О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
гр. Кюстендил,
Кюстендилският
окръжен съд, гражданска колегия, в закрито заседание
на
двадесет и четвърти
през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ваня Богоева
ЧЛЕНОВЕ:
Евгения Стамова
Веселина Джонева
като разгледа докладваното от съдия Ваня Богоева в. ч. гр. д. № 293
по описа за 2020 г. на КнОС и за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274
и сл. от ГПК.
Образувано
е по постъпила частна жалба от „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, представлявано от Н.Г.С.и
А.Ч.Д., в качеството им на изпълнителни директори на дружеството, действащо
чрез процесуалния представител по пълномощие юрисконсулт М.Н., насочена срещу
разпореждане № 969/
С обжалвания съдебен акт
първостепенният съд е оставил без уважение заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК, депозирано
от ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, ЕИК ***, с което се поддържа искане за
издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист против С.К.Д.,
ЕГН **********, с адрес: ***. Съдът е указал на заявителя, на основание чл.415,
ал.3 вр. ал.1, т.3 от ГПК, че може да предяви осъдителен иск за вземането си в
едномесечен срок от съобщението. За да
постанови обжалвания акт, заповедният съд е приел наличието на вероятна
неравноправност на клаузи от приложения към заявлението договор за
потребителски кредит, считайки че може да възникне вероятна неясното относно
начина на формиране на сумата по всяка погасителна вноска.
Частният жалбоподател обжалва
постановеното от РС – Кюстендил разпореждане, релевирайки доводи за неговата
неправилност, породена от незаконосъобразността му. Счита, че приложения към
заявлението договор е в пълно съответствие с изискването по чл.10, ал.1 ЗПК,
както и с изискванията по чл.11, ал.1 т.7 – т.12 ЗПК. Изтъква, че в договора са
посочени общият размер на кредита, лихвен процент, годишен процент на
разходите, обективиран е погасителен план и информация по т.12 от ЗПК. Съдържа
договорки и за обстоятелствата по чл.11.ал.1, т. 20 – наличие или липса на
право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да
бъде упражнено, и другите условия на неговото упражняване, включително
информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и
лихвата съгласно чл.29, ал.4 и 6 ЗПК, както и за размера на лихвения процент на
ден. Жалбоподателят счита, че инкоропорираният в чл.11.2 от договора
погасителен план, в който са посочени брой, размер и падеж на всяка вноска
отговаря на изискванията на закона. Акцентира, че доколкото при процесния
договор е приложим фиксиран лихвен процент за целия период, не е налице
изискване за посочване на последователността на разпределението на вноските
между различните неизплатени суми, в това число главница и лихва. Счита, че ако
за потребителя е съществувала неяснота относно тази част от договора, същият е
имал право съгласно чл.11, ал.1 т.12 ЗПК и от самия договор, да изиска
безвъзмездно от дружеството детайлен погасителен план, който да му предостави
подробна информация за размера на погасената сума и оставащите за плащане
такива, съдържащ разбивки по компоненти на главница и договорна лихва. Цитира
съдебна практика съдържаща такова разрешение – решение на КнОС по в.гр.д.№ 74/2019г.Цитира
и решение № 776/2018г. на ОС Пазарджик, според което, доколкото договорът не е
сключен при Общи условия не може да се говори за неговата нищожност, на
основание чл.11, ал. 2 от ЗПК във вр. чл.26,
ал.1 ЗЗД поради противоречие с императивна правна норма. От разпоредбата на
чл.11, ал.2 ЗПК не следва и извод, че Общите условия представляват задължителна
част от съдържанието на договора. Твърди, че няма текст който да предвижда, че
договорите за потребителски кредит следва да се сключват задължително при Общи
условия. Становище в подобен смисъл извлича от решение на ОС – Пловдив по
в.гр.д. № 1621/2018г., ОС – Сливен по в гр.д.№ 492/2019г., ОС – Разград по в
гр.д.№ 20/2019г., ОС – Перник по в гр.д.№ 687/2017 г. и ОС –Плевен по в.гр.д.№ 955/2016
г. По същество е формулирано искане за отмяна на разпореждането и уважаване на
подаденото заявление.
Тъй
като заявлението е отхвърлено не се дължи връчване на препис от жалба по аргумент
от разпоредбата на чл.413, ал.2 ГПК.
Кюстендилският
окръжен съд, след преценка на изложените в частната жалба доводи, както и
събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Заповедният
съд е бил сезиран с подадено заявление по чл. 417 от ГПК за издаване на заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист от „ТИ БИ
АЙ БАНК“ ЕАД против С.К.Д., ЕГН **********, с адрес:с*** за парично вземане в
размер на ***
лева главница, дължима по договор за потребителски кредит № *** от
В
т.14 от Заявлението е конкретизирано от заявителя, че договорът за
потребителски кредит не е сключен при общи условия, както и че в същия е
инкорпорирано съдържанието, предвидено в чл.11 от ЗПК, като е уточнено, че
всяка от страниците е подписана от длъжника.
Към
заявлението са представени извлечение от счетоводните книги на „Ти Би Ай Банк”
ЕАД към
Съдът
с разпореждане № 969 от
- 2 -
месечна погасителна
вноска, в това число какъв е размерът на главницата, на лихвите и на
допълнителните разходи.
При
така установеното от фактическа страна, КнОС от правна приема следното:
По
делото липсват доказателства за датата на връчване на препис от постановеното
на
В
заповедното производство съдът извършва преценка дали е налице редовен от
външна страна документ по смисъла на чл. 417 от ГПК, който да удостоверява
ликвидно и изискуемо вземане. Отделно от тази преценка съгласно чл. 411, ал. 2,
т. 2 и т. 3 от ГПК, заповедният съд е длъжен служебно да извърши проверка дали
искането, в неговата цялост или част, не противоречи на закона и добрите нрави,
съответно дали искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен
с потребител или е налице обоснована вероятност за това. Следователно в
заповедното производство съдът осигурява реализация само на правнозащитими
права. За неравноправни клаузи, като такива противоречащи на закона съдът следи
служебно и в заповедното производство в изпълнение на правомощията си по чл.
411, ал. 2, т. 3 от ГПК.
В
изпълнение на коментираните правомощия и след запознаване с депозираното
заявление, ведно с доказателствата към него, съдът намира, че представеното
извлечение от счетоводна книга е редовно от външна страна и удостоверява
подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника по отношение на главницата,
договорна и мораторна лихва.
В
случая в подаденото заявление по чл. 417 ГПК в т. 9 е посочен вида и размера на
всяко от претендираните парични вземания като главница, договорна и мораторна
лихва, като е пояснено, че паричното вземане
произтича от Договор за потребителски кредит № ***/
Приложеното към заявлението извлечение от счетоводните
книги на банката – заявител съдържа всички необходими реквизити. Издадено е от
упълномощен представител на банката и отразява актуалното състояние на
кредитната сметка по договор за потребителски кредит № *** към
Договорът
за паричен заем попада под разпоредбите на Закона за потребителския кредит.
Потребителски кредит е форма на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна
форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на
услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от
време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно
стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното
предоставяне /аргументирано в чл. 9, ал. 1 ЗПК/.
Следователно
отправна точка при дефиниране на потребителския кредит е понятието за потребител,
за което законът установява легална дефиниция в чл. 9, ал. 3 ЗПК. По смисъла на
посочената разпоредба потребител е всяко физическо лице, което при сключването
на договор за потребителски кредит действа извън рамките на своята
професионална или търговска дейност /чл. 9, ал. 3 ЗПК/. За разлика от
потребителя кредиторът, който му предоставя или обещава да предостави
потребителския кредит, действа в рамките на своята професионална или търговска
дейност и затова законът предпочита и защитава интересите на контрагента му,
въпреки че допуска кредитор да бъде и физическо лице /чл. 9, ал. 4 ЗПК/.
В
чл. 143 ЗЗП, към който изрично и пряко препраща разпоредбата на чл. 24 ЗПК, е
уредена т. нар. генерална /обща/ клауза за неравноправност на уговорките в
потребителските договори, вкл. и за потребителския кредит. Неравноправна клауза
в договор, сключен с потребител, представлява 1/ всяка неиндивидуално
определена уговорка в негова вреда, която 2/ не отговаря на изискването за
добросъвестност и 3/ води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Съгласно тази легална
дефиниция тези положителни материални предпоставки трябва да са проявени
кумулативно. В чл. 143 ЗЗП са уредени отделни проявни форми на неравноправност
на клаузите в потребителския договор, като общото между тях е, че се предоставя
право на търговеца едностранно и без наличието на обективни предпоставки да
изменя сключения договор, респ. значително се накърнява еквивалентността на насрещните
престации или се ограничават способите за защита на потребителя при виновно
неизпълнение на договорни задължения от търговеца.
В
настоящия случай заповедният съд е приел наличие на вероятна неравноправност на
процесния договор за потребителски кредит, поради неспазване на императивните
изисквания, залегнали в чл.11, ал.1, т.11 и т.12 от ЗПК.
При
анализ на приложения към заявлението договор за паричен заем, съдът установява,
че в процесния договор за паричен заем са посочени следните параметри на дълга:
В чл.7.1 – общ размер на кредита е посочена сумата ** лева. От отразеното в чл.8 става ясно, че се
касае за кредит за закупуване на стоки, а именно мобилен телефон APPLE
с единична цена на стоката – **
лева. В чл.9 от договора е посочено, че лихвеният процент с който се олихвява
предоставения кредит, изразен като годишен лихвен процент е 29.69%, лихвата се
начислява
- 3 -
ежемесечно по
метода на простата лихва върху остатъчния размер на главницата по кредита на
база 30 дни в месеца и 360 дни в годината. Посочено е, че лихвения процент на
ден се изчислява, като 1/360 – та част от лихвения процент по чл.9.1. В чл.9.4
е договорено заплащането на лихва за просрочие в размер на законната лихва
върху просрочената сума, за периода на просрочието. Посочен е размера на
законната лихва за просрочие към момента на сключване на договора – ОЛП плюс 10 пункта надбавка. В чл.10 са посочени
годишен процент на разходите -34.04 % и обща сума дължима от потребителя в
размер на 1108.43 лева. Отразено е, че при просрочие от страна па потребителя
дължимата от него сума ще се увеличи с лихвите и разходите. В чл.11.2 е отразен
погасителен план - посочени са дати на плащания и размер на дължимата сума /без
разграничение относно главница и лихви/, а в чл.11.1 е отразено задължение за
погасяване на задължението на погасителни вноски на каса или по банков път,
заплащането на лихва при просрочие, както и дължимост на съдебни и други
разходи съгласно чл.15. В чл.12 е обективирано разяснение относно правото на
потребителя да получи извлечение от сметка, при писмено поискване и
безвъзмездно във всеки момент от изпълнение на договора, под формата на
погасителен план за извършените и предстоящи плащания, посочващ дължимите
плащания и сроковете и условията на извършването им, разбивка на всяка
погасителна вноска показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на
база лихвения процент, когато е приложимо допълнителните разходи. В чл.20.1 от
договора е разяснено правото на потребителя, без да дължи обезщетение или
неустойка и без да посочва причина да се откаже от договора в срок до 14 дни,
считано от датата на сключване на договора, че тази разпоредба не се прилага за
договори за кредит с общ размер по- малък от ** лева, упражняване на правото на отказ с
писмено уведомление в посочения срок, на хартиен или друг траен носител,
задължение за връщане на главницата и начислена за периода от датата на
усвояване на средствата до датата на връщане на главницата, не по- късно от 30
календарни дни, считано от изпращането на уведомлението до кредитора за
упражняване на правото за отказ от договора. В договора се съдържат разяснения
относно плащането на обезщетение за забава, последици при просрочие на вноските
– в това число автоматична предсрочна изискуемост при неплатени 3 поредни
погасителни вноски. В чл.22 е разяснено право на предсрочно погасяване на
кредита – по всяко време, изцяло или частично, при намаляване на общия разход
по кредита, заплащане на разходи във връзка с предсрочно прекратяване в размер
на 1 на сто от предсрочно погасената сума по кредита, когато оставащия срок на
договора е по- голям от една година и в размер на 0.5 на сто, когато оставащият
срок е по- малък от 1 година. В чл.23 е определен ред за прекратяване на
договора - при изтичане на срока и плащане на всички погасителни вноски, при
отказ от договора съгласно чл.20, при погасяване по реда на чл.22, при
недекларирана промяна в обстоятелства декларирани при сключване на договора – отказ
от договора от страна на кредитора. В
договора е обективирана декларация за получаване на стоката описана в чл.8,
която е подписана от потребителя.
Към
договора е приложен дубликат на фактура № **********, издадена от „Техонополис
България” ЕАД, в които кредитополучателят е посочен, като клиент, получател
на мобилен телефон APPLE, подписана от същата, което е станало на
При
тези обстоятелства, съдът намира обжалваното разпореждане за незаконосъобразно,
- неправилно приложение на горепосочените разпоредби от ЗПК и ЗЗП. Районният
съд в обжалвания акт е приел, че заявлението е неоснователно, доколкото в
договора липса яснота относно начина на формиране на погасителната вноска -
какъв е размерът на главницата, на лихвата и на допълнителните разходи, водещо
до невъзможност за установяване в производството каква част от вземанията са
погасени.
По
договора за потребителски кредит структурата на дълга е главницата /отпусната в
заем сума/ и годишният процент разходи /ГПР/. В ГПР, съгласно чл.19, ал.1 ЗПК,
се включват всички разходи на кредитора свързани с договора за кредит,
включително и възнаградителната лихва. Правната норма на чл. 22 ЗПК предвижда,
че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.1, чл. 11, ал.1, т.7 - 12 и
20 и ал.2 и чл. 12, ал.1, т.7 - 9 договорът е недействителен. Липсата на всяко
едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като
същите са изискуеми при самото му сключване.
При
преценка с оглед разпоредбата на чл.27, ал.2 ЗПК, съгласно която при
предоставяне на кредит за придобиване на стоки или услуги задълженията на
потребителя възникват от момента на доставяне на стоката или предоставяне на
услугата, с оглед на представената фактура, подписана от кредитополучатея и установяваща получаване на стоката посочена в договора, следва, че
договорът е произвел правно действие.
Съдът
не споделя извода на районния съд за несъответствие на договора с изискването
по чл.11, ал.1 т.11 ЗПК. Посочената разпоредба предвижда, че договорът за
потребителски кредит следва да съдържа условията за издължаване на кредита от
потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера,
броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването.
Доколкото в договора е уговорен фиксиран годишен лихвен процент /който не е
променян/ и ГПР, като не е предвидено заплащане на суми, дължими при различни
лихвени проценти, то не е необходимо да се посочва последователността на
разпределение на вноските между различните неизплатени суми. С оглед
съдържанието на този законов текст в случая законовото изискване е спазено –
посочени са брой, размер и дати на погасителните вноски. Извод за
удовлетворяване изискването на закона със съдържащия се погасителен план
произтича и от сравнение с текста на чл.11, ал.1 т.12 от ЗПК в който изрично е
предвидено предоставения погасителен план да съдържа разбивки за главница и
лихва.
Други
пороци на договора съдът не намира, включително уговорки, които не отговарят на
изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя определени в чл.146,
ал.1 ЗЗП за неравноправни или основания за вероятност клаузи от договора да
бъдат квалифицирани, като такива.
При
данните, посочени от заявителя и съгласно правомощията на съда по чл. 417 ГПК
при дадените указания в т. 2б от ТР № 4/
- 4 -
подробно клаузите
от договорите, включително да се произнесе и по тяхната нищожност, но след като
е уведомил страните за това.
При
тези обстоятелства се налага извод, че са налице положителните предпоставки и
липсват отрицателни такива за издаване на заповед за незабавно изпълнение в
полза на жалбоподателя. Обжалваното разпореждане е неправилно, като не се
споделят доводите за недействителност -
нищожност на договора и липса на възможност за установяване размера на платени,
реп. непогасени суми. При извлечение от счетоводните книги, в което са
отразени, като дължими процесните суми, което е редовно от външна страна,
такава преценка в това производство не се налага и липсва основание за
отхвърляне на заявлението.
С оглед на изложеното обжалваното разпореждане
следва да се отмени, като съдът ще постанови издаването на заповед за
изпълнение за посочените в заявлението суми, както и разноски в размер на ** лева - ** лв. юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда по реда на чл.78, ал.8 ГПК на основание чл.26 от Наредба за
заплащане на правната помощ вр. с чл.19 от ЗПП и ** лева държавна такса за първоинстанционното
производство.
Разноски
пред въззивната инстанция не се претендират.
Воден
от изложеното, КнОС
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОТМЕНЯ
разпореждане № 969/
Да се издаде заповед за изпълнение
по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК подадено от „Ти Би Ай Банк” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр.София, п.к.1421, ул.”Димитър Хаджикоцев” № 52-54, представлявано от А.Д.и Н.С.–
изпълнителни директори, чрез ю.к. М.Н. срещу С.К.Д., ЕГН **********, с адрес:с***
за парично вземане в размер на **
лева главница, дължима по договор за потребителски кредит № ** от
Постановява НЕЗАБАВНО ИЗПЪЛНЕНИЕ.
Да се издаде изпълнителен лист в
полза на заявителя за посочените суми, за което да се направи бележка върху
представения документ и върху заповедта за изпълнение.
ВРЪЩА делото на Районен
съд-Кюстендил за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист съгласно диспозитива на
настоящото определение.
Определението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: