№ 414
гр. Пазарджик, 05.11.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
закрито заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Таня Петкова
като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно
дело № 20215220200846 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63 ал.3 от ЗАНН във вр. с чл.143 и чл.144 от
АПК във вр. с чл.248 от ГПК.
Образувано е по искане инкорпорирано в касационна частна жалба от К.Ц. Ч.
чрез пълномощника адв. С.К.-Н., а именно за изменение на постановеното по делото
Определение № 250/29.08.2021 г., съгласно разпореждане на Административен съд
Пазарджик в Определение № 1690/12.10.2021 г. Иска се определението постановено от
въззивния съд в частта, с която К.Ч. е осъден да заплати на ОДМВР- Пазарджик
разноски в размер на 80 лева за юрисконсултско възнаграждение, да бъде отменено.
Едновременно с това се развиват и съображения, че съдебният акт е неправилен и в
частта, с която е отказано да бъдат присъдени разноски в полза на въззивника Ч..
Изложени са аргументи в подкрепа на направеното искане.
Препис от касационната частна жалба в която е инкорпорирано искането за
ревизия на съдебното определение в частта за разноските, е връчен на насрещната
страна- ОДМВР- Пазарджик, която в предоставения едноседмичен срок е депозирала
отговор по допустимостта и основателността на същата, в който излага съображения,
че не следва да се уважава направеното искане, излагайки аргументи в тази насока.
Съдът, като взе предвид данните по делото и доводите посочени в касационната
жалба и отговора на двете страни, намира следното:
Заявлението за изменение на крайния съдебен акт изхожда от лице, за което е
налице правен интерес- въззивника- К.Ц. Ч., чрез неговия процесуален представител,
който е надлежно упълномощен и е депозирано преди изтичането на преклузивния
срок по чл.248 ал.1 от ГПК, а именно в срока за обжалване на постановеното съдебно
решение. Поради това и съдът намира, че заявлението е процесуално допустимо.
1
Съдът намира, че направеното с молбата искане за изменение на
горепосоченото съдебно решение в частта за разноските, за неоснователно.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция, АНО е бил представляван от
представител с юридическо образование, който е направил искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в полза на ОД на МВР Пазарджик- органът издал
атакувания ЕФ. С оглед изхода на делото- оставяне без разглеждане на въззивната
жалба и прекратяване на производството по делото, потвърдено с определение на
касационната инстанция, принципно въззиваемата страна има право на разноски в своя
полза. Това право произтича от разпоредбата на чл.143 ал.3-4 от АПК, тъй като в
случая тази страна със своето поведение не е дала повод за завеждане на делото, като
изрично законодателят е предвидил в тези случаи, че ответната страна има право и на
юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл.37 от Закона за правната
помощ. Искането за разноски е направено своевременно от процесуалния представител
на въззиваемата страна (АНО)- в хода на съдебното производство, преди делото да
бъде обявено за решаване и същият е бил надлежно упълномощен да представлява ОД
на МВР- Пазарджик. Затова и въззивникът е осъден да заплати на АНО
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева за представителство пред
въззивната инстанция, който е определен съобразно правилата на чл.78 ал.8 от ГПК
във вр.с чл.37 от Закона за правната помощ във вр. с 24 от Наредбата за заплащането
на правната помощ и е съобразен с вида и количеството на извършената дейност от
процесуалния представител на АНО.
По отношение на искането на въззивника по отношение на отказа да му бъдат
присъдени сторените от него разноски, съдът намира че същото е неоснователно. Във
въззивното производство искането за присъждане на разноски в полза на въззивника Ч.
е допустимо, като своевременно и надлежно предявено в процеса, като по делото са
ангажирани и доказателства за заплатено възнаграждение в размер на 300 лева на адв.
С.К.-Н. от ПзАК от страна на жалбоподателя.
Съгласно разпоредбата на чл.63 ал.3 от ЗАНН страните имат право на разноски
в съдебните производства по ал.1, като правото на присъждане на разноски е по реда
на АПК. Вярно е, че съгласно чл.143 ал.2 от АПК подателят на жалбата има право на
разноски по ал.1 и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него
административен акт.
В настоящия случай производството е прекратено, поради това, че обжалваният
акт не съществува поради неговото анулиране, което е извършено още преди да бъде
подадена въззивната жалба, с която се оспорва акта. Или иначе казано актът е оттеглен
още преди да бъде оспорен. Вярно е, че за това анулиране жалбоподателят е бил
уведомен по-късно, след подаване на жалбата (14.05.2021 г.), а именно на 28.05.2021 г.
В тази хипотеза жалбоподателят също би имал право на разноски, ако жалбата бе
2
изготвена от адвокат или поне жалбоподателят да е имал към онзи момент
упълномощен адвокат. По делото обаче от представените доказателства се установи, че
жалбата е подписана и депозирана лично от санкционираното лице. От представения
по делото договор за правна защита и съдействие и пълномощно стана ясно, че
въззивникът е ангажирал адвокатска защита и съдействие в лицето на адв. Н. едва през
месец юли 2021 г., т.е. след образуване на АНД и преди провеждане на о.с.з. за
разглеждането му. Казано с други думи въззивникът е сключил договор и е получил
правна помощ, за което е направил разходи, едва след анулирането на обжалвания ЕФ
и то след като вече е бил уведомен за анулирането, а последното само по себе си
представлява оттегляне на акта и е станало още преди този акт да бъде атакуван от
жалбоподателя, като дори неговата жалба не е станала повод за оттегляне на акта.
Затова според настоящия съдебен състав въззивникът няма право на разноски в негова
полза за заплатеното адвокатско възнаграждение. Затова и съдът счита, че не следва да
изменя определението си и в частта, с която е оставил искането на жалбоподателя Ч. за
присъждане на разноски в негова полза без уважение.
С оглед на изложеното съдът намира, че не са налице законовите предпоставки
за изменение на цитираното съдебно решение в частта за разноските, а именно да се
отмени осъждането на въззивника да заплати сумата от 80 лева на ОДМВР- Пазарджик
за юрисконсултско възнаграждение и се присъдят разноски в полза на К.Ч. в размер на
300 лева за заплатено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл.248 ал.3 от ГПК във вр. с чл.144 и чл.143 от
АПК във вр. с чл.63 ал.3 от ЗАНН, Районен съд гр. Пазарджик, в настоящия състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на К.Ц. Ч. чрез пълномощника адв. С.К.-
Н. за изменение на Определение № 250/29.08.2021 г., постановено по АНД № 846/2021
г. на ПзРС, в частта за разноските.
Определението може да се обжалва в четиринадесетдневен срок от съобщението
за изготвянето му пред Административен съд гр. Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
3