№ 592
гр. Бургас, 13.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:СТАНИМИРА АНГ. И.А
при участието на секретаря ГЕРГАНА В. СТЕФАНОВА
като разгледа докладваното от СТАНИМИРА АНГ. И.А Административно
наказателно дело № 20232120201523 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на С. К. Г.,
ЕГН:**********, депозирана чрез адв.К. К., срещу Наказателно постановление № 23-3292-
000010, издадено от Началник Сектор към ОД на МВР-Бургас, Четвърто РУ Бургас.
С обжалваното наказателно постановление на Г. на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1
ЗДвП, за извършено нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, са наложени наказания „глоба“ в
размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца. С жалбата
се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакувания акт, но се моли за
отмяната му в частта, в която на Г. е наложено наказание „лишаване от право да управлява
МПС“, поради което в останалата част е влязло в сила.
В провелото се пред настоящата инстанция съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован, не се явява, а се представлява от адв.К.-БАК, който изтъква аргументи за
липса на субективния елемент и отново моли за отмяна на атакувания акт в сочената част и
присъждане на разноски.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не се представлява.
Жалбата е подадена в срок от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е и основателна, като съдът, след като прецени
доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния
контрол, намира за установено от фактическа страна следното:
На 12.09.2022 г., около 22.50 часа св. К. И., полицейски служител към 04 РУ Бургас,
изпълнявал служебните си задължения, като в *** спрял за проверка лек автомобил „Сеат
Кордоба” с рег.№ ***. Полицейският служител установил, че автомобилът се управлява от
жалбоподателя Г., както и че бил със служебно прекратена на 03.08.2022 г. регистрация по
реда на чл. 143, ал. 10 ЗДвП.
За констатираното, на място св.И. съставил АУАН с бланков № 085200/12.09.2022 г.,
като посочил, че автомобилът бил с прекратена регистрация, квалифицирайки тези факти
1
като нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП. Актът бил предявен на водача, който го подписал и
получил препис от него, без да направи възражения.
Материалите по преписката били изпратени в РП-Бургас, като с постановление от
28.02.2023 г. (л. 8) наблюдаващият прокурор преценил, че не са налице данни за извършено
престъпление, поради което и отказал да образува досъдебно производство.
Въз основа на решението на прокурора за отказ за образуване на ДП на 22.03.2023 г.
било издадено и атакуваното НП, в което била пресъздадена фактическата обстановка,
изложена в акта. Административнонаказващият орган взел предвид фактите, установени от
проверката по случая и решил, че с действията си Г. е осъществил състава на нарушението
по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, поради което и на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП му наложил
административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева и административно наказание
„Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и от писмените и гласни доказателства, събрани в хода на
съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. Фактическата обстановка, като цяло
не се оспорва и от жалбоподателя, който не отрича, че е управлявал процесния автомобил,
но заявява, че не е бил наясно с обстоятелството, че регистрацията е била служебно
прекратена.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, от правна страна намира следното:
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 ЗАНН, а
наказателното постановление е било издадено от компетентен орган в шестмесечния срок от
постановяване на отказа да се образува ДП. Вмененото нарушение е индивидуализирано в
степен, позволяваща на жалбоподателя да разбере в какво е „обвинен“ и срещу какво да се
защитава. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй
като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административнонаказателното производство против него.
Въпреки това съдът счита, че в конкретния случай не се доказва субективната страна
на вмененото нарушение, поради което и извършеното от Г. неправилно е било
квалифицирано като административно нарушение. Това е така по следните причини:
За да е налице административно нарушение от субективна страна, следва деянието да
било извършено виновно - т. е. подведеното под отговорност лице да е наясно с фактите и
обстоятелствата относно състава на вмененото му деяние и да го извърши, било то
умишлено или непредпазливо.
Съгласно разпоредбата на чл. 18, т. 2 от Наредба № I- 45 от 24 март 2000 година за
регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторни превозни
средства и на ремаркетата, теглени от тях (Наредбата) - регистрацията на съответното
превозно средство може да се прекратява служебно, като това може да стане съгласно
разпоредбата на чл. 18б, ал. 1, т. 8 от същата Наредба - по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП
след уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането,
като съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 10 ЗДвП, възпроизведена в разпоредбата на чл.
18б, ал. 2 от горепосочената Наредба - задължително следва да бъде уведомен собственикът
на превозното средство от съответните органи на отдел КАТ към съответното ОДМВР за
тази прекратена регистрация. От писмените доказателства се установява, доколкото нищо не
сочи противното, че лекият автомобил, управляван от жалбоподателя, е с прекратена
регистрация поради липса на застраховка „Гражданска отговорност“, считано от 03.08.2022
2
г., но за това действие към 12.09.2022 г. не бил уведомен собственикът на автомобила.
Следователно при извършеното служебно прекратяване на регистрацията наказващият орган
не е изпълнил задължението си по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП да уведоми собственика за
извършеното служебно прекратяване на регистрацията. Не е изпълнил и задължението си по
ал. 11 да изиска и получи регистрационните табели. Липсата на уведомяване и наличието на
поставени регистрационни табели на автомобила са попречили на водача, който дори не е
собственик на автомобила, да осъзнае общественоопасния характер на извършеното от него
действие по управление на автомобила и да предвиди или да допусне настъпването на тези
последици.
Както е прието в задължителната съдебна практика - Тълкувателно Постановление №
2/05.04.2023 г. на ВКС и ВАС – „Не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 от Закона за
движението по пътищата административно наказание водач, който управлява моторно
превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от
Закона за движението по пътищата, без за това да е уведомен собственикът на моторното
превозно средство“.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че незаконосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за нарушението по чл. 140,
ал. 1 ЗДвП, като в хода на производството не са ангажирани доказателства за наличие на
виновното извършване на вмененото нарушение, поради което и атакуваното наказателно
постановление следва да се отмени в обжалваната част.
В конкретния случай, с оглед изхода на правния спор разноски се дължат в полза на
жалбоподателя, който е поискал присъждането им. По делото е приложен договор за правна
защита и съдействие (л. 35), от който се доказва, че е бил заплатен адвокатски хонорар в
размер на 500 лева с ДДС, който следва да му бъде заплатен.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-3292-000010, издадено от Началник
Сектор към ОД на МВР-Бургас, Четвърто РУ Бургас, В ЧАСТТА, с която на основание чл.
175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, за извършено нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, на С. К. Г.,
ЕГН:********** е наложено наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6
месеца, като в останалата част наказателното постановление е влязло в сила.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР Бургас с БУЛСТАТ ********* ДА ЗАПЛАТИ
на С. К. Г., ЕГН:********** сума в размер на 500 (петстотин) лева, представляваща сторени
в производството разноски за възнаграждение на адвокат.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.
Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3