Р Е Ш Е Н И Е
№ 254 02.12.2021г. град Кюстендил
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският административен съд
на
двадесет и втори ноември две
хиляди двадесет и първа година
в
открито съдебно заседание в следния състав:
Административен
съдия: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
при секретаря Светла Кърлова
като разгледа докладваното
от съдия Алексова-Стоилова
административно
дело № 78 по описа на съда за 2021г.
и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.171, т.1, б.”б” във вр. с чл.172, ал.5 от ЗДвП.
Адв.С.П. от САК като пълномощник на С.Д.Н., ЕГН ********** със
съдебен адрес: ***, офис 207 обжалва Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка /ПАМ/ №21-5310-000008/04.01.2021г., издадена от Д.В.Д.на
длъжност началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Кюстендил. Релевира основанията за оспорване по чл.146, т.2 и т.4 от АПК. Нарушението на формата свързва с противоречие между фактическите
обстоятелства и описаното нарушение. Нарушението на материалния закон е поради липса
на движение на МПС /в режим на паркиране/; нарушения в съдържанието на ТМИ; липса
на отказ, т.к. лицето не е отказало даване на биологична проба за химико-токсикологично
лабораторно изследване и отсъствие на виновно поведение. Моли за отмяна на
заповедта. Претендира деловодни разноски.
В с.з. и писмени бележки пълномощникът на жалбоподателя
поддържа жалбата. Сочи допълнителни възражения за некомпетентност на органа,
липса на връчване на ТМИ и нарушение на чл.3, ал.3 и чл.5 от Наредба №1/2017г.
за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози. Представя списък за деловодни разноски.
В съпроводително рег.№УРИ348-000-2051/04.03.2021г. ответният
началник на група в ОДМВ – Кюстендил намира жалбата за неоснователна.
Евентуално прави възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско
възнаграждение.
Кюстендилският административен съд, след запознаване с
жалбата и събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установена следната фактическата обстановка по спора:
Оспорената заповед №21-5310-000008/04.01.2021г. е издадена
от Д.В.Д.на длъжност началник група към ОДМВР –Кюстендил. С нея на основание
чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП на жалбоподателя е наложена ПАМ „временно отнемане
на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“.
Фактическите обстоятелства по нарушението органът е свързал с това, че на 01.01.2021г. около 17.30 часа
в с.Блажиево по ул.“Св.Иван Рилски“ пред дом №56 в посока гр.Дупница С.Д.Н.
управлява собствения си лек автомобил Мерцедес Е320 с рег.№***С, като отказва
да бъде изпробван с техническо средство Дрегер Друг Тест 500 с фабр.№АRFM0082. Сочи се, че водачът е изпробван за алкохол с
техническо средство Алкотест Дрегер
7510 с фабр.№0176, пробата на който е отрицателна.
Издаден е ТМИ №0059116. При тези фактически обстоятелства нарушението е за
това, че лицето отказва да му бъде извършена проверка с тест за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози и не изпълни предписание за
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози. Правната квалификация на деянието е по
чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП.
Заповедта е връчена на адресата на 19.02.2021г., а жалбата е
подадена в администрацията на органа на 01.03.2021г.
Видно от писмо на заместник-директора на ОДМВР – Кюстендил
рег.№277000-1999/21.06.2021г. и приложените към него протоколи за сключване на
трудови договори, заповеди за утвърждаване на длъжностни характеристики и самите
характеристики /вж. л.36-46/, издателят на процесната
заповед Д.В.Д.е старши инспектор на длъжност началник група „Моторни превозни
средства, водачи и административно - наказателна дейност“ в сектор „Пътна
полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ в ОДМВР – Кюстендил, считано от
01.11.2016г.
Със заповед №277з-1046/30.06.2017г. директорът
на ОДМВР – Кюстендил е оправомощил определени
длъжностни лица от ОДМВР – Кюстендил да издават ЗППАМ по чл.171 от ЗДвП, между
които по т.1.3 са началниците на групи в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР –
Кюстендил.
Като част от административната
преписка органът е приложил АУАН серия АА №052083/01.01.2021г.,
съставен от И.В.Д. в присъствие на св.И.Й.П. за описаното в оспорената заповед
деяние. С АУАН е иззето притежаваното от дееца СУМПС. АУАН е връчен на
нарушителя без възражения. Съгласно решение от 21.06.2021г. на ДРС по
а.н.д.№269/2021г., срещу дееца е издадено НП №21-1139-000175/04.01.2021г. на
началник група към ОДМВР – Кюстендил с наложени административни наказания по
чл.174, ла.3 от ЗДвП. Със съдебното решение е отменено НП. Понастоящем делото е
висящо пред КАС.
Издаденият на дееца ТМИ №0059116 от
01.01.2021г. е изготвен от актосъставителя
И.В.Д.. ТМИ съдържа данни за отказ на водача да даде проба за НВ и указание за
явяване в ФСМП – Дупница до 60 минути от връчване на талона. Жалбоподателят е
удостоверил с подписа си, че иска да бъде изследван с медицинско и химическо
или химико-токсикологично изследване. Липсва подпис на лицето в графата за
връчване на екземпляр от талона.
От разпита на актосъставителя и
свидетеля по АУАН св.Д. и св.П. се потвърждава посочената в АУАН фактическа
обстановка относно управлението на МПС от дееца и неговия отказ за бъде
изпробван с техническото средство за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози на посочените в процесната
заповед за ПАМ дата, място и време. Свидетелите потвърждават и съдържанието на
издадения ТМИ. Допълнително сочат, че поводът за проверката е самият ден, който бил празничен след
новогодишен и в малките населени места в общините Дупница, Бобошево и Сапарева
баня се извършвали целенасочени проверки за употреба на алкохол и наркотични
вещества. Свидетелите сочат, че преди проверката деецът е управлявал посочения
лек автомобил. След спиране на автомобила, контролните органи установили, че Н.
бил притеснен при извършената проверка за алкохол, поради което решили да
извършат проверка и за наркотични вещества. При поканата за даване на проба
водачът се притеснил още повече и започнал да печели време – искал да говори с
адвокат по телефон, попитал с какво техническо средство ще бъде изпробван,
говорил с приятел, след което започнал да проверява в Гугъл
ако е употребил кокаин за колко време машината ще покаже резултат. Минали около
30 минути, през което врече водачът не отрекъл да е употребил наркотици, а
увъртал, след което категорично отказал да бъде изпробван с техническото
средство. Бил съставен АУАН, издаден ТМИ, свалени са номерата на МПС и е иззето
СУМПС. Контролните органи освободили дееца, като колата останала на място.
Деецът бил видимо ядосан - започнал да рита колата. В указания в ТМИ час
водачът не се е явил за даване на кръв за медицинско изследване – от
медицинския център не се обадили на полицията, за да присъстват при взимане на
кръвта, каквато е практиката в подобни случаи.
Показанията на свидетелите съдът намира за обективи и
достоверни, т.к. са взаимно допълващи се и логични, без противоречия с
приобщените писмени доказателствени средства /АУАН и
ТМИ/. По делото липсват данни за
предубеденост и заинтересованост на свидетелите, противно на твърдяното от
пълномощника на жалбоподателя в хода по съществото на спора.
Горната фактическа обстановка се установява и доказва от
посочените доказателствени средства.
С оглед установената фактическа
обстановка по делото, съдът намира жалбата за допустима. Подадена е от представител
на надлежен правен субект по см. на чл.147, ал.1 от АПК във вр.
с чл.172, ал.5 от ЗДвП. Адресат на оспорената заповед е жалбоподателя, което
обстоятелство го определя като легитимирано лице за нейното оспорване.
Оспорването е осъществено в срока по чл.149, ал.1 от АПК пред компетентния
административен съд, съгласно чл.133, ал.1 от АПК.
Разгледана по същество, при условията на чл.168 от АПК,
жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:
Заповедта е издадена от компетентен
орган. Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП принудителните административни
мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б.
"а", т. 6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите
на службите за контрол, съобразно
тяхната компетентност или от оправомощени
от тях длъжностни
лица. Издателят на
заповедта е оправомощено длъжностно лице от
ръководител на служба за контрол по ЗДвП, видно от осъществената делегация по
заповед №277з-1046/30.06.2017г. на директора на ОДМВР – Кюстендил.
Заповедта съответства на предвидената за нея мотивирана
писмена форма по чл.172, ал.1 от ЗДвП. Актът съдържа реквизитите по чл.59, ал.2
от АПК - наименование на органа-издател, адресат, фактически и правни основания
за издаване, ясна разпоредителна част, дата на издаване и подпис на лицето с
означена длъжност. Волеизявлението на органа е във връзка с фактическите
основания за неговото формиране.
Липсва противоречие между фактическите обстоятелства и
описаното нарушение със съществен за производството характер. Фактическите
обстоятелства са ясни и безпротиворечиви относно съставомерното поведение на водача по отказ за бъде
изпробван с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни
аналози, което отговаря на дадената правна квалификация по чл.174, ал.3, пр.2
от ЗДвП. Описаното нарушение съдържа посочения съставомерен
за отговорността отказ от проверка с теста. Вписаното допълнение относно неизпълнение
на предписание за лабораторно изследване не се намира в кумулативна връзка с
отказа за изпробване с тест по см. на чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП. От
съдържанието на процесната заповед се извежда по безпротиворечив начин волята на органа за прилагане на ПАМ
поради отказ на водача да бъде проверен с тест за употреба на наркотични
вещества или техни аналози.
Заповедта е издадена при спазване на общите процесуални
правила на чл.35 и чл.36 от АПК за изясняване на фактите и обстоятелствата от
значение за случая и събиране на относимите за това доказателствени източници. Фактите по заповедта се
основават на издадения срещу водача АУАН, който е годно доказателствено
средство и поставя началото на административното производство. АУАН
е подписан от дееца и същият е имал яснота относно обстоятелствата по
повдигнато срещу него обвинение.
Органът е спазил принципа за истинност по чл.7 от АПК.
Издаденото по-късно НП за деянието, оспорването на НП пред съда, отмяната на НП
и висящността на спора пред касационния съд са ирелевантни обстоятелства при преценка законосъобразността
на процесната ПАМ. Административните наказания за
израз на държавната наказателна репресия, осъществяваща се чрез налагане на
административни наказания за виновно неизпълнение на административноправни
задължения, докато ПАМ е средство за обезпечаване осъществяването на различни
правоотношения, възникващи в сферата на изпълнително-разпоредителната дейност.
Затова с ПАМ се прилага диспозицията на правната норма, а не нейната санкция.
За да се наложи ПАМ е достатъчно да има съставен АУАН. Предпоставките за
издаване на НП и налагане на ПАМ, техните издатели и преследваните цели са
различни, в каквато насока е регламентацията по чл.22-23 от ЗАНН.
Заповедта е съответна на материалния закон.
Материално правно основание за налагане на ПАМ по чл.171,
т.1, б.“б“ от ЗДвП, предвид фактическото описание на противоправното
деяние, е отказа на водача за бъде изпробван с тест за употреба на наркотични
вещества или техните аналози.
Видно от съдържанието на АУАН, ТМИ и показанията на
разпитаните свидетели, на посочените в процесната
заповед дата, час и място жалбоподателят е бил водач на МПС по см. на легалната
дефиниция по §6, т.25 от ДР на ЗДвП. Преди спирането от контролните органи
същия е управлявал лекия автомобил. Изолирани и недоказани са твърденията на
оспорващия за липса на движение на МПС поради паркирано МПС.
Безспорно доказан е и отказа на водача пред контролните
органи да бъде проверен с описания в заповедта тест за употреба на наркотични
вещества или техни аналози. Регламентираното в чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП
лабораторно изследване, съответно отказа от извършването му не е предвидено да
бъде в кумулативна връзка с отказа от теста, видно от граматическото тълкуване
на нормата поради употребения съюз „или“. При това положение, съставомерен за отговорността на дееца по ПАМ е отказа от изследване
с теста на място. Релевираните от оспорващият
нарушения в процедурата по издаване на ТМИ и неговото съдържание са ирелевантни, т.к. тези действия са последващи,
след формирания съставомерен за ПАМ отказ от
тестуване.
За пълнота на мотивите съдът ще посочи, че отсъстват
съществени нарушения на закона при издаване на ТМИ.
Неоснователно се твърди за нечетлива дата на ТМИ. Поправката
в първата част от талона следва да се преценява с оглед цялостното му
съдържание, в което датата на изготвяне е 01.01.2021г.
Липсва основание да се счита, че има неяснота в начина на
изпълнение на медицинското изследване. В ТМИ водачът посредством подписа си е
удостоверил желание за извършване на медицинско и химическо или
химическо-токсикологично изследване. Свидетелите установяват знание у дееца
относно определеното време и място за явяване за извършване на изследването. Отсъствието
на проведено изследване е поради неявяване на дееца, а не в следствие незнание
за определените от контролните органи дата, място и час на същото.
Липсата на стикери върху ТМИ е обоснована от отсъствие на
хипотезата по чл.3, ал.3 от Наредба №1/19.07.2017г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или
техни аналози /обн. ДВ, бр.61/28.07.2017г., изм. и
доп./. Посочените стикери се полагат при съставен АУАН за установена с
техническо средство концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда и при
попълване на протокол за установяване употребата на наркотични вещества или
техни аналози, каквито документи не са съставени – по случая нито е установена
посочената концентрация на алкохол в кръвта, нито употребата на наркотични
вещества или техни аналози, поради което не е попълнен и съответния протокол
/по арг. от чл.5, ал.2 от Наредбата/. Приложението на
чл.5, ал.1 от Наредба се основава на поведението на дееца по време на
проверката за алкохол, установено от показанията на разпитаните свидетели. В
съответствие с чл.6, ал.7 от Наредбата е определен крайния срок за явяване на
лицето за извършване на лабораторно изследване, като по арг.
от чл.7, ал.2 от Наредбата не е дължимо неговото съпровождане от контролните
органи.
Заповедта е съобразена с целта на закона да се осуети възможността
на дееца за извърши други противоправни деяния.
На основание чл.172, ал.2, пр.последно от АПК жалбата ще се отхвърли като
неоснователна.
Поради изхода от спора жалбоподателят няма право на
деловодни разноски.
Мотивиран от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
оспорването в жалбата на адв.С.П. от САК като
пълномощник на С.Д.Н. /с посочени лични данни/ срещу Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка №21-5310-000008/04.01.2021г., издадена от Д.В.Д.като
началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Кюстендил.
На основание чл.172, ал.5, изр.2 от ЗДвП решението не подлежи на обжалване.
Решението да се съобщи на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: