Р Е Ш Е Н И Е
№ 236
гр. Перник, 18.08.2017 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Пернишкият окръжен съд, гражданска колегия, в открито
заседание на девети март през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Людмила
Пейчева
ЧЛЕНОВЕ: Капка Павлова
Димитър Ковачев
при секретаря Златка Стоянова, като разгледа докладваното от
Председателя въз. гр. дело № 68 описа за 2017 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от ответниците Ц.С.И., с адрес: *** и Н.С.Б.
***, чрез пълномощника адв. К.М. от САК, със съдебен адрес:*** срещу Решене №
182 от 25.11.2016 год., постановено по гр. дело № 306/2016 год. по описа на
Радомирския районен съд.
Със същото е признато за установено по отношение на Ц.С.И. и Н.С. Б., че
дължат на „Топлофикация - София” ЕАД, гр. София, ЕИК: *********, представлявано
от изпълнителния директор Г.Х.Б., чрез процесуалния си представител Д.Н., с
адрес: *** следните суми:
Ц.С.И. с ЕГН: ********** сумата в размер на 8,65 лева, представляваща
главница за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за месец февруари 2015
год. и Н.С. Б. с ЕГН: **********
сумата в размер на 8,65 лева, представляваща главница за ползвана, но
незаплатена топлинна енергия за месец февруари 2015 год. за апартамент № **,
находящ се в ***, абонатен № ***, както и всяка от тях и сумата от по 0,55
лева, представляваща лихва за забава за периода от 31.03.2015 год. до
20.11.2015 год., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на
предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 04.12.2015
год. до окончателното изплащане на сумата.
Съдът е отхвърлил исковете в частта им за разликата над уважените главници
и лихви до пълните претендирани размери, като неоснователни и недоказани.
Наред с това Ц.С.И. и Н.С. Б. са осъдени да заплатят общо на
„Топлофикация - София” ЕАД, гр. София, сумата от 275 лева направени разноски в
исковото производство, както да заплатят общо на дружеството и сумата от 325
лева направени разноски по заповедното производство.
Изложени са съображения, че обжалваното решение е неправилно и
незаконосъобразно, поради което молят да бъде отменено в уважената част на иска
и да се постанови решение по същество на спора, с което да се отхвърли в тази
част. Претендират присъждане на направените по делото пред двете съдебни
инстанции.
Преди съдебното заседание е подаден отговор на въззивната жалба от
„Топлофикация - София” ЕАД, гр. София, с който чрез процесуалния се
представител, моли при даване ход по
същество да се постанови решение, с което да се уважат изцяло предявените
искове като основателни и доказани по основание и размер и да се отхвърли
въззивната жалба. Моли да се присъдят направените по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева на основание чл. 78, ал. 8 ГПК.
Направено е и изрично възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на процесуалния представител на жалбоподателя.
Пернишкият окръжен съд, след като прецени обжалваното решение с оглед
доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК от процесуално легитимирана
страна, която има правен интерес да обжалва, поради което е процесуално
допустима и следва да се разгледа по същество.
От приложеното ч.гр.дело № 160/ 2016 год. по описа на Радомирския
районен съд се установява, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК за вземанията, предмет на настоящото производство.
На 08.03.2016 год. съдът разпоредил да
се издаде заповед за изпълнение и е издал
Заповед № 137 от същата дата, надлежно връчена на ответниците. В срока
по чл. 414, ал.2 ГПК Ц.И. и Н.Б. са подали възражение, с което оспорват
вземането на дружеството, както и че не са собственици на процесния
топлофициран имот и нямат задължения.
С разпореждане от 16.03.2016 год.
заповедният съд е дал указания на заявителя, че може да предяви иск за
установяване на вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.
В срок дружеството е предявило
иск с правно основание чл. 415, ал.1, във вр. с чл. 422, ал.1 ГПК за
установяване на посочените вземания на ищеца към ответниците за доставена,
ползвана, но незаплатена топлинна енергия. Следователно искът е допустим, тъй
като целта на предявения установителен иск е влизане в сила на издадената
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, след
установяване съществуването на вземането по съдебен ред в исково производство.
Предмет на предявения иск е установяване със сила на пресъдено нещо, че
между страните съществува правоотношение, елемент от съдържанието на което е
задължението на ответниците да заплатят общата сума от 18,35 лева, от които Ц.С.И.
сумата от 9,18 лева - главница 8,66 лева, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода от м. февруари 2015 год. до м. април
2015 год.; 0,75 лева законна лихва за забава от 31.03.2015 год. до 20.11.2015
год. и Н.С.Б. сумата от 9,18 лева,
от които 8,66 лева главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия за периода от м. февруари 2015 год. до м. април 2015 год.; 0,75 лева
законна лихва за забава от 31.03.2015 год. до 20.11.2015 год., ведно със
законната лихва за забава от 04.12.2015 год. -
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на сумите. Претендират се и
направените разноски в исковото и заповедното производство.
За основателност на иска в тежест на ищеца е да установи съществуване на
облигационно отношение между страните; изпълнение от страна на ищеца на
задължението да достави реално на ответника топлинни услуги за процесния период
с цена, възлизаща на претендирана стойност, както и изискуемост на вземането -
изтичане на срока за плащане, определен в Общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди.
В тежест на ответниците и при доказване на посочените обстоятелства, е
да докажат погасяването на дълга.
Следва да се установи наличието на облигационно отношение между
страните.
Отношенията между доставчика и потребителя на топлинна енергия за
претендирания период се уреждат от Закона за енергетиката. В същия е предвидено,
че за да бъде обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с
топлопреносното предприятие при публично известни Общи условия, следва да се
установи, че същото има качеството на потребител на топлинна енергия за битови
нужди. Понятието потребител има легално определение в закона - §1, т.42 от ДР
на Закона за енергетиката, в която разпоредба е посочено, че потребител е
физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа
или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
На основание чл. 153, ал.1 от Закона за енергетиката всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на топлинна енергия. Следователно, за да бъде определено едно лице като
потребител на топлинна енергия за битови нужди е достатъчно да се установи, че
същото е собственик или носител на вещно право на ползване върху имот, който е
присъединен към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Не е
нужно за периода, той реално да е ползвал, обитавал имота. Ирелевантно е и
обстоятелството на чие име фактически се е водила партидата при ищеца за
посочения имот или че е прекратено топлоподаването към отоплителните тела в
имота.
В отговора на исковата молба ответниците оспорват качеството си на потребители
на топлинна енергия, като заявяват, че не са нито собственици нито ползватели
на процесния имот, за да е налице облигационно правоотношение с дружеството и
по силата на което да дължат претендираните суми. В тази връзка районният съд е
обсъдил събраните по делото писмени доказателства. От представеното
Удостоверение за наследници № 178 от 11.02.2014 год., издадено от Столична
община, район Младост се установява, че ответниците са наследници по закон на И.С.П..
С договор за продажба на държавен имот от 02.12.1991 год. по реда на Наредбата
за държавните имоти той е придобил собствеността на процесния апартамент. След
неговата смърт на *** ответниците са станали съсобственици на апартамента. В
последствие на 25.02.2015 год. същите са го продали на трети лица, видно от
представения Нотариален акт за покупко - продажба № 111, том 1, рег. № 732,
нот. дело № 103/2015 год. на нотариус Й.Л.с район на действие Софийски районен
съд. Предвид това обстоятелство правилно районният съд е приел, че до тази дата
ответниците са били собственици на топлофицирания имот, поради което са имали и
качеството на потребители на топлоенергия, съгласно Закона за енергетиката.
Това е дало основание да се приеме, че предявените искове са основателни.
Относно техния размер районният съд се е позовал на изслушаните съдебно
- икономическа и съдебно - техническа експертизи, изготвени от вещите лица Б.П.
и Б.Р., които е възприел като компетентно дадени. Същите посочват, че за периода
преди продажбата на апартамента за м. февруари 2015 год. окончателното
задължение на старите собственици е в размер на общо 17,30 лева и представлява
неплатена сума за м. февруари 2015 год. /заключението на вещото лице Б.Р./. От
заключението на вещото лице Б.П. се установява, че през м. февруари 2015 год.
сумата за довнасяне на топлинна енергия възлиза на 17,30 лева. Същата е
отразила дължимите суми по периоди, както и лихвите за отделните периоди и това
са суми, въведени в счетоводството на дружеството от изравнителните сметки и
отразяват реално консумираната топлинна енергия. Експертизата е изготвена на
базата на документи, представени освен от ищеца и от дружеството за дялово
разпределение, което отчита изразходваната топлоенергия. Поради това изложените
оплаквания в жалбата са неоснователни.
Съдът е взел предвид и притежаваните от ответниците идеални части от
правото на собственост върху процесния апартамент /по ½ за всяка от тях/
и съответно е уважил исковете в размера изчислен от вещото лице по съдебно -
икономическата експертиза, като е отхвърлил същите в частта им за разликата до
пълните претендирани размери, като неоснователни и недоказани.
Предвид изложеното настоящият състав счита, че въззивната жалба е
неоснователна, а решенето в обжалваната
му част следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на делото и направено искане в писмената защита,
депозирана от процесуалния представител на дружеството, преди съдебното
заседание и съответно преди приключване на устните състезания, на основание чл.
78, ал.8 ГПК ответниците следва да заплатят на дружеството възнаграждение в
размер на 300 лева, тъй като е защитавано от юрисконсулт, и размерът на същото
е минимално определен от съда.
В този смисъл, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 182 от 25.11.2016
год., постановено по гр. дело № 306/2016 год. по описа на Радомирския районен
съд.
ОСЪЖДА Ц.С.И., с адрес: *** , с
ЕГН: ********** и Н.С.Б. ***, с ЕГН: **********, чрез пълномощника адв. К.М. от
САК, със съдебен адрес:***, да заплатят на „Топлофикация - София” ЕАД, гр.
София, ЕИК: *********, с адрес: гр. София, ул. „Ястребец” № 23 Б,
представлявано от изпълнителния директор Г.Х.Б. юрисконсултско възнаграждение в
размер на 300 лева за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.
.