Р Е Ш Е Н И Е №260009
р. Пловдив, 05.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, III граждански състав,
в публичното заседание на дванадесети октомври две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА
при секретаря Каменка
Кяйчева, като разгледа докладваното от съдията адм.д.
№ 9 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.72 ал.4 от Закона за
министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.
Образувано е по подадена жалба от И.Р.Ц., ЕГН: **********,
чрез адв. Н.Ш., срещу Заповед за задържане на лице рег. № ******г. на ******орган
при ******, сектор „КП“, ****** Д.И.С., с която му е наложена принудителна
административна мярка /ПАМ/ "задържане за срок от 24 часа".
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на
обжалвания акт, в частност липса на посочени фактически основания за задържане на
жалбоподателя. Жалбоподателят оспорва да са били налице предпоставките на
чл.72, ал. 1, т.1 ЗМВР, а именно да са налице доказателства за съпричастността
му в противоправно деяние. Моли за отмяна на
заповедта и за присъждане на разноски.
Ответникът - ******орган при ******, сектор „КП“, ****** Д.И.С.,
е депозирал писмен отговор, с който оспорва жалбата. Излага твърдения за
законосъобразност на оспорения административен акт, като отговарящ на нормата
на чл.74, ал.2 ЗМВР за съдържание. Сочи, че са налице и материалноправните
изисквания на чл.72 ЗМВР, а именно – наличие на достатъчно данни за извършено
престъпление по чл.195, ал.2 НК, за което било образувано досъдебно
производство с рег. № ******г. по описа на ******. Моли за отхвърляне на
жалбата като неоснователна.
Съдът като се запозна с приложените по
делото доказателства и обсъди доводите, изложени в жалбата, намира от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата
е подадена в законоустановения четиринадесетдневен
срок, произтича от процесуално легитимиран субект, насочена е срещу акт,
подлежащ на самостоятелно обжалване по съдебен ред, поради което се явява
процесуално допустима. По същество същата е основателна, като съображенията за това следните:
При
осъществяване на проверка на оспорения акт, съдът следва на основание чл. 168 АПК да извърши съдебен контрол досежно неговата законосъобразност, като
съобрази критериите по чл. 146 АПК /така Решение № 6213 от 23.04.2019 г.
по адм. д. № 13768/2017 г. на Върховния
административен съд/.
При
налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/, длъжностните лица не
действат в лично качество, а като представители на юридическото лице, към чиято
структура административно, функционално и йерархически принадлежат. Ответник в
съдебното административно производство е органът, заемащ конкретна длъжност. С
оглед принадлежност на полицейския орган към структурата на звено към ОД на МВР
- Пловдив, следва да се приеме, че обжалваната заповед е издадена от компетентен
орган. Правомощията на полицейският орган произтичат пряко от
закона и са осъществени в съответния териториален обхват.
Заповедта
е издадена в съответствие с изискването за писмена форма на административния
акт и съдържа
всички реквизити, посочени в разпоредбата на чл.74, ал.2 ЗМВР.
Формално
са спазени и съдопроизводствените правила, като в
заповедта са изложени обстоятелства за кое деяние са налице данни да е участвал
жалбоподателят и въз основа на кои доказателства – протокол за извършено
претърсено и изземване. В заповедта за задържане е посочено, че за задържания
има данни, че е извършил престъпление по чл.195, ал.2 НК, а именно, че в гр. ******,
на паркинга на „******“ в периода от 15,00 часа до 15,30 часа на 03.02.2020 г.
е проникнал в чуждо МПС и отнел чужди движими вещи – черна полиетиленова
торбичка, с намиращите се в нея около 180000 евро, около 12000 британски лири и
сумата от около 25000 лв., собственост на А. Г. Б..
От
ангажираните по делото доказателства не се установява към момента на задължаването – 07.02.2020 г. да са били налице данни задържаното лице да е участвало в
престъпление. От цитирания в заповедта протокол за претърсване и изземване от
07.02.2020 г. (л.171 и 172 от делото) се установява, че не са намерени вещи и
предмети от значение за делото и такива, забранени от закона. Доказателства в
тази насока не са събрани и впоследствие. При извършен обиск на лицето на
08.02.2020 г. в него са установени шест броя банкноти по 100 лв. и мобилен
телефон „Айфон 8“. Не се установява намерените в
задържания банкноти да са част от отнетите при осъществяване на деянието.
По
отношение на критериите за наличие на достатъчно данни за извършено
престъпление като основание за задържане по чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР, следва да се
имат предвид постановките на Решение от
24.06.2014 г. на ЕСПЧ по делото *****and *****v. Bulgaria. Съгласно него, за да
бъде законно задържането за 24 часа, то не следва да е посочено общо и
абстрактно, а трябва да има факти или информация, които биха задоволили и
обективен наблюдател, че въпросното лице може да е извършил специфично
престъпление. Добавя се, че лишаването от свобода на жалбоподателите е
несъвместимо с принципа на защита от произвол.
В
случая, както се посочи по-горе от данните по делото не се установява наличието
на изискуемите данни, съгласно описаните по-горе критерии. Не без значение е и
обстоятелството, че впоследствие задържаното лице не е било привлечено към
наказателна отговорност за извършването на престъплението, за което е бил
задържан.
Предвид
изложените съображения, съдът намира, че жалбата е основателна, като следва да
се отмени обжалваната заповед за задържане.
Предвид
изхода на спора, на основание чл. 144 АПК, вр. чл. 78
ал.1 ГПК, жалбоподателят има право на разноски за заплатена ДТ – 10 лв.
Така
мотивиран, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице рег. № ******г. на ******орган
при ******, сектор „КП“, ****** Д.И.С., с която е наложена на И.Р.Ц., ЕГН: **********
принудителна административна мярка /ПАМ/ "задържане за срок от 24
часа".
ОСЪЖДА ОД на МВР Пловдив, с адрес: гр. Пловдив, ул.
"Княз Богориди" № 7, ДА ЗАПЛАТИ на И.Р.Ц.,
ЕГН: **********, сумата в
размер на 10 /десет/ лева, представляваща разноски в настоящото производство за
ДТ.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за неговото
изготвяне пред Административен съд Пловдив.
Препис
от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п./В.К.
Вярно с оригинала.
К.К.