О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ...............
гр. С., 8.11.2013 г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, IV-Г състав, в публично заседание на двадесет и девети октомври
през 2013 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА
АНЕЛИЯ ЯНЕВА
при секретаря И.А., като
разгледа частно гр. дело № 11786 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 423 от ГПК.
Образувано е по възражение от 19.06.2013 г. по чл. 423, ал.
1 ГПК на длъжника И.С.А. срещу заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 18.06.2012 г. по гр. дело № 25770/2012 г.
на Софийския районен съд, 67 състав, с която същата е осъдена да заплати на М.П.К.
– В. сумата 17 168,52 лв., представляваща припадащата се съобразно
участието в общите части на сградата, находяща се в гр. С., ул. „Г.И.” № **, част от разноските за ремонт,
ведно със законната лихва от 23.05.2012 г. до изплащане на вземането, и сумата
1 343,37 лв. – разноски
Във възражението се твърди се, че ответницата узнала за
издадената заповед за изпълнение едва на 12.06.2013 г., когато й била връчена
покана за доброволно изпълнение по изп. дело № 20138400400619 на ЧСИ М. Ц..
Твърди се, че заповедта на изпълнение не й била връчена лично, като към датата
на издаване и на връчване на заповедта ответницата не е имала обичайно
местопребиваване в Република България, тъй като в периода 2008 г. – м. 05.2013
г. постоянно пребивавала в САЩ.
Предвид изложеното моли въззивния съд да приеме възражението
срещу издадената заповед за изпълнение.
Заявителката М.П.К. – В., чрез процесуалния си представител,
оспорва възражението.
Софийският градски съд, след като прецени събраните доказателства
и обсъди доводите по възражението намира за установено следното:
Възражението по чл. 423 ГПК е допустимо – подадено е в
изискуемия 1-месечен преклузивен срок от узнаването /липсват данни за връчена
ПДИ, а същевременно не е доказано твърдението на заявителката, че ответницата е
узнала за заповедта в началото на м. май 2013 г. – такъв извод по никакъв начин
не следва от представеното нотариално заверено пълномощно от 14.11.2008 г., с
което ответницата е упълномощила брат си А. А. да я представлява по заведени
дела в България/. Разгледано по същество същото е основателно.
Разпоредбата на чл. 423, ал. 1 ГПК
предвижда възможност на длъжник, който е бил лишен от възможност да оспори по
реда на чл. 414 ГПК вземането по издадена срещу него и влязла в сила заповед
за изпълнение, да подаде възражение пред въззивния съд ако е налице някое от
следните изчерпателно изброени основания: 1) заповедта за изпълнение не му е
била връчена надлежно, 2) заповедта за изпълнение не му е била връчена лично и
в деня на връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на
Република България, 3) длъжникът не е могъл да узнае своевременно за връчването
поради особени непредвидени обстоятелства, или 4) длъжникът не е могъл да
подаде възражението си поради особени непредвидени обстоятелства, които не е
могъл да преодолее. Отделно от това, в чл. 423, ал. 3, изр. 3 ГПК е предвидена
възможност за обезсилване на заповедта за изпълнение ако не са били налице
предпоставките за издаването й по чл. 411, ал. 2, т. 3 и 4 ГПК – към момента на
издаване на заповедта длъжникът не е имал постоянен адрес, седалище, обичайно
местопребиваване или място на дейност на територията на РБ. В конкретния случай
ответницата твърди, че както към момента на издаване, така и към момента на
връчване на заповедта не е имала обичайно местопребиваване в Република
България, който довод въззивният съд намира за основателен. От представените
към възражението заповед за командироване № К-1217/25.08.2008 г. по чл. 65, ал.
1 от Закона за дипломатическата служба и удостоверение с рег. № RяБ-3309/19.06.2013 г., издадено от
СДВР, и копия от издадена виза, бордни карти и електронен билет, е видно, че в
периода от 8.09.2008 г. до 7.09.2011 г. ответницата е била командирована като
„сътрудник в консулска служба” в Генералното консулство на РБ в гр. Л.А. – САЩ,
а в периода 1.01.2009 г. – 19.06.2013 г. няма регистрирани данни за преминаване
през ГКПП. Тези данни се подкрепят и от показанията на разпитаната свидетелка Г.Н.,
според която в периода 2008 г. – 2013 г. ответницата не е живяла в България, а
в САЩ. При това положение следва да се приеме за доказано обстоятелството, че през
посочения период ответницата не е имала обичайно местопребиваване в РБ, а това
означава, че не само е налице основанието по чл. 423, ал. 1, т. 2 ГПК, но и е
била налице пречката за издаване на самата заповед за изпълнение по чл. 411,
ал. 2, т. 4 ГПК доколкото заявлението е подадено на 23.05.2012 г. Ето защо и
съобразно чл. 423, ал. 3, изр. 4 ГПК въззивният съд следва да приеме
възражението и служебно да обезсили заповедта за изпълнение и издадения въз
основа на нея изпълнителен лист.
Така мотивиран,
Софийският градски съд,
О П Р Е
Д Е Л И:
ПРИЕМА възражението по чл. 423, ал. 1 ГПК на длъжника И.С.А. срещу заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 18.06.2012 г.
по гр. дело № 25770/2012 г. на Софийския районен съд, 67 състав.
ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 18.06.2012 г. по гр. дело № 25770/2012
г. на Софийския районен съд, 67 състав, на осн. чл. 423, ал. 2, изр. 4 ГПК.
ОБЕЗСИЛВА издаденият въз основа на заповедта за
изпълнение изпълнителен лист от 3.08.2012 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.