РЕШЕНИЕ
№ /
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІХ
състав, в публично съдебно заседание, проведено на 07.02.2013 г., в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: Даниела Христова
При участието на секретаря Д.Х. след като разгледа докладваното от съдията
гр. дело № 1656 по описа за 2011 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявен от С.П.
с ЕГН ********** с карта на постоянно пребиваващ чужденец № *********, издадена
на 14.11.2007 г. от МВР – Добрич, с адрес за връчване на съдебни книжа и
призоваване – гр. В., бул. „Мария Луиза” № 46, ет.3 срещу „Задължителен
универсален пенсионен фонд Алианц – България” АД с ЕИК **********, със седалище и
адрес на управление – гр. София, община „Красно село”, ул. „Дамян Груев” № 42,
представлявано от изпълнителния директор С. Н. В., положителен установителен
иск за собственост върху 63.67 кв.м. ид. Части от
следния недвижим имот – апартамент № 10, мезонет, находящ се в жилищна сграда в
гр. В. с административен адрес – ул. „Д.В.” № **, с обща площ от 169.08 кв.м.,
състоящ се от две нива, при граници – стълбище, апартамент № 9, калкан и
вътрешен двор, по твърдението на ищеца, че
след придобиване на същия имот чрез правна сделка обективирана
в нот. акт № 42, том І, рег. № 609, дело № 20/2005 г.
на нотариус № 466 с район на действие ВРС е извършил строителство и
преустройство на имота, в следствие на което неговата площ е увеличена от 105
кв.м. на 169.08 кв.м., на основание чл. 97 от ЗС.
В обстоятелствената част на исковата молба
ищецът твърди, че след като е придобил право на собственост върху обект с площ
от 105.41 кв. м. чрез покупка, обективирана в
горепосочения нот. акт, в качеството на ипотекарен длъжник е
обезпечил чужд дълг /нот.
акт № 160, том ІІ, рег. № 3898/2008 г./. Поради необслужване на дълга от
кредитополучателя към ответника, в полза на последния е издаден изпълнителен
лист, възоснова на който било образувано изпълнително
дело № 201080704000162 от ЧСИ Н.Д. с район на действие ВОС. Обект на ипотеката е недвижим имот с площ от
105.41 кв.м.
Междувременно ищецът
извършил преустройство в имота и неговата площ се увеличила със 63.67 кв.м.
Този факт е удостоверен в схема № 30536 от 28.12.2010 г. издадена от Началник
на СГКК – В., издадена възоснова на Заповед №
КД-14-03-2120 от 28.12.2010 г. По
изпълнителното дело, ЧСИ е обявил публична продан на имота като такъв с
квадратура по нот. акт № 42/2005 г. , т.е. с площ от
105.41 кв.м. В последствие имотът, така както е описан в нот.
акт е възложен с постановление от
12.12.2010 г. на ответника.
Постановлението, в което се сочи квадратура от 105.41 кв.м. е предявено
на ищеца чрез адв. П. на 13.12.2010 г. В последствие
ЧСИ е вписал постановление от същата дата 12.12.2010 г. с различно от
предявеното на ипотекарния длъжник съдържание, относно квадратурата на имота –
имот с площ от 169.08 кв.м., като в това постановление е посочена схема от АГКК
без идентификационни номера /дата на издаване/. Видно от уведомление подписано
от ЧСИ ищецът следва да се яви в двуседмичен срок от 16.08.2011 г. в кантората
на ЧСИ за да получи призовка за принудително изпълнение на постановлението за
възлагане.
Ищецът
твърди, че между него и ответника е налице спор за обема на правата на
собственост по придобивното основание на
ответника, а именно – възлагане на имот придобит чрез публична продан, като
претендира да се установи наличието на правото на собственост върху 63.67 кв.м.
ид ид. Части от имота.
Ответникът
"Задължителен универсален
пенсионен фонд Алианц България", ЕИК
по регистър Булстат: *********, управляван от "Пенсионно-осигурително
дружество Алианц България" АД,със
седалище и адрес на управление: град София, улица "Дамян Груев" № 42,
ЕИК: *********, представлявано от С. Н. В. -Изпълнителен директор със съдебен адрес за връчване на
призовки и съобщения: град София, п. код 1784, бул. "Цариградско
шосе" № 115 К, Европейски търговски център, Сграда Б, ет.7, офис 7.2. тел.
02/944-86-20, факс: 02/944-86-40, Адвокатско дружество „З. и М." изразява
становище за недопустимост на предявения иск по възражение за липса на правен
интерес само от установяване на спорното право. Счита, че ищецът следва да
предяви ревандикационен
иск. Отправя искане за прекратяване на производството. Твърди се, че целият
имот от който се претендират ид. Части от правото на
собственост е неподеляем и в тази връзка се сочи, че
е ищецът не е уточнил дали претендира
реалната част от 63,67 кв.м. или ид. Части .
Изразява се становище и за
неоснователност на иска. Твърди се, че увеличаването на площта на имота е факт осъществен след описа на частния съдебен
изпълнител при публичната продан. Твърди се, че
не е налице пристрояване по смисъла на вещното право -чл.66, ал.4 от
Закона за собствеността (ЗС). Твърди се, че е налице валидно сключен във
формата на нотариален акт договор за учредяване на ипотека от трето лице
(ипотекарен длъжник), който обезпечава вземанията на банка към
кредитополучател. Към момента на учредяване на ипотеката - юни 2008 г., собственик
на имота е ипотекарния
длъжник - С.П., ЕГН: **********. Към
този момент апартаментът е с площ 105,41 кв.м. и се състои от: първо
ниво — входно антре, кухненски бокс, хол,
спалня, баня с тоалетна и две тераси, на второ ниво —
спалня, баня с тоалетна и две тераси. В това състояние апартаментът е закупен
от ищеца през февруари 2005 год. В същото състояние апартаментът е ипотекиран
през 2008 год. Твърди се , че действията
на ищеца по промяна на апартамента започват след като същият узнава, че имотът
ще бъде изнесен на публична продан и целят именно това - да затрудни
осъществяване правата на взискателя и/или купувача при публичната продан.
Твърди се, че тези действия са противоправни
и от тях не могат да се черпят права. Твърди се, че и към настоящият
момент, апартаментът е с площ от 105,41 кв.м.
Направен е извод, че според правните характеристики на ипотечното
право ипотеката е неделима и че тя тежи и върху всички приращения
и подобрения в имота. Счита , че след
като ищецът не е учредил ипотека върху ид. Части от
имота не може да повдига спор останалата
част. Следователно дори да се установи, че е пристроил към апартамента площ от около 63
кв.м. тази площ е под тежестта на ипотеката и при публична продан следва да се
продаде целият имот, включително приращенията. В този смисъл сочи Решение № 1401 от 22.10.1999 год.
на ВКС, дело № 702/99 год. Оспорва се юридическото възникване на факта на
увеличаване на площта. Твърди се, че ищецът е чужденец и няма право на
няма право на собственост върху земята, а правото на
пристрояване или надстрояване може да се придобие само чрез договор за
учредяване на съответното право, сключен във формата на нотариален акт. Излага
се становището, че пристрояването теоретично е възможно само чрез договор във
формата на нотариален акт между ищеца и собствениците на земята, върху която е
построена сградата, както и с декларации с нотариална заверка на подписите на
всички други етажни собственици, които нямат право на собственост от земята.
Изводът следва от разпоредбата на чл.183, ал.2 от Закона за устройство на
територията (ЗУТ) във връзка с чл.66, ал.4 от ЗС, във връзка с чл.18 от ЗЗД.
Предвид липсата на право да се пристрои апартаментът, според ответниците такова
право не може да бъде защитавано. Отрича
се заявеното от ищеца придобивно основание като не възникнало. Изразява се
становището, че представената схема на апартамента с площ от 169,08 кв.м. не удостоверява права на собственост и представлява нищожен административен акт.
Като такъв се оспорва и заповедта за изменение на кадастралната карта и
кадастралните регистри, въз основа на която е издадена и процесната
схема. Според ответника фактическите действия по увеличаване площта на имота се
изразяват в усвояване на две тераси,
едната от които е преустроена в килер , а другата в спалня.
Твърди се, че ипотеката обхваща целия имот, колкото и да се е разширил
той, и целият имот се продава на публична продан, след което изцяло (а не само
в някои части) става собственост на купувача.
В съдебно заседание страните
поддържат фактическите си твърдения и
становищата относно приложението на
материалния закон.
Съдът след като се запозна със становищата на
страните, събраните по делото доказателства приема за установено следното от
фактическа страна.
Между страните няма спор относно обстоятелството, че
ищецът е ипотекарен длъжник и че процесният имот е
обект на публична продан.
Имотът е придобит от ищеца чрез правна сделка –
покупко-продажба на 18.02.2005 г. – видно от нот. акт
№ 42/2005 г. , а на 23.06.2008 г. е учредена договорна ипотека с нот. акт № 160/2008 г. като и в двата нот. акта,
имотът е описан с площ от 105.41 кв.м..
От заключението по допуснатата СТЕ, което съдът
кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява, че архитектурния проект на сградата
за апартамент № 10, намиращ се на ул. „Д.В.” № 11, пети етаж, предвижда
обща застроена площ 105,41 кв.м. и се състои на първо ниво от антре, дневна,
спалня, кухня-бокс, баня-тоалет и стълбище към горния етаж, а на второ ниво -
от антре, спалня, баня-тоалет, дрешник и балкон.
От заключението и от гласните
доказателства, които съдът кредитира като основание на непосредствени
впечатления се установява, че към настоящият момент в апартамент № 10 е било извършено пристрояване,
състоящо се: на първо ниво - на мястото на тераса от 7,68 кв.м. е изградена
всекидневна със застроена площ 25,2 кв.м. и на второ ниво - спалня 17,98 кв.м.
и открита тераса 28,17 кв.м., или общо допълнително
застроена площ - 63,67 кв.м, т.е. общата застроена площ е 169,08 кв.м. и се
състои от следните помещения: на първо ниво /пети етаж/ -антре, дневна, спалня,
кухня-бокс, баня-тоалет, всекидневна и вътрешно стълбище, а на второ ниво -
антре с вграден гардероб, две спални, баня-тоалет, балкон и тераса.
В протокол за опис на
недвижими имущества от 7.06.2010 г. по изпълнително дело № 162/2010 г. на ЧСИ Н.Д.
/лист 13/ разположението на помещенията в апартамент № 10 са описани в сегашното
му състояние, но застроената му площ е записана, както е по нот.акт
от 2005 г., преди пристрояването - 105,41 кв.м.
В обявлението за публична
продан от 1.11.2010 г. до 1.12.2010 г. по изпълнително дело № 162 на ЧСИ Н.Д.
/лист 14/ е посочена площ на апартамент № 10 - 105,41 кв.м., която не отговаря
на фактическото положение както и има несъответствие
и в разположение на помещенията.
В постановление за възлагане
на недвижим имот от 12.12.2010 г. по ИД № 162/2010 г. на ЧСИ Н.Д. /листи 16-17/
описанието на апартамент № 10 е близко до сега съществуващото разположение на
помещенията, но площта от 105,41 кв.м. и
не отговаря на действителната площ на жилището.
В постановление за възлагане
на недвижим имот от 12.12.2010 г. по ИД № 162/2010 г. на ЧСИ Н.Д., вписано под
№ 82, вх. регистър № 18241 от 10.08.2011 г. /листи 18-19/ е направено
разграничение на застроената площ на апартамент № 10, както следва 105,41 кв.м. по нот.
акт № 42/17.02.2005 г., вписан под № 48, том X, дело № 2194, вх. рег.№
3011/18.02.2005 г., а по схема от АГКК - 169,08 кв. м.
Не се установяват строителни
разрешения за извършените преустройства.
Налице е разлика в квадратурата между документ за
собственост на недвижимия имот и действителната застроена площ. Разликата е от
63.67 км. м и е в следствие на действията на ищеца извършени преди 6-7 години
/св. Показания на Д. М./, т.е. приблизително към датата на покупката, но преди
учредяване на ипотеката.
Не се установи фактическото твърдение на ответника, че
действията по увеличаване застроената площ на имота са извършени след описа на
частния съдебен изпълнител.
Присъединената допълнително площ следва собствеността
на главната вещ ако не съставлява отделен обект на правото на собственост,
следователно за разликата от 63.67 кв. м. безспорен собственик е ищеца към
датата на образуване на изпълнителното дело.
Неделимостта на присъединената площ от главната води
до придобиване на право на собственост върху ид.
Части /в този смисъл е Решение № 413 от
23.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 107/2012 г., I г. о., ГК, докладчик съдията
Бонка Дечева/.
Изпълнителното дело е образувано през 2010 г. , те към
този момент ищецът е бил собственик на 105.41 кв.м. ид.
Части от имота възоснова на покупко-продажба и на
63.67 кв.м.ид. части възоснова на приращение.
Спорен между
страните е въпросът, дали при извършване
на публичната продан ответникът е придобил праното на собственост върху целия
имот, т.е. и върху присъединената част или само върху ид.
Части от имота.
Според настоящия съд така както ищецът е притежавал
право на собственост върху 169.08 кв.м.
от които 63.67 кв.м. реални са били присъединени към съществуващият
обект на собственост, така и възоснова на публичната
продан ответникът е придобил целия имот с площ от 169.08 кв.м.
Между страните не е възникнала съсобственост върху
определени ид. Части от имота точно поради
разпоредбата на чл. 97 от ЗС, която определя кой е собственик на цялата вещ и
това е собственика на главната. Ответникът се легитимира като собственик на
главната вещ към настоящия момент и е придобил собствеността върху
присъединената част.
Отделен е въпросът за правото на ищеца
да получи обезщетение от ответника за извършеното присъединяване, както
и въпросът, че при извършване на изпълнителните действия ЧСИ е бил длъжен да
опише имота по съществуващите на място граници и площ и да го оцени по актуалното му
състояние. Но въпросът за законосъобразността на действията на ЧСИ не са
предмет на настоящото производство.
Придобивното основание по чл. 97 от ЗС се
характеризира с това че от обективна страна присъединената част е неделима от
главната, т.е. вещта е една, а от субективна страна правото върху цялата вещ
принадлежи на собственика на главната вещ. Не възниква съсобственост нито при
обстоятелства, в които присъединена и главната вещ са принадлежали на различни
субекти, нито пък възниква съсобственост когато е продедена
само главната вещ какъвто е настоящия случай. Присъединената следва правото на
главната, т.е. собственик е ответника, НО за него е възникнало задължението да
обезщети ищеца за присъединената част.
В останалата част възраженията на ответника касаят
ипотечното право и са неотносими към предмета на
спора с който се търси защита на вещно право на собственост.
Право на присъждане на разноски производството принадлежи на ответната
страна, която не го е упражнила по надлежен ред – липсва списък на направените
по делото разноски въпреки указанията и дадената възможност да бъдат
представени.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от С.П. с
ЕГН ********** с карта на постоянно пребиваващ чужденец № *********, издадена
на 14.11.2007 г. от МВР – Добрич, с адрес за връчване на съдебни книжа и
призоваване – гр. В., бул. „Мария Луиза” № 46, ет.3 против „Задължителен
универсален пенсионен фонд Алианц – България” АД с ЕИК **********, със седалище и
адрес на управление – гр. София, община „Красно село”, ул. „Дамян Груев” № 42,
представлявано от изпълнителния директор С. Н. В., положителен установителен
иск за собственост върху 63.67 кв.м. ид. Части от
следния недвижим имот – апартамент № 10, мезонет, находящ се в жилищна сграда в
гр. В. с административен адрес – ул. „Д.В.” № 11, с обща площ от 169.08 кв.м.,
състоящ се от две нива, при граници – стълбище, апартамент № 9, калкан и
вътрешен двор, по твърдението на ищеца, че
след придобиване на същия имот чрез правна сделка обективирана
в нот. акт № 42, том І, рег. № 609, дело № 20/2005 г.
на нотариус № 466 с район на действие ВРС е извършил строителство и преустройство
на имота, в следствие на което неговата площ е увеличена от 105 кв.м. на 169.08
кв.м., на основание чл. 97 от ЗС.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от настоящия съдебен акт
до страните.
Окръжен
съдия: