Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 19.12.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IІ А състав, в открито
съдебно заседание на петнадесети април през две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
Г. ЛАЗАРОВА
при участието на секретаря Емилия Вукадинова,
като разгледа докладваното от съдия Йовчева
въззивно гражданско дело № 12448
по описа за 2018 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273
от ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба на ответника „Д.з.“ АД срещу решение от 09.05.2018г. по гр. дело
№ 39340/2016г. СРС, 66 състав, в частта, с която са уважени предявените от „Л.
– 93“ ЕООД иск с правно основание чл. 208, ал. 1 КЗ /отм/
за заплащане на сумата 5 352. 82 лв.
– неплатена част от дължимо въз основа на сключен договор за имуществена
застраховка „Пълно каско“ обезщетение поради
настъпило на 31.11.2015г. застрахователно събитие – кражба на застрахования
автомобил „Фолксваген Мултиван“ с рег. № ******,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
14.07.2016г. до окончателното плащане, както и иск с правно основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 166. 87
лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода
25.03.2016г. – 13.07.2016г. С решението са присъдени разноски съобразно изхода
на спора.
Въззивникът – ответник „Д.з.“ АД обжалва решението в посочената
част, с оплаквания за неправилност, поради нарушения на процесуалния и материалния
закон. Поддържа, че към момента на сключване на процесната
застраховка Каско на МПС са налице 14 увредени
детайла, които са описани в протокол за оглед на МПС, който не е обсъден в
мотивите на обжалваното решение. Твърди, че с изплатеното доброволно застрахователно
обезщетение на ищеца вредите са обезщетени напълно. Моли съда да отмени решението в обжалваните
части и да отхвърли исковете. Претендира разноски.
Въззиваемият – ответник „******“ ЕООД оспорва жалбата
в депозиран писмен отговор и моли съда да потвърди решението в обжалваната
част, като правилно и законосъобразно, с присъждане на разноски.
Решението в частта за отхвърляне на исковете е влязло
в сила, като необжалвано.
Софийски
градски съд, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и
доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното:
При извършената служебна проверка по чл. 269, изреч. 1 от ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо в
обжалваните части.
При преценка правилността на първоинстанционното
решение, съгласно разпоредбата на чл. 269, изреч. 2
от ГПК, въззивният съд намира същото за правилно.
По иска с правно основание чл. 208, ал. 1 КЗ /отм/:
Искът за сумата 6195 лв. е предявен за заплащане на остатък
от застрахователно обезщетение, дължимо по договор за имуществено застраховане,
сключен със застрахователна полица № 1215150001720/12.11.2015г. с клауза „Пълно
Каско” за лек автомобил Фолксваген, модел Мултиван, рег. № ******, за настъпило на 30.11.2015г.
застрахователно събитие – кражба, за което е образувана щета № 260212/2015г. при
ответното дружество. По делото няма спор относно наличие на фактическия състав
на чл. 208, ал. 1 КЗ /отм/. Не е спорно също и е установено
по делото, че е налице извънсъдебно плащане от страна на въззиваемия – ответник,
на обезщетение в размер на 14 542. 93 лв. за процесното
застрахователно събитие, при определен от застрахователя общ размер на
обезщетението в размер на 15 422. 68 лв., след приспадане на сумата 879. 75 лв.
– незаплатена застрахователна премия по договора, сключен за застрахователна
сума от 23 000 лв.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е направил
единствено възражение, че е налице надзастраховане по
смисъла на чл. 204, ал. 1 КЗ /отм/.
Съгласно заключението на в.л. Д.по приетата САТЕ,
средната пазарна цена на процесния автомобил към
датата на застрахователното събитие е в размер на 21 158 лв. Заключението не
е оспорено от ответника в о.с.з., респ. възражението му за наличие на надзасраховане е идцяло
недоказано.
Съгласно разпоредбата на чл. 208, ал. 1 КЗ /отм/, при настъпване
на застрахователното събитие, застрахователят е длъжен да плати
застрахователното обезщетение
в уговорения срок, който не може
да бъде по-дълъг
от 15 дни и започва да тече
от деня, в който застрахованият в законния или в уговорения с общите условия на договора
срок, е уведомил
застрахователя за настъпване на застрахователното
събитие. Обезщетението трябва да бъде
равно на размера на вредата
към деня на настъпване на
събитието – чл.
208, ал. 3 КЗ /отм/.
В случая СРС е уважил иска за сумата 5
352. 82 лв., след приспадане на заплатеното от ответника извънсъдебно застрахователно
обезщетение, от определения от вещото лице размер на обезщетението от
21 158 лв.
Доводите в жалбата относно неправилно
определен размер на застрахователно обезщетение в първоинстанционното
производство, са изцяло неоснователни и недоказани. Твърденията за наличие на
14 увредени детайла, описани в протокол за оглед на МПС към момента на
сключване на процесния застрахователен договор Каско на МПС, се правят за първи път във въззивната жалба и
не са релевирани нито в срока по чл. 131 ГПК, нито до приключване на устните
състезания в първоинстанционното производство. Противно
на поддържаното в жалбата, такъв протокол не е представен нито в четлив, нито в
нечетлив вид в първоинстанционното производство, нито
такива твърдения са били въведени като предмет на спора, с разпределена доказателствена тежест с доклада от първоинстанционния съд. Поради изложеното,
въззивният съд е отказал събиране на доказателства в тази връзка във въззивното
производство, тъй като жалбоподателят не е обосновал преодоловяне
на преклузията в нито една от хипотезите на чл. 266,
ал. 2 и 3 ГПК. Предвид липсата на други релевирани доводи и събрани
доказателства относно размера на застрахователното обезщетение, жалбата е
изцяло неоснователна и недоказана досежно иска по чл.
208, ал. 1 КЗ /отм/.
С оглед липсата на релевирани оплаквания
досежно иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, жалбата е неоснователна
и в частта досежно иска за мораторна
лихва, като изцяло бланкетна.
При тези мотиви, решението следва да потвърдено
в обжалваните части.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на въззиваемия следва да се
присъдят претендираните и доказани разноски за настоящята инстанция в размер на 700 лв. – заплатено в брой
адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 09.05.2018г.
по гр. дело № 39340/2016г. СРС, 66 състав В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ за уважаване на
исковете.
ОСЪЖДА „Д.з.“ АД, ЕИК ******да заплати на „******“ ЕООД, ЕИК ******,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК - сумата 700
лв. – разноски за СГС.
Решението в частта за отхвърляне на исковете е влязло
в сила като необжалвано.
Решението не подлежи на
касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.