№ 62
гр. Р., 26.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Р., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Милен Петров
Членове:Силвия Павлова
Мария Велкова
при участието на секретаря Димана Стоянова
като разгледа докладваното от Мария Велкова Въззивно гражданско дело №
20234500500614 по описа за 2023 година
Производството е по чл.294 във вр. чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 50054 от 19.09.2023 г., постановено по гр.д.№ 2944/2022 г.
по описа на ВКС е обезсилено решение №61/04.03.2022 г. по в.гр.д.№
667/2021 г. на Р.нския окръжен съд и делото е върнато на въззивния съд за
ново разглеждане от друг състав при съобразяване на указанията за
предприемане на процесуални действия за уточняване на предявените искове
за собственост и произнасяне по същество.
В изпълнение на дадените указания на ВКС въззивният съд е оставил без
движение исковата молба като на ищците са дадени указания да уточнят вида
на претендираната искова защита.
С молба- вх.№10032/31.10.2023г. И. С. Г.- С. и А. С. С. чрез
пълномощника си адв. Д. Т. от АК-Р. заявяват, че поддържат само
предявеният от тях отрицателен установителен иск за собственост с правно
основание чл.124, ал.1 от ГПК, както и че не поддържат и се отказват от
ревандикационния иск с правно основание чл.108 от ЗС.
1
В дадения от съда срок не е постъпил отговор от насрещната страна по
направеното уточнение на исковата молба.
Постъпила е въззивна жалба от Ц. Т. С. от гр. Р. против решение
№260514/ 08.07.2021 г., постановено по гр.д.№ 4157/2020 г. по описа на
Р.нския районен съд в частта, с която е признато за установено по отношение
на нея, че не е собственик по давност на 38/392 идеални части от ПИ с
идентификатор **********, целият с площ от 392 кв.м и на построените в
този поземлен имот сграда с идентификатор **********.3 с площ от 11 кв.м и
сграда с идентификатор **********.4 от 27 кв.м, намиращи се по ул.“С.в.“**
в гр. Р., а този имот е собственост на А. С. С. и И. С. Г. с равни права и е
осъдена да им предаде владението на описания недвижим имот, както и в
частта, с която е отменен нотариален акт за собственост № 47/07.02.2020 год.,
т.І, рег.832, н.д.№38/2020г. на нотариус- рег.№ *** на НК с район на действие
РРС. Твърди се, че решението е неправилно в обжалваната част по
събраженията, изложени в жалбата и се иска неговата отмяна и
постановяване на ново решение, с което исковете се отхвърлят.
Ответниците по жалбата И. С. Г. и А. С. С. са подали отговор по реда на
чл.263 от ГПК, в който заявяват, че жалбата е неоснователна и искат
потвърждаване на решението в обжалваната част по изложени в отговора
съображения.
След преЦ. на доводите на страните, дадените указания на ВКС,
доказателствата по делото и съобразно правомощията си, визирани в
чл.269 от ГПК, въззивният съд приема следното:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна в
законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради
което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.
С решение №260514/ 08.07.2021 г., постановено по гр.д. № 4157/2020 г.
по описа на Р.нския районен съд в обжалваната част е признато за установено
по отношение на жалбоподателката, че не е собственик по давност на 38/392
идеални части от ПИ с идентификатор **********, целият с площ от 392 кв.м
и на построените в този поземлен имот сграда с идентификатор **********.3
с площ от 11 кв.м и сграда с идентификатор **********.4 от 27 кв.м,
2
намиращи се в гр.Р., ул.“С.в.“** , а този имот е собственост на А. С. С. и И. С.
Г. с равни права и е осъдена да им предаде владението на описания недвижим
имот като е отменен нотариален акт за собственост № 47/07.02.2020 г., т.І,
рег.№832, н.д.№38/2020г. на нотариус- рег.№ *** на НК с район на действие
РРС.
С оглед направеното уточнение на исковата молба обжалваното решение
в частта, с която е уважен предявеният от ответниците по жалбата
ревандикационен иск с правно основание чл.108 от ЗС се явява недопустимо
и в тази част решението следва да се обезсили, а производството да се
прекрати поради направеният отказ от иска.
В останалата част решението е валидно и допустимо.
За предявяването на отрицателен установителен иск за собственост
разпоредбата на чл.124, ал.1 от ГПК изисква само наличие на правен интерес
за ищеца/ищците. Процесуалният закон не предвижда предявяването на
отрицателен установителен иск като субсидиарна форма на защита- когато
ищецът няма възможност да предяви друг иск. Процесуална предпоставка за
предявяването му не е невъзможността да се предяви друг иск за защита, а
наличието на правен интерес. Такъв е налице винаги, когато е налице спор
между страните по делото за един и същ недвижим имот.
Конкретният правен интерес за предявяване на положителен или
отрицателен установителен иск се обуславя от естеството и съдържанието на
възникналия между страните извънсъдебен правен спор. В настоящият случай
ищците са навели твърдения, че са собственици по наследство на процесния
недвижим имот, по отношение на който са предприели действия на
разпореждане. С оглед на тези им твърдения и заявените от жалбоподателката
права върху имота, за същите е налице правен интерес от претендираната
искова защита, което обуславя допустимостта на иска. Независимо, че
ищците са заявили самостоятелни права върху спорната вещ, с оглед
диспозитивното начало в процеса, регламентирано в чл.6 от ГПК, тяхно право
е да изберат чрез какъв иск да защитят правата си- чрез положителен или
отрицателен установителен иск за собственост. Обстоятелството, че с
предявяването на отрицателен установителен иск се дава по- ограничен обем
на защита не изключва наличието на правен интерес като процесуална
предпоставка за допустимостта му, тъй като при уважаването на претенцията
3
ще се сложи край на правния спор, с което ищците биха отблъснали
неоснователните претенции на ответницата с произтичащите от това правни
последици. В този смисъл е и трайно установеновената съдебна практика-
решение №504/12.07.2011 г. по гр.д.№ 603/2010 г. на ВКС, решение №40/
11.02.2011 г. по гр.д.№ 1385/2009 г., решение №329/24.11.2011 г. по гр.д.№
1439/2010 г. на ВКС, решение №353/14.10.2011 г. по гр.д.№ 1301/2010 г. на
ВКС, решение №60/20.02.2012 г. по гр.д.№ 1213/2010 г. на ВКС.
От представеният нотариален акт №43/13.08.1986 г., т.VІ, д.№ 2214/1986
г. на РН е установено, че С.Т.С. е придобил правото на собственост върху
недвижим имот, находящ се в гр.Р., ул.“С.в.“ **, представляващ дворно място
с площ от 397 кв.м., съставляващо имот пл.№8 в кв.281 по плана на града,
заедно с построената в него жилищна сграда от 46 кв.м., състояща се от две
стаи, кухня, коридор, антре и изба. С разрешение за строеж № 494/09.08.1991
г. на същият е разрешено да изгради временни постройки по чл.120 от
ППЗТСУ- да монтира върху ивични основи 4 бр. конфекционни
стоманобетонови гаражни клетки за фирмена дейност с обща площ от 70
кв.м.
С.Т.С. е починал на 11.09.2018 г. като И. С. Г. и А. С. С. са негови
законни наследници- съпруга и дъщеря. Правото на собственост е
имуществено право, което е наследимо, поради което същите в резултат на
наследяване са придобили притежаваните от него имуществени права, в т.ч. и
правото на собственост върху процесния недвижим имот, заедно с
построените в него сгради. С договор за замяна, сключен с нот.акт №
164/18.06.2019 г., т.ІІ, рег.№ 5900, дело № 285/2019г. на нотариус рег.№ ***
на НК с район на действие РРС И. Г. и А. С. са прехвърлили на
„СПАИНВЕСТ-Р.“ ООД- гр.Р., представлявано от управителя Е.К. 7/10
ид.части от ПИ с идентификатор ********** по кадастралната карта и
кадастралните регистри на град Р., целият с площ по скица от 392 кв.м., с
построената жилищна сграда с площ от 59 кв.м с идентификатор
**********.1 и гараж със застроена площ от 24 кв.м- по скица сграда с
идентификатор **********.2, а в замяна на прехвърленото право на
собственост „СПАИНВЕСТ-Р.“ ООД-Р. се задължил да им прехвърли два
недвижими имота в завършен вид по БДС, въведени в експлоатация, които ще
бъдат изградени в жилищна сграда, която ще се построи в позмления имот в
4
30- месечен срок от откриване на строителната площадка. Същите са се
задължили да прехвърлят на инвеститора и останалата част от имота.
С констативен нотариален акт за собственост № 47/07.02.2020 г., т.І, рег.
№ 832, н.д.№ 38/2020 г. на нотариус рег.№ *** на НК с район на действие РРС
Ц. Т. С. е призната за собственик по давностно владение на 38/392 идеални
части от поземления имот и на две от построените в имота сгради- първата с
площ от 11 кв.м с идентификатор **********.3 и втората с площ от 27 кв.м с
идентификатор **********.4.
Предвид изложените факти съдът приема, че е налице правен интерес от
иска като абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта му. За
ответниците по жалбата е налице правен интерес да отрекат правата на
жалбоподателката с оглед извършените от тях разпоредителни действия в
имота и поетото задължение да прехвърлят останалата част от него на
„СПАИНВЕСТ“ ООД- гр.Р., поради което правилно същият е бил разгледан
от първоинстанционния съд.
Жалбоподателката се е легитимирала с констативен нотариален акт за
собственост на процесните сгради и съответните ид.ч. от ПИ.
Съгласно задължителните указания, дадени в ТР №11/21.03.2013 г. по
т.д.№ 11/2012 г. на ОСГК на ВКС констативен нотариален акт, с който се
признава право на собственост върху недвижим имот по реда на чл. 483 от
ГПК/отм./, не се ползва с материална доказателствена сила по чл. 179, ал.1 от
ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на
собственост, защото като такава е присъща на официалните свидетелстващи
документи за факти. Тъй като нотариалното производство е едностранно и не
разрешава правен спор, то констативния нотариален акт, удостоверяващ
принадлежността на правото на собственост, може да бъде оспорван от всяко
лице, което има правен интерес да твърди, че титулярът на акта не е
собственик. Оспорването може да се изразява, както в доказване на свои
права, противопоставими на тези на титуляра на акта, така и в опровергаване
на фактите, обуславящи посоченото в акта придобивно основание или
доказване, че признатото право се е погасило или е било прехвърлено
другиму след издаване на акта.
За да отпадне легитимиращото действие на акта е необходимо да се
докаже, че титулярът не е бил или е престанал да бъде собственик. Това
5
оспорване не се развива по правилата на чл. 193 от ГПК, тъй като не касае
истинността на документа, а съществуването на удостовереното с него право.
Предвид посоченото по-горе обвързващо и легитимиращо действие на
нотариалното удостоверяване на правото на собственост, то оспорващата
страна, която не разполага с документ за собственост, носи тежестта да
докаже несъществуването на признатото от нотариуса право. Когато и двете
страни в правния спор легитимират с нотариални актове правото си на
собственост върху имота /било констативни или такива за правна сделка/, то
разпределението на доказателствената тежест при оспорването се извършва
по общото правило на чл. 154, ал.1 от ГПК като всяка страна следва да
докаже своето право, т.е. фактическия състав на съответното удостоверено от
нотариуса придобивно основание.
За оборване на легитимиращото действие на акта, както и за
установяване на удостовереното в него придобивно основание страните по
делото са ангажирали гласни доказателства.
Съвкупната преЦ. на писмените доказателства, както и на показанията на
свидетелите дава основание да се приеме, че към момента на придобиване на
имота от наследодателя на ответниците по жалбата в дворното място е имало
само една постройка- жилищна сграда, описана в нотариалния акт. На тази
сграда бил извършен цялостен ремонт, който според показанията на св. М.П.
представлявал построяване на нова къща върху основите на старата.
По отношение на обстоятелствата колко и какви са постройките в имота,
извън жилищната сграда, времето и начина на изграждането им,
осъществяването на фактическата власт от жалбоподателката и участието й в
строителството са събрани противоречиви свидетелски показания. Тези
противоречия са констатирани от първоинстанционният съд, но не са
подложени на задълбочен анализ, нито са обсъдени с останалите
доказателства по делото. Съдът не е посочил изрично на коя от двете групи
свидетели дава вяра и защо, което обусловило погрешни изводи относно
фактите по делото.
Следва да се посочи, че всички свидетели безпротиворечиво установяват
един факт, а именно: че ответницата по жалбата И. Г. никога не е живяла в
процесния имот, заедно със съпруга си. Посочената от нея група свидетели-
А.П., Р.В. и Д.П. сочат, че в имота са построени 4 бр. гаражни клетки върху
6
бетонова основа, а нагоре изпълнени от дърво. Свидетелката Д.П. ги видяла в
завършен вид през 1991 год., когато И. Г. й ги показала и споделила за
намеренито си да ги ползват като магазини за сувенири. Свидетелките А.П. и
Р.В. сочат друг период на строителство-между 1992-1993 г. И трите
свидетелки са в близки отношения с ответницата по жалбата И. Г., нямат
непосредствени и трайни впечатления от имота, извършеното в него
строителство, вида и характера на постройките в него и начина на ползване.
Същите не са посещавали имота повече от десет години, а преди това
посещенията им са били инцидентни. Дадените от тях показания за
осъществено строителство на 4 бр. гаражни клетки /магазини за сувенири/ са
обвързани с издаденото разрешение за строеж № 494 от 09.08.1991 г. на
наследодателя С.С. да монтира върху ивични основи 4 бр. конфекционни
стоманобетонови гаражни клетки, в който смисъл са и фактическите изводи
на районния съд относно сградата с идентификатор ************ с площ от
27 кв.м.
Въззивният съд счита, че неправилно са кредитирани показанията на тази
група свидетели като приема, че следва да се даде вяра на показанията на
свидетелите М.П. и Т.М., които имат трайни и непосредствени впечатления за
осъщественото в имота строителство, вида и характера на постройките и
начина на построяване, както и на осъщественото владение. Показанията на
тези свидетели се подкрепят и от събраните писмени доказателства, в т.ч.
скица на ПИ, съгласно която в имота са построени четири сгради- жилищна
сграда от 70 кв.м, две сгради с предназначение: промишлена сграда с площ от
27 кв.м и съответно от11 кв.м, както и сграда от 27 кв.м с предназначение-
селскостопанска сграда. При съпоставянето на скицата на ПИ и скица на
сградата с идентификатор ************ с площ от 27 кв.м. с издаденото
разрешение за строеж от 1991 г., се налага извода, че строителство на
гаражни клетки с квадратура общо около 70 кв.м по издаденото разрешение
за строеж не е осъществено. Свидетелките П. и М. установяват, че
жалбоподателката и нейният брат са живели в общо домакинство в процесния
имот, както и че същата е участвала в извършеното в имота строителство.
Установено е също, че когато извършените ремонтни дейности на основната
жилищната сграда били почти завършени, започнало строителството на по-
малка сграда от 11 кв.м от жалбоподателката. Пред св.М. С.С. заявявал за
тази сграда, че е „къщата на Ц.“, канил я да види “докъде е стигнала Ц. със
7
строежа“. Малката сграда определена като „къщата на Ц.“ показвал и на
св.П., заявил също, че иска да осигури сестра си и се е погрижил за нея.
Следва да се вземе предвид и обстоятелството, че през 2002 г.
жалбоподателката и брат й са продали наследствен апартамент в гр.Р.,
кв.“Възраждане“ като средствата от продажбата вложили в довършителни
работи в имота. Жалбоподателката изградила в имота масивна ограда и врата
откъм ул. “С.в.“.
При така установените факти следва да се приеме, че по делото е
установено придобивното основание, посочено в констативния нотариален
акт, с който жалбоподателката се легитимира като собственик на процесния
недвижим имот.
Нормата на чл.79 от ЗС регламентира фактическия състав на
придобивната давност- изтичането на определен в закона период от време и
владение по смисъла на чл.68 от ЗС. Владението съгласно цитираната правна
норма включва както обективния елемент на упражнявана фактическа власт,
така и субективния елемент вещта да се държи като своя.
В настоящият случай съвкупната преЦ. на доказателствата сочи, че
жалбоподателката е установила фактическа власт върху процесните сгради и
ид.ч. от ПИ като същата от 2002 г. е манифистирала действия на своенето им.
Същата е живяла заедно с брат си в процесния имот след продажбата на
наследствения им апалтамент, вложила е средства в строителството в имота,
вкл. и по отношение на процесните сгради, а след изграждането им е
установила фактическа власт върху тях. Всички тези действия са били
манифестирани пред наследовадателя на ответниците по жалбата като същият
не се е противопоставял на владението, а напротив- посочвал е сградите като
къщата на Ц. и е споделят, че така се е погрижил за нея.
Отделно от това следва да се посочи, че в чл.69 от ЗС е регламентирана
презумпцията, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че
държи вещта за другиго. Тази презумпция не е оборена от ответниците по
жалбата, поради което нормата на чл.69 от ЗС задължава съда да приеме, че
щом е доказан факта от хипотезата на правната норма- осъществяване на
фактическа власт върху вещ, то за осъществил се следва да се приема и
предполагаемия факт- наличие на намерение вещта да се държи като своя.
Презумпцията ползва владелеца и в отношенията му с лицето, което е
8
притежавало правото на собственост върху вещта към началния момент на
давностния срок.
В процесният случай презумпцията по чл.69 от ЗС не е оборена и следва
да се зачете. Жалбоподателката е установила владение върху спорния имот,
продължило повече от 10 години, поради което същата е придобила имота по
давност.
Първоинстанционният съд е стигнал до различни фактически и правни
изводи, което обуславя неправилност на решението в тази му част и същото
следва да бъде отменено. Вместо него следва да се постанови ново решение, с
което отрицателния установителен иск за собственост се отхвърли със
следващите се от това законни последици- отмяна на решението и в частта, с
която е уважено искането по чл.537 от ГПК, както и в частта за разноските за
първоинстанционното производство.
Съгласно разпоредбата на чл.78 от ГПК разноските за производството са
в тежест на ответниците по жалбата. Същите следва да заплатят направените
от жалбоподателката разноски в размер на 2525 лв.- платени адв.
възнаграждения за всяка инстанция и платена държавна такса.
По изложените съображения Р.нският окръжен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение №260514/ 08.07.2021 г., постановено по гр.д. №
4157/2020 г. по описа на Р.нския районен съд в частта, с която е признато за
установено, че недвижимия имот- 38/392 идеални части от ПИ с
идентификатор **********, целият с площ от 392 кв.м и на построените в
този поземлен имот сграда с идентификатор **********.3 с площ от 11 кв.м и
сграда с идентификатор **********.4 от 27 кв.м, намиращи се в гр.Р.,
ул.“С.в.“** е собственост на А. С. С. и И. С. Г. с равни права и Ц. Т. С. от гр.Р.
осъдена да им предаде владението и ПРЕКРАТЯВА производството по
делото в тази част.
ОТМЕНЯ решението в частта, с която е признато за установено в
отношенията между страните, че Ц. Т. С. от гр.Р. не е собственик по давност
9
на 38/392 идеални части от ПИ с идентификатор **********, целият с площ
от 392 кв.м и на построените в този поземлен имот сграда с идентификатор
**********.3 с площ от 11 кв.м и сграда с идентификатор **********.4 от 27
кв.м, намиращи се в гр.Р., ул.“С.в.“** и в частта, с която е отменен
нотариален акт за собственост № 47/07.02.2020 г., т.І, рег.№832, н.д.№38/2020
г. на нотариус- рег.№ *** на НК с район на действие РРС, както и в частта за
разноските и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният от А. С. С. и И. С. Г. и
двете от гр.Р. против Ц. Т. С. от гр.Р. иск за признаване за установено, че Ц.
С. не е собственик по давност на 38/392 идеални части от ПИ с
идентификатор **********, целият с площ от 392 кв.м и на построените в
този поземлен имот сграда с идентификатор **********.3 с площ от 11 кв.м и
сграда с идентификатор **********.4 от 27 кв.м, намиращи се в гр.Р.,
ул.“С.в.“**.
ОСЪЖДА А. С. С. и И. С. Г. и двете от гр.Р. да заплатят на Ц. Т. С. от
гр.Р. сумата в размер на 2525 лв. разноски за производството.
В останалата част решението като необжалвано е влязло в сила.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10