№ 336
гр. Пловдив , 31.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и втори февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Атанаска А. Анастасова
при участието на секретаря Анелия А. Деведжиева
като разгледа докладваното от Атанаска А. Анастасова Административно
наказателно дело № 20215330200226 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ №
534454-F553486/31.08.2020г. на Началник на Отдел „Оперативни дейности“ –
Пловдив в Централно управление на Национална агенция за приходите, с
което на „Мегаком Къмпани 2010“ ЕООД, ЕИК *********, с адрес и
седалище на управление: гр. Съединение, ул. “Стоян Средев” № 14,
представлявано от М.Г.К., ЕГН ******, е наложено административно
наказание – имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лв. за
нарушение на чл.33 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.118
ал.4 от ЗДДС, на основание чл.185 ал.2 вр. чл.185 ал.1 от ЗДДС.
По съображения изложени в жалбата, жалбоподателят оспорва
вмененото му нарушение и моли съда да отмени НП като незаконосъобразно.
В съдебно заседание, редовно призован, не изпраща представител.
Въззиваемата страна се представлява от гл. юрк. Б.Ш., която навежда
доводи за правилно и законосъобразно НП и моли съда да го потвърди.
Претендира присъждане на разноски за осъществена юрисконсултска защита.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
1
Жалбата е подадена в преклузивния 7 - дневен срок за обжалване,
изхожда от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е
допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.
От фактическа страна съдът установи следното:
При извършена проверка на 12.06.2020г. в 11:00ч. на обект - магазин
„Нон Стоп-365“, находящ се в гр. Пловдив, ул. “Цар Калоян“ № 2,
стопанисван от „Мегаком Къмпани 2010“ ЕООД, било констатирано, че
жалбоподателят, в качеството си на лице по чл.3 от Наредба № Н-
18/13.12.2006г., е допуснал нарушение на разпоредбата на чл.33 ал.1 от
същата наредба, като не е регистрирало чрез операцията „служебно изведени“
суми промяна на касовата наличност в размер на 12,66 лв.
Проверена била касовата наличност на намиращо се в обекта
регистрирано и въведено в експлоатация фискално устройство /ФУ/ модел
„DATECS DP-150“ с индивидуален номер DT829611 и ИН на ФП 02829611,
при което било установено, че към момента на проверката отразените във ФУ
общо налични пари в брой са в размер на 183,88 лв. При проверка на
наличните парични средства в касата на обекта било установено, че същите са
в размер на 171,22 лв. Установено било, че чрез операции „служебно
въведени“ суми и „служебно изведени“ суми във ФУ била въведена сума в
размер на 150 лв. и изведена сума в размер на 470,68 лв. В резултат на
проверката била констатирана отрицателна разлика в размер на 12,66 лв.
Наличното в проверявания обект ФУ конструктивно притежавало
възможността да се извършват операции „служебно въведени“ суми и
„служебно изведени“ суми. За уточняване на касовата наличност в обекта бил
направен и опис на наличните парични средства, съгласно дадените в който
обяснения от М.З.К., на длъжност ******, обслужваща касата на обекта,
възможно било при заплащане на получена стока да е допусната грешка.
Проверяващите приели, че е извършено нарушение на чл.33 ал.1 от Наредба
№ Н-18/13.12.2006 г. вр. чл.118 ал.4 от ЗДДС, което не водело до
неотразяване на приходи.
Резултатите от проверката били отразени в Протокол за извършена
проверка /ПИП/ № 0382481/12.06.2020г.
За така установеното нарушение на чл.33 ал.1 от Наредба № Н-
18/13.12.2006 г. вр. чл.118 ал.4 от ЗДДС на жалбоподателя бил съставен Акта
за установяване на административно нарушение /АУАН/ №
F553486/13.06.2020г. от св. М. Ф. М., на длъжност ****** в ЦУ на НАП. В
законоустановения тридневен срок не било депозирано писмено възражение
по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на съставения акт било издадено обжалваното НП, с което
на „Мегаком Къмпани 2010“ ЕООД е наложено административно наказание
имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение на чл.33 ал.1 от
2
Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.118 ал.4 от ЗДДС, на основание
чл.185 ал.2 вр. чл.185 ал.1 от ЗДДС.
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на М.
Ф. М. - актосъставител, разпитана в качеството на свидетел, които съдът
кредитира като последователни, обективни и непротиворечиви, както и от
приложените към административната преписка и надлежно приобщени към
доказателствения материал по делото писмени доказателства - АУАН №
F553486/13.06.2020г., ПИП № 0382481/12.06.2020г., опис на парични средства
в касата към момента на започване на проверката от 12.06.2020г. към
протокола, декларация за стопанисване обекти от задължено лице от
12.06.2020г., декларация от лице, работещо по трудово/гражданско
правоотношение от 12.06.2020г.,договор за наем от 05.06.2020г., Заповед №
ЗЦУ-1149/25.08.2020г. на Изпълнителния директор на НАП, , приложени към
жалбата фискални бонове.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното
от правна страна:
При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени
изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 ЗАНН.
Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл.42 от
ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени
обстоятелствата, при които е извършено то. Актът е съставен от компетентно
лице и в същия е дадена правна квалификация на установеното нарушение.
Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата
компетентност, в предвидената от закона форма, при спазване на
материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на
закона.
При така установената фактическа обстановка и след анализ на
събраните по делото доказателства, съдът приема, че описаното в НП деяние
е безспорно доказано и правилно квалифицирано като неизпълнение на чл.33
ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез
фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват
продажби чрез електронен магазин (Загл. изм. – ДВ, бр. 80 от 2018 г.) на МФ
/Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ/ вр. чл.118 ал.4 от Закона за данък върху
добавената стойност /ЗДДС/. Нарушената разпоредба предвижда извън
случаите на продажби/сторно операции всяка промяна на касовата наличност
(начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ да
се регистрира във ФУ чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно
изведени“ суми. Посочената разпоредба е част от установения ред за
регистрация и отчетност, които са задължителни за лицата, използващи ФУ.
3
Всяка една разлика между наличните и документираните средства препятства
проследяването на паричния поток в търговския обект и представлява
нарушение на правилата за регистрация и отчетност. В случая на датата на
нарушението е констатирана касова разлика в размер на 12,66 лв.,
представляваща парични средства, отразени във ФУ на проверения обект в
повече от установените парични средства в касата на магазина, като не е била
регистрирана във ФУ промяна на касовата наличност чрез операция
„служебно изведени“ суми. Монтираното в обекта ФУ притежавало такава
функционална възможност, като този факт не се оспорва от нарушителя.
Възражението на жалбоподателя, че се касаело за операторски грешки
не намира опора в представените ведно с жалбата доказателства и по-
конкретно в представените сторно бележки, доколкото общата им сума не
съответства на установената по време на проверката разлика между
наличността в касата и тази във ФУ в размер на 12,66 лв. Възражения и
доказателства, касаещи извършени операторски грешки не са направени нито
по време на проверката от страна на присъстващия на нея представител на
дружеството-жалбоподател, нито при съставяне на АУАН, като не е
упражнено и правото на нарушителя по реда на чл.44 ал.1 от ЗАНН.
Тъй като обективно е била налице разлика между фактическата
наличност на парични средства в проверения магазин и отразената във ФУ,
правилно административнонаказващият орган е ангажирал отговорността на
дружеството, което е задълженото от закона лице, за нарушение на
императивното изискване на чл.33 ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на
МФ. Административнонаказващият орган правилно е установил фактическата
обстановка по спора и е приложил вярно материалния закон.
Установеното нарушение е на просто извършване и в резултат на
осъществяването му не се е стигнало до неотразяване на приходи, поради
което и на основание чл.185 ал.2 от ЗДДС, административнонаказващият
орган е наложил санкцията по реда на чл.185 ал.1 от ЗДДС, която разпоредба
предвижда за юридическите лица и едноличните търговци имуществена
санкция в размер от 500 до 2000 лв. Наложената санкция за нарушението в
конкретния случай е минимално предвидения в закона размер от 500 лв.,
която санкция според съда се явява съответна на извършеното нарушение и
би способствала за постигането на целите на ЗАНН.
Не са налице основания за приложение на разпоредбата на чл.28 от
ЗАНН и квалифициране на случая като маловажен, доколкото процесното
деяние не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на административни нарушения от същия вид.
Действително от нарушението не е последвало неотразяване на приходи, но
това, както и размерът на невъведената сума са били взети предвид от
административнонаказващия орган при индивидуализиране на наказанието.
Нарушената разпоредба на чл.33 ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. е
4
част от установена фискална политика и следващите от това задължения,
касаещи регистрацията и отчетността на извършваните касови операции.
Именно с цел предотвратяване възможността за укриване на данъчни
задължения, законодателят е въвел административни изисквания към лицата,
ползващи ФУ и е създал условия за проследяване на паричния поток в
търговския обект чрез съпоставянето на касовата наличност, отразените в
съответното ФУ суми от продажби и извършените служебно въведени и
изведени суми във всеки един момент, като разликата между наличните и
документираните средства представлява нарушение на правилата за
регистрация и отчетност, какъвто е настоящият казус. В случая
доказателствата по делото сочат за не една, а четири суми, за които не е
използвана операция „служебно изведени“ суми и е довело до процесната
отрицателна разлика между отразеното във ФУ и касовата наличност, което
по категоричен начин води до извода за липса на предпоставки за
маловажност на деянието. По тези съображения съдът намира за
неприложима в настоящото производство разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
При извършената служебната проверка съдът не констатира
допуснати в хода на административнонаказателното производство
съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат
отмяна на наказателното постановление.
При този изход на спора и съобразно с чл.63 ал.3 и ал.5 от ЗАНН,
основателно е искането на въззиваемата страна за присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение. С оглед на това, че конкретният размер на
възнаграждението за юрисконсулт законът предоставя да се определи от съда,
то съобразно с разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ, който
предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на
извършената дейност, както и на основание чл.27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ, съдът приема, че доколкото делото не
разкрива фактическа и правна сложност, разгледано е в рамките на едно
съдебно заседание и е разпитан един свидетел, следва да определи
възнаграждение за осъществена юрисконсултска защита в размер от 80 лева.
Мотивиран от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
534454-F553486/31.08.2020г. на Началник на Отдел „Оперативни дейности“ –
Пловдив в Централно управление на Национална агенция за приходите, с
което на „Мегаком Къмпани 2010“ ЕООД, ЕИК *********, с адрес и
седалище на управление: гр. Съединение, ул. “Стоян Средев” № 14,
5
представлявано от М.Г.К., ЕГН ******, е наложено административно
наказание – имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лв. за
нарушение на чл.33 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.118
ал.4 от ЗДДС, на основание чл.185 ал.2 вр. чл.185 ал.1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА „Мегаком Къмпани 2010“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати
на Национална агенция за приходите сумата от 80 /осемдесет/ лева,
представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от съобщението до
страните за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда на
АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6