ обект /имот/ на потребител - краен клиент по
смисъла на § 1, т. 27г от ДР на ЗЕ, може да бъде само енергийно предприятие
- краен снабдител по смисъла на т. 28а, б. "а" от ДР на ЗЕ. Това задължение
може да възникне, само ако обектът /имотът/ е вече присъединен към
електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение в съответната
територия.Носител /субект/ на облигационното /договорното/ задължение
по чл. 117, ал. 1 от ЗЕ за присъединяване на обекта /имота/ към
електроразпределителната мрежа на ниво ниско напрежение може да бъде
само енергийно предприятие - оператор на електропреносната мрежа по
смисъла на § 1, т. 34а, б. "а" от ДР на ЗЕ или оператор на
електроразпределителна мрежа по смисъла на § 1, т. 34б, б. "а" от ДР на ЗЕ.
Това задължение може да възникне, само ако са налице условията по т. 1, т.
2 и т. 3 на чл. 117, ал. 1 от ЗЕ, респ. - при условията и по реда на Наредба №
6/09.06.2004 г. за ПППЕЕПРЕМ /отм., действала до 04.04.2014 г. /, респ. -
Наредба № 6/24.02.2014 г. за ППКЕЕПРЕМ /в сила от 04.04.2014 г. / -
решение № 60 от 29.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4280/2014 г., IV Г. О., ГК.
Съгласно действащата нормативна уредба за процесния период и по-
конкретно чл. 25 и 26 от Правила за търговия с електрическа енергия /ДВ бр.
64/17.08.2010 г. / и чл. 28, ал. 1 и 29 от Правила за търговия с електрическа
енергия /ДВ бр. 66/26.07.2013 г. / е въведено изрично задължение за
потребителите на електрическа енергия, присъединени към електрическата
разпределителна мрежа, да заплащат на крайния снабдител не само цената на
електрическата енергия, но също и цената за достъп до електрическата
разпределителната мрежа и цената за пренос по електрическата
разпределителната мрежа. Цена за мрежова услуга е разделена на два
компонента - цена за достъп до разпределителната мрежа и цена за
11
пренос и разпределение на ел. енергия през електроразпределителната
мрежа.
Цената за достъп и цената за пренос по ел. разпределителната мрежа
отразяват разходите, които се отнасят към дейността по цялостното
управление и администриране на електроенергийната система. Тези цени за
предоставените на крайния потребител услуги се регулират от ДКЕВР,
следователно, са определени законово и се дължат от всички потребители. И
двете цени се заплащат съгласно измереното количество на консумираната ел.
енергия в местата за измерване, определени съгласно Правилата за измерване
на количеството електрическа енергия и ДПЕЕЕ.
В Решение № Ц – 13/05.03.2013 г. и Решение № Ц – 25/29.07.2013 г.
ДКЕВР, съобразно правомощията си, регламентирани в чл. 21 и 30 от ЗЕ, е
приела, че крайните цени за електрическа енергия за битови клиенти на
включва и цената на мрежови услуги за пренос и достъп през/до
електропреносната система, цена за пренос на електрическа енергия през
електроразпределителните мрежи ниско напрежение, цена за достъп до
електроразпределителната мрежа. Това правило е намерило отражение и в
разпоредбите на Общите условия на договорите за продажба на електрическа
енергия .
Съгласно разпоредбата на чл. 98а ал. 1 3 и 4 ЗЕ крайният снабдител
продава електрическа енергия при публично известни Общи условия, които
публикува най-малко в един централен и един местен всекидневник и същите
влизат в сила за потребителите, които купуват електрическа енергия от
крайния снабдител, без изрично писмено приемане. Тъй като страните не
спорят относно представени ОУ, то съдът приема, че тези ОУ са влезли в
сила и са приложими към съществуващите между страните по делото
отношения.
Дължимостта на тази такса се определя от действащата към него
момент нормативна база- чл. 14 от ПИКЕЕ, съгласно която при отдаване на
електрическа енергия от електропреносната мрежа, съответно
електроразпределителната мрежа, към клиент мястото на измерване е на
страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на
клиента (ако има такава трансформация) или в мястото на
присъединяване на клиента към електропреносната, съответно
12
електроразпределителната мрежа. Съгласно чл. 11, т. 2 от ПТЕЕ(отм.); и чл.
13 от ПТЕЕ, цената за достъп и цената за пренос се заплащат съгласно
измереното количество на консумираната електрическа енергия в местата на
измерване, определени съгласно Правилата за измерване на количеството
електрическа енергия и договорите за продажба на електрическа енергия;
буквалното тълкуване на цитираната норма налага извода, че дължимостта на
тези две цени е пряко обвързана от спазването на изискването консумираната
от потребителя електрическа енергия да е измерена именно в местата,
установени в посочените правила или уговорени от страните по сделката за
продажба на електроенергия. Количеството консумирана електрическа
енергия, измерено в места, различни от уговорените от страните или от
нормативно определените, не може да бъде основа за изчисляване цената
за достъп и цената за пренос.
Според чл. 55, ал. 1 ЗЗД който е получил нещо без основание или с
оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне.
Видно от законовия текст в него са уредени три различни специални
фактически състава на неоснователно обогатяване, което е един от
източниците на облигационни отношения по българската гражданскоправна
система. При първия фактически състав се касае за получаване на
имуществена облага при начална липса на правно основание, разбирано като
валидно правно задължение. Вторият фактически състав визира получаване
на престация с оглед на очаквано в бъдеще основание, което обаче не е могло
да бъде осъществено, а третият се отнася до отпаднало с обратна сила
основание – в този смисъл и ППВС № 1/1979 г. На връщане в хипотезите
на чл. 55, ал. 1 ЗЗД подлежи реално полученото.
Процесните искови претенции се основават на първия фактически
състав по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, като ищецът претендира връщане на парични
суми, които той бил заплатил на ответника при начална липса на основание –
сумата 11 233.78 лева. При подобен иск в тежест на ответника е да докаже
наличието на основание за получаване на имуществената облага, а ищецът
следва да докаже единствено извършеното престиране.
При тези данни по делото следва да се направи извод, че след като
процесният имот ведно с изградените в него сгради и инфраструктура е
собственост на ищеца, то и мрежата след трафопоста, чрез която е била
13
доставяна електрическа енергия ниско напрежение, е била собственост на
ищцовото дружество. Принципът в законодателството относно собствеността
на енергийните обекти е, че те трябва да принадлежат на лицата, които са
получили лиценз за осъществяване на дейността в областта на енергетиката.
Затова § 4, ал. 1 ПЗР на ЗЕ предвижда, че енергийни обекти, които трябва да
бъдат собственост на лицензираните енергийни предприятия, а принадлежат
на трети лица, трябва да се изкупят в определен от закона срок; при
приватизация на имущество на фирми и дружества, в които има изградени
енергийни обекти, те не се включват в предмета на сделката, а се прехвърлят
на енергийното предприятие, като единствено изключение се допуска, когато
обектът снабдява с енергия само един потребител. В случая е установено, че
силовият трансформатор към електроразпределителната мрежа е разположен
в имота на ищеца. При това положение границата на собственост върху
електрическите съоръжения следва да се определи съгласно чл. 29, ал.
1 вр. чл. 28, ал. 1, т. 1 от Наредба за присъединяване към преносната и
разпределителните електрически мрежи на производители и потребители /ДВ,
бр. 40/16.05.2000 г./, предвиждащи границата на собствеността да е мястото
на присъединяване на кабелните накрайници към уредбата. Установено е, че
СТИ е монтирано в собствения на ищеца трансформаторен пост на ниво
ниско напрежение. Доставената на ищеца електроенергия на ниво средно
напрежение се трансформира до ниво ниско напрежение от съоръжения,
собственост на ищеца, разположени в неговия трафопост.СТИ не е поставено
на необходимото място съобразно чл. 120 ЗЕ и чл. 14, ал. 1 ПИКЕЕ.
Дължимостта на цената за пренос на ел. енергия е обвързана от спазването на
изискването консумираната ел. енергия да е измерена в местата, установени
от ПИКЕЕ или уговорени от страните по сделката за продажба на ел. енергия.
Количеството консумирана електрическа енергия, измерено в места, различни
от уговорените или нормативно определените, не може да бъде основа за
изчисляване на цената за достъп и цената за пренос. При измерване на
количеството консумирана енергия на място, различно от определеното,
тези два елемента на цената на електрическата енергия са недължими.
По изложените съображения въззивният съд приема, че извършеното от
разпределителното дружество измерване е неправомерно, поради което
ищецът не е имал задължение да заплаща начислената му от ответното
дружество цена за пренос през разпределителната мрежа на ниво ниско
14
напрежение и остойностеното количество ел. енергия по цени за ниско
напрежение. Дори при наличие на Договор за пренос на ел. енергия
ответникът обективно не е могъл да извършва услугата пренос на ел. енергия
ниско напрежение, тъй като понижаващият напрежението трансформатор се е
намирал в имота на ищеца. С оглед на изложеното ВОС приема още, че
ответникът не е извършвал услугата пренос на ел. енергия ниско напрежение,
поради което и платената за това цена е платена при първоначална липса на
основание и подлежи на връщане.
В решение № 75 от 25.03.13 г. по гр. дело № 864/12 г. на ВКС, Първо г.
о. е дадено разяснение на понятието "граница на собственост върху
електрическите съоръжения" по смисъла на чл. 120, ал. 2 от Закона за
енергетиката вр. чл. 127 от закона и чл. 28, ал. 1 от Наредба № 6/09.06.2004
г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа
енергия към преносната и разпределителната електрически мрежи е различно
от понятието "граница на имота на потребителя" по смисъла на чл. 120, ал. 1
от ЗЕ. В него е посочено, че съгласно чл. 120, ал. 2 от Закона за
енергетиката граница на собственост върху електрическите съоръжения се
определя съгласно изискванията на наредбата по чл. 116, ал. 7 ЗЕ и на
правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Т. е. за съдържанието на този израз
разпоредбата препраща към наредбата, предвидена в двете посочени
разпоредби на закона. Това е Наредба № 6/09.06.2004 г. за присъединяване на
производители и потребители на електрическа енергия към преносната и
разпределителната електрически мрежи. Разпоредбите на чл. 116, ал. 7
ЗЕ и чл. 27 от Наредбата определят границата на собственост между
електрическите съоръжения на преносното или съответното разпределително
предприятие и тези на потребителя. Съгласно чл. 28, ал. 1 вр. чл. 27 от
Наредбата когато електрическата енергия се доставя на потребителя от
съоръжения на енергийното предприятие на ниво ниско напрежение,
границата на собственост (на неговите електрическите съоръжения) е
изходящите клеми на средствата за търговско измерване или изходящите
клеми на разположените непосредствено след тях предпазители или
прекъсвачи. Понятието "граница на имота на потребителя" ("граница на имота
на клиента" след изменението с редакцията ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от
17.07.2012 г.) е употребено в разпоредбата на чл. 120, ал. 1 от ЗЕ. То няма
определение в закона, поради което следва да се тълкува и разбира в смисъла,
15
който се влага в понятията, включени в израза. Понятията граница и имот се
използват във вещното право и в правото по устройството на територията
(например чл. 28 ЗС, пар. 5. т. 2, т. 11, т. 12, от ДР на ЗУТ) и се отнасят до
границите (външните очертания) на недвижимите вещи, които са обект на
собственост, които ги обособяват от околните имоти и от части от терена и
инфраструктурата.
В решение № 227 от 11.02.13 г. по т. д. № 1054/11 г. на ВКС, ТК, Второ
отд. е прието, че съгласно изричната разпоредба на чл. 18г от Правилата за
измерване на количеството енергия /обн. ДВ, бр. 38 от 11.05.07 г./, цената за
достъп и цената за пренос се заплащат съгласно измереното количество на
консумираната електрическа енергия в местата за измерване определени
съгласно Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и
договорите за продажба на електрическа енергия. Буквалното тълкуване на
цитираната норма налага извода, че дължимостта на тези две цени е пряко
обвързана от спазването на изискването консумираната от потребителя
електрическа енергия да е измерена именно в местата, установени в
посочените правила или уговорени от страните по сделката за продажба на
електроенергия. Поставянето на уредите за количествено измерване на
предметната престация по договор за продажба на електрическа енергия във
формално несъответствие с техническите изисквания по Закона за
енергетиката и подзаконовите нормативни актове е достатъчно основание за
отхвърляне на иска за изпълнение на насрещната парична престация на
купувача за заплащане на цена и достъп до и за пренос по
електроразпределителната мрежа, без да е необходимо да се изследва доколко
такова поставяне е довело до неправилно измерване, увреждащо купувача по
договора.
В случая е установено, че средството за търговско измерване е
монтирано вътре в трафопоста, а не на границата на собственост.
Трансформацията от средно към ниско напрежение се извършва чрез
понижаващ трансформатор в самия трафопост. С оглед на данните по делото,
че СТИ не е постановено на необходимото място съобразно чл. 120 ЗЕ и чл.
14, ал. 1 ПИКЕЕ, обжалваното решение е постановено в съответствие с
практиката на ВКС.
По възражението за прекомерност на възнаграждението:
В съдебно заседание пред ВОС процесуалния представител на
16
въззивното дружество е направил възражение за прекомерност по отношение
възнаграждението на процесуалния представител на въззиваемото дружество.
Установява се от материалите по делото, че същото е в размер на 1 500 лева
(вж.л.43).За да се произнесе по спора ВОС намери, че следва да изходи от
нормата на чл.7 ал.2 т.3 от Наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения, която в конкретния случай предвижда, че при интерес над
10 000 лв. до 25 000 лева се дължи хонорар от 1 300 лева + 9 % за горницата
над 10 000 лева – или изчислено на тази база възнаграждението се определя
като сума в размер на 1 410.04 лева / хиляда и четиристотин и десет и нула
четири/.При това положение неговия труд, и с оглед направеното възражение
следва да се редуцира именно по указания по – горе начин, като бъде намален
адв.хонорар от 1 500 лева на 1 410.04 лева.
Водим от горното, съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3428 от 25.10.2023 година, постановено
по гр.дело № 8098/2022 година, по описа на ВРС, четиридесет и трети състав.
ОСЪЖДА ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** да
заплати в полза на „***“ ЕООД, ЕИК *** сумата от 1 410.04 лева / хиляда и
четиристотин и десет и нула четири/ лева, представляващи съдебно –
деловодни разноски пред ВОС адвокатски хонорар.
Решението подлежи на касационно обжалване пред състав на Върховен
Касационен Съд на Р България, в едномесечен срок от съобщаването на
страните, при условията на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17