№ 49
гр. Бургас, 05.03.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и пети
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Петя Ив. П.а Дакова
Членове:Яни Г. Гайдурлиев
Светлин Ив. Иванов
при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова
и прокурора Л. Г. П.
Сложи за разглеждане докладваното от Светлин Ив. Иванов Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20242000600283 по описа за 2024
година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Подсъдимият Г. С. Г. се явява лично, конвоиран от служители на РД
„Охрана“- Бургас.
Явява се адв. В. Р. от АК-Б., назначена за служебен защитник на
подсъдимия Г..
За Апелативна прокуратура-Бургас, се явява прокурор П..
Явяват се свидетелите И. И. В. и М. П. М., редовно призовани.
Не се явява свидетелят Х. Г. Г., редовно призован.
Съдът докладва постъпила по делото молба от подсъдимия Г., с която
се отправя искане за замяна на встъпилия по делото служебния защитник В. Р.
с друг защитник поради неадекватно провеждана защита и липса на
комуникация помежду им. На основание така постъпилата писмена молба от
подсъдимия, съдът е отправил искане до АК-Б. за определяне на защитник в
хипотезата на задължителна защита съобразно чл. 94, ал.1, т. 3 и 6 НПК.
В залата присъства адв. С. К. от АК-Б., определен от Адвокатски съвет-
Бургас да поеме защитата и представителството на подсъдимия Г..
По делото е постъпила молба от адв. Д. Р. от АК-Б., определена
първоначално от Адвокатски съвет-Бургас да поеме защитата и
представителството на подсъдимия Г., в която е посочено, че поради морално-
етични съображения не може да поеме възложената й служебна защита.
1
По делото е постъпила и писмена молба от свидетелят Х. Г. Г., с която
същият уведомява съда, че от дълги години работи и живее в Д., като
прибирането му в Република България, и в частност в гр. Б., е спорадично.
Заявява, че не възразява да бъде изслушан като свидетел по делото, но за целта
му е необходимо да създаде организация на работното си място и да планира
предварително пътуването си до гр. Б..
ПОДСЪДИМИЯТ: Поддържам молбата си, с която моля назначеният
ми служебен защитник адв. В. Р. да бъде заменена с друг служебен защитник,
тъй като с нея не успяваме да провеждаме нормална комуникация и не се
разбираме по повод линията на защита.
Съгласен съм да ми бъде назначен като служебен защитник адв. К.,
който вече ме посети два пъти за една седмица в затвора и с него сме провели
разговор по повод защитната ни позиция в процеса.
Съдът, като съобрази изявлението на подсъдимия Г. относно
отсъствието на съгласуваност между него и назначения му служебен защитник
адв. В. Р. по повод линията на защита в процеса и твърденията му за липса на
адекватна комуникация помежду им, както и явяването в съдебно заседание на
определения от АС-Бургас нов защитник в лицето на адвокат С. К., който да
поеме защитата на подс.Г., на основание чл. 96 от НПК
О П Р Е Д Е Л И:
ОТСТРАНЯВА адв. В. Р. от АК-Б. от участие в настоящото въззивно
производство в качеството й на служебен защитник на подсъдимия Г..
НАЗНАЧАВА на основание чл. 94, ал. 1, т. 3 и 6 НПК адв. С. К. от АК-
Б. за служебен защитник на подсъдимия Г. Г..
АДВ. К.: Запознах се с материалите по делото в техния пълен обем и
съм готов да поема защитата и представителството на подсъдимия Г..
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. К.: Да се даде ход на делото.
ПОДСЪДИМИЯТ: Да се гледа делото днес.
Съдът, като изслуша становищата на страните и с оглед данните по
делото намери, че не са налице процесуални пречки за разглеждането му в
днешното съдебно заседание, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
2
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ПРОДЪЛЖАВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
Страните поотделно заявиха, че няма да правят отводи на състава
на съда, прокурора и секретаря.
Сне се самоличността на явилите се свидетели, както следва:
МАРАТИН П. М., със снета самоличност по делото, с представена нова
лична карта № *** издадена на *** г. от ОД МВР-Бургас;
И. И. В. - ЕГН **********, ***, *** гражданка, ***, *** на подсъдимия
Г. Г..
Свидетелите, запознати с правата си по чл. 119 – чл.122 от НПК, и
предупредени за наказателната отговорност по чл. 290 ал.1 от НК, обещават
да говори истината.
Свидетелят М. отведен от съдебната зала.
Съдът пристъпва към разпит на свидетелката В..
СВИДЕТЕЛКАТА В.: Аз съм *** на подсъдимия Г. Г., *** съм на
неговия баща. Живеем в една кооперация със семейството на покойния ми
брат на ул. „*** в гр. Б.. Аз живея на трети етаж, а семейството на брат ми
живееше на ет. 2.
ВЪПРОС НА ПОДСЪДИМИЯ: Колко години майка ми ме държа в
заложничество на ет.2, апартамент десен с катетър, дрогиран, периодично
изпращан в ***, бит от полиция, малтретиран от нейни мутри ученици?
ОТГОВОР СВИДЕТЕЛКАТА В.: На този въпрос не мога да отговоря.
Аз не знам, че той е бил с катетър, не съм знаела, че майка му го е дрогирала.
Единственото, което знам е, че през тези 8 години периодично идваше
полицията, защото долу са ставали скандали и го водеше в Психото за да бъде
въдворен, защото е ползвал наркотици, да го лекуват. Това е, което знам.
Доколкото си спомням, Г. беше на 16-17 години, когато започнаха да се
случват тези неща.
Преди тази възраст беше съвсем нормален за мен, имахме близки
отношения. Идвал е в нас много пъти, особено когато моите деца идваха на
гости.
ВЪПРОС НА ПОДСЪДИМИЯ: Ти даваше ли ми тайно лекарства-
наркотици в храната?
ОТГОВОР НА СВИДЕТЕЛКАТА В.: Никога не съм давала на Г.
лекарства и наркотици в храната. Той идваше да вечеря. Когато са моите деца
3
там, той идваше да вечеря и понякога е проявявал нетърпение, че храната не е
готова, а той е дошъл за вечеря.
ВЪПРОС НА ПОДСЪДИМИЯ: Колко пъти си била свидетелка аз да
съм упражнявал физическо насилие спрямо някого?
ОТГОВОР НА СВИДЕТЕЛКАТА В.: Не съм била свидетелка Г. да е
упражнявал физическо насилие спрямо някого.
Единствено, може би половин година преди да убие майка си, брат ми
се беше качил при мен на ет. 3 да му измеря кръвното, Г. не живееше там,
живееше някъде на квартира, защото от всичките притеснения брат ми беше
непрекъснато с много високо кръвно. Тръгвайки си той, аз стоях на вратата да
го видя да не падне по стълбите. В един момент, понеже не чувам долу да се
заключва, аз чувам някакво тупуртене и помислих, че горе пак някой мести и
извиках „какво става пак“. В този момент брат ми каза „викай бързо полиция“.
Чух стъпки, някой избяга, не съм чула глас. Слизайки долу, намирам брат ми
целия в кръв, на земята. С каната на блендера той го беше блъскал по главата.
Когато подсъдимият ми е звънял от полицията, аз всеки път вдигах кръвно и
за това в един момент този телефон го блокирах. Аз го попитах „ти тогава
защо дойде, да убиваш баща си ли“ и той ми каза „да“. При този инцидент аз
Г. не го видях.
ПОДСЪДИМИЯТ: Нямам други въпроси към свидетелката.
НА ВЪПРОСИ НА СЪДА
СВИДЕТЕЛКАТА В.: Аз лично не знам, не съм чувала от майка му и
баща му Г. през тези години да е имал урологичен проблем, който да е налагал
поставянето на катетър.
ВЪПРОСИ НА АДВ. К.:
СВИДЕТЕЛКАТА В.: Преди инцидента 8 години беше ходене по
мъките, защото той много пъти влизаше в психото. Първият път, когато влезе,
всички седяхме там да го пазим, беше във ВИП стая като на хотел, по 50 лева
на ден, цял месец.
Може би две години преди случая Г. се изнесе от кооперацията на
родителите си и отиде да живее на квартира.
НА ВЪПРОСИ НА СЪДА
СВИДЕТЕЛКАТА В.: Познавам брата на жертвата – Г. Г.. Откакто
почина сестра му се чуваме по-често. Преди това почти не сме поддържали
връзка, ей така, ако случайно се видим на някакво семейно събиране, но това е
било преди 8 години.
Нямам никаква представа дали Г. Г. е имал ангажимент към
здравословното състояние на подсъдимия, дали е запознат с обстоятелствата.
4
Със съгласието на страните свидетелката бе освободена от съдебната
зала.
СВИДЕТЕЛЯТ М. М.: Познавам подсъдимия Г. Г., запознахме се в
психодиспансера в Б., където аз бях ***, той също. Това беше през 2023 г.,
накъде през месец април. Преди това не сме се познавали.
ВЪПРОСИ НА ПОДСЪДИМИЯ: Помниш ли като ме вързаха в онази
килия, като ме докараха какво беше. Имаш ли спомен изобщо какво се случи
тогава, колко часа бях, какво говорих, какво се случваше?
СВИДЕТЕЛЯТ М.: Не си спомням.
НА ВЪПРОСИ НА АДВ. К.
СВИДЕТЕЛЯТ М.: Познавах майката на подс. Г.. Познавам я от същото
време, от когато се запознах с Г. в ***. Отношенията им бяха обтегнати. От
това, което чувах как си комуникират по телефона, винаги се е стигало до
конфликти. Чувах чисто емоционални импулси. От разговорите им по
телефона, по принцип така вървяха разговорите им.
Само един път бяхме заедно с Г. в ***. Моят престой беше около месец,
но когато впоследствие се запознах с него, може би 2-3 седмици бяхме заедно.
Мисля, че той беше освободен по-рано.
С майка му се запознах тогава за пръв път. За тези две седмици да е
идвала поне два пъти да го види. Бегло съм чувал разговори между тях в мое
присъствие. Аз разговарях повече с нея.
Впечатленията ми са, че тя много го обичаше и беше много загрижена
за него. Стори ми се, че и той я обича, но от разговорите, които чух той да
провежда с нея по телефона сметнах, че това не е начин, по който да се
отнасяш към родител.
Не успях да разбера всъщност от какво се пораждат тези конфликтни
отношения между тях. Впечатленията ми са, че се касае за някакъв цялостен
емоционален фон, насложен през годините.
След излизане от *** продължихме да поддържаме връзка с Г.,
срещахме се относително често, веднъж - два пъти седмично се виждахме. По
това време той вече живееше на квартира. В същия период Г. замина за С., за
да учи специалност история, доколкото си спомням. По мои спомени той се
върна обратно в Б. зимата на 2023 г., т.е. да е прекарал в С. около 2 месеца.
Наблюденията ми са, че дните на Г. преминаваха в стоене в къщи пред
компютъра. Беше запален по видеоигри. Сравнително често съм гостувал в
5
квартирата на Г.. През този период до датата на инцидента не съм заварвал
майка му в квартирата на Г.. Знам, че през този период майка му полагаше
грижи за Г., включително за хигиената, прането, храната и т.н.
В този период Г. не работеше и получаваше пари от майка си.
Не ми е известно след момента, в който се запознахме с него в ***, Г. не
е бил приеман следващ път за лечение в ***.
Не знам каква е била диагнозата на Г., за какво лечение и с какви
медикаменти е бил лекуван.
По времето, когато двамата се засякохме в *** видях, че Г. беше
обездвижен и беше с поставен катетър. Впоследствие обездвижването беше
премахнато. Доколкото си спомням, обездвижването му траеше около
седмица, след което беше освободен.
НА ВЪПРОСИ НА АДВ. К.
СВИДЕТЕЛЯТ М.: След обездвижването Г. продължи да бъде с
катетър. От самия Г. и от майка му знам, че той имал някакво урологично
заболяване. Не мога да посоча и нямам квалификация да отговоря, на какво се
дължеше урологичното заболяване.
Г. не е споделял пред мен да е бил тормозен от майка си.
Не ми е известно в часовете преди престъплението Г. да е вземал
някакви медикаменти, лично аз не съм го виждал да взема.
Миналата година посетих Г. в затвора и тогава беше първият път,
когато говорих с него след престъплението. Беше кратко посещение. Не ми е
споделял по каква причина е извършил престъплението.
НА ВЪПРОСИ НА ПРОКУРОРА
СВИДЕТЕЛЯТ М.: По времето, когато заедно с Г. се засякохме в ***, не
съм ставал свидетел лекар или друго медицинско лице от персонала на
заведението да упражнява над Г. физическо или психическо насилие.
Със съгласието на страните съдът освободи свидетеля от съдебната
зала.
Съдът прекъсна съдебното заседание в 10.45 часа, като обяви, че
същото ще продължи в 11.00 ч.
На именно повикване в 11.00 часа, се явяват: подсъдимият Г. С. Г. –
лично и със служебния защитник – адвокат С. К.; прокурор Л. П..
Съдът покани подсъдимия да даде обяснения по обвинението.
6
ПОДСЪДИМИЯТ: До 2017 г. аз бях абсолютно наред, имах приятели,
ходих наляво надясно, занимавах се с някои неща, имах мои пари.
Един ден майка ми започна да влиза в къщи, аз не комуникирам с нея.
Цял живот не съм имал комуникация с майка му и баща ми. С майка ми имам
някаква комуникация. Тя може би ми переше дрехите наистина от време на
време, но категорично никога не е готвила, нито се е грижила по някакъв
начин, с който ми е помагала. През 2017 г. започна да ми влиза в стаята, да ми
крещи „защо го направи, това е шизофренично, ти си луд“. Казвал съм й, че
нищо не съм направил и тя излиза от стаята. Блъскаше вратата, аз съм на
компютъра. Седемнадесетгодишен съм, прибирам се от училище, пита ме
„защо го направи“. Един ден идват едни мутри в къщи – 6 парчета, с
кръстницата П., която ми е сложила минимум 30 катетъра после, след години.
Мисля, че П. е медицинска сестра.
Идват 6 парчета и се нареждат в къщи. Питах ги какво искат от мен,
никой нищо не казва. Майка ми нещо казва, стигна се до извода, че тази П.
трябва да ми бие една инжекция. Тя ми би инжекцията. След 2-3 дена идват
пак 3 мутри с едно БМВ. Връзват ме с едни кабели от компютри и ме карат в
едно БМВ, шамаросват ме, бият ме. Караме по пътя от Б. до С.. Минаваме С.,
отиваме на психиатър. Да, кажете, какво искате. Психиатърът седи и гледа
някаква хартия. Кажете, слушам ви, какъв лекар сте вие? Той каза да пия
„Сперидан“. Излязохме, пак това БМВ и мен ми стана смешно, нещо нередно
виждам, глупаво, тъпо. Колата обаче не тръгва към Б., а тръгва в друга посока,
аз знам пътя. Гледам някаква табела към П.. Ти луд ли си, хванах му
кормилото, обърнах му го и избягах. Бръмчах в гората един следобед има-
няма една кутия цигари, изчезна тази кутия. Минава се време, време, време.
Тръгвам към магистралата, онези още са там на същото място. Хайде, хайде,
хайде, върнаха ме в Б., аз се изплаших. Мамо, мамо, моля те . 17 годишен бях
тогава.
Връщаме се в Б.. Минават се някакви дни и идва още една мутра, този
път на улицата и той ми вика „защо го направи“, същата фраза и ми счупи
носа. В този момент аз съм изпушил 20 до 30 цигари марихуана. Не знам
обаче защо ме бият, защо ме тормозят, какъв им е проблемът, нямах
представа. Три пъти до тук. Счупи ми носа, аз се прибирам и няма никой. А
не, отидохме с майка ми до болницата в к-с „***“. Казаха ми, че трябва да
седя 1 месец в болницата. Как ли пък не, този нос се оправя за 5 минути.
Прибирам се в къщи и троша един дървен шкаф, вече не знам какво става.
Имам си личен живот, тези мутри ме тормозят, каша. Психиатри, С., В., три
посещения от мутри на майка ми.
Счупих един дървен шкаф, този шкаф още седи там. За този човек що
го осакатихме, що го изтормозихме, що го побъркахме, що го разболяхме. Е,
7
дървеният шкаф, ей там е апартаментът на „***, дървеният шкаф.
Психото - вързопи, глупости, инжекции, хапчета. П. се показва, не ме
пита как се казвам, няма прегледи, влиза-излиза. Тън, тън, тън, тези хапчета и
излиза. Пия хапчетата, пускат ме след 21 дена, всичко е наред. Отивам на
лекар да ми оправи носа, за 2 минути го оправи.
Отивам в С. да уча, прибирам се януари месец и пак се започна това
„защо го направи, това е шизофренично“. Излязох от къщи, спах до Приморец
има едно хостелче, бях там 2-3 вечери. Прибирам се в къщи, отварям
компютъра, играх една игра. Нищо на никой не съм казал, не съм посегнал, не
съм бил агресивен, не съм пушил дори треволяци. Десет полицаи униформени
дойдоха. Докато ги питам какво искат, вече съм пребит, първо управление.
Биха ме. Вързаха ме в ***, дойде една сестра и ми би една инжекция. От този
момент февруари месец 2019 г. аз не мога да мисля, не мога да се движа
долните ми крайници, аз не мога да пикая. Впоследствие не мога да виждам.
„Мамо, ти луда ли си“, така й викам. Аз трябва да се махам оттук. Върна ми се
тази лента 2017-2018 г., таз иска да ми прави мизерии. Не мога да се оправя
обаче. Аз виждам как ми прави мизерии, 2017 г.в психото нищо не ми стана.
Преди това тя ме тормози с мутри и с крясъци. 2019 г. с някакви минимални
крясъци дойдоха без причина полицаите. Биха ми инжекция – случи се
случката. Какво да Ви обяснявам.
Вика ме докторът, два месеца бях тогава, майка беше там, ВИП стаята
в Дубай, да, голям майтап. Биха ми инжекция, с катетър, катетърът виси. Аз
съм двеста килограма станал, не се храня. В С. си готвих някакви неща, но да
съм качил 100 кг., много ме съмнява. Питах доктора от какво съм болен, „от
разстройство си болен“ ми каза В. П.. С. от ляво, Ф.С. отдясно, отзад 2-3
сестри. Болен си от „разстройство“ и излиза. Край, няма никой. 2019 г.- аз не
мога повече да се движа. Писал съм ви, ако ви интересува, ще ме чуете.
2020 година – заради това, което не Ви интересува, че аз съм тормозен
физически и наистина ме разболяха в тази психиатрия, аз полудях, защото не
мога да се сдобия с лекар. Като кажа на майка ми „ти ли го направи това, сега
го оправи ти, закарай ме на лекар“ ме води при И.Д. и Л.С..
Нормално е човек да загуби леко и елементарно адекватност да ритне
баща си под коляното 2-3 пъти. Според мен е нормално, според Вас може да
се наложи да ме разпънете на кол. Отидох в психото 3 месеца. След тези три
месеца от 2021 г. януари месец до 2023 г. февруари месец мен ме е страх в
къщи да кажа и думичка. През един месец ми слагат катетри с тази П., нищо
не мога да правя, не се храня, 200 килограма съм. Осакатен, подлуден.
Осакатиха ме от кръста надолу в психиатрията през 2019 г. и това нещо се
повтори 2020 г. и стана много зле три години. Не мога да се отърва. Звънял
8
съм на 112, казаха ми да си сложа камера. Откъде да я взема тази камера, тя ме
тормози психически и физически. Тя от 17 годишен ме дрогира с тези химии и
ме осакати и ме разболя. Аз не мога да преживея и един ден нормално, хайде
пак на И.Д., хайде пак при Л.С.. Ти нормална ли си, какви са тези работи, да
пробваме, какво пробваме – не знам.
Леля ми, тя живее от горе, то бяха едни пъшкания, охкания. От
сутринта, като се събудеше до вечерта в 22.00 ч. по часовник ми спираше
коронарната система и мозъчната дейност. Леля ми от горе точно в този
момент нарочно се изсипва, пуска едни води. Това за мен беше Аушвиц от
2017 до 2024 г.
Всеки божи ден аз се опитвам да избягам, да се отърва и да се
излекувам. В един момент намерих начин - с т.н. наркотици тези лекарства се
изчистват. Добре, хубаво, един-два пъти го правя, обаче тя редовно по някакъв
начин ми отваря файлове, майлове, простотии. Аз ходя спя на улицата. Намери
ми тази квартира, щото спях по пейките, спях в М.. Постоянно му говорех за
тази случка, аз само това говорех, нищо друго не говорех. Тя ме тормози тази
жена, тестват се лекарства на мен. Издевателства, насилван съм физически,
психическото е последствие. Това, че аз съзнавам, че ме насилват.
Тази трева я намира майка ми. Какво вика сега „не е вярно“. Помниш
ли колко време ме държаха вързан, с тия хапчета осакатен – не помня. Спя при
него две вечери, спя на пейките три вечери. Р.Г. жертвата ми намира квартира.
Аз нямам ключ, аз няма да се доближавам, разбирам, че аз съм виновна. Един
ден, два дена, три дена, не дена, пъти, аз спя. Влиза се, отваря се, ровичка се,
намирам бутилки отворени с вода, скрито, покрито. Няма, отваря се, слага се
нещо и докато ме има и докато ме няма. Търсите афект. От 2017 г.месец
декември на рождения ми ден до 2024 г януари 21, всеки божи ден тази жена
крещи неадекватни работи и се опитва да ме вкара в психото, където мен ме
разболяват и ме побъркват и не ми се плаща за тези тестове, които се
извършват. Търсите афект, 7 по 365 колко прави, ето Ви ги афектите ми, ето ги
диагнозите ми, които не ги признавате, ето Ви разпити на хора, които знаят, че
някой е вдигнал кръвно, но не знаят защо е вдигнал. Той е вдигнал кръвно
един път и тя била много притеснена. Аз седем години охкам и ахкам в този
апартамент Аушвиц долу, тя не знае.
Аз защо се занимавам с това дело, кажете ми, аз защо съм тук. Вие
очевидно можете да го решите с елементарните показания на тези хора, които
ме докараха до тук.
На 24.01.2024 г. бях много пиян. С М. М. изпихме двамата заедно 1
бутилка „Савой“ ром, после купих 2 литра „Бургаско“, после излязох и купих 1
патронче „Флирт“. Междувременно имаше „Стела Артоа“ на промоция,
9
междувременно майка ми ме снабдява с едни буркани марихуана от 2021-2022
г. Идва Р. Г., джаска ми го на бюрото, това е от 2021 г. до 2024 г., когато се е
случило. Това пакетче беше от нея.
Доживотна присъда. Тя ме тормози 7 години с асистенция на мутри и
полиция, с асистенция на медицината. Само искам да Ви кажа едно
единствено изречение и аз ще млъкна, защото никой не ме слуша. Хората се
убиват, хората се бият. Аз седя и трая насилие след всичкото малтретиране и
изтезаване аз съм го изживявал, 7 години. Хората се трепят за една газова
бутилка от 6 лева.
Не знам как майка ми се озова в моята квартира. В мотивите пише, че
М. й се обадил. Аз звънях на майка ми към 06 часа да ми даде пари да отида
на преглед в УМБАЛ. Аз й звънят, не ми вдигна. Аз не съм говорил с нея, не
съм я викал да идва, аз не искам да я виждам. Тя ми дава марихуана, аз не
вземам пари от нея. Тази марихуана аз я продавах на М. и на един Д. – един
дребосък черен, и на един Д.. Така си набавях пари - майка ми ми носи буркан
с марихуана, аз я продавам.
Предната вечер лично аз изпих 300 грама „Савой“, 200-300 грама ром,
1 патронче „Флирт“, една двулитровка бира. После спах, събудих се, после пих
кафе с М., после ходих до тях, изпушихме по една трева, после заспах, после
се събудих, ухото ми беше надуто. После звъннах 2-3 пъти на майка ми, в
мотивите пише 15 пъти да ми даде 50 лева да отида да си гръмна тази пъпка
умряла от твоите кирливи хапчета. Отидох, пукнаха ми ухото за 5 минути.
Върнах се, този М. не спря да крещи някакви простотии по пътя. Прибрах се в
къщи, не знам защо го направих. Пишете човекът се побърка от тези
психиатрии, от тези грешни диагнози, от тези изтезания с тези катетри, от тези
хапчета, които не са за човешка консумация и т.н. Това насилие, аз не съм я
пипнал с пръст Р. Г., както пише в анамнезите от ***-Бургас. Аз с пръст не съм
я пипнал. 2017 година й набих два шамара. След това 2023 г. юни, юли, май,
не ме интересува, нито пък вас, я пребих като едно куче 2023 година. Не
дойде полиция, не дойде никой. Пребих я, защо ме осакати, 7 години ме
тормози и ме трови, не ме остави да си оправя живота. Тя иска да разговаряме,
аз не искам.
Убих я заради тормоза. Със сигурност не е нарочно. Аз влязох, отворих
вратата, изчаках 1-2 минути, затворих и непосредствено след това се е
случило. Нито е пъшкала, нито стенене от болка, нито сме говорили нещо с
нея. Всеки божи ден аз съм ядосан за това нещо, това ми е от 17 години
адекватния живот до 25 години, целият запълнен с лудата невменяема Р. Г.,
грозният В. П., полицаите, които ме бият, мутрите, които ме бият без причина,
без тази диагноза да я признавате вие, заради която се случва това нещо.
10
Убих я с един черен нож и червен нож. Това са ножове от квартирата.
Купих ги, ако дойде пак полиция да се защитавам. Не знам защо с двата ножа
я убих. Тази история, която Ви я разказах, представете си, ви се върти във
Вашата глава всеки божи ден 6-7-8 години и се опитваш д се спасиш.
Лична карта нямам. Счупих я, защото някой ми каза по улицата, че не
могат без лична карта да ме закарат в психиатрията и аз я счупих. После
намерих едни пари, не от майка ми, исках да избягам в Р. - нямам лична карта.
Отивай да учиш. И аз си викам „ще отида в С., ще се отърва от нея,
лесна работа“. Малко се пооправих.
Знам делото наизуст, аз какво помня, какво не помня. Помня, нова
година беше, аз бях пиян всеки ден и, бих казал, че на десети е станало, от
къде да знам. Като я убих се обадих на тел. 112. Звъннах и на М..
НА ВЪПРОСИ НА АДВ. К.
ПОДСЪДИМИЯТ: То не е точно мотив. Това е мое страдание, че тя от
7 години ме тормози и в един момент аз губя контрол, не знам какво правя.
Според мен, дали е по чл. 30, дали не е, дали съм бил вменяем, дали не съм.
Бога ми, не съм искал да го направя. Съжалявам за това, но не мога да се
разрева сега за нея. Плача за себе си.
Никой не ми обясни, че делото може да се разглежда по реда на
съкратено съдебно следствие. В. Р. дойде март месец, казах й не помня нищо,
после не е идвала. Тук казва „ аз съм идвала, той го нямаше“. Мен ме нямало в
затвора. Като ме пита В. Р. по някаква причина казах не съм убил аз майка ми,
знам за какво, тя беше манекен, помня го, казах го това нещо. Преди това сто
пъти казах признавам. Аз се обадих на тел. 112. Като дойдоха полицаите аз
казах, че я убих.
Като отидох да уча в С., хазяинът също правеше този номер – докато
спя в 08.00 ч. влиза и започва да барника, да ровичка. Викам му „Да, кажете“,
аз вече имам опит с такива хора.Той говори с майка ми по телефона. „Много е
мръсно, махай се“. Казах му, „три месеца имам предизвестие. Продължи да
влиза, пак с мутри, пак се почнаха тези лудости. Той говори с майка ми по
телефона. Аз му казах, че три месеца няма да се махна.
Прибрах се, защото ме бомбардираха с обаждания да се прибирам.
Майка ми, дядо ми прибирай се, прибирай се.
Това е 30-40 дена преди случката. Не мога да кажа, защо не останах в
С., след като съм бил далеч от майка ми. Голяма грешка от моя страна.
Аз 7 години ходих с катетър заради психиатрията. Въпреки всичко, аз
продавам марихуана и ходя на казиното. Не, не съм получавал доходи.
Държа на разпита на свидетеля Х. Г..
11
Аз седях 6 години в Аушвиц през 21 век. Това са моите факти, това е
моят живот и реших да си убия надзирателя.
ПРОКУРОРЪТ: По отношение разпита на свидетеля Х. Г., не очаквам
някакви съществени показания да даде този свидетел по съществото, по
фактологията и по доказателствата на делото.
Единственото, което ме притеснява е, че подсъдимият държи на този
свидетел, Вие имате определение с което сте приели да бъде призован и
разпитан и той изразява готовност да дойде в България и да бъде разпитан.
Притеснява ме, да не стане така, че заради един свидетел горната инстанция
да върнат делото.
ПОДСЪДИМИЯТ: Свидетелят Г. дойде 2022 г. уж да ми помага,
правеше ми се на приятел, пихме алкохол с него. Започна да ми обяснява „аз
съм се друсал с кокаин в И., ти знаеш ли колко е хубаво, ама чист кокаин. Тази
твоята трева, която майка ти ти дава, не е такава“. Говорихме с него за
наркотици.
Той всичко знае каквото трябва да знае. Той е присъствал, достатъчно е
видял. Не знам от колко време той живее Д.. 2022 година декември месец до
февруари ме обсипваше с лъжи, че ще ми помогне, че ще се скара на майка ми
за това, което прави с психиатрията. В другото време говореше за кокаин, за И.
и пиеше бира.
Не, те не знаят нищо, те не се занимават с нищо, аз не съм разболян от
тях нарочно, аз не съм държан заложник в този апартамент. Те не ме познават,
но стане ли въпрос защо са ме пращали в психото, те са се грижили за мен,
обгрижват ме, готвят. Бога ми, готвят, най-голямата гавра с мене, тази Р. Г. тя
готви. Ям от казаните в С., спя по пейките.
Това не беше моята майка, това беше един изрод, чист изрод, който
вижте до къде ме докара.
АДВ. К.: С оглед на това, че е поискано, моля да уважите искането на
подзащитния ми. Моля да бъде разпитан поисканият от подсъдимия свидетел.
Съдът се оттегля на тайно съвещание.
Съдът, като изслуша становищата на страните, съобрази данните по
делото, както и доказателствата, събрани посредством изслушаните в
днешното съдебно заседание свидетели, намери че фактите и обстоятелствата
от кръга на релевантните такива по конкретното дело са изяснени в нужната
степен, позволяващо правилното му решаване. Поради горното, съдът счете за
отпаднала необходимостта от провеждане на разпит на допуснатия по искане
12
на подсъдимия свидетел Х. Г. Г., което налага заличаване на последния от
списъка на свидетелите.
С оглед горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ЗАЛИЧАВА от списъка на свидетелите лицето Х. Г. Г..
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания по доказателствата
АДВ. К.: Няма да соча доказателства.
ПОДСЪДИМИЯТ: Нямам други искания по доказателствата.
Съдът, като изслуша становищата на страните и като не намери
служебна необходимост от събиране на нови доказателства,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА приложените по делото писмени доказателства.
ПРИКЛЮЧВА съдебното следствие.
ПРИСТЪПВА към изслушване на съдебните прения.
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че протестът и жалбите са неоснователни, а
обжалваната присъда като обоснована и законосъобразна следва да се
потвърди.
Ще започна със становището, че на досъдебното и съдебното
производство по делото не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да са основание за отмяна на присъдата на
Бургаски окръжен съд и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав
на съда, или на прокуратурата. Впрочем, в жалбите не се сочи конкретно
нарушение на процесуалните правила. Доказателствените искания могат да се
уважат по преценка на въззивната инстанция, каквато преценка е направена и
част от исканията са уважени. Мотивите на присъдата на Бургаски окръжен
съд според мен изцяло отговарят на изискванията на закона, като са
анализирани всички доказателства по делото, обосновани са всички
обективни и субективни признаци от състава на престъплението, мотивирани
са видът и размерът на наказанията, взето е отношение и по тезите на
защитата.
На второ място, аз поддържам изцяло фактическата обстановка,
правната квалификация на двете деяния и аргументите за доказаност на
обвиненията, посочени в мотивите на обжалваната присъда, които се
основават на убедителен анализ на събраните по делото обективни гласни,
13
писмени и веществени доказателства. Те не се и оспорват. Като цяло има и
признание на Г. за авторството на деянията. Няма да коментирам присъдата в
частта на чл. 354а, ал. 5 от НК и частичното оправдание по това обвинение,
т.к. няма нито протест, нито жалба срещу тях, а и мотивите на съда са напълно
правилни.
Разбира се, най-важно е обвинението и наказанието за престъплението
по чл. 116 от НК. Авторството на деянието според мен е несъмнено доказано
от събраните по делото доказателства, които в своята цялост, хармонично
единство и логическа връзка, водят до единствено възможния извод, че
подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението, за което е осъден от Бургаски окръжен съд. Това като цяло не
се оспорва, макар че пред Бургаски окръжен съд Г. е твърдял, че не е искал да
убива майка си, че е пробождал манекен, което е крайно несъстоятелно. Но,
както казват експертите, това е класически защитен механизъм, типичен за
този вид характерови личностови разстройства. Вещото лице от
съдебномедицинската експертиза е категоричен, че са нанесени множество
удари и причинени прободно-порезни рани /67 на брой/ в главата, лицето,
шията, корема, поясната област, гърдите и крайниците на майка му, всъщност
почти по цялото й тяло с установеното средство – 2 броя ножове, както и
какви тежки и несъвместими с живота наранявания са причинили те. Тоест,
имаме средства, годни да причинят смърт и нанасяне на удари със значителна
сила в жизнено важни части на човешкото тяло, където се намират жизнено
важни органи и кръвоносни съдове, като виждате, че жената е починала от
остра вътрешна и външна кръвозагуба. А показателно за силата на ударите е
не само тежестта на уврежданията, а и че първият от ножовете се счупил.
Безспорно доказани са и квалифициращите признаци на престъплението, като
убийство на майка, такова, извършено с особена жестокост и по особено
мъчителен начин за пострадалата, както и извършено в условията на домашно
насилие. Тук аргументите на Бургаски окръжен съд са много подробни и
точни и аз изцяло ги поддържам, без да е нужно да ги преповтарям, те не се и
оспорват. Комплексните експертизи от досъдебното и съдебното производство
са категорични, че подсъдимият е разбирал свойството и значението на
извършеното и е можел да ръководи постъпките си към момента на деянието.
Според експертите и от двете експертизи, подсъдимият се е намирал в
състояние на ***, с преобладаващи черти на ***,*** и емоционална
нестабилност, но то не е психическо заболяване в тесния смисъл на това
понятие и не може да бъде приравнено към продължително разстройство на
съзнанието по смисъла на закона. Несъмнено не се касае и за деяние
извършено при афект по смисъла на чл. 118 от НК, както твърди подсъдимият,
като и в това отношение експертите са категорични.
14
Първоинстанционният съд много подробно и аналитично е обсъдил
всички гласни доказателства, включително и най-подробно обясненията на Г.,
като тях ги е съпоставил с другите обективни доказателства по делото и е
посочил аргументирано в каква част им дава вяра, в каква част не и защо. Тези
мотиви също изцяло поддържам.
Сега, за разпитите днес на лелята на подсъдимия и свид.М. – те не
променят по никакъв начин установената фактология по делото и не могат да
оборят заключението на двете комплексни експертизи, че Г. е вменяем.
За наказанието по чл.354а, ал. 5 от НК – глоба в размер на 1000 лева не
се спори и аз го поддържам изцяло.
Относно наказанието наложено на Г. по чл. 116 от НК, за което най-
вече се спори, аз намирам за правилно определено и това наказание, като вид
от трите алтернативи на наказания, посочени в НК. Бургаски окръжен съд
правилно е посочил отегчаващите и смекчаващите вината обстоятелства,
приел е превес на отегчаващите вината обстоятелства, и правилно е наложил
средното по тежест наказание доживотен затвор. По-голяма снизходителност
и определяне на наказание лишаване от свобода, при това в условията на чл.
55 от НК, както се иска от защитата, не могат да изпълнят целите на
генералната и на специалната превенция. Деянието е с много висока степен на
обществена опасност, изключително висока, както е посочил Бургаски
окръжен съд, отнет е човешки живот без никаква съществена причина, и то
при наличие на четири квалифициращи признака. Да убиеш майка си по този
зверски начин при положение, че тя ти плаща квартирата, готви, пере, дава ти
пари и ти купува храна и лекарства, е наистина изключително тежко
престъпление, и по-леко наказание е крайно несъстоятелно. А и няма
съжаление за извършеното, или както казват експертите, той е способен към
доста радикални действия, без никакъв оглед на възможните последици, както
и без усещане на виновност и чувство на съжаление. Или както казва той –
съжалявам за мен, не за майка ми.
Същевременно не считам, че следва да се наложи и най-тежкото по вид
от предвидените наказания, а именно доживотен затвор без замяна. Да,
Бургаски окръжен съд е посочил смекчаващите вината обстоятелства, но
според мен има и още едно, макар и не толкова силно изразено. Факт е, че
веднага след деянието, дори майка му все още не е била починала, Г. се е
обадил на приятеля си свид. М. и му е казал какво е направил, както и
незабавно след това се обадил и на тел. 112, а и на пристигналите полицаи
свид. С. и свид. Я. е признал, че е убил майка си. Така, че подсъдимият е
направил признание и има известен принос в разкриване на престъплението.
По-важното обаче е друго. Да, деянието е с изключително висока степен на
обществена опасност, деецът също, но не считам, че е до такава степен
15
изключително тежко, за да се наложи наказание доживотен затвор без замяна.
Тук също изцяло споделям доводите на окръжен съд, а и в последните години
в съдебната практика наказание доживотен затвор без замяна се налага много
рядко, именно при изключително тежки престъпления, например с много
жертви, пострадали деца или по-тежки състави – например по чл. 116, ал. 2 от
НК. Още повече, че според мен в близко бъдеще това наказание ще отпадне от
българския НК, няма го в много европейски държави. А и цялата философия и
наказателна политика на държавата е насочена към възможността да се
поправи осъденият, дори и, както е настоящия случай, хипотетично след
няколко десетилетия. В условията на затвора няма да има алкохол и
наркотици, които да спомагат да изпада в такова състояние, защото според
експертите марихуаната по-скоро е опосредствала извършването на
престъплението, т.к. поведението му е станало по-спонтанно, а и там ще му се
осигуряват съответните медикаменти. Така, че правилно, предвид и целите на
двете превенции и техният баланс, спрямо Г. е приложена средната по тежест
от трите алтернативни санкции за това престъпление, а именно доживотен
затвор.
Мотивиран от гореизложеното, моля да потвърдите обжалваната
присъда. Моля да потвърдите и мярката за неотклонение задържане под
стража“ на Г., като най-адекватна както с оглед обвинението, така и с оглед
размера на наказанието, определено от първоинстанционния съд, а и
съобразно чл. 309, ал. 3 от НПК.
АДВ. К.: Уважаеми апелативни съдии, считаме, че безспорно е
доказано в рамките на досъдебното производство и на първоинстанционното
производство това, че подсъдимият Г. е извършил престъплението. Той сам е
уведомил органите на полицията на тел. 112 за извършеното, още преди да е
настъпила смъртта. Считам, че в рамките на първоинстанционното
разглеждане на делото защитата му не е осигурена в максимален обем, не са
му разяснени възможностите делото да бъде проведено по реда на особените
правила, а именно по реда на съкратено съдебно следствие, като считам, че
към него момент напълно са били налице възможностите за това, с оглед на
поведението му тогава.
При дадените обяснения пред първа инстанция забелязах в протокола,
че той е воден от болницата в Ловеч, като най-вероятно той е бил лекуван
именно за някакви психиатрични проблеми и с медикаменти. На това отдавам
дадените от него обяснения с манекени и т.н., които не се съдържат в
досъдебното производство. За първи път за тези манекени се говори пред
Бургаски окръжен съд.
При всички обстоятелства изложени и по времето на
16
първоинстанционното съдебно производство и от събраните доказателства
безспорно е извършителството на това престъпление.
По-скоро определянето на наказанието доживотен затвор считаме, че в
този случай, когато извършителят е в такава ранна възраст - на 24 години, на
него трябва да се даде шанс да се превъзпита и за да е изпълнена
индивидуалната превенция, да може той да участва адекватно дори и в живота
на затвора, той би бил много по - полезен за себе си и околните, ако изтърпява
наказанието лишаване от свобода. Именно в програмите на затвора и
възможността той да работи в един по-дългосрочен период, дори и само вътре
в затвора, може да му се даде шанс.
С оглед ранната възраст, с оглед направените самопризнания, моля да
наложите най-лекото по вид наказание по отношение престъплението
извършено по чл. 116 от НК, а именно лишаване от свобода в определен от Вас
размер.
Моля за съдебен акт, с който да отмените първоинстанционната
присъда и постановите такава, като определите общо най-тежко наказание за
двете престъпления – лишаване от свобода.
Съдът предоставя възможност на подсъдимия да упражни правото си
на лична защита.
ЛИЧНА ЗАЩИТА НА ПОДСЪДИМИЯ: Изтезаван съм, измъчван съм
физически и психически 7 години. Искам да чуе целият свят как 7 години тя
ме държа в къщи и после имат смелостта хора някои да ми казват „майките
само хубави работи правят“. Аз едно хубаво нещо не съм видял. Аз съм видял
целенасочено зло от нея 7 години всеки божи ден. Тя ми скастри живота,
когато бях на 17 години и 1 месец. Демек, трябва да измислите една присъда
Вие и да махнете 7 години после, но извън Вашите съдийски сметки,
примерно.
Аз съм звънял на тел. 112, че тя ме тормози, отговаря ми се „ти имаш
диагноза по чл. 33, не мога да помогна“.
Поддържам казаното от моя защитник. Друго нямам какво да добавя.
Съдът приключва съдебните прения и предоставя възможност на
подсъдимия да упражни правото си на последна дума.
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИЯ: Искам да разследвате тази
психиатрия какво се случва там, защото не съм единствен. Аз съм на 17
години, аз нямам личност, за да имам ***. Чисто и просто казано, личността
ми липсва заради Р. Г.. Откъде дойде това ***, като личността е затрита от
17
тази учителка и В. П..
Не искам намаляване размера на наказанието. Нищо не искам.
Съдът се оттегля на тайно съвещание.
Съдът след тайно съвещание, счете делото за изяснено и обяви на
страните, че ще се произнесе с въззивен съдебен акт в предвидения от закона
срок, за което съгласно чл. 340, ал. 2 от НПК, ще се съобщи писмено на
страните.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 12.10
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
18