Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр. Варна, ………….
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, втори тричленен
състав в публично заседание, проведено на пети май две хиляди двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КРЕМЕНА ДАНАИЛОВА
ДИМИТЪР МИХОВ
при участието на прокурора Силвиян
Иванов и секретаря Наталия Зирковска, разгледа докладваното от съдия Димитър
Михов КАД № 842/2022г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава
ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63в
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на “С.” ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул.“Гео Милев“ № 17, представлявано
от В.К.С., чрез адвокат А.К. срещу Решение № 1107/15.12.2021г., постановено по
н.а.х.д. № 20213110202972/2021г. на Районен съд гр. Варна, четиридесет и пети състав.
С касационната жалба са изложени доводи за неправилност
на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и съществени
нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Жалбоподателят
счита за неправилни и необосновани изводите на въззивния съд, че
административнонаказващия орган е спазил изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН
и в наказателното постановление е направено пълно и детайлно описание на
нарушението, вкл. обстоятелствата при които
е извършено и доказателствата, които го потвърждават. Твърди се, че
както АНО, така и съдът не е изяснил в пълнота относимите относно твърдяното
нарушение факти и обстоятелства, както и че не е извършена правилна и пълна
оценка на доказателствения материал, вкл. не е ценил голяма част от
свидетелските показания. Направено е искане съдът да отмени обжалваното решение
и измененото с него наказателно постановление. Претендира присъждане на
направените по делото разноски.
Ответникът Дирекция „Инспекция по
труда“ – Варна, чрез процесуалния си представител старши юрисконсулт Б.Н., оспорва
касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът от Окръжна прокуратура –
Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд гр. Варна, след
като обсъди първоинстанционното решение, посочените в жалбата касационни основания,
доводите и становищата на страните, доказателствата по делото и след като
извърши служебно проверка съгласно чл. 218
от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока
по чл.63, ал.1 от ЗАНН, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване на
решението и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна по следните съображения:
Производството пред районния съд е започнало по жалба
на “С.” ЕООД, ЕИК *** срещу наказателно постановление № 03 – 013195/23.12.2020г.,
издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, с което за
извършено нарушение на чл.63, ал.2 от Кодекса на труда, на основание чл.416,
ал.5, във връзка с чл.414, ал.3 от Кодекса на труда, на дружеството е наложена
имуществена санкция в размер на 5000 /пет хиляди/ лева. С обжалваното решение
районния съд е изменил наказателното постановление, като е намалил размера на
наложената спрямо дружеството имуществена санкция на 1500 лева. За да постанови
своето решение, въззивната инстанция е приела за установено от фактическа
страна следното:
Съставен е акт за установяване на административно
нарушение № 03-013195/16.12.2020г. за това, че “С.” ЕООД е допуснало до работа
лицето Х Х Х , ЕГН: **********, на длъжност общ работник строителство на сгради
в “С.” ЕООД, в строителен обект – жилищна сграда, находяща се в гр. Варна, ул.“Черни
ръх“ № 23, изпълняван от дружеството, преди да му е предоставено копие от уведомлението
по чл.62, ал.3 от КТ – нарушение на чл.63, ал.2 от КТ. В предвидения в чл.44,
ал.1 от ЗАНН тридневен срок не са постъпили писмени възражения. Въз основа на
съставения АУАН е издадено процесното наказателно постановление. За да
постанови съдебното решение, Районен съд гр. Варна е обсъдил становищата на
страните и всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства. Извършената
от съда служебна проверка е констатирала, че при съставянето на АУАН и
издаването на НП са съобразени изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН и не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът е приел, че са
посочени всички съставомерни признаци на нарушението и всички относими към тях
факти, поради което нарушението е индивидуализирано по начин, позволяващ на
въззивника да разбере в какво се изразява то и срещу какво се защитава.
Решението е правилно.
Настоящият състав намира направените с
касационната жалба възражения за неоснователни.
Въззивният съд е изяснил фактическата обстановка, като
е събрал гласни и писмени доказателства и е обсъдил същите поотделно и в
тяхната съвкупност. Взел е решението си въз основа на вътрешно убеждение,
основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по
делото и въз основа на закона. Противно на твърденията на касационния
жалбоподател, съдът е изложил непротиворечиви и ясни мотиви защо кредитира изцяло
показанията на св. И, респ. защо кредитира частично показанията на св. М и св. К.
Кредитираните гласни доказателства в съвкупност с останалите приети по делото
писмени доказателства са дали основание на съда да приеме, че констатациите на
контролните органи по време на проверката са верни. Правилна се явява преценката
на въззивния съд относно искането за прилагане на чл. 415в от Кодекса на труда.
За по-голяма прецизност следва да се отбележи, че специалния състав по глава ХІХ,
раздел ІІ от КТ на маловажно административно нарушение по чл.415в от КТ
изключва приложимостта на общата разпоредба на чл.28 от ЗАНН.
Категорично установено по делото е, че “С.” ЕООД в качеството
му на работодател е допуснал до работа Х Х Х , ЕГН: **********, преди да му
предостави копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от Кодекса на труда, заверено
в Териториална дирекция на Националната агенция за приходите.
Съдът намира, че релевантните факти се потвърждават
изцяло от събраните в административнонаказателното и първоинстанционно съдебно
производство писмени и гласни доказателства, като в тях се съдържат
непротиворечиви данни, касаещи съставомерността на деянието.
По категоричен начин по делото се доказва, че
касационния жалбоподател е осъществил състава на нарушение по чл.63, ал.2 от КТ
и основателно е ангажирана отговорността му. Правилни се явяват изложените от
въззивния съд доводи относно индивидуализацията на наложената спрямо дружеството
имуществена санкция, съответно намаляването й в минимален размер.
Настоящият състав намира за неоснователно възражението
на касационния жалбоподател за необоснованост на обжалваното решение.
Касационните жалби се разглеждат съгл. чл.63в от ЗАНН от Административния съд
по реда на глава дванадесета от АПК, но на основанията, предвидени в НПК.
Съгласно чл.348 от НПК, решението подлежи на отмяна или изменение по касационен
ред, когато е нарушен законът; когато е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила; когато наложеното наказание е явно несправедливо.
Необосноваността не е сред касационните основания и не може да служи за отмяна
на съдебното решение, поради което съдът не следва да обсъжда това изведено от
начина на формулиране на касационната жалба основание.
При този изход на спора на осн. чл.63д, ал.4 от ЗАНН,
във връзка с чл.37, ал.1 от ЗПП и чл.27е от Наредба за заплащането на правната
помощ и предвид фактическата и правна сложност на спора, в полза на Дирекция
„Инспекция по труда“ – Варна следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80.00 лева.
Предвид горното, настоящият състав при
извършената проверка по чл. 218 от АПК счита, че обжалваното решение е валидно,
допустимо, постановено без да са допуснати нарушения на закона. Не са налице касационните
основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, предполагащи отмяна на решението,
поради което то следва да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.
По изложените съображения и на
основание чл. 221, ал.2 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен
съд – Варна, втори тричленен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1107 от 15.12.2021г.
на Районен съд гр.Варна, постановено по н.а.х.д. № 20213110202972 по описа на съда
за 2021г.
ОСЪЖДА “С.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. Велико Търново, ул.“Гео Милев“ № 17, представлявано от В.К.С., да
заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна сумата в размер на 80.00 /осемдесет/
лева, юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: