№ 569
гр. Варна, 12.10.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Диана В. Джамбазова
Мария Кр. Маринова
като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно гражданско дело
№ 20223000500477 по описа за 2022 година
намира следното:
Настоящото производството е образувано по въззивни жалби на всяка
от насрещните страни в първоинстанционното производство срещу различни
части на решение № 154/27.06.2022г., постановено по гражданско дело № 287
по описа за 2021г. на Окръжен съд – Шумен, а именно:
1.Въззивна жалба на Прокуратурата на РБ, подадена чрез прокурор в
ОП-Шумен, против решението в частите му, с които въззивникът е бил
осъден да заплати на А. М. Р. от гр. Шумен сумата от 10 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди – претърпени душевни
и физически болки и страдания, вследствие от воденото срещу нея
наказателно преследване, започнато по ДП № 222/2015г. по описа на РУ на
МВР – Велики Преслав и повдигнатите й и поддържани обвинения за
извършено престъпление по чл. 316, ал. 1, вр. чл. 311, ал. 1 от НК, за което е
оправдана с влязла в сила на 02.04.2021г. присъда № 1/18.01.2021г. по НОХД
№ 1479/2020г. по описа на ШРС, потвърдена с решение №
260025/02.04.2021г. по ВНОХД № 63/2021г. на ШОС, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от предявяване на иска - 07.07.2021г. до
окончателното й плащане; сумата от 269.44 лева – обезщетение за забава
върху сумата от 10 000 лева за времето от 02.04.2021г. до 07.07.2021г.;
сумата от 900 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди –
заплатени разходи за адвокатски хонорар, вследствие от воденото срещу нея
наказателно преследване, започнато по ДП № 222/2015г. по описа на РУ на
МВР – Велики Преслав и повдигнатите й и поддържани обвинения за
извършено престъпление по чл. 316, ал. 1, вр. чл. 311, ал. 1 от НК, за което е
оправдана, с влязла в сила на 02.04.2021г., присъда № 1/18.01.2021г. по
НОХД № 1479/2020г. по описа на ШРС, потвърдена с решение №
260025/02.04.2021г. по ВНОХД № 63/2021 г. на ШОС, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от предявяване на иска - 07.07.2021 г. до
окончателното й плащане;. сумата от 24.25 лева – обезщетение за забава
върху сумата от 900 лева за времето от 02.04.2021г. до 07.07.2021г.; сумата
1
от 1 848.93 лева, от която 10 лв. държавна такса, 1 450.60 лева – деловодни
разноски и 388.33 лева адвокатски хонорар.
Счита се, че исковите претенции са останали недоказани по основание и
размер, а присъденото обезщетение – прекомерно завишено и несправедливо
с оглед на събраните по делото доказателства. Поддържа се, че
първоинстанционният съд неправилно е приложил материалния закон,
интерпретирайки факти, увеличаващи тежестта на претърпените от ищцата
вреди, поради което е достигнал до извод за наличието на причинна връзка с
повдигнатото й незаконно обвинение. Счита се, че сочените от ищцата
негативни емоции и преживявания от воденото срещу нея наказателно
производство не са били извън обичайните такива в подобни случаи, а
установените й заболявания са били налични още преди започване на
наказателното преследване. Неправилно са били анализирани гласните
доказателства на свидетели, които са в близки лични отношения с ищцата. По
делото не е било установено Прокуратурата на РБ да е разпространявала
информация в общественото пространство за воденото наказателно
производсво, с което да е инициирала уронване на доброто име на ищцата и
да е рефлектирало негативно върху личните и професионалните й контакти.
Повдигнатото обвиненине не е било за тежко престъпление, а взетата мярка
за неотклонение е била най-леката. Поради това присъденото обезщетение е
завишено и не е съобразено със съдебната практика по аналогични дела.
Претендира се отмяна на решението в обжалваните му части и отхвърляне на
предявените искове, а евентуално – да се определи по-нисък размер на
дължимото от ответника обезщетение.
В предвидения срок не е депозиран отговор на тази въззивна жалба от
насрещната страна А. М. Р..
2. Въззивна жалба на А. М. Р. чрез адв. П. П. и адв. Л. П.а, против
решението в отхвърлителната му част за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди за разликата над присъдения размер от 10 000 лв. до
претендирания размер от 60 000 лв., ведно със законната лихва върху
главницата от 02.04.21г. до окончателното й изплащане. Счита се, че в
обжалваната му част решението е неправилно, тъй като съдът не е мотивирал
присъдения размер на обезщетението – дали този случай е типичен, отличава
ли се с по-висока или по-ниска степен на увреждане. Поддържа се, че като
начало на периода, в който ищцата е търпяла неимуществени вреди следва да
се приеме датата на узнаването от нея за заведеното наказателно
производство, което е станало на 12.05.15г. (когато й е снето обяснение от
полицейски орган), а не от момента на привличането й като обвиняема, което
е станало едва на 09.06.16г. Поради това и се поддържа, че наказателният
процес не е проведен в разумен срок, тъй като е продължил около 6 години –
от 27.05.15г. до 02.04.21г. Това обосновава увеличен размер на дължимото
обезщетение. На следващо място е посочено, че наказателното дело не се е
отличавало с голяма сложност (двама обвиняеми, но при една и съща
фактическа обстановка), ищцата се е явявала на всички процесуално-
следствени действия и не е станала причина за отлагане или бавене на делото,
а същевременно органите на прокуратурата са изготвяли и внасяли три пъти
обвинителни актове като производството по първите два е било прекратявано
от съда поради допуснати отстраними съществени процесуални нарушения,
нарушаващи правото на защита и необоснованост на обвинителния акт.
Начина на провеждане на наказателното производство следва да се определи
2
като интензивен, което прави случая нетипичен за практиката по наказателни
дела и обосновава според въззивницата по-висок размер на дължимото
обезщетение. Сочи се, че не е била направена от първоинстанционния съд и
адекватна оценка относно здравословното й състояние, вследствие на
поддържаното срещу нея обвинение, по което тя е била оправдана, за да се
определи и справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди.
Претендира се отмяна на обжалваното решение в отхвърлителната му част и
уважаване на предявения иск за неимуществени вреди до пълния предявен
размер, ведно със законната лихва от 02.04.21г. до окончателното изплащане
на сумата , ведно с направените разноски за двете инстанции.
В предвидения срок насрещната страна Прокуратурата на Република
България не е депозирала отговор на въззивната жалба.
Въззивните жалби са подадени в срок от страни с правен интерес от
обжалването на обжалваем съдебен акт и при надлежна представителна власт.
Не е налице хипотезата за наличие на задължение на въззивния съд да
дава указания на страните относно посочването и събирането на
доказателства, а отделно от това и самите страни не са формулирали
доказателствени искания в подадените от всяка от тях въззивни жалби,
поради което делото следва да се насрочи за разглеждане в открито с.з.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Насрочва производството по делото в открито с.з. на 30.11.22г. от 09:00 ч.,
за която дата и час да се призоват страните чрез процесуалните им
представители
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3