Мотиви към присъда по НЧХД № 1857 по
описа за 2016г. на ШРС
На 28.07.2016г. е депозирана в РС гр. Шумен частна
тъжба от А.И.Н. против И.М.К. *** за извършено от него престъпление от частен
характер наказуемо по чл.130,ал.2 от НК, по което е образувано производство
пред първа инстанция срещу него.
В частната тъжба е посочено, че И.М.К. ***, при провеждано
общо събрание на етажната собственост на адрес: гр. Шумен, ул. Софийско шосе №
3 причинил на А.И.Н. лека телесна повреда чрез удар с дървен бастун в областта
на шията, с което й причинил болка и страдание–– престъпление по чл.130,ал.2 от НК.
В съдебно заседание, упълномощеният повереник на частния
тъжител поддържа така възведеното обвинение и моли съда да признае за виновен
подс. К.. Предвид факта, че са налице предпоставките на чл.78а от НК, да му
наложи съответната глоба, която закона предвижда, като претендира да е близка
до минималния размер. накаже подсъдимия да му плати обезщетение, както и да му
присъди гражданския иск.
Защитникът на подсъдимият И.М., излага своите подробни
аргументи, като предлага на съда с оглед
събраните доказателства да оправдае подзащитния му. Подсъдимият в последната си
дума заявява, че е невинен.
След преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Частният
тъжител А.И.Н. на 06.04.2016г. била избрана на общото събрание на етажната
собственост на адрес: гр. Шумен, ул. Софийско шосе № 3 за управител.
На 05.07.2016г./вторник/ било свикано друго общо
събрание на етажната собственост. Обявеният час за начало на събранието бил
18,00 часа. Общото събрание се провеждало в клуба на блока. В обявеният час се
събрали собствениците на 11 апартамента, което било малък процент от изискуемия
кворум. Присъстващите взели решение да изчакат един час, с цел да се събере
необходимия кворум. През този един час, докато изчаквали, присъстващите водели
разговори помежду си. На събранието присъствали свидетелите П.А.А., М.Г.Н., З.Д.П.,
Н.Г.К., В.С.А., И.К.К. и Б.Л.Б., както и тъжителката Н. в каче8свото й на
домоуправител и подс. И.М.К.. Докато изчаквали, подс. И.К. изразил несъгласието
си тъжителката Н. да бъде управител на Етажната собственост /ЕС/, тъй като
според него закона изисквал управителя да живее в блока. Подсъдимият дори бил
взел със себе си Закона за етажната собственост, като помолил седящия до него
свид. М.Н. да прочете конкретния абзац от закона. Тъй като в рамките на един
час не се събрал необходимия кворум за провеждане на общото събрание, към 19,00
часа присъстващите започнали да се разотиват, като събранието било отложено за
същия час на следващия ден - 06.07.2016г.. Подс. И.К. се надигнал от местото,
на което седял и започнал да ръкомаха с бастуна, на който се подпирал, като
тръгнал към масата. Тъжителката Н. седяла до късата страна на масата в клуба,
където се провеждали събранията. До широката страна на масата по това време се
намирали свидетелките З.П. – протоколист и П.А., които разговаряли помежду си.
Както държал бастуна си и заплашително тропал по пода, подс. И.К. ударил силно
по масата с него. Ударът бил силен и бил
чут от всички свидетели. Следващото замахване на подс. К. с бастуна било
насочено към тъжителката А.Н.. Тъжителката
била седнала, а подсъдимия К. бил прав, като двамата били почти лице в лице. Последвал
удар с бастуна от страна на подс. К., който попаднал в областта на шията на
тъжителката Н., в лявата част. В този момент свид. В.А. хванал дясната ръка на
подс. К., като го дръпнал настрани и го извел от клуба. Тъжителката се обадила
на полицията и съобщила за инцидента. Малко след това пристигнали двама полицаи.
Единият отишъл в дома на подс. К., а другия разпитал за случилото се
тъжителката. На следващият ден – 06.07.2016г. тъжителката посетила личния си
лекар, който издал медицинско направление след преглед при който установил
следното: - без видими промени по кожата на шията, палпаторна болка в областта
на шията, в ляво странично, болезнени пасивни и активни движения на шията. На
13.07.2016г. тъжителката била прегледана и от д-р В.П.В., за което издал
Съдебномедицинско удостоверение № 180/2016г. Свидетелят д-р В. заключил, че е
налице палпаторна болка на ограничена площ в долната трета на шията в ляво,
предно –странично, най-изразена върху лявата ключица, вътрешна-средна трета,
болезнеността в случай, че се дължи на удар с твърд предмет е причинила болка
и страдание.
Изложената фактическа обстановка, съдът счита за
установена въз основа на показанията на разпитаните в съдебно заседание
свидетели – П.А.А., М.Г.Н., З.Д.П., Н.Г.К., В.С.А., И.К.К., Б.Л.Б. и В.П.В.,
обясненията на подсъдимия И.К., както и от приложените по делото и приети от
съда писмени доказателства.
Безспорно е наличието по делото на две групи
свидетели, чиито показания съдържат противоречиви доказателствени факти от
значение за правилното решаване на делото – от една страна са показанията на
водените от страна на тъжителката, свидетели, а от друга – водените от страна
на подсъдимия, свидетели. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите
относно обстоятелствата свързани с времето и мястото на извършване на
процесното деяние.
Гореизложената фактическа обстановка бе установена от
съда изцяло от показанията на разпитаният свидетел – очевидец, а именно М.Н.,
който според съда е абсолютно незаинтересован от изхода на делото. Съдът кредитира и показанията на свидетелите П.А.,
З.П. и Б.Б., които са преки очевидци и на двата удара – първия по масата, а
втория по лявата страна на шията на тъжителката.
Съдът не кредитира показанията на свидетелите Н.Г.К. и
майка му И.К.К., които в съдебно заседание заявиха, че единственият удар с
бастуна е бил по масата, тъй като от проведеното съдебно следствие се установи,
че между тях и тъжителката се водят различни граждански дела. Съдът не
кредитира и показанията на свидетелят Д.Д.Г., тъй като същият изобщо не е
присъствал на инцидента.
Съдът частично
кредитира показанията на свидетеля В.А., тъй като същия по
време на даваните показания говореше първо, че не е видял удар към тялото на
управителя, после даде следните показания: „…Поне не помня г-жа Н. да е казвала, че е ударена.Не съм останал с
впечатление, че тя е ударена, че е пострадала. И да е имало нещо не съм чул...“
Видно от приложените по делото медицински документи –
Медицинско направление от 06.07.2016г./лист 16/ и Съдебна медицинско
удостоверение № 180/2016г. се установява, че установената палпаторна болка в
долната трета на шията, в ляво, като в случай, че регистрираната болезненост се
дължи на удар с твърд предмет, както твърди освидетелстваната, на тъжителката е било причинено болка
и страдание.
От така установената фактическа обстановка, съдът приема, че с деянието си, подсъдимият И.М.К. е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъплението, наказуемо по
чл.130,ал.2 от НК, поради следното:
-
Обект на престъплението – обществените отношения, осигуряващи и
гарантиращи неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на
човешката личност;
-
Субект на престъплението – пълнолетно, наказателно отговорно лице,
което не се намира в състояние на невменяемост;
-
От обективна страна – действие, което по своето естество е въздействало
върху организма на тъжителката и е предизвикало болка и страдание;
-
От субективна страна – деянието е извършено виновно под формата на
внезапно възникнал пряк умисъл като подсъдимия е съзнавал факта, че нанасянето
на удар в областта на шията, неминуемо води до последици за здравето и
нанасяйки удара е искал и целял причиняването на болка и страдание.
При определяне на
наказанието по отношение на подсъдимият И.М.К., съдът намира, че в настоящия
случай са налице визираните в чл.78а от НК, предпоставки за освобождаване на
подсъдимия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание,
а именно:
предвиденото
наказание за деянието, което е умишлено е до шест месеца “лишаване от свобода”
или „пробация“ или „глоба“;
подсъдимият не е
осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК;
с деянието не са били причинени
имуществени щети.
При определяне
размера на административното наказание по отношение на подсъдимият И.К., съдът
прецени: Степента на обществена опасност на деянието – причиняване на лека
телесна повреда, обуславящо невисока степен на обществена опасност на деянието.
Степента на обществена опасност на дееца – пенсионер, вдовец, с чисто съдебно
минало, т. е. налице са добри данни за неговата личност. За да определи наказанието,
съдът взе предвид мотивите и подбудите за извършване на процесното деяние,
поради което намира, че целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК, могат да
бъдат постигнати с налагането на минималния, предвиден размер на
административно наказание “глоба”, а именно 1 000 лева. Съдът счита, така
определения размер на административното наказание за справедлив и съответстващ
на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на деянието и подходящ
да повлияе поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите
нрави, както от страна на наказания, така и от другите членове на
обществото.
На основание чл.189,ал.3 от НПК съдът присъди подсъдимият К. да заплати
поисканите от частния тъжител и направените деловодни разноски представляващи
адвокатски хонорар и държавна такса в размер на 524 /петстотин двадесет и
четири/ лева.
В този смисъл, съдът се произнесе с присъдата си.
Районен
съдия :