№ 14236
гр. С, 18.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20221110157364 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД от Г. Ю. А. срещу
„МПМ“ АД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 237 лева
/първоначално предявен като частичен за сумата от 5 лева от сума в размер на 341,38 лв.,
изменен с молба с вх. № 112240/04.04.2024 г./ – недължимо заплатена сума по договор за
потребителски кредит № 10159385/27.06.2022 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 24.10.2022 г. до изплащане на задължението.
В исковата молба се твърди, че на 27.06.2022 г. страните по делото сключили договор
за потребителски кредит № 10159385/27.06.2022 г., по силата на който ответникът като
кредитодател предоставил на ищеца като кредитополучател сумата от 255,65 евро или
левовата равностойност в размер на 500 лв., която последният се задължил да върне.
Посочва, че в договора е уговорен годишен лихвен процент в размер на 40.09%, ГПР бил
39,92 %, като получената сума следвало да бъде върната от ищеца на 13 двуседмични
вноски. Поддържа, че според чл. 12 от процесния договор ищецът следвало в седемдневен
срок от датата, на която същият бил сключен да предостави на кредитора обезпечение –
гарант, трето физическо лице, отговарящо солидарно с главния длъжник за задължението,
който от своя страна следвало да отговаря на подробно описаните в договора изисквания.
Задължението за предоставяне на обезпечение в предвидения за това срок било скрепено със
санкция при неизпълнение съгласно чл. 12, ал. 4 от договора, която представлявала
неустойка в размер от 341,38 лв, платима от кредитополучателя разсрочено, заедно с всяка
от погасителните вноски. Ищецът не предоставил на ответника предвиденото обезпечение,
поради което му била начислена неустойка в посочения размер още преди изтичане на
посочения седемдневен срок. Поддържа, че е изплатил изцяло на кредитора сумата по
договора, включително и начислената неустойка. Релевира възражение за нищожност на
процесния договор, поради противоречие със закона, заобикаляне на закона, както и тъй
като договорът имал невъзможен предмет и накърнявал добрите нрави, евентуално твърди
нищожност на клаузата, с която е уговорена неустойка при липса на предоставено
обезпечение на същите основания. В този смисъл излага подробни твърдения за липса на
предвидената от закона форма, неизпълнение на задължението на кредитора за надлежно
предоставяне на необходимата преддоговорна информация на ищеца, нарушаване на
1
изискването договорът да е написан по ясен и разбираем начин, всички негови елементи да
са представени еднакво по вид, формат и размер на шрифта не по-малък от 12 пункта, в два
екземпляра – по един за всяка от страните по договора, в договора не бил посочен ГПР,
както и методиката за неговото формиране, не се установявало как се съотнасят ГПР и ГЛП,
предвидените в договора такси и разходи увеличавали размера на разходите по кредита.
Поддържа, че действителният размер на ГПР надвишава предвидения в закона максимум,
краткият срок и множеството изисквания за предоставяне на обезпечения поставяли
кредитополучателя в изначална невъзможност за изпълнение на задължението. С клаузата за
неустойка в полза на кредитора се уговаряло допълнително обезщетение за евентуално
неизпълнение от страна на кредитополучателя. Кредиторът изменил законоустановените
последици от непредставяне на обезпечение, като вместо да обяви предсрочна изискуемост,
начислил на ищеца неустойка, чието плащане било разсрочено. Отделно от това клаузата за
неустойка била недействителна, тъй като излизала извън присъщите си обезщетителна,
обезпечителна и санкционна функции. Счита, че неустоечната клауза е с неравноправен
характер. Поддържа, че посочването в договора на ГПР в по-малък размер от действителния
представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на ЗЗП. Твърди, че клаузата, с
която е уговорена дължимостта на възнаградителна лихва по договора е нищожна поради
противоречие с добрите нрави, което водело до недействителност на целия договор. Била
налице и разлика между посочената в договора сума, подлежаща на връщане и действително
платеното от ищеца, като освен това намира, че договорът бил сключен при явно неизгодни
условия. Предвид изложеното счита, че е дължал връщане само на главницата по процесния
договор, поради което претендира връщане на посочената в исковата молба сума като
получена от ответника без основание. Моли за уважаване на иска. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Признава, че между страните по
делото е налице сключен договор за потребителски кредит № 10159385/27.06.2022 г. Твърди,
че процесният договор за кредит не е сключен при Общи условия, а в резултат от
индивидуално договаряне на условията, като на потребителя бил надлежно предоставен
СЕФ и той разполагал с възможност за взимане на информирано решение дали да сключи
договора, или не. Сочи, че не се доказва в тежест на ищеца да е била начислена твърдяната
неустойка, както и последният действително да е заплатил стойността . Счита за
недоказани твърденията на ищеца, че е изпълнил задълженията си по договора за връщане
на получената в заем сума ведно с уговорената надбавка. Поддържа, че процесната
неустойка представлява разход при неизпълнение по чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК, който не следва
да се включва в ГПР. Посочва, че в процесния договор за кредит е включено нормативно
предписаното в чл. 11, ал. 1 ЗПК съдържание. Оспорва твърдението на ищеца за
недействителност на договора поради противоречие с чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, доколкото
последната правна норма е относима към променливи лихвени проценти, а лихвеният
процент по договора между страните е фиксиран. Сочи, че в договора ясно е посочено от
какви пера е съставена общодължимата сума. Твърди, че размерът на неустойката не е
можело да се включи в размера на приложимия ГПР и тъй като към датата на сключване на
договора същата е била недължима – уговорена е под отлагателно условие. В условията на
евентуалност поддържа, че нищожността на клаузата за неустойка не влече
недействителност на целия договор, доколкото последната има относително самостоятелен
характер и е част от несъщественото съдържание на съглашението. Моли за отхвърляне на
иска. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, приема от фактическа и правна страна следното:
Не се спори, поради което и с доклада по делото за безспорно в производството е
обявено, че между страните по делото е бил сключен договор за потребителски кредит №
2
10159385/27.06.2022 г., съгласно който ответникът е предоставил на ищеца сума в размер на
500 лв. Възникването на облигационната връзка между страните и нейното съдържание се
установява и от представения с исковата молба договор и представената от ответника
разписка за предаване на ищеца на сумата от 500 лева.
Видно от договора уговорено било заемната сума да бъде върната на вноски, дължими
в периода от 12.07.2022 г. до 29.12.2022 г. ведно с лихва при лихвен процент 40,09 %, като
общо дължимата сума от ищеца сума е в размер 555,62 лева, следователно уговорената
възнаградителна лихва е в размер на 55,62 лева за срока на връщане на главницата. В
договора е посочено, че ГПР е 39,92 %.
Съгласно чл. 12, ал. 1 от договора заемателят се задължава на основание чл. 23 ЗЗД в
срок от 7 дни след сключването на договора да осигури поемане от трето лице на солидарна
задължение за връщане на всички дължими погасителни вноски, лихви, разходи и
неустойки, като в ал. 2 и ал. 3 са уговорени условията, на които следва да отговаря това
трето лице и редът, по който да бъде поета солидарната отговорност. Съгласно чл. 12, ал. 4 и
ал. 5 при неизпълнение на това задължение потребителят дължи неустойка в размер на
341,38 лева, платима от заемателя на вноски на падежните дати за плащане на главницата и
договорната лихва.
Установява се от заключението на ССчЕ, че ответното дружество е осчетоводило
предоставяне на сумата от 500 лева на ищеца и плащания за погасяване на задълженията по
договора в размер на 70 лева на 13.07.2022 г., в размер на 70 лева на 27.07.2022 г. и в размер
на 381,50 лева на 09.08.2022 г. Според счетоводните записвания ответното дружество е
отразило плащанията за погасяване на 500 лева главница и 21,50 – лихва.
Приети като писмени доказателства по делото са представени от ищеца с молба с вх.
№ 38364 от 06.02.2022 г. разписки както следва – разписка № 0101468 от 09.08.2022 г. за
сумата 549 лева, разписка № 0110165 от 27.07.2022 г. за сумата 70 лева, разписка № 0110053
от 13.07.2022 г. за сумата 70 лева и разписка № 0110220 от 09.08.2022 г. за сумата 70 лева
като във всяка разписка е посочен номера на процесния договор – 10159385. Разписките са
изготвени в образеца съгласно приложение №1 от договора и са подписани, като не са
своевременно оспорени от ответника, поради което съдът намира, че същите имат
доказателствена сила за удостоверените с тях доказателства. Поради това и доказано е в
производството, че ищецът е заплатил на ответника в брой обща сума в размер на 759 лева.
Ирелевантно поради това е обстоятелството, че видно от заключението на вещото лице
ответникът е осчетоводил плащания, постъпили от ищеца, в по-малък общ размер /521,50
лева/.
С оглед разпределение на доказателствената тежест по предявената претенция за
обезщетение за неоснователно обогатяване ответникът следва да установи наличие на
валидно основание за получаване и задържане на процесната сума. За сумата от 521,50 лева
ищецът навежда като основание за получаване и задържане наличието на валидно
възникнало вземане за главницата по договора за заем в размер на 500 лева и за
възнаградителна лихва в размер на 21,50 лева. За разликата от 237,50 лева ответникът не
въвежда и не установява основание за получаване, поради което и само на това основание
предявеният иск следва да бъде уважен.
Доколкото ищецът твърди, че сумата от 237 лева е платена за погасяване на вземане на
ответника, основано на нищожен договор, респ. нищожна клауза за неустойка по чл. 12,ал.4
от договора, то за пълнота следва да бъдат обсъдени възраженията му.
Преценката за валидността на договора и оспорената клауза следва да се направи, както
в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, респ. ЗЗП с
оглед съдържанието на договорното правоотношение и страните по него.
Видно от представения договор изпълнени са изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК като
договорът е сключен, по ясен и разбираем начин, като всички елементи са с еднакъв по вид,
формат и размер шрифт – не по-малък от 12.
3
Съгласно чл. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на
разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент
на разходите по определения в приложение № 1 начин. Видно от чл. 3, ал. 8 в договора е
посочен ГПР 39,92 %. Според заключението на вещото лице ГПР, изчислен при спазване на
изискванията на Приложение № 1 от ЗПК е 48,27 %. Следователно посочения в договор
ГПР е неправилно посочен и не може да изпълни функцията си да послужи за
информираност на потребителя при вземане решение за сключване на договора, респективно
за сравнение с условията, предлагани от други субекти, предоставящи потребителски
кредит. Поради това и не е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК доколкото
грешното посочване на ГПР следва да се приравни на непосочен ГПР и следователно на
основание чл. 22 договорът за потребителски кредит е недействителен.
На следващо място при съблюдаване насоките относно валидността на клаузите за
неустойка, подробно развити в Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк.
д. № 1/2009 г., ОСTK съдът намира, че уговорената неустойка по чл. 12, ал. 4 за
неосигуряване поемането от трето лице на солидарна отговорност за задълженията по
договора, излиза извън обезпечителната, обезщетителната и санкционната функции,
противоречи на добрите нрави и е нищожна на основание чл.26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.
Уговорена е компенсаторна неустойка за неизпълнение на задължение, различно от
главното. Начинът, по който същата е уговорена обаче сочи, че заемателят всякога ще дължи
парична неустойка, ако не осигури поемането на солидарна отговорност от трето лице
съгласно посочените в договора изисквания. Дължимост на неустойката ще е налице дори и
когато той е изправна страна по отношение на основното си договорно задължение – да
връща на падежа главницата ведно с възнаградителната лихва. Следователно, дори и да е
удовлетворен интересът на кредитора по договора за заем в срок да получава главницата и
възнаграждението си, той ще има право да получи и допълнително неустойка, която не е
свързана с неизпълнение на същественото задължение по договора за заем. Отделно от това,
в хипотеза, в която заемателят изпълнява задълженията си за връщане на заетата сума,
кредиторът няма интерес от обезпечение на това задължение, тъй като то се изпълнява, но и
в този случай, уговорената неустойка за непредставяне на обезпечение ще се дължи, макар и
кредиторът реално да не търпи вреди от това и да не му е необходимо обезпечение.
Разпоредбите, предвиждащи намаление на неустойката, не променят посочения ефект от
същата, доколкото не изключват дължимостта й изцяло.
От друга страна неизпълнението на главното задължение на кредитополучателя да
върне на падежа предоставената в заем сума и уговорената възнаградителна лихва съгласно
императивната норма на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/,
когато се касае за сключен договор за потребителски кредит, какъвто е процесният, може да
бъде санкционирано само с възникване на задължение за заплащане на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забава, като обезщетението за забава, което
потребителят ще дължи, не може да надвишава законната лихва. Поради това уговарянето на
неустойка, при съобразяване включването на неустойката в размера на погасителната
вноска, и в този случай също е нищожно, но на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД - поради
противоречие с императивна правна норма. Клаузата е и неравноправна по смисъла на чл.
143, ал. 1 вр. ал. 2 т.5, 19 и т. 20 ЗЗП, тъй като е във вреда на потребителя, защото не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца и потребителя.
Изложеното налага извод за нищожност на разпоредбата на чл. 12, ал. 4 от договора за
заем на основание чл. 26 ал. 1, предл. 1 и 3 ЗЗД.
Предвид изложеното не се установява наличието на годно правно основание за
получаване на процесната сума от 237 лв и същата съдът приема за дадена без основание,
4
поради което на основание чл. 55, ал.1, предл. 1 ЗЗД подлежи на връщане. Изложеното
налага уважаване на предявения иск изцяло.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора, ищцата, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, има право на
сторените разноски – 50 лева за държавна такса, 360 лева – адвокатско възнаграждение,
заплатено в брой съгласно договор за правна защита и съдействие с адв. З., приложен към
исковата молба и 350 лева за възнаграждение на вещо лице. На адвокатското дружество, от
чието име адв. М. е оказал безплатна адвокатска защита възнаграждение, не следва да бъде
присъдено адвокатско възнаграждение, доколкото разноските, които се разпределят в тежест
ответника следва да са за един адвокат.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД „МПМ“ АД с ЕИК **** да
заплати на Г. Ю. А. с ЕГН **********, с адрес: гр. С, ж.к. „Н“ 1, бл. 101, вх. 2, ет. 8, ап. 45
сумата от 237 лева - подлежаща на връщане получена без основание сума, заплатена във
връзка с договор за потребителски кредит № 10159385/27.06.2022 г. ведно със законната
лихва върху главницата от 5 лева - считано от 24.10.2022 г., а за разликата над 5 лева до 237
лева -считано от 04.04.2024 г. до изплащане на задължението.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „МПМ“ АД с ЕИК **** да заплати на Г.
Ю. А. с ЕГН **********, с адрес: гр. С, ж.к. „Н“ 1, бл. 101, вх. 2, ет. 8, ап. 45 сума в размер
на 760 лв, представляваща сторени по делото разноски.
Присъдените в полза на Г. Ю. А. могат да бъдат заплатени по банкова сметка с IBAN:
BG62FINV91501017422698.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5