Решение по дело №38/2022 на Районен съд - Тополовград

Номер на акта: 25
Дата: 28 октомври 2022 г.
Съдия: Иван Христов Христов
Дело: 20222320200038
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 май 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 25
гр. Тополовград, 28.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТОПОЛОВГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юли през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Иван Хр. Христов
при участието на секретаря А.В.А.
като разгледа докладваното от Иван Хр. Христов Административно
наказателно дело № 20222320200038 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалбоподателят твърди, че издаденото наказателно постановление на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Хасково, с което на
представляваното от него дружество ЕТ“Жак Мари- Елка Желязкова Стоева“
е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на
1500 лв. на основание чл. 416 ал. 5, във вр. с чл. 414 ал. 1 от Кодекса на труда,
е незаконосъобразно и необосновано поради следните съображения:
Твърди се, че НП е издадено след изтичане на преклузивния
едномесечен срок по чл.52 ал.1 от ЗАНН; твърди се че е немотивирано, тъй
като няма изложени мотиви; че търговецът е новорегистриран от месец
ноември 2021 г. и при проверката все още е в процес на създаване на добра
организация на труда; не са обсъдени възраженията по акта, които са
представени и на търговецът е издадено и друго НП във връзка със същата
проверка, за същото нарушение, т.е. има наложени две наказания за едно и
също нещо.
Също така в жалбата се твърди, че в случая е налице маловажност по
смисъла на чл.28 от ЗАНН и тъй като това не е преценено от наказващия
орган се претендира на това основание съдът да отмени обжалваното НП.
1
Твърди се, че посочените текстове от Кодекса на труда – чл.139 ал.1 и
чл.181, които уж са извършени нарушенията са несъотносими в конкретния
случай. Твърди се, че санкцията по чл.189 е в случаите когато няма ПВТР а
тук на няколко пъти е цитиран като наличен и същото се отнася и за другия
текст – разпределението на работното време е налично.
Освен това в жалбата се твърди, че не е посочено кога е извършена
проверка в обекта, което си е самостоятелно абсолютно нарушение на
процесуалните правила.
С оглед на изложените съображения се претендира да се отмени изцяло
издаденото НП като незаконосъобразно и неправилно, постановено при
съществено нарушение на процесуалния и материалния закон.
В съдебно заседание, чрез своя процесуален представител
жалбоподателя поддържа жалбата си, като доразвива изложените в нея
аргументи.
Административнонаказващият орган – Дирекция „ИТ” – Хасково
изпраща представител в съдебно заседание – ст.юрисконсулт Грудева, която
оспорва жалбата и моли съда да потвърди НП като законосъобразно.
От събраните по делото доказателства съдът приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
На 21.02.2022 г.в супермаркет, находящ се в Т., на ул.************,
стопанисван от ЕТ „Жак-Мари – Елка Желязкова Стоева“ е била извършена
проверка на място за спазване изискванията на трудовото законодателство и
на 18.03.2022 г. по документи представени в Д „ИТ“ – Хасково, за които
проверки е съставен протокол рег.№ ПР2205925/21.03.2022 г. Видно от
посочения протокол контролните органи са установили десет на брой
нарушения, подробно описани в протокола, за отстраняването на които, както
и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, на
основание чл.404, ал.1 т.1 от КТ са направени предписания със съответен
срок за изпълнение. В първа точка на въпросния протокол е посочено, че към
момента на проверката по работни места, работодателят не е изпълнил
задължението си по чл.403а, ал.1 от КТ да държи в обекта на разположение на
контролните органи екземпляр от ПВТР, документи свързани с
разпределението на работното време и организацията на работата и при
поискване на място не е бил представен нито ПВТР, нито някакви документи,
2
свързани с разпределението на работното време и организацията на работата.
Във връзка с това е дадено предписание на работодателя отново в точка първа
на предписанията на въпросния протокол да държи на разположение
процесните документи и срокът за изпълнение е 31.03.2022 г. Останалите
описани в процесния протокол нарушения и предписанията за тях не са
предмет на настоящото производство. Този протокол за извършена проверка е
подписан от актосъставителя К. и свидетелката А., които са дали показания
непосредствено в съдебно заседание и поддържат изцяло установеното в този
протокол за извършена проверка. Протоколът е изпратен с обратна разписка
на жалбоподателя, ведно с писмо и покана от 22.03.2022 г., в което
жалбоподателката е поканена по реда на чл.40 ал.2 от ЗАНН да се яви на
29.03.2022 г. в 10.00 часа за съставяне на АУАН в дирекцията. Протоколът и
поканата са получени видно от приложената обратна разписка на 23.03.2022
г. На 18.03.2022 г. в ДИТ се явила Е.С. и представила исканите документи.
При проверката по документи е бил представен правилник за вътрешния
трудов ред, в който обаче не е било установено разпределение на работното
време, начало и край на работните смени, почивките по време на работа и
начин на отчитане на работното време, съответстващ на организацията на
работа в магазина. В него единствено е било вписано работното време на
обекта и това че се работи по осем часа с почивни дни в събота и неделя. Това
е нарушение на чл.139 ал.1 и чл.181 ал.1 от КТ, вр.чл.4а, ал.1 от Наредбата за
работното време, почивките и отпуските, които разпоредби задължават
работодателя да установи Правилника за вътрешния трудов ред,
разпределението на работното време и начина на отчитане на работното
време, почивките по време на работа и е бил съставен констативния протокол,
който е бил изпратен по пощата на работодателя с покана за съставяне на
АУАН на 29.03.2022 г.
Тъй като жалбоподателката не се е явила на посочената дата е бил
съставен в нейно отсъствие АУАН № 26-2200070 от 30.03.2022 г. за
описаното по-горе нарушение на задължението си по чл.139, ал.1 и чл.181
ал.1 от КТ, във вр.чл.4а ал.1 от Наредбата за работното време, почивките и
отпуските. В акта е записано, че нарушението е извършено към 16.11.2021 г. в
град Т., и е установено при извършена проверка на документи в ДИТ –
Хасково на 18.03.2022 г. На същата дата е подписан процесният акт от
актосъставителя и свидетелката Г. А., в качеството й на присъстващ при
3
установяване на нарушението и при съставяне на акта. Актът е връчен на
жалбоподателката с обратна разписка и получен на 04.04.2022 г.
Въз основа на този акт е издадено НП № 26-2200070/04.05.2022 г. с
което на едноличния търговец е наложена имуществена санкция в размер на
1500 лева на основание чл.416, ал.5, във вр. чл.414, ал.1 от КТ за нарушение
по чл.139 ал.1 и чл.181 ал.1 от КТ, вр.чл.4а от Наредбата за работното време,
почивките и отпуските. В НП подробно са описани фактическите
констатации, мотивите, защо не намира приложение разпоредбата на чл.415в,
ал.1 от КТ и нарушението е квалифицирано като такова по чл.414, ал.1 от КТ
и защо не следва да се характеризира като маловажно. НП е връчено с
обратна разписка на 05.05.2022 г. Жалбата е подадена директно до съда и
входирана на 18.05.2022 г.
По делото е представено от жалбоподателя правилник за организацията
на дейността и вътрешния трудов ред на ЕТ“Жак-Мари – Е.С.“, който съдът
не кредитира, тъй като и двамата свидетели заявяват, че не са виждали такъв
правилник и в преписката на ДИТ е приложен правилника, който е бил
представен от Е.С. при проверката.
По делото са разпитани актосъставителят К. и свидетелката А. –
служители на дирекцията, като А. е присъствала при установяване на
нарушението на място и при съставяне на акта. От техните показания се
установява реда и начина на извършване на проверката и съставянето на акта.
И актосъставителят, и свидетеля посочват една и съща фактическа обстановка
и описват подробно нарушението, което е извършено и обстоятелствата които
са установили на мястото на проверката.
По делото е разпитана като свидетелка и водената от жалбоподателката
Румяна А. Алексиева – представител на счетоводна фирма „Динели“, която
обслужва жалбоподателката и същата твърди, че след дадените предписания е
бил коригиран вътрешния правилник и този график е бил предаден на
собственичката Е.С..
Съдът счита, че даже и да е така, този факт е ирелевантен за делото, тъй
като този поправен правилник не е бил представен в Инспекцията по труда.
Така изложената фактическа обстановка се доказва от събраните по
делото писмени доказателства, които съдът кредитира, като документи,
издадени в съответната форма и по съответния ред, както и от гласните
4
доказателства на разпитаните по делото свидетели и актосъставителя, на
които съдът дава вяра, тъй като същите са обективни и непротиворечиви и в
съответствие със събраните по делото писмени доказателства.
С оглед на изложеното и като прецени събраните доказателства съдът
достигна до следните правни изводи:
Производството е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от
лице, имащо правен интерес, и са спазени всички изисквания за нейното
редовно разглеждане.
Жалбата и неоснователна и недоказана и следва да се отхвърли, като
обжалваното НП да се потвърди изцяло, като законосъобразно и обосновано.
Административнонаказателната отговорност на едноличния търговец в
качеството му на работодател е ангажирана за нарушение на разпоредбата на
чл.139 ал.1 и чл.181 ал.1 от КТ. Съгласно тези текстове разпределението на
работното време се установява в правилника за вътрешния трудов ред на
предприятието и работодателят е длъжен да издаде правилник за вътрешния
трудов ред , който определя правата и задълженията на работниците и
служителите, и на работодателя по трудовото правоотношение, и урежда
организацията на труда в предприятието, съобразно особеностите на неговата
дейност. В случая, видно от представения при проверката правилник за
вътрешния трудов ред работодателят не е установил разпределение на
работното време /начало и край на работните смени/, реда за редуване на
смените, почивките по време на работа, и начина на отчитане на работното
време, съответстващ на организацията на работа по отношение на
работниците в стопанисвания обект. В този правилник, представен от
проверяващите единствено е вписано работното време на обекта и това, че се
работи по осем часа, с почивни дни събота и неделя, което е и нарушение по
чл.4а ал.1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, като тези
разпоредби задължават работодателя да установи в правилника
горепосочените обстоятелства, които са липсвали в него. Съдът не кредитира
представения правилник в съдебното заседание, тъй като същия нито по
време на проверката, нито след нея е бил представен в Инспекцията по труда.
Т.е. от обективна и субективна страна е извършено визираното в
АУАН и НП нарушение. Фактът, че търговецът е новорегистриран от месец
5
ноември 2021 г. и при проверката все още е бил в процес на създаване на
добра организация на труда, не може да изключи субективния елемент, както
се твърди в жалбата, тъй като проверката е извършена няколко месеца след
новата регистрация, през февруари 2022 г. и през тези месеци работодателят е
имал достатъчно време да създаде организацията на труда и да изготви
задължителните документи, касаещи спазването на трудовото
законодателство. Фактът че жалбоподателката не е била в обекта и веднага се
е отзовала и е пристигнала на място, но въпреки това проверяващите са
съставили вече констативния протокол, също не е оневиняващ я от към
субективната страна на нарушението. На жалбоподателката е предоставена
възможност в продължение на повече от 15 дни да представи изисканите
документи и протокола за извършената проверка е съставен почти месец след
самата проверка на място, а не веднага както се твърди в жалбата. Въпреки
това се установи, че дори и в този едномесечен срок жалбоподателката не е
представила поименни графици за работа в обекта за периода до месец
февруари 2022 г., каквито е призована да представи, видно от приложената по
делото призовка по чл.45 ал.1 АПК , т.8, а дори и в представения по-късно
ПВТР е установено, че липсват въобще правила за разпределение на
работното време, изчисляването му и начинът му на отчитане.
С оглед на изложеното, съдът приема, че нарушението е безспорно
установено и доказано и правилно е ангажирана административно
наказателната отговорност на жалбоподателката по чл.414, ал.1 от КТ и е
наложена имуществена санкция в минималния размер, предвиден в текста.
Съдът не възприема възраженията на пълномощника на
жалбоподателката, направени в жалбата и в писмените бележки.
Относно неспазването на срока по чл.52 ал.1 от ЗАНН -едномесечният
срок, в който се издава НП тече от момента, в който е представена преписката
на АНО, а не от момента в който е съставен АУАН. По делото няма данни
този срок да не е спазен, а дори и да е издадено НП няколко дни след
изтичане на този срок, това не е съществено процесуално нарушение, което
единствено и само да води до отмяна на обжалваното НП.
Относно немотивирането на обжалваното НП, съдът приема, че то е
напълно мотивирано и обосновано.В неговата диспозитивна част е посочено
подробно защо АНО приема, че не е налице маловажен случай, че не следва
6
да намери приложение разпоредбата на чл.415в, ал.1 от КТ, че при
индивидуализацията на наказанието са съобразени всички изисквания на
чл.27 ал.1 и 2 от ЗАНН и целите на административната санкция биха се
постигнали посредством такава в минималния размер. Всички изложени в
НП мотиви и съображения, относно тежестта на извършеното нарушение,
неговата значимост с оглед защита на трудовите права на работниците и
служителите и недопускане на злоупотреби от страна на работодателя с
работното време и почивките на трудещите се, квалификацията на деянието и
индивидуализацията на наложената санкция се споделят напълно от
съдебния състав, включително и мотивите, относно това, че в конкретния
случай не би могъл да намери приложение текста на чл.415в, ал.1 от КТ,
каквито твърдения се навяват в писмените бележки, също включая и
мотивите относно неприложението на чл.28 от ЗАНН.
Не се подкрепя от събраните по делото доказателства и твърдението на
защитата на жалбоподателя, че последната е изпълнила всички предписания
на контролните органи. Изрично актосъставителя и св.А. посочват, че
жалбоподателката не е представила поправен правилник за вътрешния трудов
ред.
Съдът не възприема и другото възражение на жалбоподателя, че за едно и също
нарушение има две отделни наказания и издадени две НП. Действително по делото е
представено НП № 26-2200069 от същата дата, от която е и обжалваното НП, но то касае
различно административно нарушение от това, което е визирано в обжалвания АУАН и НП.
Второто НП е издадено за нарушение на чл.403а, ал.1 от КТ за това, че жалбоподателката не
е изпълнила задължението да държи на разположение на контролните органи в
стопанисвания обект екземпляр от правилник за вътрешния трудов ред и документи
свързани с разпределението на работното време. Освен това, във второто НП нарушението е
извършено към 21.02.2022 г. Така че в случая съдът счита, че се касае за две отделни и
независими едно от друго, относно тяхното извършване нарушения.
С оглед на изложеното, съдът намира, че АУАН и НП са издадени от компетентни
органи в предвидените за това срокове и форма и при липса на допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила и съдържанието им съответства на минимално
изискуемите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН, спазен е изцяло и материалният закон и
правилно е ангажирана административно наказателната отговорност, поради което
последните следва да се потвърдят.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63 от ЗАНН съдът

7
Р Е Ш И :
РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно НП № 26-2200070/04.05.2022
г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Хасково, с което на
ЕТ“Жак-Мари – Елка Желязкова Стоева , ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Т., ул.“*******, в качеството му на работодател е
наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1500 лв. /хиляда и
петстотин лева/ на основание чл. 416 ал. 5, вр. с чл. 414 ал. 1 от Кодекса на
труда за извършено нарушение по чл.139, ал.1 и чл.181, ал.1 от КТ във връзка
с чл.4а, ал.1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските.

Решението подлежи на касационно обжалване пред АС – Ямбол в 14-
дневен срок от съобщението на страните.

Съдия при Районен съд – Тополовград: _______________________
8