№ 3107
гр. Варна, 25.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Магдалена Давидова Янева
при участието на секретаря Светлана Ст. Георгиева
като разгледа докладваното от Магдалена Давидова Янева Гражданско дело
№ 20233110100212 по описа за 2023 година
Производството се разглежда по реда на чл. 238 ГПК.
Производството е образувано по предявени от „Кредито” ЕООД срещу С. Х. В.
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал.1, вр. чл. 415, ал. 4,
вр. ал. 1, т. 2 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 800.00 лева, представляваща незаплатена главницата по договор
за кредит № OL00013576/21.02.2020 г., 184.20 лева – договорна възнаградителна лихва,
начислена за периода 21.03.2020г. до 21.02.2021г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда - 01.04.2022г., до
окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед №
3203/25.05.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
4255/2022г. по описа на РС-Варна, 47-ми състав.
В исковата молба ищецът твърди, че е сключил с ответника договор за
потребителски кредит № OL00013576/21.02.2020г., по силата на който е предоставил на
ответника сумата от 800.00 лева. За ответника е възникнало задължение да заплаща в
продължение на 12 месеца вноски всяка в размер на 166.00 лева, които вноски съставляват
плащане на главницата по заема, ведно с оскъпяването й, съгласно годишния процент на
разходите 48.36% и годишния лихвен процент по кредита 40.10% посочени в параметрите
по договора, като същата е следвало да бъде издължена до 21.02.2021г. Твърди се, че
договорът е сключен онлайн като кредитополучателят го е подписал в профила си в
платформата на кредитора въвеждайки уникален четирицифрен код, изпратен му от
системата на кредитополучателя, каквито условия са посочени в чл. 2, ал. 1 от договора за
кредит.
1
Излага, че ответникът до настоящия момент не е изпълнил задълженията си към
кредитора по договора за кредит, поради което всички вземания на кредитора, произтичащи
от договора за потребителски кредит да са станали изискуеми. Излага, че отвеникът е
изпаднал в забава и дължи на ищеца и заплащане на лихва за забава. Поради неплащане на
горните суми, ищецът е подал заявление и е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.
410 ГПК, връчена му по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. С оглед това за ищеца се е породил
правният интерес да предяви настоящия иск за установяване спрямо ответника дължимостта
горните суми. Моли съда да уважи предявения иск като установи дължимостта на
претендираните суми, в условията на евентуалност сезира съда с осъдителна претенция за
горните вземания. Моли за присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът С. Х. В., чрез назначения му по реда на чл. 47, ал.
6 ГПК особен представител, депозира отговор на исковата молба, в който изразява
становище за неоснователност на исковете. Оспорва наличието на твърдяната от ищеца
облигационна връзка, произтичаща от договор за кредит, както и че на ответника е
предоставена преддоговорна информация. Излага доводи за нищожност на договора за
кредит с твърдения, че същият противоречи на императивните норми на чл. 5, ал. 1, 2, 4 и 5
и чл. 10 и 11 ЗПК. Оспорва на следващо място заемна сума да е предоставяна, респ.
получена от ответника. Поддържат се и доводи за нищожност на клаузите относно
уговорена лихва по договора и ГПР, а и самият договор за кредит, доколкото същият не би
бил сключен от търговеца без наличието на клауза за лихва и уговорената неустойка, която
също счита за нищожна. С оглед изложеното моли за отхвърляне на предявените искове.
Първо по делото заседание е проведено на 18.09.2023г., като редовно призованият
ищец не изпраща представител и не е направил искане за разглеждане на делото в негово
отсъствие, същевременно не е изразил становище по отговора на исковата молба, изпратен
му със съобщението от 20.06.2023г., връчено на 28.06.2023г. Ответникът е направил искане
за постановяване на неприсъствено решение.
Видно от приложените по делото книжа, на ищеца са били указани последиците от
неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане то да се разгледа в негово
отсъствие и невземане становище по отговора на исковата молба.
Ответникът е оспорил наличието на твърдяната облигационна обвързаност, както и
действителността на клаузите на договора. Оспорил е и че договорената сума му е реално
предадена. Поради горното моли за отхвърляне на иска.
Ищецът не е ангажирал годни доказателства извън оспорените документи, които да
обосноват положителен правен извод на съда за основателност на иска. Поради това и съдът
намира за недоказан факта на наличие на облигационна обвързаност, в това число и на
факта на реално предаване на сумата твърдяно като предоставена по договора за кредит. А
недоказаният факт е неосъществен такъв, поради което и извода на съда за вероятна
неоснователност на претенциите на ищеца.
По тези съображения, съдът установява наличието на предпоставките за
2
постановяване на неприсъствено решение по чл. 239 ГПК, поради което и искът следва да се
отхвърли по този ред.
По изложените съображения и на осн. чл. 239, ал. 2 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Кредито” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, бул. „Витоша”, № 81, ет. 3, ап. 10, срещу С. Х. В., ЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес: ****, иск с правно основание чл. 422, ал.1, вр. чл.
415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 800.00 лева, представляваща незаплатена главницата
по договор за кредит № OL00013576/21.02.2020 г., 184.20 лева – договорна възнаградителна
лихва, начислена за периода 21.03.2020г. до 21.02.2021г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда - 01.04.2022г., до
окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед №
3203/25.05.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
4255/2022г. по описа на РС-Варна, 47-ми състав.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 239 ал. 2 ГПК.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адв. З. К. Й. от АК – гр. Варна, възнаграждение в размер на
300.00 лева, с оглед осъществената защита като особен представител в първа инстанция на
ответника С. Х. В., ЕГН **********.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3