№ 33
гр. К. , 05.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К., II. СЪСТАВ в публично заседание на седми юли,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Веселина Ат. Кашикова
Иванова
Членове:Пламен Ал. Александров
Кирил М. Димов
при участието на секретаря Петя Хр. Михайлова
като разгледа докладваното от Кирил М. Димов Въззивно гражданско дело
№ 20215100500093 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 1/16.04.2021 г., постановено по гр.д. № 141 по описа за
2020 г. на РС - А., е признато за установено на основание чл.1, ал.1, т.3 от
ЗУТОССР, във вр. с чл.3, ал.2, предл.2 от ЗУТОССР, по отношение на ТП
НАИ - К., че С. Р. Р.. от с. Г., община А. област К., с ЕГН ********** е
работил:
1.В СУ „Б.“- гр. С. от 21.06.1977 г. до 01.12.1977 г. без прекъсване, на
длъжност шофьор, на 8 часов работен ден с месечно трудово възнаграждение
105 лева, което време следва да се зачете за трудов и осигурителен стаж;
2.В Смесена бригада към АПК „Д. к.“- гр. К., през периода 01.01.1986 г.
до 31.12.1986 г., като тютюнопроизводител, което време да се зачете за
трудов и осигурителен стаж, без да прекратява трудовото си правоотношение
с работодателя през тези периоди, при 8 часов работен и петдневна работна
седмица.
Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът ТП на
1
НОИ - К., представляван от процесуалния представител Началник на отдел
„Администрация“ - А. Ч., който го обжалва като неправилно поради
нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. В жалбата се сочи, че в нарушение на разпоредбите
на чл.6, ал.1 и ал.2 от ЗУТОССР, първоинстанционният съд допуснал
свидетелски показания за установяване на обстоятелствата по исковата молба
за периода от 21.06.1977 г. до 01.12.1977 г. Твърди, че представената от
ищеца трудова книжка с № 140 от 26.05.1987 г. не би могла да се приеме като
начало на писменото доказателство, тъй като била издадена 10 години след
полагане на спорния трудов стаж, който не бил нанесен от осигурителя СУ
„Б.“ – гр.С.. От показанията на разпитаните по делото свидетели не можело да
се направи извод за полаган от въззиваемия трудов стаж за претендираните
периоди от 21.06.1977 г. до 01.12.1977 г. и от 01.01.1986 г. до 21.12.1986 г.
Тези показания били повърхностни, неизчерпателни и противоречиви, а
свидетелите били в родствени отношения с въззиваемия. Моли съда да
отмени обжалваното решение на РС - А. и да отхвърли предявения иск.
Въззиваемият С. Р. Р.. не е представил отговор на основание чл.263, ал.1
от ГПК. В съдебно заседание, представляван от процесуалния си
представител - адв. М.Ш., оспорва въззивната жалба. Излага съображения, че
за претендираните периоди били представени оригинални документи, в които
бил вписан положения труд. Свидетелите представили документи, че са
работили заедно с въззиваемия и по същото време. Представените документи
не били оспорени и имали доказателствена сила за отразеното в тях. Моли
съда да потвърди решението на РС - А.. Представя писмена защита.
Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото
доказателства, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от
въззивника, констатира:
Въззивната жалба е допустима, подадена е в срок от лице, имащо
правен интерес от обжалване, а по съществото разгледана е основателна.
Решението на РС - А. е валидно и допустимо, като не са налице
основания за обезсилването му като недопустимо или обявяването му за
нищожно.
Първоинстанционното исково производство е било образувано по
2
предявен иск с правно основание чл.3, ал.1 от ЗУТОССР за установяване на
трудов и осигурителен стаж за периодите от 21.06.1977 г. до 01.12.1977 г. в
СУ „Б.“ - гр.С. и от 01.01.1986 г. до 21 12.1986 г. в Смесена бригада гр.К. към
ТКЗС - К.. За посочените периоди ищецът представя заверени копия от
страници на трудова книжка № 140 и удостоверение обр. УП № 30 от АПК
„Д. к.“, Смесена бригада – гр.К.. Твърди, че посоченият трудов стаж не бил
признат от НОИ – К. поради липса на информация в предадените ведомости.
Ответникът оспорва иска като недопустим поради липса на представено
удостоверение по чл.5 от ЗУТОССР. По същество излага съображения, че
ищецът не е представил писмени доказателства по смисъла на чл.6, ал.1 от
ЗУТОССР, поради което свидетелски показания били недопустими.
Представено било нечетливо копие на трудова книжка, като трудовият стаж
не бил нанесен от осигурителя и 10 години след полагане на трудовия стаж.
От представените като доказателства по делото уведомително писмо
изх. № 5506-09-1103# от 21.05.2019 г., изд. от ТП на НОИ – К. и
удостоверение № 5506-09-905# от 25.02.2021 г., изд. от ТП на НОИ – К., се
установява, че са предадени ведомостите за заплати и трудовоправни
документи на осигурителите АПК – гр.К. и „М. к. и.“ ЕООД – гр.С., като при
извършените проверки не са открити данни за ищеца С. Р. Р... В тази връзка,
предявеният иск е допустим, предвид императивното изискване на чл.5 от
ЗУТОССР.
По същество предявеният иск е неоснователен и недоказан, а решението
на РС - А. е неправилно.
Съгласно разпоредбата на чл.6, ал.1 от ЗУТОССР, по исковете за
установяване на трудов и осигурителен стаж не се допускат свидетелски
показания, ако не са представени писмени доказателства, които установяват
вероятността на трудовия/осигурителния стаж и които са издадени от
работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, и по време на
полагане на стажа. Алинея втора на същия член сочи, че в зависимост от
характера на упражняваната трудова дейност писмени доказателства, които
установяват вероятността трудовия/осигурителен стаж, могат да бъдат:
трудов договор, уведомление по чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда, от което е
видно, че през посочения в исковата молба период и с посочения от лицето
3
работодател е бил сключен трудов договор, допълнителни споразумения,
заповеди за определяне на допълнително възнаграждение за продължителна
работа или за придобит трудов стаж и професионален опит, трудови книжки,
осигурителни книжки, решения на компетентни органи за изплащане на
дължимо възнаграждение, договори за възлагане на управление и контрол,
други подобни документи.
В случая за претендирания период от 21.06.1977 г. до 01.12.1977 г.
ищецът представя заверени копия на две страници от трудова книжка № 140,
който документ, обаче не отговаря на изискванията на чл.6, ал.1 от ЗУТОССР.
На първо място от представените нечетливи копия не може да се установи
кой работодател е издал трудовата книжка и съответно е заверил трудовия
стаж. Не е налице надлежно отбелязване с правоъгълен печат на общото
прослужено време с цифри и думи с подпис от главен счетоводител и
работодател съгласно т.6, б.“в“ от Инструкция № 2492 за реда и начина за
издаване на документи за трудов стаж издадена от Министерството на
финансите, Комитета по труда и работната заплата и ЦС на Профсъюзите, в
сила от 29.12.1967 г., обн. ДВ. бр.20 от 12 Март 1968 г., респ. съгласно чл.6,
ал.1 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, приета с ПМС № 72
от 30.12.1986 г., обн. ДВ. бр.11 от 10.02.1987 г., отм. ДВ. бр.102 от 3.12.1993
г. и чл.6, ал.1 от действащата Наредбата за трудовата книжка и трудовия
стаж, приета с ПМС № 227 от 23.11.1993 г., обн. ДВ. бр.102 от 3 Декември
1993 г. Представените заверени копия на две страници от трудова книжка №
140, не съдържат императивно предвидените реквизити за трудова книжка,
поради което същите не притежават материална доказателствена сила на
официалния документ за отразените в този документ факти и обстоятелства.
Впрочем, тези две страници нямат и формална доказателствена сила, тъй като
не установяват съществуването на трудовата книжка в нейната цялост, а и са
нечетливи.
Същото се отнася и за представеното удостоверение обр. УП № 30,
издадено от АПК „Д. к.“ – гр.К.. Този документ също не е оформен съгласно
цитираните нормативни документи - т.8 от от Инструкция № 2492 за реда и
начина за издаване на документи за трудов стаж издадена от Министерството
на финансите, Комитета по труда и работната заплата и ЦС на Профсъюзите,
в сила от 29.12.1967 г., обн. ДВ. бр.20 от 12.03.1968 г., Удостоверенията обр.
4
УП-30 и УП-2 и трудовите книжки се подписват от ръководителя и
отговорния счетоводител и се подпечатват с печата на учреждението,
предприятието или организацията. Представеното удостоверение не съдържа
императивно предвидените реквизити, поради което и този документ не се
ползва с материална доказателствена сила.
Ето защо, така представените писмени доказателства - копия от две
страници на трудова книжка и удостоверение обр. УП № 30, не могат да
бъдат приети за „начало на писменото доказателство“, поради което
свидетелски показания за претендираните периоди са недопустими, а
дадените такива пред първоинстанционният съд не могат да бъдат обсъждани
и взети предвид от въззивната инстанция. В тази връзка, и след като не са
представени и приети други доказателства, установяващи претендирания
трудов и осигурителен стаж, предявеният иск е неоснователен и недоказан и
като такъв следва да бъде отхвърлен, а решението на РС - А. следва да бъде
отменено, като неправилно.
Водим от изложеното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, въззивният
съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1/16.04.2021 г. по гр.д. № 141 по описа за 2020 г.
на РС - А., вместо което постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от С. Р. Р.. от с. Г., община А. област К., с
ЕГН **********, против ТП на НОИ – К., иск с правно основание чл.3, ал.1
от ЗУТОССР, за установяване на трудов и осигурителен стаж на С. Р. Р.. за
периодите от 21.06.1977 г. до 01.12.1977 г. в СУ „Б.“ - гр.С. на длъжност
„шофьор“ и от 01.01.1986 г. до 21.12.1986 г. като тютюнопроизводител в
Смесена бригада гр.К. към ТКЗС - К., като неоснователен и недоказан.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
6