Определение по дело №140/2020 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 152
Дата: 30 март 2020 г.
Съдия: Васил Стоянов Гатов
Дело: 20205000600140
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 26 март 2020 г.

Съдържание на акта

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ 152

 

               Пловдив, 30.03. 2020г.   

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателна колегия, на  тридесети март две хиляди и двадесета година, в закрито съдебно заседание, в състав

 

 

                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ВАСИЛ ГАТОВ

                           ЧЛЕНОВЕ:  МИЛЕНА РАНГЕЛОВА

   МИХАЕЛА БУЮКЛИЕВА      

 

                                             

 

разгледа докладваното от съдията Васил Гатов вчнд №140/20г. по описа на съда, образувано по жалба на адв. Й.Д. –защитник на подсъдимия А.А.Д. против Определение от 12.03.2020г. по нохд № 479/20г. на Окръжен съд Пловдив.

                                                 

        Производството е по реда на глава ХХII НПК.

 

С обжалваното Определение, състав на Пловдивския окръжен съд е оставил без уважение искането на подсъдимия А.А.Д., чрез защитника му адв. Й.Д. за изменение на мярката му за неотклонение „ Задържане под стража“ в по-лека такава.

 Недоволен останал жалбоподателя и чрез защитника си обжалвал Определението. В жалбата са релевирани доводи за незаконосъобразност и неправилност на Определението, свързани с отпадане на обоснованото  предположение, че Д. е извършил вмененото му престъпление и разколебаване на опасността да се укрие или да извърши престъпление.

 Апелативният съд, като съобрази възраженията на жалбоподателя, провери изцяло обосноваността и законосъобразността на обжалваното Определение и за да се произнесе взе предвид следното:

Жалбата е подадена  в срок,  от активно легитимирана страна и се явява допустима за разглеждане, а разгледана по същество е неоснователна.

Съдът правилно е приел, че към момента липсват доказателства, които да разколебаят извода за съществуваща опасност подсъдимият Д. да се укрие или извърши престъпление. Тази опасност продължава да съществува и тя реално е обусловена от обремененото съдебно минало на подсъдимия и не на последно място от обстоятелството, че инкриминираното деяние е осъществено от него в изпитателния срок на предходно осъждане, което го очертава като личност със затвърдени престъпни навици.

Доводите на защитата, че подсъдимия има постоянен адрес само по себе си не са от характера на тези, които да променят извода, че е налице опасност той да се укрие или продължи да върши престъпления. Механизма на извършване на престъплението завишава степента на обществена опасност на деянието и допълнително чертае реалност подсъдимият да се укрие или да продължи да върши престъпление.

Дали и доколко е отпаднало обоснованото предположение, че жалбоподателят е автор на престъплението, в което е обвинен e въпрос, който не следва да бъде коментиран в настоящето производство. Този въпрос може да бъде решен по същество в отпочналия и продължаващ и към настоящия момент съдебен процес.

Ритмичното развитие на процеса сочи, че не е надскочен и „разумния срок“ определен от правилата на ЕКЗПЧОС и НПК.

Всичко това диктува обжалваното определение да бъде потвърдено, а подадената срещу него жалба оставена без уважение.

           При разглеждането на делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да доведат до отмяна на Определението и решаване на въпросите в частните жалби от настоящата инстанция.

С оглед гореизложеното и на основание чл. 345 НПК Апелативният съд

 

 

                        О П Р Е Д Е Л И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА Определение от 12.03.2020г. по нохд № 479/20г. на Окръжен съд Пловдив.

Определението е окончателно.

 

     

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

  2.