№ 17779
гр. */**, 03.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА
при участието на секретаря ДЕНИЦА Ж. ВИРОНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
Гражданско дело № 20241110101778 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „*** срещу С. Г. В., с която са
предявени искове за установяване дължимостта на вземания за потребена от ответника
топлинна енергия.
В исковата молба се твърди, че ответникът бил потребител на топлинна енергия
по смисъла на § 190 от ДР на ЗЕ, поради което за него били приложими всички
нормативни актове в областта на енергетиката. За процесния период били в сила
Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „*** на
потребители в гр. */**, одобрени с решение на ДКЕВР от 2016 г. В чл. 31, ал. 1 от
раздел ІХ на Общите условия били определени редът и срокът за заплащане на
месечните дължими суми за топлинна енергия, който започвал след изтичане на
периода, за който се отнасят тези суми, като клиентите били длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на ищцовото дружество. Ответникът
ползвал доставената от ищеца топлинна енергия до следния топлоснабден имот -
находящия се в гр. ***, абонатен № ***, за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г., но
не заплатил цената на същата. Топлоснабденият имот се намирал в сграда в режим на
етажна собственост, за която бил сключен договор за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия с „***” ***. През отоплителния сезон ищцовото
1
дружество начислявало прогнозни месечни вноски, а в края били изготвяни
изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на база реален
отчет на уредите за дялово разпределение. За имота на ответника били издадени
изравнителни сметки, което означавало, че сумите за топлинна енергия за този имот
били начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение,
инсталирани на отоплителните тела в него. За вземанията си ищцовото дружество
депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, което
било уважено и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от 13.10.2023 г. по ч. гр. д. № 48891 по описа за 2023 г. на Софийски районен съд,
Първо гражданско отделение, 47-ми състав. Ответникът възразил в срока по чл. 414
ГПК, което наложило предявяването на настоящите искове от ищеца. Ето защо моли
съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира
направените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника, който е
подал отговор на исковата молба в законоустановения срок. Предявените искове се
оспорват от тях като неоснователни и недоказани. Релевирано е възражение за
погасяване на претендираните вземания по давност. Оспорва се поставянето в забава
на ответника, съответно - дължимостта на претендираните лихви. Твърди се липса на
основания за заплащане на такса за дялово разпределение в полза на ищеца, доколкото
тази услуга се извършвала от трето лице, между което и процесната етажна
собственост не бил налице валиден договор за извършване на тази услуга през исковия
период. Оспорват се твърденията в исковата молба за наличие на облигационни
отношения между ищцовото дружество и ответника, за притежавано от него качество
на потребител на топлинната енергия, доставяна в процесния имот, както и за
извършването на реални доставки на топлинна енергия в имота. Отправено е искане
за отхвърляне на исковите претенции и за присъждане на сторените по делото
разноски.
Софийски районен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е образувано по кумулативно обективно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ и чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал.
1 ГПК, вр. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено между страните, че ответникът С.
Г. В., в качеството си на потребител на топлинна енергия в недвижим имот, находящ
се в гр. ***, абонатен № ***, дължи на „*** следните парични суми: 1/ сумата от
2828,08 лева, представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода от
2
м. май 2019 г. до м. април 2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане
на дължимата сума; 2/ сумата от 655,62 лева, представляваща лихва за забава върху
главницата за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 22.08.2023 г.;
3/ сумата от 33,44 лева, представляваща такса за дялово разпределение за периода от
м. юли 2020 г. до м. април 2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане
на дължимата сума; 4/ сумата от 7,14 лева, представляваща лихва за забава за периода
от 15.09.2020 г. до 22.08.2023 г., начислена върху претендираната такса за дялово
разпределение, за които на 13.10.2023 г. по ч. гр. д. № 48891/2023 г. по описа на
Софийски районен съд, І-во г. о., 47-ми състав, е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр.
чл. 149 ЗЕ:
За уважаването на иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл.
1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ ищецът следва да установи при условията на пълно и главно
доказване кумулативните предпоставки на предявената претенция, а именно наличието
на правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като потребител
на топлинна енергия през процесния период, използването от ответника на
претендираното количество топлинна енергия, стойността на същата и изискуемостта
на претендираното вземане.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в Закона за енергетиката като договорно
правоотношение, произтичащо от договор, сключен при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ).
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации
към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените
сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36
Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването) със собствениците или
титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите,
които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия
по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна
енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
3
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на
клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет доставка на топлинна енергия за битови
нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. В този
смисъл са и разрешенията, дадени с ТР № 2/17.05.2018 г. по тълкувателно дело №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.
140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна
енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
По делото е представен нотариален акт за покупко - продажба на недвижим
имот от 03.12.1997 г. (л. 24 и л. 157 от делото), от който се установява, че на
посочената дата ответникът С. Г. В., действайки чрез законния си представител ****
В., е закупил от своята баба *** Г.а В.а собствения недвижим имот, находящ се в гр.
*****, идентичен с процесния недвижим имот (находящ се в гр. ***, абонатен № ***),
видно от издадени от **** община, район „***“, удостоверения за идентичност на
адреси (вж. л. 23 и л. 173 от делото). В договора за покупко-продажба липсва уговорка
между страните за запазване правото на ползване на имота в полза на продавача, като
по делото не са ангажирани доказателства за последващи разпоредителни действия с
вещни права върху същия. Нещо повече - видно от изготвената в хода на заповедното
производство справка от НБДН, регистрираните постоянен и настоящ адрес на
ответника съвпадат с адреса на процесния имот, като имено на този адрес страната е
получавала лично съдебните книжа по делото. Поради изложеното, съдът намира, че
като собственик на процесния имот ответникът Г. В. има качеството на потребител на
топлинната енергия, доставена в имота през исковия период, съответно - доказано е
наличието на валидно възникнали договорни правоотношения между ищцовото
дружество и ответника за доставка на топлинна енергия през този период.
По делото е представен протокол от общо събрание на етажните собственици,
проведено на 28.08.2002 г., на което „***“ *** е избрано да извършва дяловото
разпределение в сградата. Същото дружество е извършвало дяловото разпределение в
процесната сграда през исковия период, видно от заключението ва вещото лице по
приетата съдебно-техническа експертиза. Установено е, следователно, в
производството, че са възникнали облигационни отношения между етажните
собственици и посоченото дружество, поетите по които задължения са били
изпълнявани, доколкото потребителите на топлинна енергия от етажната собственост
са допускали представителите на третото лице-помагач да отчитат уредите за
индивидуално измерване, а въз основа на тези отчети последното е извършвало
4
дяловото разпределение на топлинната енергия. По този начин страните са потвърдили
обвързаността си с дружеството за топлинно счетоводство. На следващо място,
съгласно чл. 139б ЗЕ (в редакцията след изменението с ДВ, бр. 74/2006 г.)
потребителите в сграда – етажна собственост са длъжни да изберат лице, регистрирано
по реда на чл. 139а ЗЕ, за извършване на услугата „дялово разпределение“, за
резултатите от който избор трябва да уведомят писмено топлопреносното предприятие
или доставчика на топлинна енергия. В случая не се твърди към процесния период
общото събрание на етажната собственост да е избрало друго, различно от посоченото
в коментирания договор лице, което да извършва дяловото разпределение, нито
ищецът да е бил уведомен писмено за новия избор. Предвид изложеното, се налага
изводът, че за исковия период третото лице-помагач в производството е извършвало
въз основа на валидно съществуващо свое договорно задължение дяловото
разпределение и отчитането на потребената в гр. ***, топлинна енергия. По делото е
представен и договор между „*** и „***“ ***, по силата на който третото лице-
помагач, в качеството си на изпълнител, е поело задължение да извърша услугата
дялово разпределение, а ищцовото дружество, като възложител, е поел насрещното
задължение да заплаща цената на изпълнителя извършваната услуга. Съгласно чл. 22,
ал. 2 от приложимите Общи условия, потребителите на топлинна енергия заплащат на
„*** цената на услугата „дялово разпределение“, извършвана от избран от етажните
собственици в съответната сграда търговец. Предвид изложеното, съдът намира, че са
налице основания ищецът да претендира заплащането цената на услугата „дялово
разпределение“, доколкото е налице нормативно основание за възникването на това
вземане в патримониума на ищцовото дружество, както и реалното извършване на
дялово разпределение в процесната сграда.
Обстоятелствата, че през процесния период до жилището на ответника е
доставяна топлинна енергия, както и нейният обем и стойност, се установяват от
изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза (л. 175), която съдът кредитира
в цялост като пълна, обоснована и компетентно изготвена, съобразно правилото на чл.
202 ГПК. Видно от заключението на вещото лице, претендираните от ищеца вземания
са съответни на стойността на реално потребените от ответника услуги по доставка и
дялово разпределение на топлинна енергия в процесния имот за битово горещо
водоснабдяване. Съгласно експертизата по делото ищцовото дружество ежемесечно е
извършвало отчети на общия топломер и е отчислявало технологични разходи за
негова сметка. В заключението изрично е посочено, че общият топломер в абонатната
станция на процесната етажна собственост е бил проверяван чрез контрол от
лицензирани лаборатории през м. август 2018 г. и м. февруари 2022 г., поради което
съдът приема, че уредът е бил технически изправен и през процесния период от м. май
2019 г. до м. април 2022 г., което се установява и от представените в тази връзка от
ищеца документи с молба от 25.06.2024 г. (л. 161 и сл. от делото). Вещото лице е
5
посочило още, че извършените измервания в абонатната станция, начисленията по
фактури и остойностяването на потребената енергия са съответни с изискванията на
действащата през исковия период Наредба за топлоснабдяване и с актуалните цени на
топлинната енергия през периода. Като съобрази така изготвеното заключение, съдът
намира, че в процесната етажна собственост, съответно - в имота на ответника през
исковия период е извършвана реална доставка на топлинна енергия, потреблението на
която е надлежно отчитано от монтираните средства за техническо измерване.
С доклада по делото са отделени като безспорни между страните
обстоятелствата относно размера на претендираните вземания и правилността на
начина, по който те са начислени, поради което следва да се приеме, че процесните
вземания възлизат на следните суми: 1/ 2828,08 лева, представляваща стойността на
доставена топлинна енергия за периода от м. май 2019 г. до м. април 2022 г.; 2/ 655,62
лева, представляваща лихва за забава върху главницата за доставена топлинна енергия
за периода от 15.09.2020 г. до 22.08.2023 г.; 3/ 33,44 лева, представляваща такса за
дялово разпределение за периода от м. юли 2020 г. до м. април 2022 г.; 4/ 7,14 лева,
представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2020 г. до 22.08.2023 г., начислена
върху претендираната такса за дялово разпределение. Предвид изложеното, съдът
намира, че предявените искове за цена за потребена топлинна енергия и дялово
разпределение през исковия период са доказани в цялост по своето основание.
В срока за отговор е релевирано възражение за изтекла погасителна давност
спрямо част от процесните вземания, което съдът намира за частично основателно.
Съгласно разясненията, дадени с ТР № 3/2011 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на
ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД
се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или
други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и
плащанията да са еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ
вземанията на топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени
признаци, поради което са периодични плащания по смисъла на чл.111, б. „в” ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения, каквито са процесните за
главници, давността тече от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в полза на
длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение/. Задълженията на
ответника за заплащане на стойността на доставената енергия са възникнали като
срочни – според Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди
на „*** месечните суми за топлинна енергия и изравнителните вноски са били
дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Следователно, за всяка една от претендираните от ищцовото дружество главници,
6
касаещи процесния период, тригодишният давностен срок тече от момента, в който
изтича срокът за тяхното заплащане. Доколкото заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК е депозирано на 30.08.2023 г., то следва да се приеме, че
погасени по давност са вземания на ищеца до м. юни 2020 г. включително.
Следователно, погасени по давност са процесните задължения за цена на потребена
топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.06.2020 г. в общ размер от 1381,42
лева, изчислени от съда по реда на чл. 162 ГПК, въз основа на представените фактури
за дължими суми по корекции след извършване на дяловото разпределение (вж. л. 88 -
л. 89 от делото).
Предвид изложеното, предявеният иск за установяване дължимостта на цената
за потребена топлинна енергия следва да бъде уважен за сумата от 1446,66 лева, а за
разликата до пълния предявен размер от 2828,08 лева – да бъде отхвърлен като
неоснователен. Предявеният иск за цена на услугата „дялово разпределение“ е
основателен до пълния предявен размер от 33,44 лева, тъй като периодът, за който се
претендира това вземане, не се обхваща от приложимата погасителна давност.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Предявената претенция за установяване дължимостта на начислената върху
претендираната главница лихва за забава е обусловена от главното задължение за
заплащане цената на доставената топлинна енергия.
През процесния период са били приложими Общите условия за продажба на
топлинна енергия от „*** на клиенти в гр. */**, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ от 2016 г. клиентите са длъжни да
заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 4 продавачът начислява обезщетение за забава в
размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са
заплатени в срока по ал. 2. От анализа на посочените разпоредби на Общите условия
на ищеца от 2016 г. следва, че макар дължимите суми да са изискуеми месечно в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, длъжникът изпада в забава
само при неизпълнение на задължението си за заплащане цена на топлинна енергия в
45-дневен срок след изтичане на срока, за който се отнася общата фактура за
потребеното количество топлинна енергия за целия отчетен период. Следователно,
обезщетение за забава се начислява само върху вземането по общата фактура. В
процесния казус размерът на дължимото обезщетение за забава върху незаплатената
цена за потребена топлинна енергия, изчислено съобразно правилото на чл. 33, ал. 4 от
приложимите Общи условия за периода от 15.09.2020 г. до 22.08.2023 г., възлиза на
сумата от общо 655,62 лева, съгласно заключението на приетата по делото съдебно-
счетоводна експертиза. Част от това задължение, обаче, възлизаща на сумата от 321,25
7
лева за периода от 15.09.2020 г. до 14.09.2021 г., изчислена по реда на чл. 162 ГПК, се
явява погасена по давност, предвид частичното погасяване на главното задължение, на
основание чл. 119 ЗЗД, поради което предявеният иск за дължимост на мораторна
лихва върху главницата за топлинна енергия е основателен до сумата от 334,37 лева и
за периода от 15.09.2021 г- до 22.08.2023 г., а за разликата до пълния предявен размер
от 655,62 лева и за периода от 15.09.2020 г. до 14.09.2021 г. следва да бъде отхвърлен
като неоснователен.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащането от страна на потребителя на топлинна енергия, следователно
приложение намира правилото на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, съгласно което длъжникът изпада в
забава след покана. По делото, обаче, не са представени доказателства за отправена
покана от кредитора-ищец за плащане на това задължение от дата, предхождаща
предявяването на исковете, поради което акцесорната претенция в тази част се явява
неоснователна и следва да бъде отхвърлена за пълния предявен размер от 7,14 лева.
По разноските:
Предвид изхода на спора, право на разноски имат и двете страни. На основание
чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца се дължат разноски, съразмерно с уважената част
от исковете, както следва: за исковото производство разноски в размер общо на 228,58
лева за платена държавна такса, депозит за съдебна експертиза и юрисконсултско
възнаграждение, а за заповедното производство – сумата от общо 62,03 лева за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. В полза на процесуалните
представители на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК и чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.
следва да се присъдят възнаграждения за безплатно оказана правна защита и
съдействие в размер на 412,38 лева за исковото производство и 97,03 лева за
заповедното производство, съразмерно с отхвърлената част от исковите претенции.
Размерът на адвокатските възнаграждения съдът определи, като съобрази - от една
страна - минималните размери на адвокатските възнаграждения по Наредба № 1 от
9.07.2004 г., а от друга страна - вида и обема на извършената дейност от процесуални
представители на ответника, както и липсата на фактическа и правна сложност на
делото.
По изложените съображения, Софийски районен съд, І-во ГО, 47-ми състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че С. Г. В., ЕГН:
**********, с адрес гр. ***, дължи на „***, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
8
управление гр. */**, ул. „***“ № *** сумата от 1446,66 лева, представляваща
стойността на доставена топлинна енергия за периода от м. юли 2020 г. до м. април
2022 г., ведно със законната лихва от 30.08.2023 г. до окончателното изплащане,
сумата от 334,37 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за доставена
топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 22.08.2023 г., и сумата от 33,44 лева,
представляваща такса за дялово разпределение за периода от м. юли 2020 г. до м.
април 2022 г., ведно със законната лихва от 30.08.2023 г. до окончателното
изплащане, за които на 13.10.2023 г. е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч. гр. д. № 48891/2023 г. по описа на СРС, 47-ми състав.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените искове с правно основание
чл. 422 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл.
ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над уважените части от 1446,66 лева за главница
за топлинна енергия и от 334,37 лева за лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия до пълните предявени размери от 2828,08 лева и от 655,62 лева и за
периодите съответно от м. май 2019 г. до м. юни 2020 г. и от 15.09.2020 г. до
14.09.2021 г., както и в цялост като неоснователен предявения иск с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване
между страните дължимостта на сумата от 7,14 лева, представляваща мораторна
лихва върху главницата за услугата „дялово разпределение“ за периода от 15.09.2020 г.
до 22.08.2023 г.
ОСЪЖДА С. Г. В., ЕГН: **********, с адрес гр. ***, да заплати на „***,
ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. */**, ул. „***“ № *** на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 228,58 лева – разноски в исковото производството, и
сумата от 62,03 лева – разноски в заповедното производство, съобразно уважената
част от предявените искове.
ОСЪЖДА „***, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. */**, ул.
„***“ № *** да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. на
адвокат К. ** Б., ЕГН: **********, сумата от 412,38 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за безплатно оказана правна защита и съдействие на
ответника в първоинстанционното производство, съобразно отхвърлената част от
предявените искове.
ОСЪЖДА „***, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. */**, ул.
„***“ № *** да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. на
адвокат ****, ЕГН: **********, сумата от 97,03 лева, представляваща адвокатско
9
възнаграждение за безплатно оказана правна защита и съдействие на ответника в
заповедното производство, съобразно отхвърлената част от предявените искове.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца – „***“ ***.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10