Р
Е Ш Е Н И Е № 1200
град Бургас, 25.09.2020 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
БУРГАС, трети състав, на двадесет и шести август през две хиляди и двадесета година, в заседание проведено при закрити
врата, в състав:
СЪДИЯ: Чавдар
Димитров
при секретаря Г. Славова, като
разгледа докладваното от съдия Димитров административно дело № 1294 по описа за
2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.96 ЗДАНС във вр. чл.145 и сл. АПК.
Образувано е по жалба,
подадена от Е.Л.В. *** против Заповед рег. № З-924/15.04.2020г., издадена от
председател на Държавна агенция „Национална сигурност“, с която на осн. чл.92, ал.1, вр. чл.90, ал.1,
т.4 и чл.88, ал.2, т.4 от ЗДАНС, във вр. с чл.110д, ал.1, т.11 от ППЗДАНС, на В.
е било наложено дисциплинарно наказание „понижаване в степен на ранг“- от
младши агент IІІ степен в младши агент ІV степен, за срок
от 1 (една) година, считано от датата на връчване на заповедта.
Жалбоподателят иска
отмяна на акта. Твърди, че е издаден при съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния
закон. В жалбата тези оплаквания биват конкретизирани като се уточнява, че в
оспорената заповед не са посочени точно и ясно фактическите основания за
издаване на атакувания административен акт, оспорват се фактическите твърдения
за невярно отразяване на данни в основен отчетен документ за експлоатация на
служебно МПС, съхраняван в ДАНС. Не се оспорва личното попълване на процесните
пътни книжки. Оспорва се правната квалификация на извършеното, реализирана чрез
подвеждане на деянието под нормата на чл.75 от Етичния кодекс на служителите в
Държавна аганция за национална сигурност, като се счита, че привързването на
цитираната като нарушена норма с разпоредбата на чл.88, ал.2, т.4 ЗДАНС е
довело до неяснота на дисциплинарното обвинение и е възпрепятствало
реализирането на защита в адекватна степен. Оспорва се законосъобразността на
наложеното наказание, както по вид, така и по размер, като несъответстващо на
тежестта на нарушението и погазващо разпоредбата на чл.94 ЗДАНС, доколкото от
същото не са констатирани вредни последици, а извършването му е възприето като
сторено при условията на непредпазливост от субективна страна, като в същото
време е определена максималната предвидена в закона продължителност. Счита се,
че не са били взети предвид и данните за липса на предходни влезли в сила дисциплинарни
наказания, както и обстоятелството, че е бил награждаван през 2013г. от
Директора на ТДНС, а през 2016г. от Председателя на ДАНС.
Иска се отмяна на
оспорената заповед като незаконосъобразна. Иска се съдът да постанови
заличаване на наказанието, с отбелязване в служебното досие. Иска се присъждане
на разноски. Сочат се доказателства.
В съдебно заседание,
чрез процесуалния си представител адвокат К., поддържа жалбата и наведените с
нея доводи, като ангажира гласни и писмени и доказателства. Претендира
присъждане на разноски.
Ответникът по
оспорването – председател на Държавна агенция „Национална сигурност“, чрез
процесуалния си представител Ивайло Стефанов, представя административната
преписка и допълнителни писмени доказателства, изготвени или съхранявани при
администрацията на ответника, намира оспорването за неоснователно. Не възразява
с аргумент за прекомерност срещу размера на претендираните от жалбоподателя
разноски.
Жалбата е подадена в
срока по чл.149 ал.1 АПК, от лице, което е адресат на административния акт и
има правен интерес от оспорването му по смисъла на чл.147 ал.1 АПК, същата
съдържа изискуемите по закон реквизити и е в състояние да инициира проведеното
съдебно производство, тъй като се явява допустима.
За да се произнесе по
законосъобразността на оспорената заповед съдът, въз основа на събраните
доказателства и приложимите норми, прие за установено следното:
І. ФАКТИТЕ:
Основната част от относимите
към спора факти са безспорни и се възприемат и от двете страни в производството
по начина, отразен в обстоятелствената част на самата оспорена Заповед и се
подкрепят от събраните по делото доказателства, представени с
административната преписка, съдържаща явна и класифицирана част. Есенция на
спорът между двете страни всъщност е в това дали жалбоподателят също е
управлявал на процесните дати служебното МПС, описано в заповедта, наред с
други ползвали го водачи. На следващо място спорен между страните е въпросът за
това дали установените факти са подведени под правилната правна квалификация на
деянието, дали самото деяние е противоправно и дали е законосъобразно по вид и
справедливо и обосновано по размер и продължителност наложеното на жалбоподателя
наказание.
От събраните писмени и
гласни доказателства, приобщени в явната и квалифицирана част от делото се
установява и не се спори по това, че на основание постъпило писмо от директора
на ТДНС - Бургас за необходимост от извършване на ремонт на служебно МПС
зачислено на Дирекцията и Писмо рег. №1-5483/13.09.2019г. на Директор СД
Сигурност на ДАНС до Директор на САД Инспекторат при ДАНС и предприета въз
основа на тези документи предварителна проверка, председателят на ДАНС издал
заповед рег.№ З-3478/20.11.2019г. и
продължаващата нейния срок заповед рег.№ З-115/10.01.2020г, с които разпоредил
извършване на проверка на данни за допуснато дисциплинарно нарушение.
Проверката възложил на определена от него комисия, съставена от служители на
САД „Инспекторат“ и СД Сигурност. За резултатите от проверката изискал
съставяне на протокол, който да му бъде докладван до 20.02.2020г.
За да установят фактите
по възложената проверка, членовете на комисията поставили конкретни въпроси на
жалбоподателя, на които той отговорил със свое сведение от 27.11.2019г.
Проверката била
извършена, като въз основа на събраната информация и доказателства, резултатите
от нея и изводите на комисията били изложени в протокол от 17.02.2020г.,
подписан от всички членове на комисията.
Въз основа на
констатациите, съдържащи се в протокола дисциплинарно наказващият орган, уведомил
жалбоподателя за образуваното с-щу него дисциплинарно производство за две
извършени от него нарушения на служебната дисциплина - по чл.88, ал.2, т.1
ЗДАНС, вр. чл.110г., ал.1, т.4 ППЗДАНС - неизпълнение на заповед и по чл.88,
ал.2, т.4 ЗДАНС, вр. чл. 110д, ал.1, т.11 ППЗДАНС - нарушаване на етични
правила за поведение, регламентирани в етичния кодекс за поведение на ДАНС. На
осн. чл.93, ал.1 от ЗДАНС, изискал от Е.В. обяснение за извършените
дисциплинарни нарушения, като поставил и конкретни въпроси с оглед изясняване
на фактите и обстоятелствата в производството .
Такива били представени от
жалбоподателя на 03.04.2020г. с рег. № БС-31-1458/03.04.2020г., в които същият
отговорил единствено на изричнопоставените въпроси.
На 15.04.2020г.
председателят на ДАНС приел обясненията на служителя и издал оспорената
заповед, с която приел като допуснато от страна на жалбоподателя едно от
разследваните две дисциплинарни нарушения, а именно това по чл.88, ал.2, т.4 от
ЗДАНС, като във вр. с чл.110д, ал.1, т.11 от ППЗДАНС, наложил на Е.В. дисциплинарно наказание
„понижаване в степен на ранг“- от Младши агент III степен в младши
агент ІV степен, за срок от 1 (една) година.
Според обстоятелствената
част на заповедта органът приема за установено, че през периода 01.04.2019г. - 08.05.2019г. Е.В.
като експерт в отдел 3 към ТДНС (назначен на същата длъжност на 01.04.2019г.),
лично е попълвал и невярно е отразявал данни в основен отчетен документ за
експлоатация на служебно МПС, издаван и съхраняван в ДАНС, а именно месечна
пътна книжка серия Л №002055 за месец април 2019г. и в месечна пътна книжка
серия Л № 002635 за месец май 2019г. на служебен автомобил Форд Мондео с ДК №СА****ХТ,
за дните 01,02,03,08,11,12,15, 16, 17, 18, 19, 22 и 25.04.2019г. и 08.05.2019г.
, като е вписвал името си и се е подписвал, като служител ползвал автомобила,
без реално той да е ползван или управляван от него.
В оспорената заповед е
посочено, че с констатираните действия по лично попълване и невярно отразяване
на данни в основен отчетен документ за експлоатация на служебно МПС, издаван и
съхраняван в ДАНС, жалбоподателят е нарушил етичните правила за поведение,
регламентирани в чл.75 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в
ДАНС (ЕК), утвърден със заповед № З-2904/12.10.2018г. на председателя на ДАНС.
В тази връзка са изложени мотиви, че полагането на подписа в коментираната
графа се дължи в дните на самите пътувания от водача, извършил пътуването. Отразено
е и обстоятелството, че видно от протокол от 26.10.2018г., мл. агент II
степен
Е.В. се е запознал с етичния кодекс за поведение на държавните служители.
От субективна страна е
бил направен извод, че нарушението е било извършено виновно и умишлено, тъй
като към момента на полагане на подписите жалбоподателят е осъзнавал, че на
посочените дати е вписвал неверни данни в основния отчетен документ за
експлоатация на МПС - пътна книжка, макар да е осъзнавал факта, че на
посочените дати не е управлявал служебен автомобил Форд Мондео , ДК № СА ****ХТ.
Издателят на заповедта е
констатирал липсата на настъпили вредни последици от деянието, но е отчел, че
деянието се дължи на заниженото чувство на отговорност на служителя към
етичните правила за поведение в ДАНС съгласно етичния кодекс и в частност по
отношение спазването на установения ред в ДАНС за отчет на експлоатацията на
служебни МПС.
Уточнено е било
обстоятелството, че със заповед рег.№З-1436/29.05.2019г. на жалбоподателя е
било наложено дисциплинарно наказание
„понижаване в степен на ранг“ за срок от една година, считано от
30.05.2019г. от мл. агент II степен в мл. агент III
степен,
като е било отчетено наличието на хипотезата на чл.110е, ал.2, т.4 от ППЗДАНС
за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, тъй като спорното
дисциплинарно нарушение според него е било извършено преди налагане на първото
дисциплинарно наказание.
По делото няма спор, че
за посочения в заповедта период на допуснатото нарушение жалбоподателят е бил
основен водач на описаното по-горе МПС, както и това, че същото в този период е
било управлявано и от Директора на ТДНС Бургас.
Не е спорен и факта, че
жалбоподателят своевременно е бил запознат освен с Етичния кодекс за поведение
на държавните служители в ДАНС, така и с длъжностната си характеристика.
IІ. ПРАВОТО:
Оспорената заповед е
издадена от компетентен орган по см. на чл.112, ал.1 от ЗДАНС.
В хода на развилото се
дисциплинарно производство не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.
Същото е започнало при
хипотезата на чл.111, ал.2 и чл. 115, ал.1 от ППЗДАНС, с оглед установени
от САД „Инспекторат“, факти и отправено
предложение за откриване на дисциплинарно производство.
Наказаното лице е
реализирало правото си да даде обяснения по фактите, установени в хода на
производството.
Оспореният акт съдържа
всички, изискуеми от закона реквизити.
Касае са за констатирано
и санкционирано от страна на наказващия орган нарушение от вида на чл.88, ал.2,
т.4 от ЗДАНС - „неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на
държавните служители в Държавна агенция "Национална сигурност", чието
изпълнително деяние може да бъде реализирано както чрез действие, така и чрез
бездействие. Описаното от дисциплинарнонаказващия орган „лично попълване и невярно
отразяване на данни в месечните пътни книжки за м. Април 2019г. и м. Май 2019г.“,
представлява реализиране на нарушението чрез действие, което се отклонява от
установения с вътрешни правила на администрацията ред. Като нарушена се сочи от
страна на дисциплинарнонаказващият орган нормата на чл.75 от Етичния кодекс на
държавните служители в държавна агенция национална сигурност. Според същата „Държавният служител не вписва съзнателно
неверни данни в документи, издавани, съхранявани или изготвяни в Държавна
агенция “Национална сигурност“. Посочената норма изисква тълкуване и
преценка за наличието на предпоставки за подвеждане поведението на
жалбоподателя под нейното смислово съдържание. В тази връзка съдебният състав
взема предвид обстоятелството, че същата се намира в ГЛАВА ВТОРА „Общи правила
за етично поведение на държавния служител“, раздел VI - „Опазване на
информацията“. Коя информация визира този раздел, разкрива разпоредбата на
чл.6, т.10 от Етичния кодекс, според която
Дейността на държавните служители се осъществява при спазване на
принципа на защита на информацията и на източниците за придобиването й, който
изисква „поведение, съобразено с
международните принципи за защита на данните и националното законодателство,
гарантиращо неразгласяване на класифицирана информация и на информация, станала
известна на служителя при или по повод изпълнение на служебните задължения.“,
т.е. на информация, свързана според настоящия съдебен състав със защитата на
националната сигурност на Република България.
По-натам в кодекса смисълът и значението
на тази информация са разгледани през призмата на отношенията на държавните служители
при ДАНС с гражданите (в Раздел II на Глава I, чл.32), на собственото
им поведение, недопускащо прояви на корупция (в раздел III на Глава I, чл.37),
на
взаимоотношенията между самите служители (в раздел V на Глава I,
чл.51) и не на последно място през призмата на опазването на същата информация (
в раздел VI на Глава I - целият). При комплексна преценка
на смисъла и съдържанието на нормите, визирани по-горе, става ясно, че се касае
именно за такава, класифицирана или служебна информация, събирана, обективирана
и съхранявана от ДАНС във връзка с националната сигурност на страната. Именно
това е и смисълът вложен в разпоредбата на чл.75 от т.нар. Eтичен кодекс,
според която Държавният служител не вписва съзнателно неверни данни в документи,
издавани, съхранявани или изготвяни в Държавна агенция “Национална сигурност“,
тъй като тази информация често не може да бъде проверявана, сверявана,
доказвана
и оборвана с приетите в процесуалните закони правни способи. Доказателство за
това е и високата тежест на предвиденото за това нарушение дисциплинарно
наказание.
Според настоящия съдебен
състав, данните, отразявани в пътната книжка на служебен автомобил на ДАНС не
попадат в приложното поле на тази информация. Те представляват отчетническа
информация, която е от значение за доказване счетоводната обоснованост на
ежемесечните транспортни разходи и контролиране на финансовата дисциплина на
агенцията, поради което не попада в обхвата на информацията по чл.75 от Етичния
кодекс. Неправилната правна квалификация на допуснатото нарушение се явява
самостоятелно основание за отмяна на оспорената заповед.
На следващо място, отделно
от горното, отчетено следва да бъде обстоятелството, че според
обстоятелствената част на оспорения административен акт, жалбоподателят не
оспорва че е попълвал лично съответните колони - дата, начално и крайно
показание на километража, изминати километри в града и извън града, като се
установява с категоричност, а по този въпрос не се и спори, че маршрутите извън
града, извършвани с описания в заповедта автомобил не са изпълнявани от него,
спори се дали на процесните дати и жалбоподателят е ползвал това МПС. Според
съдебния състав това спорно обстоятелство е ирелевантно за настоящия спор,
доколкото задължението, вменено на всеки водач (не шофьор, защото не се спори,
че такава длъжност не съществува в щатното разписание на ТДНС Бургас) с
упътването за попълване на месечната пътна книжка, е за лично попълване на
книжката от водача, извършил конкретното пътуване.
Попълването на тези
данни вместо лицето извършило самото пътуване представлява безспорно нарушение
на утвърдения ред за водене на пътните книжки, но в никакъв случай не би могло
да бъде квалифицирано като съзнателно вписване на неверни данни. Доколкото
самото упътване и образеца на месечна пътна книжка са приети със заповед на
председателя на ДАНС рег. № З-25/08.01.2015г., поради което нарушението им
представлява форма на неизпълнение на заповед, за каквото деяние е било
образувано дисциплинарно производство, но според мотивите на заповедта не е
установено и жалбоподателят не е бил санциониран.
Според твърденията на органа
в оспорената заповед жалбоподателят на процесните дати е посочил себе си като
лице ползвало автомобила, без реално той да е ползван или управляван от него.
Това обстоятелство се оспорва от страна на жалбоподателя, който чрез ангажиране
на гласни доказателствени средства в лицето на свидетеля Христов - Директор на
ТДНС се домогва да докаже, че е ползвал същите. Отговорите на свидетеля са „принципни“,
разясняват обичайни практики в тази връзка, установени в териториалната
дирекция и в тях липсва конкретика относима към спорните по делото факти, доколкото
свидетелят няма конкретен спомен за издаване на устно разрешение или
разпореждане за ползване на автомобила, чрез изпращането му до автомивка или на
служебна среща, например, или прибирането му в гаража по дати. Тези
обстоятелства не е и логично да се помнят с такава точност, предвид което
показанията на свидетеля като обективни и безпристрастни се възприемат от
съдебния състав, но същите на съдействат за изясняване на спорната по делото
конкретика.
Според настоящият
съдебен състав, самото обстоятелство дали и В. е управлявал процесното МПС през
спорните дни или не, е ирелевантно за настоящият спор, доколкото в един и същи
ден са допустими да бъдат извършени повече от едно пътувания. Упътването за
попълване на месечната пътна книжка в своя втори абзац, изисква всеки ползвал
съответното МПС водач да попълва ежедневно пътната книжка. Смисълът на
правилото е, че всеки водач с подписа си носи отговорност за верността на посочения
маршрут и изминатите лично от него километри, и показания на километража, а не
за верността на целия пробег на МПС-то за съответния ден, вкл. този на колегите
му, каквото е разбирането на жалбоподателя. В този смисъл със своя подпис В. не
би могъл да удостоверява верността на пробега на директора на ТДНС например.
Съществено за случая обаче е това, че на първо място не се твърди, не е и
разследвано в дисциплинарното производство разминаване между действителните
показания и отразените в книжката на процесните дати такива, т.е. не се твърди
нявярност на тази част от нанесената информация. Касае се за отразени пътувания извън града,
извършени от други лица - Директора на ТДНС или в града, по време когато В. е
отсъствал, в който случай според смисъла на коментираните упътвания именно
управлявалия МПС-то служител, след достигане до или завръщане от съответното
направление е следвало да попълни данните в съответния ден. Вписването на
цитираните по-горе графи от страна на В., обаче, според настоящия състав не е
вписване на невярно обстоятелство доколкото посочените обстоятелства в тях като
показания на километраж, изминати километри, маршрут на движение, не се твърди
да са неверни, нито са събирани доказателства в подкрепа на подобно твърдение.
Така положените данни предствляват документ чийто автор според указанията за
попълване на пътната книжка следва да бъде лицето ползвало автомобила, т.е.
лицето изминало километрите. На процесните дати, дори да се приеме, че
жалбоподателят е изминал някакво разстояние и е ползвал автомобила, то това не
е цялото вписано разстояние, а някаква минимална хипотетична част от него, за
останалите изминати километри задължен да извърши отразяването е бил реализиралия
маршрута - например извън града - командированото лице, т.е. директора на ТДНС
или друг служител, на когото това е било разпоредено. Вместо това, като е попълнил
лично данните, В. е посочил собственото си име, като по този начин е създал
един от обективна страна истински документ, т.е. такъв, изхождащ от лицето,
сочено за негов автор, но явяващ се лице различно от компетентното да го издаде.
Некомпетентността на съставителя на документа обаче не е елемент от неговата
вярност. Такъв документ не поражда правното действие, което му е възложено от
вътрешните правила на администрацията, тъй като представлява изготвяне на
документа (каквото представлява всяко обективирано в писмена форма волеизявление
или информация) от некомпетентен орган при превишаване на правомощията му или в
отклонение на установените правила - действие обективиращо дисциплинарно
нарушение различно от санкционираното.
Както бе посочено и по-горе,
самото име и подпис са елементи относими към автентичността на всеки документ и
към неговата валидност, що се касае до правомощието на съставителя му да го
изготви, а не към верността му и сами по себе си не представляват „данни“ по
смисъла на цитираната норма. Те касаят
авторството на волеизявлението обективирано в документа. Данните са възприятия
от обективната действителност, носещи знания за конкретни събития и процеси.
Доколкото в представеното по делото Упътване за попълване на месечна пътна
книжка е изрично указано, кой трябва да е автор на колоните - дата, начално и
крайно показание на километража, изминати километри в града и извън града. Това
е всеки водач, управлявал съответното МПС по конкретно направление. Полагането
на подпис от трето различно от този водач лице представлява правно нищо. Такъв
документ не изхожда от компетентното да го издаде длъжностно лице и не може да
изпълни вменените му от финансовите органи на ДАНС роля, т.е. той е нищожен.
Няма спор, че в
конкретния случай това е сторено от жалбоподателя без да е изминал цялото
разстояние отбелязано на процесните дати, но не се твърди, нито се доказва
вписаните от него обстоятелства да са „неверни“, т.е. да е посочена невярна или
несъществуваща заповед, съответно повече или по-малко километри, неточни
показания на километража или неверен маршрут, поради което няма как те да се
търси отговорност за неверността им в лицето на В.. Невярността на съдържанието
може да има самостоятелно значение само доколкото се касае до документи, които
са валидни и истински по произход. Ако документът е
изготвен от лицето, което го подписва, с указание на някакво качество, каквото
последният не притежва – документът остава истински /с оглед произхода му от
определено физическо лице, което фигурира като негов автор/, но е нищожен.
Документът е с невярно съдържание, когато в него са внесени неверни
обстоятелства от категорията на онези, които той е предназначен да удостовери.
Подобни твърдения в оспорената заповед липсват.
В т.4 на такацитираното
упътване изрично е посочено, че данните по колони се попълват ежедневно от
водача, т.е. невписването им в срок или невписването им от водача управлявал
МПС при изминаването им представлява неизпълнение на служебни задължения от
страна на задълженото лице и едновременно с това е форма на превишаване на
правомощия от страна на попълнилия ги служител,
неизминал лично километрите.
Т.е. само по себе си
подобно действие представлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.88,
ал.2, т.2 ЗДАНС - неизпълнение на служебните задължения от вида на непълно или
неточно тяхно изпълнение. Изрично разпоредбата на §1, т.6 от ДР на ЗДАНС сочи,
че "Действия при изпълнение на служебни задължения" са такива
действия или бездействия, които съставляват изпълнение на задължения,
произтичащи непосредствено от заеманата длъжност, респ. неизпълнението им е
„неизпълнение на служебни задължения“. Доколкото липсва длъжността „шофьор“ в
ТДНС Бургас и практически всеки служител е бил оправомощен да управлява едно
или друго от служебните МПС, то при управлението му същият е следвало да
съблюдава установените за това правила, в изпълнение на служебните си
задължения. За този вид нарушение са предвидени широк спектър от наказания - чл.110б
ал.1,т.2 и 4; чл.110в, ал.1, т.4 и 12; чл.110г, ал.1, т.7 от ППЗДАНС. Извършеното
деяние би могло да бъде преценяно и през призмата на допуснато нарушение на
чл.88, ал.2, т.3 ЗДАНС - неспазване на служебните правомощия, изразило се в превишаването
им, чрез предприемане на действия по попълване на пътната книжка в случаи на
ползване на автомобила от трети лица, когато не е разполагал с правомощие да го
стори. В този случай обаче относимо към тежестта на нарушението е предвиденото
в разпоредбата на чл.110в, ал.1, т.5 ППЗДАНС, според която дисциплинарно
наказание „порицание“ се налага при превишаване на правомощия.
В случая наказващият
орган е игнорирал посочените норми, предвиждащи по-леко по вид дисциплинарно
наказание и е наложил наказание при хипотезата на чл.110д, ал.1, т.11 от ППЗДАНС-
нарушаване на етични правила за поведение, регламентирани в Етичния кодекс за
поведение на държавните служители в Държавна агенция "Национална
сигурност". При всички случаи изложените по-горе съображения мотивират
съдебния състав да заключи, че наложеното дисциплинарно наказание по вид е
незаконосъобразно и това обстоятелство също се явява самостоятелно основание за
отмяна на оспорената заповед.
По-натам следва да бъде
отчетено и обстоятелството, че мотиви при определянето му са изложени
единствено за неговата продължителност, с оглед разпоредбата на чл.110д, ал.1,
т.11 от ППЗДАНС, но същите вземат предвид неверни обстоятелства като например
възприетото едва в тази част на оспорената заповед, но недоказано
„неколкократно отклонение от етичните стандарти“, за каквото практически
доказателства липсват и това обстоятелство бе отхвърлено, което потвърждават
извода за практическа необоснованост максималния размер на наложеното
дисциплинарно наказание.
В заключение съдът
отбелязва, че като е квалифицирал деянието като нарушение на чл.75 от Етичния
кодекс наказващият орган е направил опит да обоснове налагането на четвъртото
по степен на тежест дисциплинарно наказание, при пълната липса на фактически
основания за това, приравнявайки извършеното от В. с невярно отразяване на
обстоятелства в документи касаещи националната сигурност на страната.
По изложените
съображения съдът намира, че оспорената заповед следва да бъде отменена, като
издадена при неправилно приложение на процесуалния и материалния закон.
С оглед изхода на спора
и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, на жалбоподателя следва да се присъдят
направените от него разноски по делото, които са своевременно поискани и
доказани в размер на 610,00 лева, от които 600 лева -платено адвокатско
възнаграждение и 10,00 лева - държавна такса за образуване на делото.
Затова и на основание
чл. 172 от АПК, Административен съд гр.Бургас, III-ти състав
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед рег. №
З-924/15.04.2020г., издадена от председател на Държавна агенция „Национална
сигурност“.
ОСЪЖДА Държавна агенция
„Национална сигурност“ да заплати на Е.Л.В. *** сума в размер на 610лв.,
представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на
обжалване пред Върховен административен
съд гр. София в 14 дневен срок от
съобщаването му.
СЪДИЯ: