Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер  1503                                26.04.2020 година                град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На единадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ

Секретар Величка Динкова

като разгледа докладваното от съдията Живко Желев

гражданско дело номер 10985 по описа за 2018 година.

 

Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК вр. чл. 54, ал. 2 от ЗКИР.

Ищецът Община Пловдив твърди, че праводателят на ответниците е придобил през ****г. правото на собственост върху дворно място, съставляващо понастоящем имот с идентификатор *****по кад. карта на гр. Пловдив. Според действувалия към момента на придобиването КРП от 1977г. имотът на ответниците не включвал две площи – от 43 кв.-м. и от 6 кв.м., които при съставяне на кадастралната карта били включени в границите на имота. Ищецът започнал процедура по изменение на кадастралната карта за привеждането и в съответствие с плана от 1977г., но ответниците възразили, че спорната част от имота е тяхна собственост. Тъй като общината счита че въпросните части от имота представляват улица и са публична общинска собственост по силата на закона, иска да бъде призната за собственик на спорната част от имота.

Ответниците И.Г.В. и П.Г.В. отричат съществуването на правно основание, въз основа на което община Пловдив да е придобила право на собственост върху спорните части от имота. Молят иска да бъде отхвърлен.

След като обсъди събраните в хода на производството доказателства съдът намери за установено следното:

Ответниците са наследници по закон –***** на М. П. В., починала на ******г. в гр. Пловдив /лист 27/. Установява се, че с договор за покупко-продажба, обективиран в нот. акт №****** Г. И. В. продала на ****** си М. П. В. /наследодателка на ответниците/ ½ ид.ч. от следния свой наследствен недвижим имот – дворно място находящо в гр. ******  с площ 218 кв.м. застроено и незастроено, представляващо имот пл. № ****** по плана на гр. *****, ***** и ***** градска част при граници: улица „*****“, наследници на Д. А. и наследници на М. Т. Р., заедно с източната самостоятелна част от жилищна сграда, построена на 28 кв. м., представляваща самостоятелно жилище състоящо се от една стая и антре в сутеренния етаж и две стаи салонче, с външно стълбище на първия етаж / лист 15/. Към момента на тази сделка, видно от заключението на съдебно-техническата експертиза, е действувал кадастрален план одобрен през 1977г. В него имот пл. н. 65, според условните означения, е отразен с нематериализирани на терена граници / скица №1 – л.105/. Вещото лице е установило, че в този план не е заснет изградения на основание строително разрешение от 30.04.1964г. /приложение №4 – л. 120/ клозет, който се явява материален обект, определяш източната граница на поземлен имот 65. Този обект е отразен в протокол за делба по силата на който ***** на М. В. – Г. В. е получил източната част от построената в имота жилищна сграда /приложение №5 – л.121/. При оглед на място и измервания на граничните точки на имота със стар пл. № **, който по действащата кадастрална карта е с идентификатор ******, вещото лице е установило, че има ограда с пояс от каменна зидария на височина от около 40 см., видимо стара, и бетонови колове с оградна мрежа. В източния край на имота се намира изградената с тухли тоалетна, която е описана в строителното разрешение и договора за делба. Тази тоалетна не е отразена в плановете изготвени през 1977г. и 1988г. / лист 103/.

При изготвяне на комбинирана скица между кадастралния и регулационен план, изготвен през 1954 г. и кадастралния и регулационен план от 1977г. се установява, че както имотът със стар пл. 65, така и съседните имоти – 66 и 76 не са били обособени и заснети към 1954г. В този план на тяхното място е отразено свободно пространство /лист 107/. Установява се, че в кадастралните и регулационни планове одобрени през 1954, 1977 и 1988г. имотите и свободните пространства около тях не са обект на регулационните планове. Извън югоизточната  улична регулационна линия на ул. „*****“ няма уличнно- регулационни линии и отреждане на парцели /лист 106– 108/. Градоустройственото решение по плана от 1988г. / лист 13 от делото/ за отреждане на парцел * - ****** и зеленина в имот с пл. № ** и парцел ** – **** в обхвата на който е следвало да попаднат имоти **, ** и ** е било отменено, което е видно от зачертаването на регулационните граници. В последствие при изготвяне на кадастралния план одобрен през 2000г. за пръв път е отразена масивната сграда – тоалетна, която съобразно представените документи е построена през 1971г. Няма данни за извършено оспорване на границите по този план или постъпили възражения /лист 109/. Действащата кадастрална карта е изготвена на основата на този кадастрален план. От изготвената комбинирана скица на кад. план от 2000г. и кад. карта изготвена през 2009г. е видно, че границите на имота съвпадат / скица №7- лист 112/.

С решение № 172/17.05.2007г. е бил одобрен действащият план за регулация. Той е изработен възоснова кадастралния план от 2000 година /приложение №7 – лист 123/. С този план за имот пл. №** е отреден УПИ ***, като по този начин той и съседният пл. № **, за който е отреден УПИ ** са придобили статут на урегулирани имоти, каквито предвиждания са липсвали в предходните планове  /скица №5 – лист 110/. С този регулационен план е предвидена промяна на уличната регулация, чрез отчуждаване на част от пл. № ** – по точките 1 – 2 от скица №5 на вещото лице / оцветени в червено/. Вещото лице е установило, че в предходните планове от 1954, 1977 и 1988г. са отразени границите на ул. „*****“, като по нейната югоизточна улична регулационна линия не се предвиждат кръстовища за отваряне на улици към кв.*** / лист 105/. Няма данни за осъществена процедура по отчуждаване на частта от имот ** в източната му част, която е следвало да бъде придадена към уличната регулация, както и за процедури за отчуждаване на части по източната имотна граница. 

            Установява се от допълнителното заключение на експертизата, че след допълнително извършен оглед и измервания, вещото лице е констатирало, че непосредствено до материализираната източна граница на процесния поземлен имот с идентификатор ***** се намират тоалетна, дворна чешма и водомерна шахта, които съответствуват на описаните в протокола за делба от 08.03.1971г. / лист 134 и 135/. Според вещото лице тези обекти поради непълнота не са били отразени в плана от 1977г., като е налице разминаване на граничните точки по този план и кадастралната карта / скица №1 – лист 135/.

Не е спорно по делото и се установява от представената скица –проект, че по инициатива на ищеца е започната процедура по изменение на кадастралната карта относно имота на ответниците - № ******, която е предвиждала промяна на отразените граници на този имот с имот ******– с предназначение за второстепенна улица / лист 16/. В проекта се предвиждало образуване на:  нов имот идентификатор ******, който съответствува на имот стар пл. №**, съобразно границите му отразени по плана от 1977г.; нов имот с идентификатор ****** с проектна площ от 43 кв. м.  /лист 16 и 17/. За изменението била издадена заповед от 04.11.2015г., която в последствие е била отменена поради оспорване от страна на наследодателката на ответниците М. В. с решение на Административен съд Пловдив по дело 3311/2015г., влязло в сила от 01.06.2017г. / лист 20 -23/.

При така установените факти се налагат следните изводи:

Съгласно чл.54 ал.1 ЗКИР непълноти или грешки в кадастралната карта се допълват или поправят от службите по геодезия, картография и кадастър въз основа на писмени доказателства и проект за изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти. Когато тези грешки са свързани със спор за материално право, съобразно чл.54, ал.2 ЗКИР, той се решава по съдебен ред.

Предявеният в настоящия случай иск е за установяване на правото на собственост върху реална част от недвижим имот, за която ищецът поддържа, че неправилно е била заснета в кадастралната карта като част от имота на ответниците. За да се легитимира като собственик на въпросната част от имота, община Пловдив твърди, че тази територия представлява площ от улица „*****“ приобщена в имота на ответниците.  Видно е обаче, от заключенията на вещото лице, че кадастралната карта отразява източните граници на имота, така както те са очертани в преходния кадастрален план от 2000г., без да е налице осъществяване на регулационните предвиждания по последващия регулационен план от 2007г. Следва да се отбележи също, че тези предвиждания не засягат спорната граница, а уличната регулация на север / лист 110/. От заключенията на експертизата се установява, че уличната регулация по плановете от 1954г., 1977г. и 1988г. не предвижда присъединяване на площи към улица „*****“ или отваряне на улици към кв. 328. Липсата на предвиждания за отчуждаване на площи по улична регулация в плановете от 1977г. и 1988г., когато имотът на ответниците вече е бил нанесен като елемент на кадастралния план, както и липсата на доказателства за проведено производството по отчуждаване площи придаваеми към улица, сочи на извод, че не е налице основание за разместване на собственост. Това е така, защото мероприятията по уличната регулация съгласно действувалия към съставяне на плана от 1977г. закон - ЗТСУ нямат непосредствено отчуждително действие /отделен е въпросът, че такива предвиждания липсват в плана от 1977г./. Ищецът поддържа, че е придобил собствеността по силата на §7, ал.1 т.4 от ПЗР на ЗМСМА. Съгласно тази норма с влизане в сила на ЗМСМА преминават в собственост на общините държавните имоти съставляващи общински пътища, улици, булеварди, площади, обществени паркинги в селищата и зелени площи за обществено ползване. Тоест за да се легитимира като собственик на това основание, ищецът следва да докаже, че спорната част от имота на ответниците е съставлявала част от улица, която поради грешка е била неправилно включени в неговите граници. По делото обаче липсват такива доказателства, доколкото се установи, че в плана одобрен през 1954 г. спорната площ, съобразно уличната регулация не представлява част от улица „*****“ /лист 105/. Няма изменение на тази регулация и в последващите планове. Последното означава, че никога тази част от имота на ответниците не е била предвидена за придаване към улица, не е била отчуждавана по надлежния ред и не е станала собственост на Държавата. Поради последното е невъзможно да е преминала в собственост на общината ищец по реда на цитираната по-горе разпоредба.

Изложеното означава, че ответникът не е доказал основанието на което претендира да е придобил собственост върху спорната част от имота. Предявеният иск е неоснователен и следва да се отхвърли.

По разноските:

Ответникът И.В. е направил разходи за адвокат в размер на 400 лева, които следва да му бъдат заплатени от ищеца.

Ответникът П.В. е представляван при условията на чл.47, ал.6 ГПК, като разноските за това са внесени от ищеца. Ето защо в полза на този ответник присъждане на разноски не се следва.

Мотивиран така съдът

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен иска с осн. 124, ал.1 ГПК вр. чл.54, ал.2 ЗКИР, предявен от Община Пловдив ЕИК ********* с адрес гр. Пловдив, пл. Стефан Стамболов №1 за признаване на установено по отношение на И.Г.В. ЕГН ********** с адрес *** и П.Г.В. ЕГН ********** ***, адв. Р.П., че ищецът е собственик, на основание §7, ал.1 т.4 от ПЗР на ЗМСМА и чл.3, ал.2, т.1 ЗОС, на площ от около 49 кв. м., заснета неправилно в границите на поземлен имот с идентификатор ******, целия с площ 143 кв.м., с адрес гр. Пловдив, ул. ***** №***, с номер по предходен план **, кв.**, при съседи с идентификатори: *****, ******* и *******, която част е извън границите на имот №** по плана одобрен със заповед №********.

 

ОСЪЖДА Община Пловдив да заплати на И.Г.В., на осн. чл.78, ал.3 ГПК, сумата 400 лв. /четиристотин лева/, представляваща деловодни разноски.

 

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивския окръжен съд.

           

РАЙОНЕН СЪДИЯ :/п./ Ж.Ж.

 

 

Вярно с оригинала.

К.К.