№ 20423
гр. София, 12.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 172 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА Гражданско дело
№ 20231110119547 по описа за 2023 година
Т. С.” ЕАД е предявило установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във
вр. с чл. 318, ал. 1 ТЗ, чл. 286, ал. 1 ТЗ и чл. 100, ал. 2 ЗС.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, по което е доставил за
процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е осъществил
насрещната парична престация – да заплати установената покупна цена, обективирана в
представените по делото фактури, в предвидения за това срок.
Ответникът, в законоустановения срок, е представил отговор на исковата молба, в
който оспорва изцяло предявените искове, излагайки подробни съображения в тази насока.
.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Видно от представените по делото доказателства, ответникът е придобил правото на
собственост върху процесния имот, въз основа на договор за покупко-продажба на жилище,
сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ в период, предшестващ процесния, който имот е
идентичен с процесния, видно от изявленията, обективирани в удостоверението на л. 18 от
делото.
Този договор е представен в открито съдебно заседание от 11.10.2024г. и не е оспорен
от страните, включително и от процесуалния представител на ответника по делото.
От обективираното в посочения договор се извлича изводът, че ответникът е титуляр
1
на правото на собственик на процесния имот, което обстоятелство му придава качеството на
потребител на процесната топлинна енергия, съгласно дефинитивната разпоредба на ЗЕ.
Това качество се обуславя и от качеството му на обитател на имота, изводимо от
данните, съдържащи се в регистрите на населението, отразяващи информация за настощия и
постоянен адрес на регистриралите се в тях лица.
Следва да се отбележи, че мястото, на което е регистриран настоящият и постоянен
адрес на ответницата по делото, съвпада с мястото, на което се намира процесния
апартамент –ж.к. Л., бл. 541, вх. Г, ет. 4, ап. 83./л. 51 от делото/.
Обстоятелството, че ответникът обитава процесното жилище също му придава
качеството ползвател на процесната услуга, доколкото съгласно тълкувателната практика на
ВКС тези две качества – на обитател и потребител на услугата, са взаимно изводими и
свързани.
Съгласно изложеното и предвид разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ /ДВ, бр. 54/2012 г./,
съгласно която всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда –
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл. 140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинна енергия при условията и реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал.3,
съдът приема, че между страните е възникало облигационно правоотношение по договор за
продажба на топлинна енергия, по което ищецът се явява продавач, а ответникът –купувач.
По делото е допусната и назначена СТЕ, като след анализ на фактите, отразяващи
доставената и отчетена топлинна енергия, вкл. и енергията за разпределение – в процесната
абонатна станция и в апартамента на ответника, вещото лице, работило по СТЕ, изяснява, че
отчитането на постъпилата топлинна енергия за загравяване на топла вода се е извършвало
на база показанията на водомер, монтиран в имота, отчитано е и количество топлинна
енергия, отдадена от сградна инсталация, като в имота е имало монтирани и 3 отоплителни
тела, респективно три на брой топлоразпределители, като разходът за загряване на топла
вода поради липсата на монитиран водомер се изчислява на база един брой потребители
при норма 140 литра на потребител за едно денонощие.
Съгласно заключението от ССЕ цената на топлинната енергия, доставяна от ищеца
през периода м.10.2019г. г. до м.04.2019г. възлиза на сумата от 2835.92лв.
Съдът намира именно периода - м.10.2019г. г. до м.04.2019г.за релевантен при
определяне на това за какъв размер следва да се уважи процесното вземане на ищеца поради
следното, а именно:
От ответника е направено възражение за изтекла погасителна давност.
Съгласно задължителните за правосъдните органи тълкувателни разяснения на
ОСГТК на ВКС, дадени в ТР № 3/2011 г. от 18.05.2012 г., " Вземанията на топлофикационни,
електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на
2
комуникационни услуги също съдържат изброените признаци на понятието, поради което са
периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД и за тях се прилага тригодишна
давност".
Заявлението е подадено на 02.12.2022 г.,поради което в този момент е прекъснато
теченето на погасителната давност.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ на ищеца,, приети през м.06.2016 г. клиентите са длъжни
да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
За вземането за м. 10.2019 г.. този срок е изтекъл на 15.12.2020г. , т.е. вземането за
цена на топлинна енергия за м.10.2019г. следва да се приеме за първото по време вземане,
включено в непокрития по давност период.
По делото се установи, че цената на топлинна енергия за периода м.10.2019г. г. до
м.04.2019г. възлиза на сумата от 2835.92лв, поради което искът следва да се уважи за сумата
от 2835.92лв. и да се отхвърли за разликата до целия претендиран размер от 3010.25лв. и за
периода м.01.05.2019г.-м.09.2019г., вкл.
Относно исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят.
Установи се че непокрития по давност период обхваща времето от м.10.2019г. г. до
м.04.2019гЗа вземането за м.10.2019г. г.. този срок е изтекъл на 15.12.2023.г., т.е, от
16.12.2020г. ответникът е изпаднал в забава.
С оглед принципа на диспозитивното начало и заключението от ССЕ, съгласно което
лихвата, текла върху галвнацита, начислена за непокрития по давност период възлиза на
сумата от 478.04 лв..., то този иск следва да се уважи за сумата от 478.04 лв..,. и да се
отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 518.82 лв.
Относно исковете за присъждане на вземане за такса за дялово разпределение:
Съгласно чл. 36 от действащите през процесния период ОУ, приети с Решение по
Протокол No 7 от 23.10.2014 г. на Съветана директорите на “Т. С.” ЕАД и са одобрени с
РешениеNoОУ-1 от 27.06.2016 г.на КЕВР, на основание чл. 150, ал. 1 от Закона за
енергетиката, Клиентите заплащат цена за услугата “дялово разпределение”, извършвана от
избран от Клиентите Търговец, като стойността й се формира от:1. Цена за обслужване на
партидата на Клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2. Цена за отчитане
наедин уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на Клиента.3. допълнителна
цена п оценоразпис, определен от Продавача, за отчитане на уредите за дялово
разпределение, извън обявените от Търговеца дати.
Съгласно заключението от ССЕ стойността на таксата за дялово разпределение,
начислена за процесния период възлиза на сумата от 27.62 лв../таблица № 3, ст. 5 от
3
експертизата/..
За да се формира извод дали това задължение или част от него е погасено по давност
следва да се има предвид следното:
Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността почва да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо.
В случая по делото е депозиран договор от 03.06.2020 г., сключен между ищеца и
дружеството, извършващо услугата дялово разпределение
Съгласно договора /чл.3.2/ стойността на обслужване и отчет на уредите за дялово
разпределение, включително и водомери се определя с констативен протокол след края на
изравнителния период.
Изравнителната вноска се определя с предявяване на изравнителните сметки и
подписан констативен протокол за извършения обем работа, коригирана съобрзно данните от
констативения протокол.
По делото няма данни изравнителните сметки да се предявени по реда на раздел IV, т.
4, няма данни да е изготвен и констативен протокол за извършения обем работа, коригирана
съобрзно данните от констативения протокол.
Ето защо този иск и акцесорният му такъв по чл.86 ЗЗД следва да се отхвърлят като
недоказани.
С оглед изхода на правния спор пред настоящата съдебна инстанция по правилата на
чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК следва в полза на ищеца да бъдат присъдени и сторените от него
деловодни разноски за платена държавна такса в размер, юрисконсултско възнаграждение в
размер, определено съгласно правилото на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната
помощ, вр чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ, депозит за вещо лице и за
особен представител в общ размер от 1796 лв. за двете производства.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл. 79 и чл. 86 ЗЗД в
отношенията между странити, че Т. С.” ЕАД, ЕИК ***** има вземания към Е. К. А. с ЕГН:
********** и адрес: гр. С., ЖК.Л. 5, бл.541, вх.Г, ет.4, ап.83, общ. С., обл. С. (столица) за сумата от
4
2835.92лв., представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от
м.10.2019г. г. до м.04.2019г.., ведно със законна лихва за период от 03.12.2022г., като ОТХВЪРЛЯ този иск
за за разликата до целия претендиран размер от 3010.25лв. и за периода м.01.05.2019г.-
м.09.2019г., вкл., за сумата от 478.04 лв., представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2020 г. до
22.11.2022 г, като ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата до пълния предявен размер от 518.82 лв.
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от „Т. С.” ЕАД, ЕИК *****, срещу Е. К. А. с ЕГН:
**********, за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено спрямо
ответника, че има задължения към ищеца за заплащане на сумата от 27,62лева (двадесет и седем
лева и 62 стотинки), представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период
от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 02.12.2022 г. до изплащане на вземането,
сумата 5,91 лева (пет лева и 91 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 01.12.2019 г. до
22.11.2022 г.
ОСЪЖДА Е. К. А. с ЕГН: ********** да заплати на Т. С.” ЕАД, ЕИК ***** сторените от него
деловодни разноски за платена държавна такса в размер, юрисконсултско възнаграждение в
размер, определено съгласно правилото на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната
помощ, вр чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ, депозит за вещо лице в
общ размер от 1796 лв. за двете производства .
Решението е постановено при участието на третото лице помагач – Т. С. ЕООД.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред СГС в 2-седмичен
срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5