Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 4890
гр. Пловдив, 18.12.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, I граждански състав, в публично заседание на
втори декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Районен
съдия: АНЕТА ТРАЙКОВА
при участието на секретаря Цвета Василева, като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 8818 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявен от З.Й.З., ЕГН ********** против Застрахователна
компания „Лев Инс“ АД, ЕИК ********* иск с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата в размер от 5 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания,
претърпени при настъпването на застрахователно събитие по договор за
застраховка „Гражданска отговорност”, а именно - пътнотранспортно произшествие,
настъпило на ***на бул. ***№ ** /***/ град ***,
ведно със законна върху тази сума, считано от ***до окончателното
изплащане на задължението.
Ищецът твърди, че на 11.09.2018 година около 7,30 часа,
отивайки на работа в „***” в град *** бил ударен от лек автомобил марка „***”
модел „***” с Рег. № ***. Ищецът сочи, че ударът е
бил с дясното странично огледало на автомобила, при което почувствал жестоки
болки в областта на лявата ръка. Ищецът твърди, че от удара водачът спрял на
около 30 метра, взел пластмасовия капак на огледалото и си тръгнал, като го
видял, че влиза в двора на фирма „***” ООД. Ищецът се обадил на телефон 112 и
дошла „Полиция” и линейка на „Бърза помощ”. Когато дошла полицията, ищецът им
обяснил къде е влязъл автомобилът на водача, който го е ударил, като след
известно време полицаите довели шофьора и бил направен протокол за ПТП.
Ищецът твърди, че три дни по- късно отишъл на преглед в
МБАЛ „Св. Георги”- град Пловдив като му било издадено СМУ за причинените телесни повреди, изразяващи се в кръвонасядания и охлузване на предмишницата на лявата ръка
и охлузване на лявата подбедреница.
Ищецът твърди, че автомобилът, с който му били причинени
неимуществени вреди е бил застрахован при ответното дружество срещу риска
„Гражданска отговорност” с начало на покритието 13.09.2017 г. до 12.09.2018
година.
Претендира неимуществени вреди в размер на 5000,00 лева
за изпитаните болки, страдания и психичен стрес, ведно със законната лихва от
датата на причиняване на инцидента до окончателното изплащане.
В
законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът ЗК „Лев Инс“ АД е депозирал отговор на исковата молба, в който
излага доводи за нейната неоснователност. Оспорва се механизма на ПТП,
нанесените телесни повреди върху ищеца, както и наличието на причинна връзка
между ПТП-то и вредите. Заявява се възражение за съпричиняване на вредите от ищеца, доколкото е нарушил
правилата за движение, движейки се по пътното платно, а не върху тротоара и
банкета, респ., плътно в дясно. Оспорват се търпените
болки и страдания, както и периода, през който са били търпени. Възразява се
също така срещу размера, като прекомерен.
Районен съд – Пловдив е сезиран
с кумулативно обективно съединени осъдителни искове
чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 498, ал. 3 КЗ и по
чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Правото на увреденото лице
срещу застрахователя на причинителя на вредата за получаване на обезщетение за
претърпени от деянието вреди е уредена в
чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 498, ал. 3 КЗ, която
разпоредба установява възможност за предявяване на претенцията на увреденото
лице пред съд, единствено ако след получаване на писмената застрахователна
претенция на увреденото лице по чл. 380 КЗ застрахователят не е платил в срока
по чл. 496, ал. 1 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е
съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение. Видно от
отговора на застрахователя по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите в писмо с № 3634 от 24.04.2019г. е било
определено застр. обезщетение в размер на 1000 лева,
с който размер ищецът не се е съгласил, а е предявил осъдителен иск за вреди в
размер на 5000 лева.
За
да се ангажира отговорността на застрахователя да заплати застрахователно обезщетение на увреденото
лице, следва да бъдат установени следните юридически факти: делинквента
виновно да е увредил ищеца, като му е причинил неимуществени вреди, които са в
пряка причинно-следствена връзка с противоправното деяние и гражданската
отговорност на делинквента да е застрахована по
силата на валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска
отговорност” между делинквента и ответника –
застраховател.
По
делото не е била представена застрахователната полица, но видно от съдържанието
на констативен протокол за ПТП с пострадали лица № ***от 11.09.2018г.,
служителите на МВР са констатирали наличието на застраховка “ГО“ при Лев Инс с № ***, със срок на валидност – 13.09.2017 г. –
12.09.2018г., като отделно от това следва да се посочи и факта, че
застрахователят е определил на ищеца обезщетение от 1000 лева, с оглед на което
съдът приема за установено, че гражданската отговорност на Б.Д.В., в качеството му на водач на моторно превозно
средство “***“ модел *** е била застрахована по застраховка “Гражданска
отговорност на автомобилистите” с период на покритие от 13.09.2017 г. – 12.09.2018 г. Следва да се
отбележи и казаното от водача на автомобила при разпита му, в който казва, че
при инцидента карал колата си с други рег. номера,
като неговите били в гр. ***.
В
производството по делото са изслушани показанията на свидетелите Й.З. – син на
ищеца и Б.В. – водач на моторното превозно средство, причинило твърдяното
застрахователно събитие.
Свидетелят
З. сочи, че баща му бил ударен от кола, при който удар получил охлузвания на
левия крак и ръката. Казва, че след инцидента баща му изпитвал болки в ръката и
крака, пиел обезболяващи, и спрял да ходи пеша до работа.
Свидетелят
В. излага пред съда, че 2018 година,
септември месец, сутринта отивал към работата си с колата. Слънцето
започвало да изгрява, но понеже нямало видимост, пуснал сенника на кората.
Карал с 30 км в час заради дупките по асфалта, когато в един момент без да иска
закачил с дясното огледало на колата ищеца, който се движил пеша по платното за
движение. Казва, чу пешеходецът се е движил не особено плътно вдясно, а
свидетелят карал по в средата заради дупките. В. казва, че срещу него е било
водено наказ. производство, което било приключило с
глоба от 1000 лева.
От
съставения протокол за ПТП като обстоятелства и причини за ПТП се посочва, че
поведението на водача е създало опасност за здравето на движещия се пешеходец,
който е бил ударен със страничното дясно огледало.
От
изслушаното заключение на в.л. *** се установява, че пътно-транспортното
произшествие е причинено по следния механизъм – при движение в платното по
движение, което платно е без тротоари, водачът на автомобила е закачил с
дясното си странично огледало движещия се вдясно на платното за движение
пешеходец. Според вещото лице техническите причини за настъпване на ПТП са две:
движението на пешеходеца по дясната част на платното, вместо по лявата спрямо
посоката му на движение, както и че водачът на лекия автомобил не е осигурил
достатъчно странична дистанция при преминаване на пешеходеца.
Съгласно
изслушаната СМЕ се установява, че на ищеца са били причинени кръвонасядане и охлузване на лявата предмишница и охлузване
на лявата подбедреница, които увреждания преминават в
рамките на 7-10 дни. Отделно от това следва да се има предвид обстоятелството,
че ищецът не е ползвал болнични, като е
ходил на работа след инцидента, които обстоятелства са заявени от него в с.з. на 09.10.2019г..
Съдът
намира, че при движението си водачът на лекия автомобил е нарушил правилата за
движение по пътищата, установяващи нормите, които следва да бъдат съблюдавани
от водачите на моторни превозни средства при движение по пътя, поради неосигуряване на достатъчна странична дистанция при
преминаването покрай пешеходеца, което деяние е противоправно, и с оглед
установената презумпция за вина по член 45, ал. 2 ЗЗД, която не е била оборена
от ответника, следва да се приеме съставомерността на
деянието, извършено от прекия причинител на вредата, в резултат на което на
ищеца е била причинена лека телесна повреда.
Относно възражение на ответинка за обективирано от
ищеца съпричиняване към търпения от него вредоносен
резултат, ответникът твърди, че същият
към дата на деликта се е придвижвал по платното
неправомерно, в нарушение на конкретни норми за безопасност на движението. По
така въведеното възражение, в
съответствие с процесуално възложената му тежест на доказване, ответникът установява, че ищецът е съпричинил процесното ПТП, респ. настъпилите в
резултат на последното увреждания, тъй като се
е движил пеша по дясната част на платното, вместо по лявата спрямо
посоката на движение.
При безспорно установеното му
качество на пешеходец по смисъла на чл. 107 ,
съгласно чл. 108, ал. 1 ищецът е бил длъжен да
се движи по дясно отстоящия на лентата за движението му банкет. А,
в хипотезата на ал.2, т.1 от цитираната разпоредба – при липса на банкет
или когато, по субективна преценка е приел, че използването на съществуващия
такъв е невъзможно и го затруднява,
пострадалия е бил длъжен да се движи в лява, противоположна на посоката
за движението на пътните превозни средства лента, а не попътно, както се
установява от доказателствата. В
резултат, същият не е имал възприятие, за приближаващото го в гръб превозно
средство. Придвижването му, в съответствие с
визираното в чл. 108, ал. 2 правило, позволява
на пешеходеца зрителен контакт с превозните средства, които преминават в
най-голяма близост до него и съответно му дава възможност за реакция в случай
на опасност.
Въз основа на така събраните
доказателства, , съдът намира, че пострадалият не е спазил предвидените в чл.
108 и чл. 113, ал. 2 във вр.
с ал. 1, т. 11З, ал. 2 във вр. с ал. 1, т.1 ЗДвП правила за
движение по пътища.
В обобщение, съдът приема, че ответникът установява, вмененото му в тежест на
доказване съпричиняване.
В съвкупността си, доказателствата по делото дават основание на съда да приеме
от фактическа страна, че причина за настъпване на пътния инцидент са не само
инкриминираните от водача на лекия
автомобил действия, но и сторените такива от страна на пострадалия пешеходец,
оказал се в коридора на движение на увреждащият автомобил.
В момента на настъпването на процесното ПТП е било налице валидно застрахователно
покритие по задължителна застраховка "Гражданска отговорност на
автомобилистите", което покритие е било предоставено от собственика на
лекия автомобил, участвал в ПТП и
управляван от причинилия вредите водач.
За да се произнесе по размера
на дължимото застрахователно обезщетение за неимуществени вреди -
настоящият състав съобрази, че съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД - за този тип вреди, обезщетението се определя от съда по справедливост.
Съгласно задължителните за
съдилищата указания, дадени в ППВС № 4/1968 г., което не е загубило действието
си и към момента на настоящия съдебен акт, справедливостта като критерий за
определяне размера на справедливо обезщетение при деликт
не е абстрактно понятие, а предпоставя винаги
преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства - обема, характера и
тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на търпимите болки и
страдания, физическите и психологически последици за увредения, преценени в
тяхната съвкупност.
Предвид казаното по-горе за съпричиняването от страна на пострадалия, отчитайки същото
в размер на 50% съдът намира, че в полза на ищцата следва да се присъди сумата
от 1500 лева, като за разликата до пълния размер от 5 000 лева, исковата претенция следва да бъде отхвърлена
като недоказана.
Върху определената по-горе сума за обезщетение
за неимуществени вреди се следва присъждане на законна лихва за забава от датата на деликта.
Съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД, при
задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана.
Искът е предявен на основание чл. 432, , ал. 1 от КЗ, като се цели ангажиране
на отговорността на застрахователя на извършителя на ПТП, но отговорността се
търси по силата на закона, а не по силата на застрахователно правоотношение,
тъй като такова между ищеца и ответника няма. Независимо от това, ответникът
носи отговорност за действията на причинителя на непозволеното увреждане в
същия обем, в който отговорността се носи и от самия извършител, от което
следва, че забавата съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД ще бъде от деня на настъпване на
вредите от ПТП – 11.09.2018г.
Предвид изхода на спора ответникът-застраховател следва да заплати на ищцата
сторените и претендираните от него разноски, които,
съразмерно на уважената част от иска, възлизат на 241,50 лв.
С оглед отхвърлената част от иска
на ответника- застраховател се следват доказано сторени по делото разноски в размер на 119 лева.
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 432, ал. 1 КЗ
Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК *********,
да заплати на З.Й.З., ЕГН **********
сумата в размер от 1 500 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания,
претърпени при настъпването на застрахователно събитие по договор за
застраховка „Гражданска отговорност”, а именно - пътнотранспортно произшествие,
настъпило на ***на бул. ***№ *, град ***, ведно със законна мораторна
лихва върху тази сума, считано от 11.09.2018г. до окончателното изплащане на
задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска с
правно основание чл. 432, ал. 1
КЗ за разликата над присъдения размер от 15000 лв. до пълния му предявен размер
от 5 000 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК Застрахователна компания „Лев Инс“ АД да заплати З.Й.З., ЕГН **********
сумата от 241,50 лева съдебно-деловодни разноски по
съразмерност.
ОСЪЖДА
З.Й.З., ЕГН ********** да заплати на Застрахователна
компания „Лев Инс“ АД, ЕИК ********* сумата от 119
лева съдебно-деловодни разноски по съразмерност.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на
страните.
Районен съдия:/п/ Анета Трайкова
Вярно с оригинала: Ц.В.