№ 121
гр. Бургас, 25.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и шести
март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Иво В. Добрев
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Иво В. Добрев Търговско дело №
20232100900514 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявена от „Камчия Вали“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Узунджовска“ № 12, представлявано от
управителя Слава Огнянова Огнянова чрез адв.Невена Николова Христова - ВАК, съдебен
адрес: гр. София, ул. „Петко Каравелов“ 11, ет. 1, ап. 3 искова молба против „Хранекспорт
БГ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Захари
Стоянов“ № 89, представлявано от управителя Артур Акопович Акопян за осъждане на
ответното дружество да заплати сума в размер на 150 342,00лв., дължима по фактура №
**********/13.12.2018г. за доставка през 2018г. на 526,140т. пшеница- реколта 2018г. от
„Марина Гардън“ ЕООД, чието вземане е цедирано към „Ксара Трейдинг“ ЕООД, ЕИК
*********, а след това надлежно придобито от ищеца „Камчия вали“ ЕООД, ЕИК *********
по силата на договор за продажба на вземане от 13.10.2023г.; сума в размер от 79 303,21 лв.
– лихва за забава за периода от 16.12.2018г. до 11.12.2023г.; законната лихва върху
присъдените суми, считано от датата на предявяване на исковете до окончателното
изплащане.
Ищецът твърди, че на 13.10.2023г. сключил договор за продажба на вземане с „Ксара
трейдинг“ ЕООД. По силата на този договор „Ксара трейдинг“ ЕООД в качеството си на
цедент прехвърлил на цесионера „Камчия Вали“ ЕООД своето вземане в размер на
150 342лв. от длъжника „Хранекспорт Бг“ ООД, ЕИК *********, което вземане произтичало
от договор за продажба на вземане от 26.06.2019г. между „Ксара Трейдинг“ ЕООД като
цесионер и „Марина Гардън“ ЕООД като цедент. Искането е за заплащане на задължение по
фактура № **********/13.12.2018г. за доставени 526,140т. пшеница реколта 2018г. от
„Марина Гардън“ ЕООД на „Хранекспорт БГ“ ООД. Падежът на задължението за плащане
настъпил на 13.12.2018г. За прехвърлянето на вземането длъжникът „Хранекспорт БГ“ ООД
бил уведомен от цедента „Марина Гардън“ ЕООД по реда на чл. 99 ал. 3 ЗЗД. Уточнява се,
че уведомлението е връчено на 07.10.2019г. по електронната поща от управителя на
дружеството- кредитор „Марина Гардън“ ЕООД на адвоката на длъжника- адв, Александър
Кръстанов
Към настоящия момент и след последващото цедиране на вземането на ищеца,
съгласно договор от 13.10.2023г., „Хранекспорт Бг“ ООД не било извършвало каквито и да е
1
плащания по фактурата. Длъжникът бил надлежно уведомен за втората цесия на 30.11.2023г.
Съгласно договора от 13.10.2023г. вземането било лихвоносно, не било поставено под
прекратително условие, не било залагано и било необезпечено. Задължението на цесионера
за заплащане на уговорената цена в размер на 80 000лв. се считало за погасено чрез
прихващане на съществуващите вземания от цедента съгласно протокол.
„Ксара трейдинг“ ЕООД предало на ищеца, предоставените от ‚Марина гардън“
ЕООД документи – подробно описани на лист 4 от исковата молба.
Сочи се също така в исковата молба, че „Хранекспорт БГ“ ООД, „Марина Гардън“
ЕООД и „Ксара Трейдинг“ ЕООД се намирали в дългогодишни търговски отношения и по
повод на извършваната от тях дейност през годините били съставяни множество финансови
баланси. Задължението по процесната фактура било известно на ответника, тъй като през
месец декември 2018г. издал гаранционно писмо, в което стойността на същата- 150 342лв.
била приспадната от общото задължение на „Марина Гардън“ ЕООД и „Ксара Трейдинг“
ЕООД и определено задължение в размер на 266 268.66лв.
Посочва се, че през целия период от страна праводателите на ищеца са правени опити
за доброволно уреждане на спора, но без резултат. На 01.02.2023г. е изпратено последното от
поредица съобщения с предложения за доброволно уреждане на спора. След това на
13.10.2023г. „Ксара Трейдинг“ ЕООД продало на ищеца вземането си към ответника.
Поради всичко гореизложено за ищеца се пораждал правен интерес от предявяване на
настоящия иск.
Ответникът в предоставения срок за отговор е предоставил такъв, с който взема
отношение по предявения срещу него иск. Оспорва го в цялост. На първо място твърди, че
уведомлението по чл. 99 ал. 3 ЗЗД по отношение на договор за продажба на вземане от
07.10.2019г. не е изпратено нито до него, нито до адв. Кръстанов.
Също така посочва, че ответното дружество няма отношение към лице на име Д.,
което се твърди да е получило уведомление за цесията, извършена през 2023г. Заявява че
липсва задължение към „Марина Гардън“ ООД. Не съществувал договор за продажба на
посоченото във фактура № **********/ 13.12.2018г. количество зърно на произволно
посочена цена. Предвид липсата на съгласие относно основни елементи на търговската
продажба- цена и количество, същата представлявала недействителен договор- липсвало
съгласие. Дори и да се приемело, че доставка е извършена, то била настъпила погасителна
давност.
Възразява се, че не е извършено валидно прехвърляне на вземане от „Марина
Гардън“ на „Ксара трейдинг“, като се оспорва и истинността на представените договори за
цесия и уведомлението по чл. 99 ЗЗД. Мотивиран е извод, че не е настъпил ефекта на
цесията, като същата била създадена само за нуждите на процеса. В цялост се заключава, че
не съществувало вземането на ищеца.
Оспорват се следните документи: фактура № **********/13.12.2018г., договор за
продажба на вземане от 26.09.2019г.; уведомление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД от 07.10.2019г.;
електронно съобщение от 07.10.2019г.; договор за продажба на вземане от 13.10.2023г.;
електронни съобщения с дати: 14.03.2022г.; 28.03.2022г.; 01.02.2023г.; 10.02.2023г..;
предложение от 01.02.2023г. искане №32691901502644/ 14.06.2019г. за представяне на
документи и писмени обяснения; акт № 030421901588863/ 25.06.2019г.; товарителница № 1-
00051356754788-0030001113010.
На следващо място посочва, че вземането не е лихвоносно. А дори и да се приемело
противното, то се прави възражение за изтекла давност. Моли за отхвърляне на иска и
присъждане на направените по делото разноски.
С допълнителната искова молба ищецът допълва и пояснява иска си, като взема
отношение по отговора на ответника. Заявява, че е налице договорна връзка между
2
ответника и „Марина Гардън“ ЕООД, като описва подробно процесното задължение. Сочи
отново, че задължението по процесната фактура било известно на ответника, тъй като през
месец декември 2018г. е издал гаранционно писмо, в което стойността на фактурата 150
342лв. е приспадната от общото задължение на „Марина Гардън“ ЕООД и „Ксара Трейдинг“
ЕООД. Така размера на задължението на ответника възлизал на сумата от 266 268.66лв.
Именно до тази сума достигнал представителят на „Хранекспорт БГ“ ООД и съгласно
ръкописните бележки в представената проформа- фактура на 13.12.2018г.
Също така ставало ясно, че ответникът не е осчетоводил фактурата, но не отричал да
е получил пшеницата. Твърдял само, че липсвало съгласие относно цената. При условие, че
в издаденото гаранционно писмо е отразен пълният размер на задължението по фактурата,
изчислен като произведение от доставеното количество и договорената цена и това писмо
носело подписа и печата на представляващия ответника, то следвало, че такова съгласие е
постигнато и по отношение на количеството и по отношение на цената и стойността на
задължението. Допълнително ответникът следвало да отговори на въпроса с каква стойност,
с какъв произход и в коя база транспортирал стоката и съответно как същата е осчетоводена
в складовете му. Обръща се внимание, че ответникът е износител на зърнена продукция
както самостоятелно, така и в кооперация със свързаното си дружество „Севан“ ООД. Това
било важно, тъй като стоката, продадена от „Марина Гардън“ ООД през 2018г., била
препродадена от „Хранекспорт БГ“ ООД на „Севан“ ООД.
През целия период от м. декември 2018г. до датата на сключване на договора за
продажба на вземане на 13.10.2023г. цедентът „Ксара Трейдинг“ ЕООД и „Марина Гардън“
ЕООД правили множество опити за доброволно уреждане на отношенията си с
„Хранекспорт БГ“ ООД. Със съобщение от 01.02.2023г. било изпратено и последното
известно предложение за доброволно уреждане на спора и прихващане на насрещните им
задължения.
Според ищеца, давността за погасяване на вземането, предмет на настоящите искове
не е изтекла. Също така договорите за прехвърляне на вземания били валидни и ефектът на
цесията настъпил, тъй като били изпълнени изискванията на чл. 99 ЗЗД. Отново се твърди,
че адв. Кръстанов се е съгласил да получава кореспонденция на посочения електронен
адрес. Получателят Д. също, според ищеца, е била надлежно упълномощена да получава
пратки от името на търговеца-ответник.
С допълнителния отговор ответникът допълва и пояснява изложените доводи и
съображения, като взема отношение по депозираната допълнителна искова молба и
приложените доказателства към нея. Оспорват се и приложените писмени документи.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището
на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Фактура №**********/13.12.2018г. е издадена от „Марина Гардън“ ЕООД /заличен
търговец/. В документа като получател на стоката е посочен ответника, а отразеният
предмет на доставката е пшеница- реколта 2018г. Освен количеството и цената на зърното
във фактурата са описани датите на извозване, съответно получаване на стоката, като от
отбелязванията става видно, че тази дейност е приключила най-късно на 14.09.2018г.
Вземането към ответника, произтичащо от процесната фактура е цедирано на 26.06.2019г. от
„Марина Гардън“ ЕООД на „Ксара Трейдинг“АД, а последното дружество от своя страна е
продало същото на „Камчия Вали“ЕООД с договор от 13.10.2023г. Ищецът твърди, че
извежда активната си легитимация от настъпилото частно правоприемство, като резултат от
което е придобил правата да търси от своя страна като кредитор, посочената във фактурата
сума от 150 342 лева.
Спорът е концентриран върху това сключена ли е валидно сделка за продажба на
посочената във фактурата пшеница, изпълнено ли е задължението на цедента продавач да
прехвърли собствеността и предаде владението на стоката, както и настъпила ли е
3
изискуемостта на вземането. Освен възникването на облигационно правоотношение между
продавача и ответника противоречиви са позициите на страните и по въпроса настъпила ли е
в действителност промяна в субектите на договорната връзка, съответно произвели ли са
договорите за цесия, действие спрямо длъжника.
За изясняване на релевантните за спора факти по делото са допуснати съдебно-
почеркова, съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи.
Във връзка с оспорването на представените от ищеца писмени документи, вещото
лице Ризов е изследвал на първо мястото подписите, положени за цедент и цесионер в двата
договора за продажба на вземане от 26.06.2019г. и 13.10.2023г., подписите, изпълнени в
приобщените по делото протоколи за прихващане от 26.06.2019г. и 13.10.2023г., подписът в
гаранционно писмо от ответника до „Марина Гардън“ ООД. Предмет на това изследване е и
изписването на ръкописния текст в долната част на проформа фактура
№**********/13.12.2018г. Специалистът- графолог е заключил, че всички подписи в
договорите за продажба на вземане и протоколите за прихващане са на лицата, посочени
като автори на документите, както и че подписът в гаранционно писмо е на управителя на
ответника Артур Акопян. Не е установено лицето, изпълнило ръкописния текст в долната
част на представения екземпляр от процесната фактура, като това е констатирано и в
заключението на първата допълнителна съдебно-почеркова експертиза. Изследвани са и
подписите в документ уведомление по чл.99 ал.3 ЗЗД и предложение от 01.02.2023г., които
са изписани от Т.М.К.-Л..
Съдебно- счетоводната експертиза е установила, че вземането което се твърди да е
цедирано е надлежно осчетоводено в счетоводството на „Ксара Трейдинг“ЕООД и в
счетоводството на „Камчия Вали“ЕООД, но не и при ответника където липсват каквито и да
е счетоводни записвания, свързани с процесната фактура. Не е заприходено количеството
зърно, отразено в документа като доставено от „Марина Гардън“ ЕООД на ответника. След
направено нарочно запитване до НАП гр.Бургас, вещото лице е получило отговор, че
процесната фактура не е включена в дневниците за покупка и в справката- декларация по
ЗДДС, представени от ответника пред приходната агенция за съответния данъчен период. В
допълнително заключение и във връзка с договорите за продажба на вземания е изведена
констатация, че вземанията на цедентите към цесионерите, съответно задълженията на
последните към първите са отразени в счетоводствата на дружествата, както по първата,
така и по втората цесия. Установено е също така, че реални разплащания не са осъществени,
а задълженията и в двата случая са закрити като погасени въз основа на извършени
прихващания с насрещни вземания между страните, обективирани в съставени протоколи за
прихващане. Във връзка с формиране на сумата от 226 268.66 лева, посочена в гаранционно
писмо, издадено от ответника вещото лице е посочило, че последната включва задължения
на „Марина Гардън“ЕООД и „Ксара Трейдинг“ЕООД към „Хранекспорт БГ“ООД. Уточнява,
че конкретен способ и начин за формиране на общия сбор на задълженията не и е посочен и
подобни записвания не се откриват при ответника. След представяне на писмени
доказателства, във връзка с отговора на последния въпрос от вещото лице, между които
обяснителна записка, споразумителен протокол, заповед за изпълнение на парично
задължение и изпълнителен лист, договор за временна финансова помощ и анекси към него,
удостоверение от ЧСИ и нареждания за експедиция, вещото лице в допълнително
заключение е посочило, че след приспадане на дължимата сума по процесната фактура от
задълженията по споразумителен протокол от 01.09.2017г. се получава сумата от 266 268.66
лева, посочена в гаранционно писмо, издадено от ответника.
Съдът е изслушал и приел заключението по допусната съдебно-техническа
експертиза, която е отговорила положително на въпроса водена ли е електронна
кореспонденция между посочените електронни адреси в периода 01.01.2018г. до 10.02.2023г.
Вещото лице е изготвило разпечатка на изпратените съобщения, включително на
4
документите съдържащи се в прикачените файлове към тях, установявайки, че в голямата си
част същите са получени от адресатите с изключение на съобщението от 07.10.2019г., с което
се твърди ответника да е уведомен за първата цесия.
По мнение на съда убедителни доказателства, свидетелстващи за уведомяването на
ответника- длъжник за прехвърлянето на спорното вземане, преди получаването на препис
от исковата молба и приложенията към нея, не са ангажирани. Изпращане на съобщение на
електронния адрес на адвокат К. на 07.09.2019г. не се установява от съдебно-техническата
експертиза, още по-малко са налице данни последният да е упълномощаван да получава от
името на длъжника каквато и да е кореспонденция, в това число уведомления по чл.99 ал.3
ЗЗД. Валидно съобщаване на ответника за втората, извършена цесия също не се констатира
при прочита на ангажираните писмени доказателства, тъй като в представената от куриера
товарителница не се съдържа каквото и да е отбелязване на съдържанието на пратката,
получена от лице с фамилия Д., нито по някакъв друг начин е удостоверена връзката между
стария кредитор и длъжника. При всички случаи обаче цесията следва да се счита за
надлежно съобщена на длъжника с връчване на уведомлението, изходящо от стария
кредитор, като приложение към исковата молба, с която ищеца е предявил претенцията си за
изпълнение на цедираното вземане. Касае се за факт, настъпил в хода на процеса, който съда
има ангажимент да съобрази при формиране на решаващите си изводи. С връчване на двете
уведомления, адресирани до длъжника като приложение към исковата молба на новия
кредитор поначало и първата и втората цесия би трябвало да са породили действието си в
отношенията между ищеца и ответника- длъжник. Договорите за цесия от външна страна са
валидно сключени- подписани са от авторите на отразените в тях изявления, а цесионерите и
цедентите са осчетоводили по съответния ред извършеното прехвърляне на вземането,
включително договорения начин на изпълнение на задължението за плащане- чрез
прихващане.
Договорите за цесия биха произвели действието си единствено и само в случай, че
прехвърленото вземане съществува и е валидно възникнало, като именно този спорен въпрос
подлежи на изясняване по делото.
Според настоящия съдебен състав съществуването на въведената с исковата молба
облигационна връзка по договор за покупко-продажба на пшеница не е успешно доказано.
Договорът за търговска продажба по смисъла на чл. 318 ТЗ е консенсуален и неформален,
поради което сключването му предполага постигане на съгласие между продавача и купувача
относно съществените елементи на продажбата - стока и цена, без да е
необходимо обективиране на същото в писмена форма. Важно е да се установи съвпадането
на насрещните волеизявления, за да се приеме, че между страните се учредява валидно
облигационно правоотношение. С постигането на съгласие, за купувача възниква
задължението да заплати уговорената цена. Поради консенсуалния характер на сделката
предаването на вещта и плащането на цената не са елемент от фактическия състав на
търговската продажба, а са относими към изпълнението на произтичащите от договора
задължения, като при липса на други договорености - чл. 327 ал.1 ТЗ поставя плащането в
зависимост от предаването. В случаите, когато продажбата е оформена чрез съставена за
целта фактура, последната съставлява доказателство за сключването на договора и за
породените от него права и задължения, макар и да не е условие за действителността му.
Фактурата трябва да съдържа всички необходими елементи от съдържанието на сделката вид
на стоката, стойност, начин на плащане, имената на лицата, положили подписи за продавач и
купувач, време и място на съставянето й. Вписването на фактурата в дневниците за
продажби и покупки на продавача и купувача, имащи статут на търговци, както и
отразяването на стойността й в справките декларации по ЗДДС /при наличие на данъчна
регистрация/ и ползването на данъчен кредит във връзка с нея, са обстоятелства, релевантни
за установяване възникване на продажбеното правоотношение, по повод на което е била
съставена.
5
В конкретния случай и при липса на двустранен писмен договор, в който да са
уговорени единичните цени на договореното количество пшеница, включително и цените на
осъществения транспорт, при неподписана от ответника данъчна фактура очевидно не може
да се приеме, че между страните има постигнато съгласие относно стоката и цената на
същата. Такава е била и основната, поддържана от ответника теза, че нито е поръчвал, нито
е получавал, описаната в договора услуга.
От неоспореното заключение на съдебно- счетоводната експертиза в тази му част се
установява, че процесната фактура не е била осчетоводена в счетоводството на ответника.
Същата не е отразена в дневниците за покупки на „Хранекспорт БГ“ООД, не е включена в
месечната справка- декларация по ЗДДС за съответния данъчен период, още по-малко са
налице данни да е ползван данъчен кредит по нея. При това положение не може да се
приеме, че услугата е предоставена, а купувачът е приел стоката и се е съгласил с нейната
цена, отразена в издадената от продавача фактура. Последната, както вече се посочи е
елемент от същественото съдържание на договора за търговска продажба и след като
страните не са оформили съгласието си относно конкретната стойност на сделката няма как
да се приеме, че ищецът установява продажбеното правоотношение да е валидно
възникнало. Иначе процесната фактура съдържа индивидуализация на доставеното/по дати/
количество пшеница и цената, която обаче следва да се счита за едностранно определена от
продавача. Не е установено частично плащане по фактурата, нито има данни да е използван
друг способ за погасяване на задължението, за да се приеме, че купувачът е приел отразената
в нея продажна цена.
Представените гаранционно писмо, подписано от представляващия „Хранекспорт
БГ“ООД и копие на процесната фактура, с извършено от неустановено лице ръкописно
отбелязване под печатния текст на същата, на които се позовава ищецът също не
установяват недвусмислено съгласие на ответника за сключване на подобна сделка, а
подобен начин на опосредено извличане на сумата, предмет на процесната фактура като
част от задължението на ответника, категорично не може да бъде възприет и не защитава
достатъчно убедително тезата на ищеца за възникване на продажбено правоотношение.
Гаранционното писмо по съществото си, свидетелства за заявено намерение на ответника да
предприеме действия по вдигане на наложени вещни тежести върху собствени на „Марина
Гардън“ООД и „Ксара Трейдинг“ЕООД недвижими имоти, но изрично изявление на автора
по какъв начин е формирана посочената по-горе сума отсъства, поради което и недоказано е
твърдението, че този документ съдържа в себе си съгласие и признание на издателя му за
наличие на задължение по процесната фактура. Авторът на ръкописният текст под
фактурата, в който се посочва общо задължение на двете дружества към ответника не е
установен, поради което и подобно изявление въобще не следва да бъде обсъждано като част
от доказателствената съвкупност.
Анализът на приложените кантарни бележки води до извод, че на посочените в тях
дати е натоварено на отбелязаните в документа превозни средства, описаното в същите
количество пшеница. Данни обаче, че се касае за количества, предмет на процесната
продажба безспорно отсъстват. Този извод се потвърждава и от заключението на вещото
лице по изготвената съдебно-счетоводна експертиза. В представените допълнително
нареждания за експедиция, от същите дати, се посочват различни номера на фактури, поради
което е ясно, че се касае за други сделки и доставки, а не за процесната такава.
Водената електронна кореспонденция, предмет на изследване от техническата
експертиза е изцяло еднопосочна като отсъстват данни ответникът или негов представител
да е изразявал съгласие или потвърдил по някакъв начин изявленията на продавача,
представляван от Т.К..
В аспекта на изложеното, настоящият съдебен състав приема, че продажбеното
правоотношение не се установява по категоричен начин, поради което и претенцията за
6
заплащане на цената на стоката като неоснователна следва да се отхвърли. Казаното
несъмнено важи и за заявената акцесорна претенция за лихва, която също се явява
недоказана и подлежи на отхвърляне.
За пълнота и в случай, че така изложените вече аргументи не бъдат възприети трябва
да се посочи, че исковете следва да се считат за погасени по давност. Вече се каза, че
съгласно чл.327 ТЗ купувачът дължи плащане при получаване на стоката или при
снабдяване с документите, които му дават право да я получи. Липсата на писмен договор и
посочен падеж в самата фактура поставят плащането в зависимост от предаването. След
като задължението за плащане е станало изискуемо най-късно на 14.09.2018г., то е ясно, че
до датата на предявяване на иска е изтекъл петгодишния давностен срок за погасяване на
вземането.
Предвид изхода на спора и на основание чл.78 ал.3 ГПК ищецът следва да заплати на
ответника направените в настоящото производство разноски в размер на 11 000 лева, от
които 10 700 лева адвокатско възнаграждение и 300 лева депозит за експертиза.
Не са налице основания за намаляване на платения от ответника адвокатски хонорар
при съобразяване на фактическата и правна сложност на делото, фактите подлежащи на
изясняване, относими към предмета на спора, защитаваният материален интерес и
извършените процесуални действия с участие на представляваната от адвокат страна,
включително при отчитане обема на събраните фактически материали.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Камчия Вали“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Узунджовска“ № 12, представлявано от управителя
Слава Огнянова Огнянова чрез адв.Невена Николова Христова - ВАК, съдебен адрес: гр.
София, ул. „Петко Каравелов“ 11, ет. 1, ап. 3 иск против „Хранекспорт БГ“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Захари Стоянов“ № 89,
представлявано от управителя Артур Акопович Акопян за осъждане на ответното дружество
да заплати сума в размер на 150 342 /сто и петдесет хиляди триста четиридесет и два/ лева.,
дължима по фактура № **********/ 13.12.2018г. за доставка през 2018г. на 526,140 тона
пшеница- реколта 2018г. от „Марина Гардън“ ЕООД, чието вземане е цедирано към „Ксара
Трейдинг“ ЕООД, ЕИК *********, а след това надлежно придобито от ищеца „Камчия вали“
ЕООД, ЕИК ********* по силата на договор за продажба на вземане от 13.10.2023г., сума в
размер от 79 303.21 /седемдесет и девет хиляди триста и три лева и двадесет и една
стотинки/ лева - лихва за забава за периода от 16.12.2018г. до 11.12.2023г., както и законната
лихва върху присъдените суми, считано от датата на предявяване на иска до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА „Камчия Вали“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Узунджовска“ № 12 да заплати на „Хранекспорт БГ“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Захари Стоянов“ № 89
сумата от 11 000 /единадесет хиляди/ лева, направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Бургаския апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
7