№ 244
гр. София, 05.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20221110154208 по описа за 2022 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за
заплащане на сумата 547,86 лева, представляваща дължимо и неизплатено
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско”, поради
настъпило застрахователно събитие - нанесени щети по заден калник, задна
врата и заден десен панел на застрахования автомобил „...“ с рег. № ...., ведно
със законната лихва от деня на отказа – 05.11.2020 г. до предявяване на иска,
както и законната лихва считано от предявяването на иска – 06.10.2022 г. до
окончателното плащане.
Ищецът твърди, че на 14.11.2019 г. е сключил договор за застраховка
„Каско“ с ответника, касаещ собствения му лек автомобил „...“ с рег. № ..... В
срока на действие на договора е настъпило застрахователно събитие, което е
било установено от ищеца на 01.11.2020 г., при което на автомобила са
причинени материални щети, за което застрахователят е уведомен и е
образувана щета № ... и е извършен опис. Претендира разноски.
Ответникът е депозирал отговор в законоустановения срок, като
оспорва претенцията по основание и размер. Не оспорва наличието на
валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Каско“ за
процесния автомобил. Твърди, че са налице основанията предвидени в
общите условия по застрахователния договор за освобождаване на
застрахователя от отговорност, а именно, че към момента на сключване на
полицата задния калник, задната врата и задния десен панел на процесния
автомобил са били увредени, поради което и претендираната щета
представлява непокрит риск. Излага доводи, че претенцията е завишена по
размер. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
В проведеното по делото открито съдебно заседание от 07.12.2023 г.
1
съдът е допуснал изменение на размера на иска по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК
от 547,86 лева – на 758,04 лева.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа
страна:
По делото е обявено за безспорно сключването на застрахователен
договор по отношение на автомобил „...“ с рег. № ...., по който застраховател
се явява ответникът, както и заявяването на процесната щета по повод
увреждането на автомобила.
За установяване механизма на ПТП по делото са събрани гласни
доказателствени средства чрез разпит на свидетеля Р. С., както и е прието
заключение на САТЕ.
От показанията на свидетел Р. С., се установява, че същият не е
собственик на автомобил с марка „...“ с рег. № ...., но през 2020 г. го е ползвал,
както и че той лично е завеждал „Каско“ щети в ЗК ФИРМА. Автомобилът е
бил собственост на С. Ч., но С. го е използвал като служебен. Твърди, че през
ноември 2020 г. след като закарал автомобила на автомивка и бил измит,
установил, че са налице щети, след което завел щетата при ЗК ФИРМА.
Споделя, че не е забелязал кога са настъпили щетите. Твърди, че не е участвал
в ПТП с процесния автомобил. През 2020 г. е ползвал автомобила и е
паркирал същия пред блока, в който живее, като е оставял автомобила в
междублоковото пространство, на поляна, тъй като няма гараж. Споделя, че
често пътувал из цяла Б., паркирайки винаги колата където е разрешено,
поради което не може да каже кога и къде точно са нанесени процесните
щети по автомобила. Твърди, че той лично е сключил застраховката „Каско“,
като към този моменти не е имало щети по автомобила.
От приетото по делото заключение на САТЕ се установява, че
увреждането по „Врата задна (багажник)“ представлява овална деформация
със ширина около 2 см, която може да бъде получена както в паркирано, така
и при движение на процесното МПС. Уврежданията по „Панел заден десен“
представляват коси задирания с различен интензитет, които могат да бъдат
също получени както в паркирано съС.ие при съприкосновение с твърд и
грапав предмет, така и при движение. Вещото лице, след анализа на
представените по делото доказателства (снимков материал по полица № .... от
14.11.2019 г. и снимков материал по полица № .... от 30.10.2018 г.)
установява, че врата багажник е била увредена, със степен „1+Боя“.
Стойността, необходима за възстановяване на всички увреждания на
процесния автомобил на база средни пазарни цени към датата на ПТП
възлиза на 758,04 лева, а стойността необходима за възстановяване само на
„Врата задна (багажник)“ е в размер на 454,26 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното:
Договорът за застраховка на лек автомобил „Каско” е вид имуществена
2
застраховка, по силата на който застрахователят поема задължение срещу
заплащане на застрахователна премия да заплати на застрахования
застрахователно обезщетение при настъпване на определен риск. В
доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 405, ал. 1 от
КЗ е да е да докаже възникване на валидно застрахователно правоотношение
по договор за имуществена застраховка, настъпване в срока на
застрахователното покритие на застрахователно събитие, за което
застрахователят носи риска, причинна връзка между застрахователното
събитие и настъпилите вреди, размер на вредите.
За да бъде ангажирана отговорността на застрахователя по този договор,
е необходимо не просто застрахователя да е констатирал щети, изразяващи се
в повреда на застрахованото имущество, а те да са причинени в резултат на
събитие представляващо покрит по договора риск. Само при наличието на
такова застрахователно събитие за застрахователя възниква задължение да
плати обезщетение съгласно чл. 405 от КЗ. В доклада по делото, съдът е
отделил за безспорни и ненуждаещи се от доказване сключването на
застрахователен договор по отношение на автомобил „...“ с рег. № ...., по
който застраховател се явява ответникът, както и заявяването на процесната
щета по повод увреждането на автомобила, като е указал на ищеца
доказателствената тежест в процеса, а именно настъпването на събитие
представляващо покрит риск по договора, както и размера на вредите.
Ответникът е направил възражение, като твърди че са налице
основанията предвидени в общите условия по застрахователния договор за
освобождаване на застрахователя от отговорност, а именно, че към момента
на сключване на полицата задния калник, задната врата и задния десен панел
на процесния автомобил са били увредени, поради което и претендираната
щета представлява непокрит риск. В заключението по приетата по делото
съдебно-техническа експертиза, вещото лице сочи, че при анализ на
представения снимков материал към застрахователната полица № .... от
14.11.2019 г. и полица № .... от 30.10.2018 г., „Врата задна (багажник)“ е била
увредена със степен „1+Боя“ към момента на сключване на застраховката.
Доколкото обаче, ответникът не е представил други доказателства, с които да
докаже наличието на констатирани щети по „Врата задна (багажник)“ към
момента на сключване на застрахователната полица, а единствено снимки,
които не са годно доказателствено средство, то съдът счита възражението на
ответника, че са налице основанията предвидени в общите условия по
застрахователния договор за освобождаване на застрахователя от отговорност
за неоснователно.
От събраните по делото доказателства, включително от свидетелските
показания и изслушаното заключение на вещото лице по назначената
съдебна-автотехническа експертиза, не може да се установи по безспорен
начин механизма на настъпване на щетите. Безспорно точното установяване
на времето, мястото и механизма на причиняването на вредите на
застрахованото имущество е от съществено значение за преценката за
3
наличие или липса на основание за заплащане на застрахователно
обезщетение. От показанията на свидетеля С., който е управлява процесния
автомобил към момента на увреждането, се установява, че същият не е
участвал в ПТП, като не сочи къде и кога са настъпили вредите, а единствено,
че е констатирал същите през м. ноември 2020 г., поради което не може да
бъде установено към кой момент, както и къде и по какъв начин са настъпили
твърдените щети по автомобила. Освен това, в заключението вещото лице
сочи, че щетите са по „Врата задна (багажник)“ и „Панел заден десен“ могат
да бъдат получени както в паркирано, така и при движение на процесното
МПС.
Ищецът, чиято е доказателствената тежест по реда на чл. 154 ГПК, за
което съдът е дал указания в определението си по чл. 140 ГПК, не е установил
настъпването на щетите да е в резултат на събитие, съставляващо покрит
застрахователен риск. Съдът намира, че с оглед на липсата на установен
точен механизъм за настъпване на вредите, не е доказана причинно-
следствената връзка между настъпилото застрахователно събитие и
получените увреждания. Ето защо и с оглед на гореизложеното за съда се
налага извод, че не са налице кумулативно изискуемите предпоставки на
фактическия състав на деликта, поради което и исковата претенция се явява
неоснователна, и като такава следва да бъде отхвърлена изцяло.
С оглед неоснователността на иска по чл. 405, ал. 1 КЗ, то акцесорния
иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва, също се явяват неоснователни и
следва да бъдат отхвърлен.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора, ответникът има право на разноски на
основание чл.78, ал.3 ГПК в общ размер на 500 лева – 200 лева за депозит за
САТЕ и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.
Воден от горното, Софийски районен съд, 176 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от С. С. Ч., ЕГН: ********** срещу ЗАД
„ФИРМА“ АД, с ЕИК: .... искове с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ЗАД „ФИРМА“ АД да заплати на С. С. Ч., ЕГН:
********** да заплати сумата от 758,04 лева, представляваща дължимо
застрахователно обезщетение по щета № ... г. по застраховка „Каско“ по
застрахователна полица № .... за имуществени вреди на автомобил „...“ с рег.
№ ...., във връзка със застрахователно събитие установено от ищеца на
07.11.2020 г. събитие, ведно със законната лихва считано от датата на
подаване на исковата молба – 06.10.2022 г. до окончателното изплащане на
сумата, както и законната лихва от деня на отказа – 05.11.2020 г. до
предявяване на иска.
4
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК С. С. Ч., ЕГН: ********** да
заплати на ЗАД „ФИРМА“ АД, с ЕИК: .... сумата от 500 лева – разноски в
исковото производство.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5