Р Е Ш Е Н И Е
№ 280
гр. Хасково, 11.07.2019 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Хасковският окръжен
съд………………………..…………...............................… в открито
заседание
на десети юли две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОШКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. АННА ПЕТКОВА
2. ЙОНКО ГЕОРГИЕВ
при секретаря Р.Р.…………..…......................…..…и
в присъствието на прокурора……………………………...………………………………………..….…………като
разгледа докладваното от съдия И В А Н О В А в.гр.д.№ 408 по описа за 2019 год., взе предвид следното:
Производството е
въззивно по реда на чл.258 - 273 от ГПК.
ВЪЗЗИВНИЦАТА
– Е.А.Ч. е останала недоволна от Решение № 75 от 04.04.2019 год. /с погрешно
посочена година – 2018 год./, постановено по гр.д. № 584 / 2018 год. по описа
на Районен съд - Харманли, поради което го обжалва с молба същото да бъде
отменено и вместо него въззивният съд постанови друго, с което отхвърли
предявеният срещу нея осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1-во
от ЗЗД.
ВЪЗЗИВАЕМАТА
– Д.К.Т. – оспорва жалбата.
Съдът,
след преценка на събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск, предявен от Д.К.Т. против Е.А.Ч., с искане за
присъждане на сумата от 5 513.04 евро, равняващи се на 10 782.57
лева, като получена без правно основание и на сумата от 306.78 евро, равняващи
се на 600 лева – обезщетение за забава.
Видно
от приетото като писмено доказателство удостоверение за наследници № 324 от
27.07.2017 год. е, че починалият на 13.06.2017 год. Д.К.Ч. е оставил за
наследници ищцата – Д.К.Т. – сестра и ответницата – Е.А.Ч. – съпруга.
От
приложения по делото акт за женитба № 2 се установява, че Е. и Д.Ч. са сключили граждански брак на
24.05.1979 год. От съвместното съжителстване е роден сина им – К.Д.Ч., починал
на 19.06.2004 год., в резултат на пътно – транспортно произшествие, станало на
16.04.2004 год. – данна, в подкрепа на която е приетата като писмено доказателство присъда №
10 от 21.04.2008 год., постановена по НОХД № 322 / 2008 год. по описа на
Софийски градски съд.
С
молба № 4370 от 10.07.2008 год.,
ответницата и съпругът й – Д.Ч. са отправили до ЗПАД “Булстрад“ – гр.София искане
за изплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, търпени от
смъртта на сина им, настъпила в резултат на ПТП. На 10.09.2008 год. застрахователят
е привел суми от по 25 000 лева – за всеки от наследниците. Поради отказ
за определяне на по-висок размер от изплатените обезщетения, ответницата и
съпругът й са подали искова молба срещу застрахователя, въз основа на която е
образувано гр.д. № 3825 / 2008 год. по описа на Софийски градски съд, с
постановеното по което дело решение застрахователят е осъден да им заплати
обезщетения в размер по на 75 000 лева, ведно със законната лихва, считано
от 16.06.2004 год. до окончателното изплащане на сумите, размерът на които обезщетения
е намален на по 35 000 лева – за всеки един от ищците, съгласно решението
на въззивния съд, послужило като изпълнително основание за издаване на
изпълнителен лист от 21.11.2011 год., въз основа на който е било образувано
изпълнително дело, в рамките на което застрахователят е изплатил определените
от въззивния съд обезщетения за неимуществени вреди, приведени по сметка на
съдебния изпълнител на 01.12.2011 год. В подкрепа на тези обстоятелства съдът
цени писмо изх. № П 01109 от 20.11.2018
год. от ЗАД „Булстрад“ – гр.София, постъпилото при разглеждане на делото пред
първоинстанционния съд.
Прекратяването
на имуществената общност върху
влоговете, придобити по време на брака, поради смърт на един от
съпрузите, означава разделяне на общия влог на
отделни вземания, размерът на които се равнява на наследствените части на призованите към наследяване,
определени в нормата на чл.9, ал.2 от ЗН. Безспорно по делото е установено, че
на 14.08.2017 год. ищцата се е разпоредила в полза на ответницата с придобитото
от нея по силата на наследствено правоприемство, вземане от срочния депозит и влог, разкрити на
името на брат й, които към момента на смъртта му са възлизали на 64 366.68 лева - депозит и съответно
на 16 539.12 евро - влог. В тази насока са представените от ищцата и
приети като писмени доказателства 2 бр. операционни бележки, с пореден № 3 и 4.
Ищцата
е въвела като предмет на делото само 1/3
ид.ч. от спестовния влог на брат си,
възлизащ на 16 539.12 евро
към датата на откриване на наследството, равняващи се на 5 513.04 евро, в
каквато насока е и искането й, обективирано в изпратената до ответницата
нотариална покана за извършване на доброволна делба. В исковата молба са
изложени фактически твърдения за това, че произходът на претендираната сума не
е идентичен с тази, приведена от застрахователя на общия на страните
наследодател като обезщетение за неимуществени
вреди, търпени от смъртта на сина му. Изхождайки от така очертания
предмет на делото, съдът намира предявеният иск за недоказан, а от тук и
неоснователен, предвид безспорно установените по делото данни за това, че
спестовният влог на наследодателя на страните в размер на 16 539.12 евро е
набран по следния начин – на 10.09.2008 год. по разплащателна сметка от ЗПАД „Булстрад“
е приведена сумата от 25 000 лева – обстоятелство, подкрепящо се и от
изпратената от застрахователя справка за изплатено на посочената дата
застрахователно обезщетение, която сума на 10.11.2008 год. е прехвърлена по
спестовна сметка в евро в размер на 12 768.13 евро, закрита на 14.08.2017
год. с удостоверение за наследници, със
сумата от 16 539.12 евро. В тази насока съдът цени и представеното по
делото писмо изх.№ 2754 от 20.11.2018 год. на Банка „ДСК“ и приложено към него
извлечение, като такива, установяващи произхода на средствата по разкрития
приживе на наследодателя на страните спестовен влог, а именно – от
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на
сина му. При това положение, съдът приема, че извършеното от ищцата на
14.08.2017 год. прехвърляне на наследствената й част от вземането по спестовния
влог на брат й в полза на ответницата, не е било извършено без правно основание,
предвид изложените в исковата молба твърдения за постигнато между страните
съгласие, приведените в полза на общия
на страните наследодател от страна застрахователя, застрахователни обезщетения за претърпени неимуществени вреди
от смъртта на сина му, да бъдат приведени по сметка на ответницата. В подкрепа
на тези обстоятелства са и събраните по делото гласни доказателства, чрез
разпита на свидетеля Е.Е. – син на ищцата, от показанията на който се
установява, че между страните по делото била постигната договорка за подялба на
имуществото, останало след смъртта на вуйчо му – Д.Ч., като нивите, къщата и
лешниците да се прехвърлят на негово име, а парите, гаража, колите и
апартамента да останат на ответницата. След извършеното прехвърляне на спорната
сума от страна на майка му по сметка на ответницата, ищцата се поинтересувала в
Банката за това кои от набраните суми по депозита и влога на брат й „са парите за
кръвнината“, но не получила еднозначен отговор. Свидетелят твърди, че
първоначално той и майка му не са знаели какви парични суми по влогове и
депозити е имал вуйчо му, но впоследствие - след прехвърляне на сумите, майка
му разбрала, че наличните такива са в размер на 64 000 лева и на 16 000
евро. Предположили, че сумата от 64 000 лева са за кръвнина на батко му, а
другата сума – спестени средства от вуйчо му. От показанията на свидетелката К.А.
се установява, че ищцата й споделила, че
„от кръвнината на племенника си една стотинка няма да иска“, както и, че „от
парите на К. няма да вземе, защото за нея той бил ангелче“.
С
оглед на изложеното и ценейки събраните по делото писмени и гласни
доказателства, съдът намира за недоказано твърдението на ищцата, че сумите по
спестовния влог на брат й в размер на 16 539.12 евро са с произход,
различен от този на приведеното му приживе застрахователно обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени от смъртта на сина му. Като доказано съдът намира и наличието
на основание, въз основа на което ищцата е прехвърлила вземането от влога на
брат си, съответстващо на наследствената й част, в полза на ответницата, а именно – постигнато
помежду им съгласие за това приведеното в полза на наследодателя
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, търпени в резултат от
смъртта на сина му, да бъде прехвърлено по сметка на съпругата му – ответница
по иска.
Неоснователността
на предявеният като главен иск по чл.55, ал.1, предл.1-во от ЗЗД обуславя неоснователност
и на иска по чл.86, вр. чл.57 от ЗЗД в размер на 600 лева, предвид акцесорния
му характер.
Достигайки
до извод в противна насока, първоинстанционният съд е постановил неправилно
решение, което по изложените по – горе съображения следва да бъде отменено и
вместо него въззивният съд постанови друго, с което отхвърли исковете, предявени
на основание чл.55, ал.1, предл.1-во от ЗЗД и
чл.86, вр. чл.57 от ЗЗД.
С
оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК в полза на въззивницата,
с процесуалното качество на ответник по иска при разглеждане на делото пред
първоинстаницония съд, следва да бъдат присъдени разноски в размер на
1 540.65 лева, включващи 900 лева – възнаграждение за адвокат за
осъществено процесуално представителство пред първоинстанционния съд; 400 лева
- възнаграждение за адвокат за осъществено процесуално представителство пред
въззивния съд и 240.65 лева – държавна такса за образуване на въззивно
производство.
Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ
Решение № 75 от 04.04.2019 год. /с погрешно посочена година – 2018/,
постановено по гр.д. № 584 / 2018 год. по описа на Районен съд – Харманли,
вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от Д.К.Т., ЕГН ********** *** против Е.А.Ч., ЕГН ********** *** И С К О
В Е в размер
на 5 513.04 евро /с левова равностойност от 10 782.57 лева/ -
обезщетение по чл.55, ал.1, пред.1-во от ЗЗД, ведно със законната лихва,
считано от 11.06.2018 год. до окончателното изплащане на сумата и в размер на
306.78 евро /с левова равностойност от 600 лева/ – обезщетение за забава.
ОСЪЖДА
Д.К.Т., ЕГН ********** *** да заплати на Е.А.Ч., ЕГН ********** *** сумата в размер на 1 540.65 /хиляда
петстотин и четиридесет лева и шестдесет и пет стотинки/ лева – разноски,
направени при разглеждане на делото пред първоинстанционния и въззивния съд.
Решението
може да се обжалва пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: