Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
18.03.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, I ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на двадесет и седми
ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №4660/2019 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от Г.С.К., с която е предявен осъдителен иск срещу
П.НА Р.Б.с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за сумата от 50000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от повдигане и поддържане на
обвинение за престъпление, за което е оправдан. Претендира законната лихва от 15.12.2017 г. и направените
по делото разноски.
Ищецът
твърди, че в периода 2015 г. – 2017 г. срещу него се е водило наказателно
производство, по което е постановена оправдателна присъда, като за посочения
период е претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се в негативните психически и физически
последици, накърнени са честта и достойнството му, живеел е в постоянна
тревожност за бъдещето, изпитвал страх и срам и силни притеснения за
семейството и за непълнолетния си син, когото отглеждал сам. Претендира обезщетение
за нанесените му неимуществени вреди.
Ответникът
оспорва исковете по основание
и размер. Счита, че не са доказани твърдените неимуществени вреди.
Съдът, след
като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното от
фактическа и правна страна:
С
Постановление от 19.11.2015 г. ищецът е привлечен като обвиняем за престъпление
по чл.213a, ал.2, т.1 НК – за това,
че с цел да принуди друго лице да поеме имуществено задължение, го заплашвал с
насилие, като деянието е придружено със заплаха за тежка телесна повреда. Ищецът
е задържан за 72 часа. На 20.12.2015 г. му е наложена мярка за неотколение
„парична гаранция в размер на 4000 лв.“, изменена с определение на съда от
20.01.2016 г. в „парична гаранция в размер на 1000 лв.“.
На 27.04.2016
г. делото е внесено в съда с обвинителен акт, за което е образувано съдебно
производство – НОХД №8133/2016 г. по описа на СРС. С присъда от 18.07.2017 г.
ищецът е признат за невиновен и е оправдан по повдигнатите му обвинения.
По внесен
протест е образувано въззивно производство – по ВНОХД №4291/2017 г. и с решение
от 15.12.2017 оправдателната присъда е потвърдена.
От
показанията на свидетелката А.А., семен приятел, се установява, че процесното
наказателно производство се е отразило негативно на ищеца и на непълнолетния му
син, когото отглеждал като самотен родител – ищецът се е затворил в себе си, спрял
е да общува с приятели по обичайния до този момент начин, негови познати са
спрели да контактуват с него. Самият ищец е изживял е много притеснения,
загубил е тегло, влошило се здравословното му състояние.
При така
установените факти съдът намира, че се е осъществил фактическият състав на
чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, а именно: в полза на ищеца е възникнало вземане за
обезщетение за неимуществени вреди от незаконно повдигане и поддържане на
обвинение за престъпление, за което е оправдан с влязла в сила присъда.
Вредите, изразяващи се в преживени негативни емоции, накърняване на авторитета
му, неудобства за него и семейството му, са в причинно-следствена връзка с
незаконното обвинение.
Съдът не
приема за установено влошаването на здравословното състояние на ищеца да е в
причинна връзка с процесното наказателно производство. Дори и да се приеме, че
свидетелските показания и писмените доказателства за диагностициран диабет
(представената епикриза) са гони да установят възникване на заболяването, по
делото не е доказана причинна връзка с обвинението.
При
определяне на размера на обезщетението съобразно чл.52 ЗЗД съдът съобрази указанията,
дадени с ПП 4/1968 г. на ВС, както и практиката, постановена от ВКС по реда на
чл.290 ГПК по въпроса за определянето на обезщетението (решение № 532/24.06.2010
г. по гр.д. № 1650/2009 г. III ГО, ГК, решение № 356/09.12.2014 г. по гр.д. № 2946/2014
г. IV ГО, ГК). Съобразно цитираните актове следва да се съобразят тежестта на
престъплението, за което е повдигнато обвинение, вида и характера на
упражнената процесуална принуда, общата продължителност и предмета на
наказателното производство, поведението на страните, процесуалните им
представители и компетентните органи в наказателното производство, последиците
от увреждането съобразно тяхната продължителност, степен и интензитет,
възрастта на увредения, общественото и социалното му положение.
При
съблюдаване на тези критерии съдът съобрази следното: Процесното наказателно
производство е за престъпление против личността, което се наказва с лишаване от
свобода до 8 години. Продължило е в период от 2 години, който срок е в рамките
на разумния. Процесуалната принуда срещу ищеца се изразява в задържане за 72
часа и мярка за неотклонение „гаранция“ – за срок от 2 години. Увреждането се
изразява в понасяне на неудобства, свързани с мярката за неотклонение и участие
в процесуални действия при разглеждане на делото в досъдебна и съдебна фаза,
както и негативни емоции и притеснение, накърняване на доброто име и авторитет,
влошаване на емоционалното състояние на ищеца – притеснения, стрес, страх,
срам, повишено нервно напрежение. Съдът съобрази още и възрастта на ищеца – мъж
в зряла възраст с изградени социални контакти и авторитет, който неминуемо е
повлиян и наказателното производство, водено срещу него. В същото време не се
установяват негативни последици на ищеца от значителен характер – мярката за
неотклонение е сред леките, не е довела до съществени ограничения за ищеца, семейството
му се е справило, няма данни ищецът да е загубил работата, дори напротив –
започнал е собствен бизнес (по данни от свидетеля). Ето защо съдът приема, че за
всички установени негативни последици и като се съобрази интензивността им,
следва да се присъди обезщетение е в размер на 4000 лв. Следва да се отбележи,
че размерът на обезщетението е съобразен с критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД, който включва освен обективно установените по делото факти и обществената
мяра за справедливост, произтичаща от конкретните икономически условия и
обективирана в съдебната практика като ориентир за размерите на обезщетенията.
Настоящият състав приема, че сумата от 4000 лв. (повлияна в най-висока степен
от обстоятелството, че ищецът има чисто съдебно минало и това е първия му
сблъсък с правосъдието), отговаря на така посочените критерии за справедлива
компенсация за претъпените от ищеца неимуществени вреди и е съобразена с обществената
мяра за справедливост, обективирана в съдебната практика като ориентир за
размерите на обезщетенията.
На ищеца се
дължи законна лихва върху обезщетението от момента на влизане в сила на
оправдателната присъда – 15.12.2017 г.
По
разноските:
На ищеца, с оглед искането му по
чл.78, ал.1 ГПК и изхода на делото, следва да се присъдят направените разноски
за държавна такса в размер на 10 лв.
Поради което
Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА П.НА Р.Б., адрес: гр.София, бул. *******,
да заплати на Г.С.К., ЕГН:*********,
както следва:
на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ
сумата от 4000 лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди от повдигане и поддържане на обвинение за престъпление,
за което е оправдан, ведно със законната лихва от 15.12.2017 г. до
окончателното плащане и
на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата
от 10 лв., представляваща съдебни
разноски,
като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за разликата до пълния
предявен размер от 50000 лв.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: