РЕШЕНИЕ
№…
15. 10. 2020 г. гр.Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
ПЕТИ
ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на шестнадесети септември през две хиляди и двадесета година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ КРЪСТЕВА
ЧЛЕНОВЕ:1.РЕНИ
ГЕОРГИЕВА
2.ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА
Секретар АНЕЛИЯ ДОКУЗОВА
Прокурор …………………
като разгледа
докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
В.ГР.Д. №528 по описа за 2020 год.
ПРОИЗВОДСТВО по чл.258 и сл. от ГПК.
Въззивното гражданско производство пред Окръжен съд- гр.Плевен е образувано на основание въззивна жалба от ***ЕООД – гр.Белене с ЕИК*** против Решение № 62/ 02. 04. 2020 г. по гр. д. № 553/ 2019 г. по описа на Левченския районен съд.
Въззивният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. С въззивната жалба е отправено искане за отмяна на решението на районния съд като неправилно и незаконосъобразно, като бъде уважен предявеният иск с правно основание чл. 422 ГПК и бъдат присъдени направените по делото разноски в двете инстанции.
Въззиваемите страни Е.П.И. и И.Ж.Г. са изразили становище, че въззивната жалба е неоснователна и решението на районния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, като бъдат присъдени направените по делото разноски.
ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, като извърши проверка по допустимостта на въззивната жалба съгласно чл.267, ал.1 от ГПК при съответно прилагане на чл.262 от ГПК, установи следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от надлежна страна, която има правен интерес да обжалва решението, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
С обжалваното
решение районният съд въз основа на доказателствата по делото е отхвърлил
като неоснователен предявения иск от „*** ***ЕООД, вписано в търговския
регистър при АВ с ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. Белене, ул. ***,
представлявано от управителя д-р Н.В.М. против Е.П.И., ЕГН ********** *** и И.Ж.Г.,
ЕГН **********,*** с правно основание чл. 422 от ГПК за признаване за
установено, че ответниците Е.П.И. и И.Ж.Г. дължат солидарно на „***” ЕООД
следните суми, установени с акт за начет № 11-04-3/28.01.2019 г. издаден от
АДФИ, а именно сумата от 4609,27 лв. – главница, сумата от 840,96 лв. – лихва
върху главницата за периода от 31.01.2014 г. до 28.01.2019 г., сумата от 126,75
лв – лихва върху главницата за периода от 29.01.2019
г. до 07.05.2019 г. /датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК/,
законната лихва върху главницата, считано от 08.05.2019 г. до окончателното й
плащане - за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 от ГПК № 163/08.05.2019 г. по ч.гр.д. 304/2019 г.
по описа на РС Левски.
С решението „*** ***ЕООД, вписано в търговския регистър при АВ с ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. Белене, ул. ***, представлявано от управителя д-р Н.В.М. е осъдена да заплати на Е.П.И., ЕГН ********** *** направените деловодни разноски в размер на 960 лв. – заплатени като възнаграждение за един адвокат и да заплати на И.Ж.Г., ЕГН **********,*** направените деловодни разноски в размер на 960 лв. – заплатени като възнаграждение за един адвокат.
За да постанови решението си районният съд въз основа на събраните по делото доказателства е приел , че за да се отговори на въпроса дали изплатените на Г. суми са изплатени без основание /каквото е твърдението в акта за начет/ следва да се установи дали извършените пътувания от Г. представляват изпълнение на възложените му с трудовия договор задължения в друго населено място, извън постоянната му месторабота, за да представляват „командировка”. Съдът е установил от представените по делото трудови договори, че в същите като място на работа на Г. *** ЕООД, както и че длъжността на която е работил за процесния период е „шофьор на линейка”. Съдът се е позовал на показанията на разпитания по делото свидетел И. Ц.(също работил като шофьор на линейка в дружеството през процесния период), че обичайното им място на работа е бил района обслужван от ***ЕООД – т.е. територията на Община Белене. От показанията на същия свидетел се установява, че Г. *** с лек автомобил (т.е. изпълнявал е и задължения като шофьор на служебния лек автомобил на дружеството извън района на обслужване от „***” ЕООД – извън Община Белене и извън преките му задължения като шофьор на линейка), което е наложило издаването на командировъчните заповеди – първо за изпълнение на задълженията на шофьора в други населени места (извън обхвата на болницата в Белене) и с друг автомобил – различен от линейката, управлението на каквато е задължението по трудовия договор на Г.. Съдът е установил, че командироването е извършвано когато нуждите на дружеството го налагат , за превоз на лекари и документация, а не ежедневно, и за осъществяване пътувания извън Община Белене, а именно до гр. Плевен и обратно и до гр. Свищов и обратно за превоз на лекари, които са работили при дружеството - въззивник.
Районният съд е съобразил разпоредбата на чл. 6 ал.1 т.2 и т.3 НКС, съгласно които не се считат командировани лицата, които изпълняват служебни задачи в границите на населените места, където е мястото им на работа, определено при възникване на трудовото правоотношение, както и лицата, които пътуват като пласьори на материали, стоки, продукция. В настоящия случай не е налице нито една от предвидените хипотези на чл. 6 ал.1 т.2 и т.3 НКС.
В мотивите на обжалваното решение е разгледана и хипотезата на чл. 6 ал.1 т.1 НКС затова, че не се считат командировани лицата, които извършват постоянната си работа през време на пътуването, като са посочени конкретни длъжности, измежду които и „шофьори”. Правната доктрина и съдебната практика приема, че поради характера на работата на шофьорите мястото им на работа е в превозното средство, а по силата на чл. 6 ал.1 т.1 НКС те не се считат за командировани лица. Независимо от това когато работата се изпълнява с друго МПС, до друго населено място(извън обслужвания район), какъвто е настоящия случай, районният съд е приел, че се дължат командировъчни дневни пари за покриване на допълнителните разходи за храна. Осъществяваните пътувания от Г. са били с друг автомобил на дружеството и до други населени места извън територията на Община- Белене, поради което първоинстанционният съд е приел, че е налице изключение от хипотезите предвидени в чл. 6 НКС и правилно и законосъобразно И., в качеството на работадател е командировала Г. с издадените от нея командировъчни заповеди и с оглед задълженията си на работодател е разпоредила изплащане на съответните дължими се за командировката дневни пари.
По изложените съображения районният съд е приел, че, като е разпоредила да бъдат извършени плащания на дневни пари по 30 броя заповеди за командировка на И.Г. в общ размер на 4609,27 лв. за времето от 14.06.2012 г. до 15.06.2016 г., Е.И. – заемала длъжността управител на „***” ЕООД не е причинила вреда на „***” ЕООД и сумата получена от И.Г. в общ размер на 4609,27 лв. представлявала заплатени му парични средства като дневни пари за командировка не е получена от него без основание. Съдът е приел, че не се дължат и лихви за забавено плащане, поради което не се дължи и сумата от 840,96 лв. – лихва върху главницата за периода от 31.01.2014 г. до 28.01.2019 г., сумата от 126,75 лв. – лихва върху главницата за периода от 29.01.2019 г. до 07.05.2019 г. (датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК), законната лихва върху главницата, считано от 08.05.2019 г. до окончателното й плащане - за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 163/08.05.2019 г. по ч.гр.д. 304/2019 г. по описа на РС Левски.Въз основа на изложените мотиви районният съд е приел, че предявеният иск се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Въззивният съд изцяло възприема изложените мотиви от районния съд като правилни и законосъобразни, като следва решението да бъде изцяло потвърдено.
За процесния период, за който е издаден акта за начет, въззиваемият И.Г. като шофьор на линейка в *** ЕООД е осъществявал функции като шофьор извън длъжностната си характеристика, като не е управлявал линейка на територията на Община- Белене, в който е териториалният обхват на болницата, а е осъществявал транспортна дейност , управлявайки лек автомобил, собственост на болницата, извън територията на общината –от и до гр.Плевен и от и до гр.Свищов за превоз на лекари, които са осъществявали професионална дейност в болницата.
В настоящия случай не е налице изключение на разпоредбата на чл. 6, ал.1, т.1 НКС, като въззивният съд счита, че този текст следва да бъде анализиран в контекста на разпоредбата на чл. 6, ал.1, т.2 НКС досежно липса на основание за командироване на лицата, които изпълняват служебни задачи в границите на населените места, където е мястото им на работа, определено при възникване на трудовото правоотношение. Следователно, когато едно лице на длъжност „шофьор“ изпълнява задълженията си по трудовото правоотношение в границите на населеното място, където е неговото работно място, т.е . извършва постоянната си работа по време на пътуване, то безспорно това лице не следва да се командирова в режима на НКС. Ако това лице обаче осъществява (дори и с линейката, която управлява по длъжностна характеристика) пътуване извън населеното място, където е неговото работно място, определено при възникване на трудовото му правоотношение, то тогава лицето следва да бъде командировано съобразно изискванията на НКС.Трите хипотези, посочени в разпоредбата на чл. 6, ал.1 НКС не следва да се разглеждат единствено отделно, но би следвало да се разглеждат и в съвкупност, като в този случай се налагат различни правни изводи от тези, които са направени в акта за начет, въз основа на който е издадена заповедта за изпълнение и е съобразена само хипотезата на чл. 6, ал.1, т. 1 НКС.
Във въззивната жалба са изложени доводи, че решението на районния съд е неправилно и незаконосъобразно, тъй като не е съобразена разпоредбата на чл. 121, ал.1 КТ и неправилно е тълкувана разпоредбата на чл. 6, ал.1, т.1 НКС. Въззивният съд счита, че доводите на въззивника са неоснователни, тъй като в случая са налице предпоставките на чл. 121 КТ – Г. е извършвал трудовите си функции извън постоянното място на работа в Община- Белене и това положение е било с временен характер, като необходимостта от командировки се налага от необходимостта от превоз на лекари от едно място на друго, извън обхвата на болницата, но които са осъществявали лечебна дейност на територията на болницата. Видно от приложената длъжностна характеристика на Г., същият е на длъжност „шофьор на линейка (лек автомобил над 5 места) и е в обхвата на Обслужващо звено на ***ЕООД, т. е на територията на Община- Белене, тъй като ***ЕООД е с общинска собственост на капитала. Следователно осъществяваните превози на лекари от ***ЕООД до гр. Плевен и гр. Свищов и обратно са извън обхвата на ***ЕООД, поради което не би могло да се приеме, че тези превози попадат в хипотезата на чл. 6, ал.1, т.1 НКС. В жалбата е цитирано Решение № 1241/ 11. 02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1457/ 2008 г., ІІ г. о. , при което е била приложена разпоредбата на чл. 6, ал.1, т.1 НКС , но във връзка с ПМС № 40/ 1987 г. и Наредбата за служебните командировки на шофьорите и стюардите в чужбина при международни автомобилни превози на товари и пътници, при който подлежат на командировка определени категории служители какъвто е експлоатационният персонал на Министерството на транспорта. Цитираното решение не разглежда аналогичен казус на настоящия, за да се приеме, че е налице установена съдебна практика по този въпрос, поради което не следва да бъде съобразено в настоящия случай.
По изложените съображения въззивният съд счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал.3 и чл. 80 ГПК въззивникът следва да заплати на въззиваемата Е.П.И. деловодни разноски във възивната инстанция в размер на 480 лв. адвокатско възнаграждение и на въззиваемия И.Г. деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 420 лв.
По изложените съображения и на основание чл. 271, ал.1, пр. 1 вр. чл. 272 ГПК, съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА като
ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО Решение №
62/ 02. 04. 2020 г. по гр. д. № 553/ 2019 г. по описа на Районен съд- гр.
Левски.
ОСЪЖДА на основание
чл. 273 вр. чл. 78, ал.3 и чл. 80 ГПК ***ЕООД –
гр.Белене с ЕИК *** да заплати направените деловодни разноски във
въззивната инстанция на Е.П.И. с ЕГН**********
в размер на 480 лв. и на И.Ж.Г. с ЕГН********** в размер на 420 лв.
РЕШЕНИЕТО на
основание чл. 280, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване в едномесечен
срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :