Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ….
гр. София, 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 5 състав, в публичното съдебно
заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
при участието на секретаря Н.Първанова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 10846 по описа за 2018
год. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е от М.Ц.В. срещу „ЗАД “ОЗК- З.“ АД иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ. Ищцата
твърди, че на 12.10.2016 г. настъпило пътно-транспортно произшествие по вина на
водача на л.а. „Мерцедес Ц 320 ЦДИ“ с рег. № ******– П.К.К., чиято отговорност
била застрахована по договор за застраховка „Гражданска отговорност” от
ответното дружество. При пътно-транспортното произшествие на В. били причинени следните
телесни повреди: сътресение на мозъка от лека степен,
счупвания на двете подбедрици и срамната кост, със силни болки в долните
крайници, от които телесни повреди претърпяла неимуществени вреди,
изразили се в болки и страдания. Счита, че справедливото обезщетение за
неимуществени вреди възлиза на 150 000 лв. Наред с това претърпяла и
имуществени вреди на стойност 6100 лв., изразили се в разходи за лечение, от
които 1520 лв. – за медицинско изделие, 3000 лв – за външен фиксатор, 2100 лв.
– за имплантируеми медицински изделия, 240 лв. за медицинска услуга - избор на
лекар ортопед и 240 лв. – за медицинска
услуга – избор на лекар ортопед. Моли
съда да осъди ответника да й заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер
на 150 000 лв., ведно със законната
лихва, считано от 12.10.2016 г. до окончателното изплащане и сумата от 6100 лв.
– обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на исковата молба/ 06.08.2018 г./ до окончателното изплащане.
Ответникът оспорва исковете. Оспорва механизма на настъпване на катастрофата. Оспорва твърденията, че
ищцата е претърпяла описаните в исковата молба вреди. Оспорва наличието на
причинно-следствена връзка между пътно-транспортното произшествие и вредите. Поддържа
възражение за съпричиняване на вредите от пострадалата, която предприела
пресичане на необозначено за това място, с ограничена видимост - под надлеза,
преминавайки през мантинела, в тъмната част на денонощието, при облачно време,
скрита между бетонните колони на бетонното съоръжение, без да съобрази
обстоятелството, че е възрастна жена, на 71 г., и не би могла да премине
безопасно през пътното платно. Поддържа възражение за съпричиняване на вредите
от пострадалата, тъй като не спазвала предписаното й лечение, не провеждала
физиотерапия и рехабилитация, с което допринесла за по-продължителното си
възстановяване и за наложилото се оперативно лечение по корекция на външен
фиксатор на дясната подбедрица и поставяне на фиксатор на лявата подбедрица.
Поддържа възражение за съпричиняване на вредите от ищцата, тъй като преди катастрофата
страдала от съпътстващи болести, които оказали въздействие върху периода на
възстановяване. Твърди, че описаните в
исковата молба оплаквания се дължат на възрастови дегенеративни изменения на
ищцата и на общото й здравословно
състояние отпреди катастрофата. Оспорва иска за неимуществени вреди по размер.
Оспорва иска за имуществени вреди - твърди, че част от разходите подлежат на
възстановяване от „Социални грижи“, а към част от фактурите липсват касови
бонове. Оспорва претенцията за присъждане на законна лихва върху главницата,
считано от 12.06.2016 г. до изтичане на тримесечния срок за произнасяне от
застрахователя. Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната взаимна връзка, приема за установено от фактическа и правна страна следното: По иска с правно
основание чл.432, ал.1 от КЗ : За да бъде уважен предявеният иск ищецът
трябва да ангажира доказателства за следните обстоятелства: 1/за наличието на
договор за застраховка ”Гражданска отговорност” между собственика на
автомобила, управляван от прекия причинител на вредата, и ответното дружество;
2/за юридическите факти от състава на чл. 45 от ЗЗД по отношение на водача на
застрахованото от ответното дружество МПС: вреда, противоправно деяние и
причинно-следствена връзка между противоправното деяние и вредата; 3/да докаже
размера на дължимото обезщетение. Страните
не спорят, че за процесния л.а. „Мерцедес Ц 320 ЦДИ“ с рег. № ******към датата
на ПТП е имало сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ с
ответното дружество, което се потвърждава и от служебно извършена от съда справка
на публичния сайт на Гаранционния фонд. Видно от одобрено споразумение от 18.12.2017 г. по НОХД № 1140/2017 г. на РС – Ловеч
подсъдимият П.К.К. е признат за виновен в това, че на 12.10.2016 год., около 20.11 часа, в град Ловеч, на
ул. „Съйко Съев", в зоната под надлеза на околовръстен път на град Ловеч,
на изхода на града, посока към град София, при
управление на л.а. марка „Мерцедес", модел „Ц 320", с рег. № ОВ ****ВН,
е нарушил правилата за движение по
пътищата: по чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП
– като водач на МПС, не е бил внимателен и предпазлив към уязвимите участници
в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни ППС; чл.116 от ЗДвП „Водачът на пътното
превозно средство е длъженда бъде внимателен и предпазлив към
пешеходците", не е бил внимателен и предпазлив към пешеходката М.Ц.В.,
ЕГН-********** ***; чл. 21, ал.1 от ЗДвП
-„При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е
забранено да превишава следните стойности на
скоростта в км/час - за МПС от категория В за населено място - 50 км/час, като
се е
движел със скорост 60 км/час и по
непредпазливост е причинил средни телесни
повреди на пешеходката М.Ц.В., изразяващи се в травматично счупване на
дясна подбедрица, което обуславя затруднение
движенията на десния крак за около 1 година, травматично счупване на лява
подбедрица, което обуславя затруднение движенията на левия крак за около 1
година и счупване на срамната кост,
което обуславя затруднение движенията на долните крайници за около 2 месеца, поради
което и на основание чл.343 ал. 1,
б."б", пр.2-ро във връзка с чл.342 ал.1, пр.З-то НК във връзка с чл.5
ал.2, т.1, чл.116
и чл.21 ал.1 ЗДвП и чл.54 от НК му е наложено наказание „пробация" при
следните пробационни мерки: на осн. чл.42 а,ал.2,т.1 от НК - задължителна
регистрация по настоящ адрес *** за
срок от 6 /шест/ месеца, като подсъдимият се явява и подписва пред пробационен
служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично и по чл. 42а,
ал.2 т.2 от НК - задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок
от 6/шест/ месеца. На основание чл.343г
от НК е лишен от право да управлява МПС за срок от 6/шест/месеца. Съгласно
чл.383, ал. 1 НПК, одобреното от наказателния съд споразумение има значението
на влязлата в сила присъда, поради което и на основание чл.300 ГПК е
задължително за гражданския съд относно това дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца. С
оглед на одобреното от наказателния съд споразумение, на основание чл.300 от ГПК, настоящият състав приема за установено по делото противоправното поведение
на водача, неговата вина и съставомерните
последици, които са част от състава на престъплението/причинените средни телесна
повреди на М.Ц.В., описани в споразумението/, както и причинно-следствената
връзка между противоправното поведение на водача и вредоносния резултат.
За установяване на претърпените от ищцата неимуществени
вреди по делото са изслушани медицински експертизи, изготвени от вещи лица -
травматолог и неврохирург, както и са събрани гласни докадателствени средства.
От заключението на вещото лице – травматолог, което съдът
приема като компетентно и обективно дадено, се установява, че при катастрофата
ищцата е получила следните телесни повреди: счупване на костите на дясна
подбедрица-открито, средна трета, причинило на пострадалата трайно затруднение
на движенията на десен долен крайник за срок по- дълъг от 30 дни; счупване на
костите на лява подбедрица, многофрагментно, долна трета, причинило на
пострадалата трайно затруднение на движенията на ляв долен крайник за срок
по-дълъг от 30 дни; счупване на лявата срамна кост, причинило на пострадалата
трайно затруднение на движенията на ляв долен крайник за срок по дълъг от З0 дни.
Спрямо пострадалата е било проведено комплексно лечение в болнични и
домашно-амбулаторни условия. По спешност на 12.10.2016 г. е била транспортирана
от СМП в МБАЛ-Ловеч, където й е била оказана спешна медицинска помощ, след
което е била насочена към КОТ-УМБАЛ-П. за оказване на специализирано лечение.
Проведени са били реанимационни мероприятия. Извършени са били изследвания - лабораторни, рентгенография, КТ
на бял дроб, консултации с интернист, анестезиолог, хирург, неврохирург.
Проведена е била терапия с антибиотици, обезболяващи, вливания, хемотрансфузия,
антикоагуланти. По спешност раната на дясната подбедрица е била хирургически
обработена, поставена е била гипсова шина. Лявата подбедрица е била наместена в областта на счуването и е бил поставен гипсов ботуш над коляното. На
09.11.2016 г. ищцата е била оперирана – поставен й е бил външен фиксатор на
дясната подбедрица. На 14.11.2016 г. е била изписана от болницата за продължаване
на лечението в домашно-амбулаторни условия. На 13.02.2017г. В. е била хоспитализирана
в МБАЛ “Св. Панталеймон"ООД, гр.П..
Установено е било забавено костно срастване, остеопороза на дясната подбедрица
и ходило, при наложен външен фиксатор. На лявата подбедрица е била установена деформация в долна трета, патологична
подвижност в мястото на счупването. На дясната подбедрица е била извършена
корекция на външния фиксатор, а на лявата подбедрица е бил наложен външен
фиксатор, назначени са и курсове по физиотерапия. На 16.10.2017г. и на 27.11.2017 г. ищцата е
била хоспитализирана в ОФТРМ-МБАЛ-Ловеч. Проведено е било физиолечение за намаляване
на болките и увеличаване на обема на движение в двете глезенни стави, както и за
стабилизиране на походката. Лечебният и възстановителен период е продължил около
1 година, през който пострадалата е търпяла болки и страдания. Те са били
най-интензивни непосредствено след травмата, след оперативните интервенции,
както и през периода на продължително раздвижване. Понастоящем ищцата се
оплаква от болки в двата долни крайника, движи се със затруднена походка и ползва
бастун, приема обезболяващи лекарства, не може да кляка, поради ограничена
подвижност в двете глезенни стави, повече в дясно. Дясното стъпало изостава в
повдигането спрямо лявото стъпало. Според експерта, за в бъдеще, при
натоварване, промени във времето, ищцата може да се оплаква от болка и
дискомфорт в местата на увредите. Вещото лице е посочило, че направените разходи от ищцата за импланти и
избор на лекар са в причинна връзка с катастрофата. Според допълнителното
заключение на вещото лице - травматолог, което съдът приема, по делото няма
медицински документи за прегазване
краката на ищцата.
От заключението на вещото лице –
неврохирург, което съдът приема като компетентно и обективно дадено, се
установява, че при катастрофата ищцата е получила черепно-мозъчна травма,
състояща се от следните компоненти: контузия на мозъка лека степен на тежест; малки
контузионно-кръвоизливни огнища в десния челен мозъчен дял; травматичен
кръвоизлив под меките мозъчни обвивки-субарахноидален кръвоизлив; травматичен
подкожен кръвоизлив в лява челно-теменна област на главата по
компютъртомографски данни. Според вещото лице, не е проведено лечение на черепно-мозъчната
травма. Тази диагноза не е изведена в епикризата, както и в първата страница на
оригиналната история на заболяването. В историята на заболяването няма
проследяващи състоянието на ищцата консултативни прегледи от невролог или
неврохирург. Няма предписани медикаменти за лечение на мозъчната контузия. Няма
контролна компютърна томография на главен мозък за проследяване развитието на
контузионно-кръвоизливните огнища и травматичния кръвоизлив под меките мозъчни
обвивки. В приложената медицинска документация в консултацията от невролог в
спешно отделение на болницата в Ловеч от 12.10.2016 г. /20:20 часа/ е записано състоянието
на ищцата като унесена, сънлива/сомнолентност/.
Неврохирургът при прегледа в спешно отделение на У. „Д.Г.С.”***, от 13.10.2016 г.
/24:15 часа/ описва пациентка в съзнание, контактна. И при двата прегледа няма
приложена Глазгоу кома скала/ГКС/. От тези данни експертът е направил извод, че
след процесната пътно-транспортна злополука при М.Ц.В. е настъпило количествено
нарушение в яснотата на съзнанието - сомнолентност, без данни за коматозна
промяна.
От показанията на св.В. – снаха на
ищцата, се установява, че два-три дни след катастрофата я е посетила в
болницата в гр.П.. Заявява, че ищцата била в безсъзнание известно време, поради
което не могла да я види веднага. Когато влязла при нея, тя била в тежко
състояние. Отначало не ги познала. Мислела си, че е на вилата си. Изпитвала
болки в краката и в главата. Лекарите обяснили на свидетелката, че ищцата е получила счупвания на двата крака, тъй като
автомобилът минал през тях. Тя била ударена и в главата, лицето й било в синини, липсвала и част от
вената й. В болницата лечението на ищцата продължило месец и половина. Съпругът
на свидетелката/син на ищцата/ влязъл в болницата като придружител, за да подпомагне
хигиенно-битовото обслужване на майка си – тя била на системи, с подлога, с памперси,
дори не можела са се храни сама, не можела да се къпе сама. За хигиенните й
нужди се грижел изцяло синът й, обтривал я с мокри кърпички. Свидетелката я
посещавала в събота и неделя – виждала, че ищцата не се чувства комфортно от
това, че синът й се грижи за хигиенно-битовото й обслужване, но нямали друга
възможност да организират грижите за нея, тъй като и двамата били учители и само
единият от тях ползвал отпуск. На ищцата
била извършена операция и на двата крака, поставена й била и изкуствена вена,
която да замести липсващата вена. От болницата я изписали с количка. Тя въобще
не можела да се движи. Шест месеца и половина била на легло. През м.декември
била извършена втора операция на ищцата - сложили й някакви железа, тъй като
краката й не зараствали правилно. В болницата останала около седмица. Отново
синът й се грижел за нея в болницата. След изписването й от болничното заведение
до средата на м.април следващата година била на легло – изцяло я обслужвали
билзките й, синът й, както и внуците й.
Ищцата не можела дори до тоалетна да отиде сама. В началото била с подлога, а
след това й взели стол, защото се чувствала неудобно, особено от внуците й,
които понякога се налаго да й помагат за хигиенните й нужди, когато нямало друг
в къщи. След средата на м. април, след като й „свалили железата“, ищцата започнала
да се раздвижва. Синът й всеки ден я водел в болницата за рехабилитация. По-късно
лекарят им обяснил как в къщи да извършват рехабилитационни процедури и сами да
й помагат да се раздвижи. Първоначално ищцата ползвала патерици - около година.
Понастоящем ползвала патерици и бастун. Ходела, като се клатушкала. Вече не
била същия човек – сякаш се „върнала в първи клас“. Преди катастрофата тя била здравен работник и
35 години ходела пеша до болницата, била енергична, трудолюбива, много помагала
на свидетелката, а сега се сринала физически
и психически. Постоянно приемала обезболяващи, защото изпитвала болки в краката,
не можела да се наведе. Жвеела в измислен свят. Не можела да спи. Била превъзбудена, дразнела се и крещяла за най -
малкото нещо. Понякога по време на разговор, не се придържала към темата, а започвала
да говори за своите болести, плачела и прегръщала свидетелката. В хода на
разпита свидетелката уточнява, че научила за факта на прегазане на краката на
ищцата от служител на полицията и от свидетелка по досъдебното производство.
Съдът кредитира
показанията на свидетелката в частта, относно претърпените от ищата
болки, страдания и неудобства през лечебния
и възстановителния период, тъй като са житейски правдиви и
безпротиворечиви в тази част, но не кредитира показанията в частта, в
която свидетелката сочи какви травматични увреждания е получила ищцата и дали същата
е била в безсъзнание, тъй като свидетелката няма медицинско образование и
посочените от нея травматични увреждания /прегазване на краката на ищццата от
автомобил, изпадане на ищцата в безсъзнание/, не се подкрепят от медицинските
документи по делото и от заключенията на медицинските експертизи.
Гореобсъдените доказателства установяват настъпването на
всеки един от фактите от състава на чл. 432, ал.1 от КЗ – от одобреното от наказателния съд споразумение
се установи, че поведението на водача на л.а.
„Мерцедес Ц 320 ЦДИ“ с рег. № ******- П.К.К. е било противоправно и виновно и е предизвикало настъпването на катастрофата,
при която на ищцата са причинени описаните в споразумението телесни повреди, а чрез
заключенията на медицинските експертизи бе доказано, че пострадалата е
претърпяла болки и страдания в причинно-следствена връзка с получените при
катастрофата телесни повреди.
При определяне
размера на обезщетението съдът отчете следните обстоятелства: възрастта на
ищцата към датата на настъпване на произшествието – 71 г., вида на причинените
телесни повреди: счупване на костите
на дясна подбедрица-открито, средна трета, причинило на пострадалата трайно
затруднение на движенията на десен долен крайник за срок по- дълъг от 30 дни; счупване на костите на лява подбедрица,
многофрагментно, долна трета, причинило на пострадалата трайно затруднение на
движенията на ляв долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни; счупване на лявата срамна кост, причинило
на пострадалата трайно затруднение на движенията на ляв долен крайник за срок
по дълъг от З0 дни, както и черепно-мозъчна травма, състояща се от следните компоненти:
контузия на мозъка лека степен на тежест;
малки контузионно-кръвоизливни огнища в десния челен мозъчен дял; травматичен
кръвоизлив под меките мозъчни обвивки-субарахноидален кръвоизлив; травматичен
подкожен кръвоизлив в лява челно-теменна област на главата по
компютъртомографски данни. Съдът
съобрази вида на назначеното лечение – ищцата
е лекувана в множество болнични заведения - на 12.10.2016 г./ в деня на
катастрофата/ е постъпила в МБАЛ-Ловеч, където й е оказана спешна медицинска
помощ, след което е преместена в друго
болнично заведение в друг град – П. /КОТ-УМБАЛ-П./, където е лекувана през
периода 13.10.2016 г.-24.11.2016 г./месец и единадесет дни/, през който са проведени
множество изследвания и реанимационни
мероприятия, както и е приложена терапия с лекарства, раната на дясната
подбедрица е хирургически обработена и е поставена гипсова шина, а лявата
подбедрица е наместена в областта на
счуването и е поставен гипсов ботуш над коляното. В същото болнично
заведение на ищцата е извършена оперция на 09.11.2016 г. - поставен й е външен фиксатор на дясната подбедрица. През
периода на 13.02.2017 г. -16.02.2017 г.
В. отново е постъпила на лечение в болница в гр. П. /МБАЛ “Св. Панталеймон"ООД/, където е установено
забавено костно срастване и остеопороза на дясната подбедрица и ходило, както и
деформация в долна трета на лявата
подбедрица, патологична подвижност в мястото на счупването. В МБАЛ “Св.
Панталеймон"ООД на дясната подбедрица на ищцата е извършена корекция на
външния фиксатор, а на лявата подбедрица е наложен външен фиксатор. През
периода 16.10.2017г.- 23.10.2017г. и през периода 27.11.2017 г.- 04.12.2017г. ищцата е хоспитализирана в ОФТРМ-МБАЛ-Ловеч за
провеждане на физиолечение за намаляване на болките от травмите, както и за увеличаване
на обема на движение в двете глезенни стави, и за стабилизиране на походката./представени
епикризи по делото, констативна част на заключението на вещото лице-
травматолог/. При
определяне на размера на обезщетението съдът съобрази продължителността на
възстановителния период - около 1 година, през който пострадалата е търпяла
болки и страдания – по-интензивни непосредствено след травмата, след
оперативните интервенции, както и през периода на продължителното раздвижване. Качеството
на живот на ищцата е било значително влошено през възстановителния период –
била е обездвижена за около шест месеца, ползвала е помощни средства, инвалидна
количка, патерици и бастун. През периода на лечение и възстановяване тя е зависела
от чужда помощ за хигиенно-битовото си обслужване, ползвала е подлога и
памперси, изпитвала е неудобство и срам от обстоятелството, че собственият й
син, както и нейните внуци, се е налагало да й помагат при хигиенното й
обслужване. Съдът съобрази
обстоятелството, че са останали трайни последици за здравето на пострадалата – тя има затруднена походка и ползва бастун,
не може да кляка, поради ограничена подвижност в двете глезенни стави, повече в
дясно. Изостава дясното стъпало в повдигането, спрямо лявото стъпало. Понастоящем
ищцата се оплаква от болки в двата долни крайника и приема обезболяващи. Според
експерта, за в бъдеще, при натоварване, промени във времето, тя може да се
оплаква от болка и дискомфорт в местата на увредите. При определяне на обезщетението съдът отчете
и силния стрес, както и типичните за катастрофата и периода на възстановяване негативни
емоционални преживявания, които е изпитвала пострадалата. Получените травми са
се отразили на психическото й състояние –
станала е раздразнителна, понякога крещи по дребни поводи на близките си; по
време на разговор често измества темата към болестите си, плаче и търси
емоционална подкрепа от близките си, на които преди катастрофата самата тя е
била опора и им е помагала./св.В./. Като съобрази
посочените обстоятелства, социално-икономическите условия и стандарта на живот
в страната през 2016 г., съдът определи обезщетението за неимуществени вреди,
на основание чл.52 от ЗЗД, по справедливост на 75 000 лв.
Съдът приема за
безспорно обстоятелство по делото, че след завеждане на исковата молба
ответникът е заплатил на ищцата сумата от 10 000 лв., като обезщетение за
неимуществени вреди. /становище на представителите на ищцата и ответника в
първото съдебно заседание от 18.03.2020 г. - представителят на ищцата
първоначално е поискал възможност с писмена молба да изрази становище дали
сумата от 10 000 лв. е постъпила по сметка на ищцата, но в хода на същото
заседание е заявил, че не оспорва този факт- л.291 от делото – предпоследен
абзац/. Следователно, тази сума следва да бъде приспадната от общия размер на
дължимото обезщетение от 75 000 лв., при което неизплатеният остатък възлиза на
65 000 лв.
По предявения иск за
имуществени вреди: По
делото са представени фактури без касови бонове към тях, издадени на името на
ищцата като получател, а именно – фактура № 70007657/13.10.2016 г. за сумата от
1520 лв. за закупуване на медицинско изделие, издадена от У. „Д.Г.С.“ ЕАД, ***/11.11.2016
г., издадена от ДЗЗД“Студио Д-р Н.“, гр.Добрич, за сумата от 2000 лв. за
закупуване на външен фиксатор и фактура
№ 10006366/03.07.2017 г., издадена от МБАЛ “С.П.- П.“ ООД, за сумата от 240 лв.
за медицинска услуга – избор на лекар – ортопед.
Представени са и фактури
с касови бонове към тях № 1005704/16.02.2017
г. за сумата от 2100 лв. за импланитруеми медицински изделия и фактура №
1005705/16.02.2017 г. за сумата от 240
лв. за медицинска услуга – избор на лекар, двете фактури издадени от МБАЛ “Свети Пантелеймон- П.“ ООД.
От заключението на
медицинската експертиза, изготвена от вещо лице- травматолог, се установява, че всички разходи
за били необходими за лечението на ищцата. По
отношение на фактурите, за които не са представени касови бонове, съдът приема
за доказан само разхода по фактура № 70007657/13.10.2016 г., издадена от У. „Д.Г.С.“
ЕАД, ***, за сумата от 1520 лв. за закупуване на медицинско изделие, тъй като
през периода 13.10.2016 г. – 24.11.2016 г. ищцата действително е била лекувана
в това лечебно заведение и от заключението на медицинската експертиза,
изготвена от вещо лице – травматолог, се установява, че разходът е бил необходим за нейното лечение. Съдът не приема за доказани по
делото оспорените разходи по фактура № 0000015/11.11.2016 г., издадена от ДЗЗД
“Студио Д-р Н.“, гр.Добрич, за сумата от 2000 лв. за закупуване на външен
фиксатор и по фактура №
10006366/03.07.2017 г., издадена от МБАЛ “С.П.- П.“ ООД, за сумата от 240 лв.
за медицинска услуга – избор на лекар – ортопед. На първо място не са
представени доказателства тези суми да са заплатени от ищцата. От друга страна,
фактура № 0000015/11.11.2016 г. е издадена от ДЗЗД “Студио Д-р Н.“, гр.Добрич,
по време, когато ищцата се е намирала в лечебно заведение в гр.П. - У. „Д.Г.С.“.
На В. действително е поставен външен фиксатор на дясна подбедрица в У. „Д.Г.С.“,
но това е станало на 09.11.2016 г., а фактура № 0000015/11.11.2016 г., без
касов бон, е от 11.11.2016г., когато ищцата вече е била с поставен фиксатор. Съдът
не приема за доказан и разходът по фактура № 10006366/03.07.2017 г., издадена
от МБАЛ “С.П.- П.“ ООД, за сумата от 240 лв. за медицинска услуга – избор на
лекар – ортопед, тъй като към 03.07.2017 г. ищцата, която е от Ловеч, не е
лекувана в МБАЛ “С.П.- П.“ ООД, нито има документи за извършен преглед през
м.07.2017г./лекувана е в това болнично заведение през друг период 13.02.2017 г.
-16.02.2017г., като са й определени контролни прегледи през м.03.2017 г./. Останалите
разходи – по фактури № 1005704/16.02.2017 г. за сумата от 2100 лв. за
импланитруеми медицински изделия и по фактура № 1005705/16.02.2017 г. за сумата
от 240 лв. за медицинска услуга – избор на лекар, двете фактури издадени
от МБАЛ “С.П.- П.“ ООД са доказани по
делото, тъй като за тях са издадени касови бонове и според медицинската
експертиза тези разходи са били необходими за лечението на ищцата. Така
общият размер на разходите, които признава съдът, са 3860 лв. - по фактура № 70007657/13.10.2016 г. за сумата от 1520 лв.
за закупуване на медицинско изделие, издадена от У. „Д.Г.С.“ ЕАД, ***, и фактури с касови бонове към тях № 1005704/16.02.2017 г. за сумата от 2100 лв.
за импланитруеми медицински изделия и №
1005705/16.02.2017 г., за сумата от 240 лв. за медицинска услуга – избор на
лекар, двете издадени от МБАЛ “С.П.- П.“
ООД.
По възраженията за
съпричиняване на вредите: Ответникът
поддържа възражения за съпричиняване на
вредите от пострадалата, която предприела пресичане на необозначено за това
място, с ограничена видимост - под надлеза, преминавайки през мантинелата, в
тъмната част на денонощието, при облачно време, скрита между бетонните колони
на бетонното съоръжение, без да съобрази обстоятелството, че е възрастна жена,
на 71 г., и не би могла да премине безопасно през пътното платно. Наред с това
твърди, че пострадалата не спазвала предписаното й лечение, не провеждала
физиотерапия и рехабилитация, с което допринесла за по-продължителното си
възстановяване и за наложилото се оперативно лечение по корекция на външен
фиксатор на дясната подбедрица и поставяне на фиксатор на лявата подбедрица.
Поддържа и трето възражение, според което ищцата страдала от болести и
възрастови дегенеративни изменения преди катастрофата, които оказали
въздействие върху периода на възстановяване и
на общото й здравословно състояние.
Първото от възраженията
за съпричиняване е основателно, поради следните съображения:
От одобреното от
наказателния съд споразумение, което е задължително за гражданския съд относно
това дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца, се установява, че е извършено следното противоправно дяние: на 12.10.2016 год., около 20.11 часа, в град
Ловеч, на ул. „Съйко Съев", в зоната под надлеза на околовръстен път на
град Ловеч, на изхода награда, посока към град София, при управление на л.а.
марка „Мерцедес", модел „Ц 320", с рег. № ОВ ****ВН П.К.К. е допуснал нарушение на чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП – като водач
на МПС, не е бил внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението,
каквито са пешеходците и водачите на двуколесни ППС; нарушение на чл.116 от ЗДвП - „Водачът на пътното превозно средство е длъжен да бъде внимателен и
предпазлив към пешеходците" - не е бил внимателен и предпазлив към
пешеходката М.Ц.В.; нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП - „При избиране скоростта
на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава
следните стойности на скоростта в км/час - за МПС от категория В за населено
място - 50 км/час, като се е движел със скорост 60 км/час и по непредпазливост е
причинил средни телесни повреди на пешеходката М.Ц.В..
За установяване на поведението
на ищцата по време на настъпване на катастрофата по делото са събрани гласни
доказдателствени средства и са допуснати основна и повторна автотехнически
експертизи.
Според показанията на
св. К./водач на процесния автомобил/ и св. В./очевидец на катастрофата/ ищцата,
заедно със св.В. е пресичала пътното платно в зоната под надлеза на околовръстен път на град
Ловеч, на изхода на града, посока към град София, когато е настъпила
катастрофата. Св.К. изобщо не е видял пешеходците преди удара, видял ги е в
последния момент, движели се спокойно по пътното платно. Според неговите
показания, катастрофата е настъпила по средата под моста. Пешеходците не били
осветени от нищо, нямали фенерче или друг светлинен източник. Св.К. се движел със скорост от 59 км/час, на къси светлини,
привечер, леко ръмял дъжд. Катастрофата настъпила в дясно от осевата линия.
Св.В. също заява, че
катастрофата е настъпила върху мокър, хлъзгав път, времето е било дъждовно и
мрачно. С ищата идвали от Ловеч, прибирали се „на вилите“ и се движели в
насрещното платно срещу автомобилите, после преминали на другото платно, за да
вървят по „тротоарите, където има път за вилите“, за да не вървят по платното.
Известно време вървяли по тротоар, после тротоарът свършил и преминали срещу насрещното движение. Катастрофата
настъпила, когато пресичали пътното платно. По средата на моста тръгнали да
пресичат. На място нямало пешеходна пътека. Свидетелят заявява, че се огледали
с ищцата наляво и надясно, преди да
пресекат, нямало коли. Ищцата и
свидетелят били със светли дрехи, той държал в ръката си фенерче. На място
нямало осветление. Св.В. видял автомобила, едва когато ударил ищцата. Пострадалата била по средата на
платното след удара. Тя била ударена с предната
дясна част на огледалото на колата, от дясната страна. Колата се движела с
около 50-60 км/ч. Свидетелят и ищцата решили да пресекат под моста, защото им
било по-удобно да минат оттам и да използват тротоара към вилите. Не пресекли
преди моста, защото там имало “детелина“ , от която идвали идруги коли и затова
се изнесли към моста. Там нямало други автомобили, нямало движение. На пътното
платно имало три ленти, свидетелят и ищцата се намирали някъде по средата, когато настъпил
ударът. Движели се с нормален ход, нито бавно, нито бързо. Съдът
кредитира показанията на свидетелите в частта относно мястото на удара и конкретния
механизъм – пресичане на пътното платно от ищцата, когато е ударена от лек автомобил, но не кредитира
показанията на св.В. в частта, в която твърди, че при пресичането си заедно с
ищцата е ползвал фенерче, тъй като този факт не се потвърждава от показанията
на водача на автомобила – св.К., нито такъв факт е посочен от ищцата в исковата молба.
От заключенията на
автотехническите експертизи/основна и повторна/ се установява, че пътят в района
на произшествието е с две платна, всяко с по три ленти за движение. Местопроизшествието
се намира върху дясното платно за движение, което е с три ленти за движение, с
прекъсната маркировка. Асвалтовата настилка е била мокра. Според огледния
протокол и заключенията на експертизите, широчината на дясното платно е 11.10
м., като най-дясната лента е с широчина - 3.50 м., средната - 3.50 м., а
най-лявата – 4.10 м. Катастрофата е
настъпила по широчина на пътното платно на около 2.70 м. вдясно от левия край
на пътното платно/мантинелата/, считано в посоката на движение на лекия
автомобил. Двете експертизи, както и одобреното от наказателния съд
споразумение установяват, че катастрофата е настъпила върху пътното платно,
докато пешеходката го е пресичала. И двамата експерти сочат, че водачът на
автомобила е имал видимост към пешеходците – те са попадали в зоната на
осветеност на фаровете, на къси светлини, когато е бил на 50 м. от тях. Пешеходците
също са имали видимост към автомобила. Мястото на катастрофата не е предназначено
за движение на пешеходци. Пешеходката, ако е наблюдавала пътното платно назад, е
могла да забележи приближаващия автомобил от голямо разстояние. Експертите
обаче са установили различни стойности за опасна зона за спиране, различна
скорост на моторното превозно средство по време на удара и различни причини за
настъпване на атастрофата. Вещото лице от основната експертиза сочи скорост по време на удара от 40 км/час, видимост
към пострадалата от 50 м. и опасна зона за спиране от 30.11 м., като заявява,
че ударът за водача е бил предотвратим,
ако пешеходката се е движела с бавен и спокоен ход. Шофьорът е реагирал със
закъснение на опастността на пътя. Вещото
лице от повторната експертиза приема скорост на движение на автомобила преди
катастрофата от 50 км/час, а по време на удара - 45 км/час, опасна зона за
спиране е 41.45 м. и отстояние на автомобила от пешеходката, когато е навлязла
на пътното платно от 29.07 м. Според вещото лице, катастрофата е била предотвратима,
ако водачът се бе движил със скорост от 31 км/час. Пешеходката първоначално се
е движела по пътното платно отляво, успоредно на мантинелата, водачът е могъл да я види от 54 -71 м. и да
намали скоростта на движение до 31 км/час, при което да предотврати катастрофата, но
същият не е възприел като опасност на пътя пешеходката, движеща се платното до
мантиеналата, успоредно на нея. Според вещото лице, причина за катастрофата е както
поведението на водача, който късно е възприел пешеходците, движещи се по
пътното платно, така и внезапното навлизане
на пешеходците напречно на пътното платно на неопредено за целта място, с цел
пресичане, при наличие на МПС, находящо
се 29 метра от тях. Съдът
не кредитира повторното заключение на автотехническата експертиза, тъй като
изчисленията са извършени на база скорост на автомобила преди катастрофата от
50 км/час, която не съответства на скоростта, определена в споразумението по
наказателното дело – 60 км/час. Съдът кредитира частично основното заключение на
автотехническата експертиза относно посочената скорост на автомобила по
време на удара - 40 км/час, видимостта към пострадалата от 50 м. и опасната
зона за спиране от 30.11 м., както и относно извода, че пострадалата също е
имала видимост към автомобила и е могла
да го забележи от голямо разстояние, но не кредитира заключението в частта
относно извода на вещото лице, че причина за настъпване на катастрофата е единствено
поведението на водача на автомобила. Вещото
лице само сочи в заключението, че пешеходката е могла да забележи автомобила от
голямо разстояние, а това означава, че е могла и да изчака неговото
преминаване. Вместо
това е предприела пресичане на пътното платно на забранено за това място, тръгвайки от мантинела, която по
недвусмислен начин установява, че там не е място за пресичане от пешеходци/
чл.113, т.4 от ЗДвП/, при това пресичането е извършено вечерта /около 20.11
часа/ върху мокро пътно платно, на неосветен участък от пътя. Като не е изчакала преминаването на моторното
превозно средство и е предприела пресичане на пътното платно/цялото с площ от
11.10 м. и широчина на най-крайната лява лента - 4.10 м./, на забранено за това
място, тръгвайки от мантинела, вечерта, около 20.11. часа, на неосветен участък
от пътя, върху мокро пътно платно, ищцата с поведението си е допринесла за
настъпване на катастрофата. При
съобразяване спецификата на конкретния механизъм на
настъпилото пътно-транспортно произшествие и разпоредбите на чл.32, ал.2 от ЗДвП, чл.113, ал.1, т.1 и т.4 от ЗДвП, чието тълкуване показва, че
законът вменява задължение за внимание и предпазливост у пешеходците - съдът прие наличие на принос на ищцата за настъпване на
пътно-транспортното произшествие и последвалия
вредоносен
резултат, като определи процент на съпричиняване на вредите – 17 %. Останалите
възражения за съпричиняване на вредите са неоснователни. От заключението на
медицинската експертиза, изготвена от вещо лице - травматолог и от показанията
на св. В. се установява, че ищцата е спазвала лекарските предписания и е
провеждала физиотерапия, вкл. и чрез постъпване в болнично заведение за
провеждане на процедурите. През периода 16.10.2017г.- 23.10.2017г. и през
периода 27.11.2017 г.- 04.12.2017г. е постъпила
в ОФТРМ-МБАЛ-Ловеч за провеждане на физиолечение за намаляване на болките от
травмите, за увеличаване на обема на движение в двете глезенни стави и за
стабилизиране на походката. Неоснователно
е и възражението за наличие на предходни заболявания на ищцата и възрастови
дегенеративни изменения, които са допринесли за бавното й възстановяване. В
констативната част на заключението на медицинската експертиза е описано ЕР на
ТЕЛК № 0134/19.01.2010 г., според което
ищцата има пожизнена трайно намалена
работоспособност 54 % с водеща диагноза : старческа катаракта, дискови
протрузии Л4, 5 , С1 –радикулопатия с лека фибуларна пареза в дясно. Не са
ангажирани доказателства тези заболявания да са повлияли на възстановяването на
ищцата. В съдебно заседание вещото лице –травматолог Д. заявява, че на тези
места, където са счупванията при ищцата, дегенеративните промени не оказват
влияние. Тъй като съдът уважи едно от възраженията на
ответника за съпричиняване на вредите, то размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, при процент на
съпричиняване на вредите от 17 %, е 53 950 лв./83 % от 65 000 лв./, до който размер искът е
основателен, а в станалата част, до предявения размер от 150 000 лв., следва да
бъде отхвърлен.
По отношение размера на
обезщетението за имуществени вреди, при процент на съпричиняване на вредите от 17 %, същото възлиза на 3203.80
лв./83 % от 3860 лв./, до който размер искът е основателен, а в станалата част, до пълния
предявен размер от 6100 лв. следва да бъде отхвърлен. По
претенцията за законна лихва: Ищцата претендира законна лихва
върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от 12.10.2016 г. до
окончателното изплащане. Съгласно чл.409 от КЗ, застрахователят
дължи законната лихва за забава върху застрахователното
обезщетение след изтичане срока по чл. 405, освен в случаите
на чл. 380, ал. 3 от КЗ. Според чл.405,
ал.1, вр чл.108, ал.3, вр чл.496, ал.1 от КЗ, срокът за произнасяне на
застрахователя не може да бъде по-дълъг от три месеца. В конкретния случай ищцата
е отправила застрахователна претенция до ответника на 16.04.2018 г., като срокът
за произнасяне е изтекъл на 16.07.2018 г., до която дата застрахователят е
могъл да определи обезщетение за ищцата, поради което законна лихва се дължи,
считано от 17.07.2018 г., не и за периода преди тази дата.
По същите съображения законна лихва
се дължи върху обезщетението за имуществени вреди, считано от 17.07.2018 г., но
ищцата претендира законна лихва върху това обезщетение от по-късна дата –
06.08.2018 г./датата на подаване на исковата молба/, поради което претенцията
следва да бъде уважена, съобразно искането на ищцата.
По
разноските:
Ищцата следва да бъде осъден да заплати на ответника, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски за вещи лица,
съдебно удостоверение и свидетел по представения списък с разноски, както и за
юрисконсултско възнаграждение от 300 лв., като размерът на разноските, съразмерно
на отхвърлената част от исковете, е 868.39 лв.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат Р.М. ***, на
основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение в
размер на 2043.91 лв. с ДДС, съразмерно на уважената част от иска.
Ответникът следва да
бъде осъден да заплати на държавата, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, по сметка
на СГС, държавна такса върху уважените искове в размер на 2286.15 лв., а на СГС
разноски за вещо лице в размер на 91.53 лв., съобразно уважената част от
предявените искове.
Мотивиран
така, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно
дружество ”ОЗК – З.”АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на М.Ц.В., ЕГН **********,***,
съдебен адрес:*** – за адв. М., на
основание чл. 432, ал.1 от КЗ, сумата от
53 950 лв./обезщетение
за неимуществени вреди, изразили се в преживени болки и страдания от следните телесни
повреди: счупване на костите на дясна
подбедрица-открито, средна трета; счупване
на костите на лява подбедрица, многофрагментно, долна трета; счупване на лявата срамна кост, както и черепно-мозъчна
травма, състояща се от
следните компоненти: контузия на мозъка лека
степен на тежест; малки контузионно-кръвоизливни огнища в десния челен
мозъчен дял; травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки-субарахноидален
кръвоизлив; травматичен подкожен кръвоизлив в лява челно-теменна област на
главата, настъпили на 12.10.2016 г., по вина на водача на л.а. „Мерцедес
Ц 320 ЦДИ“ с рег. № ******– П.К.К., по време на действие на застрахователен
договор за застраховка „Гражданска отговорност”/, ведно със законната лихва,
считано от 17.07.2018 г. до окончателното изплащане, като иска в останалата част, до пълния предявен размер от 150 000
лв., и в частта, в която се претендира законна лихва за периода 12.10.2016 г. –
16.07.2018 г., като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ”ОЗК – З.”АД, ЕИК ******,
да заплати на М.Ц.В., ЕГН **********,
на основание чл. 432, ал.1 от КЗ, сумата от 3203.80 лв. /обезщетение за
имуществени вреди, изразили се в разходи за лечение по по фактура № 70007657/13.10.2016
г., издадена от У. „Д.Г.С.“ ЕАД, ***, и
фактури с касови бонове към тях №
1005704/16.02.2017 г. и № 1005705/16.02.2017 г., двете издадени
от МБАЛ “С.П.- П.“ ООД, които вреди
са причинени по вина на водача на л.а. „Мерцедес Ц 320 ЦДИ“ с рег. № ******– П.К.К.,
по време на действие на застрахователен договор за застраховка „Гражданска
отговорност”/, ведно със законната лихва, считано от 06.08.2018 г. до окончателното изплащане, като иска в останалата част, до пълния предявен размер от 6100 лв., като
неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА М.Ц.В. да заплати на „Застрахователно акционерно
дружество ”ОЗК – З.”АД, ЕИК ******, на основание чл.78, ал.3 от ГПК,
направените по делото разноски в размер на 868.39 лв., съобразно отхвърлената
част от иска.
ОСЪЖДА „Застрахователно
акционерно дружество ”ОЗК – З.”АД, ЕИК ******, да заплати на адвокат Р.И.М.,***, с
адрес: ***, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер на 2043.91 лв. с ДДС,
съразмерно на уважената част от предявените искове.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ”ОЗК – З.”АД, ЕИК ******,
да заплати на държавата, по сметка на СГС, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК,
държавна такса в размер на 2286.15 лв.
върху уважените искове, а на СГС
разноски за вещо лице в размер на 91.53 лв., съобразно уважената част от
предявените искове.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на страните.
СЪДИЯ: