Р Е
Ш Е Н
И Е
№
05.07.2022г. град
Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Хасковският окръжен съд граждански състав
На двадесети юни Две хиляди двадесет и втора година
В открито заседание,в състав:
СЪДИЯ: МИЛЕНА ДЕЧЕВА
Секретар:Росица Тодорова
Прокурор:
Като разгледа докладваното от съдия ДЕЧЕВА
Т.д.№200 по описа на съда за 2020 год,. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по търговско дело № 200/ 2020 г., по описа на Окръжен съд – Хасково, е образувано по искова молба с вх. № 262240/02.11.2020г. подадена от ищеца И.И.Д.,чрез пълномощникът му адв.Р.М. против Гаранционен фонд, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Г.И.“ № 2, ет. 4 . Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.558 ал.5 и ал.1 вр. чл.497 ал.1 т.2 от КЗ за сума в размер на 150 000лв. и чл.86 от ЗЗД. В процеса на размяна на книжата по делото ищецът е починал и с определение №260202/09.12.2020г. като ищци в производството са конституирани неговите наследници Д.В.Д.-съпруга,В.И.Д.-дъщеря и К.И.Д.-син.
ИЩЦИТЕ – Д.В.Д., В.И.Д.
И К.И.Д.,конституирани като ищци в
производството с определение на съда №260202/09.12.2020г.
в хода на процеса , като наследници на
починалия първоначален ищец И.И.Д.,***, починал на
20.11.2020г, твърдят, че на 16.02.2020г. в гр.Любимец, на бул.“Одрин“ пред дом
№35, водачът Д.Г.К. на лек автомобил марка и модел „А.А.“,
с рег.№ * **** **, нарушил правилата за движение по пътищата и удря пешеходеца И.И.Д., с което реализира ПТП. При инцидента сериозно е
пострадал пешеходецът. За произшествието е бил съставен Констативен протокол за
ПТП с пострадали лица №1/2020г. и било образувано ДП №61/2020г. по описа на
РУ-Свиленград. След злополуката пострадалият И.И.Д.
бил транспортиран от екип на ФСМП до МБАЛ-Свиленград, където му била оказана
първа помощ. Поради характера на получените увреждания пострадалият бил
превозен до „МБАЛ-Хасково“ АД, където бил консултиран с травматолог в Спешното
отделение, десният му крак бил обездвижен и насочен за хоспитализация в
отделението по неврохирургия. При приемането в отделението били назначени различни изследвания и
прегледи, от които били установени: разширени субарахноидални
пространства, хеморагично контузно огнище с
размери до 6 мм, изпълнен с течност сфеноидален
синус, контузио
церебри, емфизематозни були
двустранно, фисура на дясна илиачна
кост, фрактура фибуле кат-парс
дисталис ет проксималис, фрактура тибие декстри парс дисталис,луксацио арт.тало-круралис декстри и др.Поставена е била и диагноза тежка
черепно-мозъчна травма. Контузио церебри.
Контузио капитис ет ркорпорис. Двуглезенно
счупване на костите на дясната подбедрица. Назначена
била и медикаментозна терапия , а при изписването на 28.02.2020г. от болницата
пострадалият бил със забавен мисловен процес и некритичен. Дадени били насоки
за провеждане на оперативно лечение и предписани лекарства за домашно лечение. В
последствие на 01.07.2020г.пострадалият И.Д. ***АД по повод на влошено
здравословно състояние и окончателната диагноза към този момент била мозъчен
инфаркт, причинен от тромбоза на церебрални артерии с множество придружаващи
заболявания. Проведена била терапия в болнични условия, като бил изписан на
05.07.2020г. с препоръки да продължи посочената терапия в домашни условия, включително
рехабилитация /двигателна и говорна/ под контрола на ОП /невролог/, дадени били
и указания за ХДР. След изписването от болничното заведение на 03.11.2020г. И.Д.
бил прегледан от специалист, който установил, че като последица от мозъчния
инфаркт и вътрешночерепната травма, бил с увредено
общо състояние с частична афазия, левостранна хемипареза, сухожилно-нервни
рефлекси отслабени в ляво, наличие на синдром на Бабински
в ляво, невъзможна походка, не може сам да контролира тазовите си резервоари. На
16.11.2020г. отново е прегледан и е установено, че се намира в увредено общо
състояние-на легло, със затруднен словесен контакт, отказва да говори, със
забавено мислене, отказва да приема храна и течности и да общува с близки. На
следващия ден -17.11.2020г. И.Д. отново е прегледан от специалист и му е
поставена диагноза: Други уточнени мозъчносъдови
болести. Последици от мозъчен инфаркт. Контрактура на
ставата. Последици от други счупвания на долен крайник. Съгласно решение на
ТЕЛК №1197 от 083/17.11.2020г. на пострадалия е определена 100% трайно намалена
работоспособност пожизнено с водеща диагноза: Последици от мозъчен инфаркт при
Общо заболяване: Последици от мозъчен инфаркт.ИМИ в БДСМА. Състояние след тежка
дифузна черепно-мозъчна травма-контузио церебри. Фрактура на ставата.
Твърди се,че пътния инцидент причинил на И.Д. внезапно и неочаквано увреждане на здравето и множество болки и страдания. Същият с големи усилия се справял след причинените му травми в ежедневието си самостоятелно, ограничил социалните си контакти поради болките, дискомфорта и страданията, които изпитвал от фрактурите на десния си крак. Изпитвал постоянни болки и страдания; не можел да се придвижва поради обездвижване на крайника; изцяло бил зависим от постоянните грижи на своите близки и не можел да се справя без чужда помощ; засегнати били мисловните му функции; не била възможна самостоятелност на походката, поради продължаващи болезнени усещания и операция на мястото на уврежданията; невъзможност да се движи свободно десния крак; виене на свят, гадене и силно главоболие, поради травмата на главата; невъзможност за пълноценно обслужване самостоятелно; стрес от произшествието, рефлектиращ отрицателно върху емоционалното му състояние-раздразненост, избухливост, честа смяна на настроенията, чести приливи на чувство на безпокойство и притеснение и пр. Твърди се, че страданията са продължили и към момента на подаване на исковата молба.
От представения Констативен протокол за ПТП с пострадали и от сайта на Информационния център към Гаранционен фонд се установявало, че л.а. марка и модел „А.А.“, с рег. № * **** ** няма валидна застраховка „Гражданска отговорност“.
Твърди се, че пострадалият И.И.Д. подал до Гаранционен фонд застрахователна претенция, по която била образувана щета № 20210194/31.07.2020г., по която бил получен отказ за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, видно от писмо с изх.№24.01-359/15.10.2020г. на Гаранционен фонд.
Претендира се осъждане на ответника да заплати на ищците, като наследници на починалия първоначален ищец И.И.Д.,***, починал на 20.11.2020г. сумата в размер на 150 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания и психически стрес, в резултат на ПТП от 16.02.2020г., при което на И.И.Д.,***, починал на 20.11.2020г. са причинени телесни увреждания, както и законната лихва върху претендираното обезщетение от датата на уведомлението на ответника-31.07.2020г. до датата на окончателното разплащане на обезщетението, както и направените по делото съдебни и деловодни разноски.
В срока по чл. 372 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба от страна на ищците,чрез пълномощникът им, с който се оспорват доводите, изложени от ответника в отговора на исковата молба и се поддържа и допълва изложеното в първоначалната искова молба относно механизма за настъпване на процесното ПТП. Изложени са допълнителни съображения относно здравословното състояние на първоначалния ищец, свързани с влошаването на състоянието му след станалото на 16.02.2020г. ПТП. Претендират се направените по делото разноски.
ОТВЕТНИКЪТ-ГАРАНЦИОНЕН ФОНД-С., чрез процесуалния си представител в законоустановения двуседмичен срок по чл. 367 от ГПК е депозирал писмен отговор , с който оспорва предявения главен иск като недопустим, тъй като ищците не са посочили банкова сметка ***, което обстоятелство се твърди, че било нередовност на исковата молба. В тази връзка се прави искане за прекратяване на производството по делото. Поддържа също, че редът за разглеждане на настоящите искове бил по реда на общия исков процес, а не по реда предвиден в ГПК за разглеждане на делата по търговски спорове, като прави искане за разглеждане на делото по общия исков ред.Счита, че материалните права на ищците не произтичат от търговска сделка. Намира предявените искове за неоснователни и недоказани като твърди, че няма основание за ангажиране отговорността на ответника, тъй като липсвал фактическия състав на риска „Гражданска отговорност“. Направено е възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на И.И.Д. в размер поне на 95%, тъй като същият се е движел неправилно по пътното платно в нарушение на чл.108 ал.2 и чл.114 от ЗДвП, а в последствие ,в резултат на употребата на изключително голямо количество алкохол, е предприел внезапно пресичане на пътното платно. Поддържа, че претендирания размер на обезщетението за неимуществени вреди не кореспондирал на установената практика, както и на тълкуването на нормата на чл. 52 от ЗЗД и критерия „справедливост“ в Постановление № 4/68 г. на Пленума на ВС. Направено е искане с правно основание чл. 219, ал. 1 от ГПК за конституиране като трето лице – помагач на страната на ответника Гаранционен фонд посочения като виновен водач Д. Г.К., ЕГН ********** ***.
Ответникът, в срока по чл. 373 от ГПК, е упражнил правото си да депозира допълнителен отговор, с който поддържа вече изложените в отговора на исковата молба възражения и искания.
ТРЕТОТО ЛИЦЕ ПОМАГАЧ-Д.Г.К. оспорва предявените искове.
Хасковският окръжен съд след преценка доводите на страните и обсъждане на събраните по делото доказателства,поотделно и взети в тяхната съвкупност,приема за установено от фактическа страна следното:
По делото е безспорно установено, че на 16.02.2020г. в гр.Любимец, на ул.“Одрин“ пред дом №35 е настъпило ПТП между лек автомобил марка и модел „А.А.“, с рег.№ * **** * и пешеходеца И.И.Д.,***,починал на 20.11.2020г., наследодател на ищците по делото. При това ПТП на пешеходеца са били причинени сериозни телесни увреждания, като след инцидента пострадалият бил транспортиран от екип на ФСМП до МБАЛ- Свиленград, а в последствие поради сложността на здравословното му състояние до МБАЛ-Хасково.За пътния инцидент бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №1/2020г. по описа на РУ-Свиленград, а на лицето посочено като водач на МПС-Д.Г.К. са съставени два акта за установяване на административно нарушение: АУАН №АА 180286/17.02.2020г. и АУАН № АА *********.02.2020г. В последствие е било образувано ДП №61/2020г. по описа на РУ-Свиленград, което към момента на постановяване на настоящето решение не е приключило.
Лекият автомобил „А.“,модел“А 6“,с рег. * **** **, към датата на ПТП няма валидна застраховка „Гражданска отговорност“, както се установява от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица и за което обстоятелство по делото не се спори между страните.
По делото са представени множество медицински документи, от които се
установява развитието на здравословното
състояние на И.И.Д. след ПТП, както и лечението
което му е било провеждано .Медицинските
документи са приети като писмени доказателства по делото и са взети предвид от
назначеното по делото вещо лице, изготвило съдебно медицинската експертиза.
От заключението на назначената автотехническа експертиза,изготвена от вещото лице С.К.П. и депозирана в съда на 24.06.2021г. се установява , че на
16.02.2020г., около 18.40 часа в гр.Любимец , по бул.“Одрин“, се е движил лек автомобил марка „А.“, модел „А.“ с рег.№* **** **, управляван от конституираното по делото трето лице помагач Д.Г. ***/запад –изток/,със скорост 39,2 км/ч.Движението се е извършвало през тъмната част от денонощието, по сух, хоризонтален, асфалтов участък от платното за двупосочно движение.В участъка от платното за движение на бул.“Одрин“,пред частен дом №35 пешеходецът И.И.Д. предприел пресичане на платното за движение отляво надясно, спрямо посоката на движението на автомобила.При така създалата се ситуация и параметри на движение на автомобила и пешеходеца е възникнал удар между тях. Ударът е настъпил в място с параметри на първоначалния контакт:-на около 1,40 след Ор. –по дължина и на около 4,90м. в дясно от левия край на платното за движение-по широчина. Ударът е настъпил при контакт на дясна страна на тялото на пешеходеца, с предна лява част на лекия автомобил, в зоната на ляв халогенен фар.След настъпилия удар пешеходецът И.И.Д. се е установил върху платното за движение-в лявата лента да движение, на разстояние 10,45м. след Ор.1-по дължина.За позицията на установяване на лекия автомобил след настъпилия удар няма данни по делото. Към момента на ПТП, видимостта е била намалена, с оглед метеорологичните условия. От техническа гледна точка, причините за настъпване на ПТП са липсата на реакция или закъсняла реакция за екстремно спиране от страна на водача на лекия автомобил, в момента на навлизането на пешеходеца в осветената зона от фаровете на автомобила му и предприемането на пресичане на платното за движение от страна на пешеходеца, при условията на намалена видимост и на нерегламентирано място, в момент на приближаване на автомобил към мястото му на пресичане. При конкретната пътна обстановка водачът на лекия автомобил е имал техническата възможност да предотврати произшествието, чрез своевременно екстремно спиране, с оглед скоростта на движение на автомобила и осветеността към момента на ПТП. В следствие на произшествието са били нанесени материални щети на лекия автомобил и причинени телесни увреждания на пешеходеца. Към заключението на автотехническата експертиза е изготвена мащабна скица на местопроизшествието, неразделна част от заключението.
В устния си доклад в съдебно
заседание на 21.03.2022г. вещото лице С.К. установява, че при изготвяне на заключението
си е ползвал писмените документи съдържащи се във воденото ДП, личните си
впечатления и констатации при огледа на автомобила за нанесените щети по него.
От заключението на назначената по делото съдебномедицинска експертиза по писмени данни, изготвена от вещото лице д-р Х.Д.Е., въз основа на приложената по делото медицинска документация се установява,че при процесното ПТП ,станало на 16.02.2020г. наследодателят на ищците по делото И.И.Д. е получил следните травматични увреждания:Тежка черепно мозъчна травма-контузия на мозъка; охлузвания на лицето; рана на главата и Двуглезенно счупване на костите на дясната подбедрица ведно с изкълчване на глезенната става.Черепно мозъчната травма състояща се в контузия на мозъка е причинила разстройство на здравето временно опасно за живота,по смисъла на чл.129 от НК. Двуглезенното счупване на дясната подбедрица е причинила трайно/за повече от 30 дни/ затруднение в движението на десния крак, по смисъла на чл.129 от НК. На И.И.Д. е причинена остра дифузна травма на мозъка преценена като тежка мозъчна травма, а двуглезенното счупване на десния крак е с характер да породи затруднение в движението на крака. Според експерта по делото са приети като писмени доказателства медицински документи, в които се съдържат данни за проследяване на здравословното състояние на пострадалия до 17.11.2020г., като от тези документи е видно,че до посочената дата И.И.Д. е понасял болки и страдания като последица от травмите получени при ПТП, станало на 16.02.2020г. Черепно мозъчната травма е била лекувана в отделението по Неврохирургия на МБАЛ Хасково, а лечението и грижите свързани с последиците от травмата са продължили в домашни условия.Счупването на десния крак е било имобилизирано, без да е извършвана хирургична интервенция, като към 17.11.2020г. дясната глезена става все още е била отекла и с крайно ограничени движения /Амбулаторен лист №1439/17.11.2020г./ Според вещото лице черепно мозъчната травма и двуглезенното счупване на десния крак са в пряка причинна връзка с ПТП. Като последица от тежката черепно мозъчна травма е дифузната травматична увреда на главния мозък проявена с груби нарушения на говора, вегетативната дейност, двигателните възможности, разстройството на отделителната функция и психични разстройства. Налице е продължително залежаване с развитие на пролежни рани на типични места, общо измършавяване,гноен възпалителен процес на пикочните пътища и бъбреците. На този фон се развива и контрактура /невъзможност за разгъване/ на долните крайници, които усложнения се развиват прогресивно във времето утежнявайки състоянието на пострадалия. Медико биологичният характер на настъпилите и описани усложнения, които следва да се преценяват в съвкупност, представляват общо разстройство на здравето опасно за живота по смисъла на чл.128 от НК. Болките и страданията свързани с настъпилите от травмите усложнения са продължили със сигурност до 17.11.2020г. до която дата има описано проследяване на състоянието на пострадалия.
В устния си доклад в съдебно заседание на 21.03.2022г. вещото лице д-р Х.Д.Е. установява,че описаните в заключението травматични увреждания причинени на И.И.Д. при ПТП са били много тежки и смъртта е била неизбежна,като е било въпрос на време да настъпи. Опасността за живота е възникнала при ПТП и не е била преодоляна, а напротив нараствала е в целия период от настъпване на травмата до смъртта на пострадалия.
От показанията на разпитаната по делото свидетелка М.Т.Д.,съпруга на ответника К.И.Д. се установяват факти и обстоятелства по отношение на получените травматични увреждания от страна на пострадалия И.И.Д. при процесното ПТП, проведеното лечение и здравословното му състояние до настъпване смъртта на лицето. Свидетелката сочи в показанията си, че именно тя и съпругът й първи са разбрали за инцидента със свекъра й И., като за първи път го видели в спешната помощ в гр.Свиленград.Тъй като състоянието му било изключително тежко И.Д. ***, където са били предприети действия от лекарите за обработване на травмите.Сочи,че именно съпругът й К. бил в болничната стая заедно лекарите, когато шиели раните на баща му на главата и на десния крак. След около две седмици престой в болницата И.Д. бил откаран в дома си за домашно лечение, като състоянието му било безпомощно, бил жив труп, не можел да се обслужва сам, не говорел, не можел да се движи и около 9 месеца бил на легло, не бил в съзнание, не можело да се осъществява комуникация с него. Грижите за И. се полагали основно от съпругата му Д.,подпомагана от ответницата В.И.Д.,негова дъщеря и от самата свидетелка. През цялото време от ПТП до смъртта си И.Д. бил на легло и така и не станал от него, а от залежаването си получил и рани на гърба. Известно време отново бил в болницата в неврохирургията заради травмите в главата, но не се оправил и отново бил откаран в дома си. Здравословното му състояние не се подобрявало, а напротив влошавало се. Свидетелката сочи, че пострадалият преди инцидента ходел редовно на работа в строителството, бил много работлив и добър човек.Имал проблем с походката и леко накуцвал, което било по рождение.
На основание чл.176 от ГПК изслуша ищцата Д.В.Д. съпруга на пострадалия И.И.Д.,която даде подробни обяснения относно състоянието на лицето непосредствено след ПТП, развитието на лечението на причинените му травми, усложненията и състоянието му преди настъпването на смъртта. В обясненията на ищцата се съдържат и данни за поведението на пострадалия, изключително тежките болки и страдания, които същият е търпял, неговата обездвиженост, неадекватно състояние в продължение на почти 9 месеца и пр.
От показанията на свидетеля И.К.И., син на ответника К.И. също се установяват непосредствени впечатления от възприятията му за здравословното състояние на пострадалия И.Д., който е негов дядо. Сочи, колко тежко е било здравословното му състояние, липсата на подобрения макар и да е било провеждано лечение, безпомощното състояние след травмите, губенето на разум, буйствата, пристъпите, които получавал .Свидетелят установява, че дядо му приживе работел като майстор по покривите и леко накуцвал, но тъй като бил много добър и трудолюбив хората го търсели често за работа.
От показанията на свидетеля Д.Г.В., очевидец на станалото на 16.02.2020г. ПТП, който е бил и пътник в лекия автомобил марка „А.“ модел „А.“ се установяват факти и обстоятелства относно инцидента, при който е пострадал И.И.Д., наследодател на ищците по делото.В показанията си този свидетел установява,че процесния автомобил ,участвал в ПТП е бил управляван от бащата на Д. Г.К.,а именно Г.А.К.. Независимо от установеното до настоящия момент в ДП №61/2020г. по описа на РУ-Свиленград свидетелят сочи, че в показанията си по това досъдебно производство,той и други свидетели, посочили, че лекия автомобил участвал в ПТП е бил управляван от Д., тъй като се били уплашили. Твърди, че в действителност автомобила е бил управляван от неговия баща Г.. На 16.02.2020г. в процесния автомобил били водачът Г., до него на предната седалка отдясно бил свидетелят, а отзад по средата седял Д. . При придвижването си с автомобила по бул.“Одрин“ на пътното платно забелязали, че се движи човек в насрещната лента за движение. Когато колата го приближила този човек залитнал и се ударил в колата странично, след което паднал на платното отстрани, в ляво на колата.Колата се движела бавно около 30-40 км/ч. Свидетелят сочи, че именно той се обадил на 112 от неговия телефон. След инцидента всички ,които били в колата си тръгнали, а пострадалия бил оставен на тротоара пред хранителен магазин в гр.Любимец, при когото останала собственичката на магазина –леля Ц.. Нито свидетелят,нито Д. и баща му Г. останали до пострадалия, тъй като се били уплашили и си тръгнали. По пътя, по който се движел лекия автомобил, имало две ленти, движението било двупосочно, нямало уширение на пътя, имало осветление.Автомобилът се движел на къси светлини, времето било мрачно и мъгливо, а ударът настъпил в лентата,в която се движел автомобила,който не бил предприел никакви маневри.Когато свидетелят възприел пешеходеца, той се движел в насрещното платно, в посока противоположна на движението на автомобила, не пресичал, просто си вървял.При разминаването с автомобила нещо залитнал, но не бил ударен челно, а странично, миришел на алкохол. Първата помощ ,която му оказали било да се провери пулса, а после пострадалият бил преместен, “за да не бъде на платното и да го прегазят други коли“. Сочи в показанията си, че лекият автомобил не е навлизал в съседната лента за движение, а когато за първи път възприел пешеходеца той бил на около 15-20 метра от автомобила, близо до осевата линия.Смята,че пешеходеца е залитнал при разминаването в автомобила и тогава се е ударил в левия калник на колата. Всичко станало за части от секундата, като пешеходецът не пресичал ,а просто си вървял в неговото платно.
В показанията си свидетелят Г.А.К., баща на третото лице помагач установява, че процесния лек автомобил бил на снаха му, като именно той го управлявал на 16.02.2020г. когато станал пътния инцидент, при който бил ударен човек.Поддържа, че именно той е управлявал автомобила, но при разпита си по досъдебното производство казал, че синът му е карал колата, за да не му вземат книжката.Твърди, че никой в полицията не го бил питал, кой е управлявал колата.Установява, че на предната седалка в колата до него седял свидетелят В., а отзад сина му Д.. Колата се движела с разрешена скорост около 40 км/ч, когато забелязал, че един човек върви по пътя в лявото платно.Не можело да се види дали ще пресича или не , не можело да се разбере какво точно прави. Свидетелят карал точно по осевата линия и когато видял човека намалил и той спрял.В друг момент вече човекът се ударил в колата-залитнал ли, какво направил не се разбрало.После се уплашили и той и синът му тръгнали с колата, а оставили свидетеля Д.В. да вдигне човека. Установява също, че забелязал пешеходеца и видял ,че същият се движи в насрещното платно, като предварително, преди да се изравнят намалил скоростта. В момента, когато се изравнили пешеходецът тръгнал да пресича, но свидетелят си мислел, че ще спре някак си. Отдалече не се виждало какво ще прави, ще пресича ли или не, но човекът залитал, движел се ту наляво, ту на дясно, о не можело да се разбере дали е пиян.Ударът настъпил в платното на лекия автомобил, който се движел направо, като не са били предприемани други маневри. Имало видимост към пешеходеца, като дори свидетелят се чудел какво смята да прави-дали ще пресича или друго. Ударът станал от левия край на автомобила, преди огледалото, но свидетелят не разбрал в коя част на пешеходеца. След напускане на мястото на катастрофата свидетелят и синът му се отправили към гр.Свиленград, за да скрият колата, тъй като се уплашили.Свидетелят не си спомня дали колата е била със счупено предно стъкло и дали има или няма такова. Не си спомня и датата на катастрофата и какъв ден е било-делничен или почивен.
С оглед показанията на свидетеля очевидец на ПТП,станало на 16.02.2020г. Д.Г.В. , че лекият автомобил марка „А.“ модел „А.“ е бил управляван от бащата на конституираното по делото трето лице помагач Д.Г.К., а именно свидетелят Г.А.К. съдът назначи повторна експертиза, която се изготви от вещото лице Т.М.Х.. От заключението на повторната автотехническа експертиза се установява, също, че мястото на процесното ПТП, станало на 16.02.2020г. е в гр.Любимец, на бул.“Одрин“, пред частен дом №35 при направление на огледа от гр.Любимец към гр.Свиленград. За ориентир ОР-метален стълб за улично осветление разположен в затревената част на левия тротоар, отстоящ на 0,30м от краен ляв ръб на пътя. Платното за движение е от дребнозърнест, гладък асфалт без неравности по него. Двупосочно движение, бяла непрекъсната разделителна линия. Ширина на дясна лента за движение-3,90м. В дясно по посока на огледа има уширение с автобусна спирка с ширина в най-широката му част-5,60м. Обща ширина на двете ленти за движение-7,60м. Вещото лице сочи, че скоростта на движение на лекия автомобил непосредствено преди произшествието е била 41,29км/ч, каквато е била и в момента на удара с пешеходеца. Посоката на движение на лекия автомобил непосредствено преди ПТП и в момента на удара с пешеходеца е била от гр.Любимец към гр.Свиленград /запад-изток/. След настъпване на удара процесното МПС се е установило с предния си ляв край на около 10,45м източно от Ор1, където е краят на следата от застъргване поз.3. След настъпилия удар тялото на пешеходеца И.И.Д. се е установило върху лявата лента на платното за движение, между чантата с вещи поз.5 и петната кръв поз6 и на разстояние около 10м. източно от Ор.1 до МЦ на тялото на пешеходеца. Ударът е настъпил в предната лява част на МПС в зоната на халогенен фар, ПЛ калник, предния капак, лявото външно огледало и лявата страна на предното панорамно стъкло. ПТП е станало в 18,45 ч. в тъмната част на денонощието, при изкуствено осветление при сухо време и температура 2 градуса. При движение нощно време видимостта на водача е в пряка зависимост от осветеността на фаровете. Очевидно в случая видимостта е била намалена предвид тъмната част на денонощието и метеорологичните условия, но в обсега на фаровете е била добра. При конкретната пътна и метеорологична обстановка и при движение с включени светлини на фаровете на автомобила, водачът на МПС е имал техническата възможност да предотврати произшествието чрез своевременно аварийно спиране. Мястото на удара между мекия автомобил и пешеходеца е на около 1,40м източно от ОР/по дължина/ и на около 4,90м. в дясно/южно/ от БЛ/левия край на платното за движение/ по широчина. По отношение на механизма, обстоятелствата и причината за ПТП вещото лице установява,че на 16.02.2020г. около 18,40 часа в гр.Любимец, по бул.“Одрин“,се е движил лек автомобил марка „А.“ модел“А.“ с рег.№* ******, управляван от Д.Г. ***, в посока към гр.Свиленград, със скорост 41,29км/ч.,като водачът К. няма СУМПС. Движението се е извършвало през тъмната част от денонощието, с включени къси светлини на автомобила по сух, хоризонтален, асфалтов участък от платно за двупосочно движение. Около същия момент, в участъка от бул.“Одрин“ пред частен дом №35, пешеходецът И.И.Д. ***, който е бил под алкохолно влияние/1,71ПРОМИЛА/ е предприел косо пресичане на платното за движение отляво на дясно спрямо посоката на движение на автомобила на място, където няма пешеходна пътека. От проведения анализ на взаимните положения на пешеходеца и лекия автомобил е установено, че въпреки взаимната видимост в конкретните пътни и метеорологични условия и параметри на движение на автомобила и пешеходеца, възниква удар между тях.Ударът е настъпил на място с координати при първоначалния контакт-на около 1,40м. след Ор.-по дължина и на около 4,90м. в дясно от левия край на платното за движение по широчина.Ударът е настъпил при контакт на дясна страна на тялото на пешеходеца с предна челна лява част на лекия автомобил в зоната на преден ляв халогенен фар.Тъй като ударът е под МЦ на тялото на пешеходеца, той полита назад, плъзга се по капака и с главата си се удря в предното панорамно стъкло и го счупва. Колата е в процес на спиране, тялото на пешеходеца се плъзга по капака в посока напред и пада в насрещната лента вляво от спиращата кола, по гръб на асфалта и с главата в посока гр.Свиленград. При станалото ПТП водачът на лекия автомобил е имал възможност да предотврати произшествието чрез своевременно аварийно спиране, но в действителност е реагирал със закъснение.В следствие на произшествието са причинени телесни увреждания на пешеходеца и нанесени матерални щети по лекия автомобил. Като технически причини за настъпване на процесното ПТП вещото лице сочи закъснялата реакция за аварийно спиране на водача на лекия автомобил след момента на навлизане на пешеходеца в осветената зона от късите светлини на автомобила и пресичане на платното за движение от пешеходеца при намалена видимост,под алкохолно влияние и на място,където няма пешеходна пътека.Вещото лице сочи също,че при скорост на движение на лекия автомобил към момента на удара 41,29км/ч. опасната зона за спиране е 22,14м. Сочи също,че при къси светлини дължината на осветеност на фаровете на автомобила ако те са регулирана съгласно европейските норми, при ясно време и нормална видимост се приема, че видимостта пред автомобила е 50м. При дълги светлини на фаровете , при липса на данни за тяхната неизправност, при ясно време и добра видимост се приема, че те осветяват платното най-малко на 150м. пред автомобила. От анализа на доказателствата по делото вещото лице прави извод, че при скорост на автомобила 41,29км/ч и добра осветеност на фаровете, водачът има техническата възможност да предотврати ПТП при начално разстояние на спиране по-голямо от 23,14м. преди мястото на удара или при условието/опасна зона за спиране 22,14м. и 1м. безопасно разстояние за спиране/.Неразделна част от заключението на вещото лице е подробна динамична мащабна скица на местопроизшествието.
По искане на страните по делото и данните, че пострадалият И.И.Д. преди ПТП е употребил алкохол на вещото лице д-р Х.Д.Е. бе предявен протокол №122/19.02.2020г. за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръв и урина на починалия наследодател на ищците И.И.Д., за който вещото лице сочи, че е издаден от Специализирана техническа лаборатория към УМБАЛ-Пловдив и по никакъв начин не е компрометиран. Според д-р Е. посочената концентрация на алкохол в кръвта на пострадалия 1,71 промила отговаря на средна степен на алкохолно опиване,която се характеризира с видимо изразени нарушения в съобразителността, концентрацията, рефлексите и способността за преценка, както и нестабилна походка, а в някои случаи и с проява на подтиснато съзнание и сънливост. Според вещото лице наличието на такава средна степен на алкохолно опиване не променя направените от него изводи в изготвената и приета по делото съдебно медицинска експертиза.Според вещото лице наличието на алкохол не е оказало влияние върху техническото възникване на травмите ,тяхното развитие и последици.Установената тежка черепно-мозъчна травма не е свързана с алкохола,който има отношение за поведението на пострадалия на пътя преди инцидента.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предмет на делото са предявени от първоначалния ищец И.И.Д.,***, починал на 20.11.2020г. обективно съединени искове с правно основание чл.558 ал.5 вр.чл. 557, ал.1, т.2, б. „а“ от КЗ вр. чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД против ответника Гаранционен Фонд-гр.С. .Тъй като посоченото лице е починало в процеса на размяна на книжата по делото, като ищци в настоящето производство на основание чл.227 от ГПК са конституирани неговите наследници по закон Д.В.Д.-съпруга, К.И.Д.-син и В.И.Д.-дъщеря /Удостоверение за наследници изх.№317/24.11.2020г.,издадено от Община Любимец/.
Съгласно чл. 519, ал. 1 от КЗ Гаранционният Фонд извършва плащания в полза на увредените лица за вреди, причинени от моторно превозно средство, което е неидентифицирано или на което виновният водач няма сключена валидна задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите или когато няма сключена задължителна застраховка "Злополука" на пътниците. Разпоредбата на чл. 557, ал. 1, т. 2 б.“а“ от КЗ аналогично предвижда, че Гаранционният фонд изплаща на увредените лица от Фонда, а за незастраховани МПС обезщетения за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество, причинени на територията на Република България или на друга държава членка или на територията на трета държава, чието национално бюро на застрахователите е страна по Многостранното споразумение, от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България и за което няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
За да бъде уважен иска по чл. 557, ал. 1, т. 2 „а“ от КЗ следва да се установи кумулативното наличие на предвидените законови предпоставки, а именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, характера на вредите, причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина на извършителя, както и обстоятелството, че противоправното деяние е осъществено на територията на Република България от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България и за което няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Необходимо е да се установи и наличието на предпоставките на сочещи на допустимост на претенцията –т. е. ако Фондът не се е произнесъл по подадената молба в срока , откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на обезщетението. Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите,които виновно е причинил другиму,като във всички случаи на непозволеното увреждане вината се предполага до доказване на противното.Самият институт на непозволеното увреждане е сложен фактически състав,елементи на който са деяние/действие или бездействие/,вредата, противоправността на деянието,причинната връзка и вината съединени от посочената правна норма.В настоящия случай от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установяват всички задължителни елементи от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД.
От ангажираните в хода на производството доказателства, преценени както поотделно, така и в тяхната съвкупност, се установява, че причиненото на 16.02.2020г. ПТП е в резултат на поведението на водача,управлявал лек автомобил марка „А.“, модел „А.“, с рег.№ * **** **, който е нарушил правилата за движение, регламентирани в чл. 20 от ЗДвП,а именно: водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват; длъжни са при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие; длъжни са да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.Вследствие на посочените по-горе нарушения по непредпазливост са били причинени множество телесни увреждания на И.И.Д., наследодател на ищците по делото ,част от които представляват средни телесни повреди по смисъла на чл.129 от НК, а други представляват тежка телесна повреда по смисъла на чл.128 от НК, съгласно заключението на назначената по делото съдебно медицинска експертиза, което съдът възприема като безпристрастно и компетентно дадено. По делото бяха събрани писмени и гласни доказателства относно обстоятелството, кой е управлявал лекия автомобил причинил процесното ПТП, станало на 16.02.2020г. Писмените доказателства събрани в настоящето производство и заключенията на назначените вещи лице ,изготвили първоначалната автотехническа експертиза и повторната такава сочат ,че водач на лекия автомобил марка „А.“, модел „А.“, с рег.№ * **** ** е бил конституирания по делото като трето лице помагач Д.Г.К. ,а разпитаните по делото свидетели Д.Г.В. и Г.А.К. установяват в показанията си, че водача на лекия автомобил, който е участвал в процесното ПТП е бил бащата на третото лице помагач-свидетелят Г.А.К.. Анализа на доказателствата по делото според съда сочи, че водач на лекия автомобил, причинил процесното ПТП е бил Д.Г.К., който е конституиран и като трето лице помагач по делото. В тази връзка показанията на свидетелите В. и К. не следва да се кредитират, тъй като същите противоречат в тази си част на останалия събран по делото доказателствен материал. Тези показания са в съществено противоречие с представения по делото констативен протокол за ПТП с пострадали лица №1 от датата на инцидента 16.02.2020г., в който като водач на лекия автомобил участвал в ПТП е посочен Д.Г.К.,както и представените два броя акта за установяване на административно нарушение, издадени именно на Д.Г.К. за допуснати от него нарушения на правилата за движение по пътищата, включително и това, че същият не притежава свидетелство за правоуправление на МПС.Посочените писмени доказателства не са оспорени от страните по делото, включително и от конституираното третото лице помагач, същите кореспондират и с останалия събран доказателствен материал /материали от воденото досъдебно производство във връзка с инцидента и заключения на автотехнически експертизи-първоначално и повторно такова/, поради което съдът счита, че именно тях следва да кредитира относно обстоятелството кой е управлявал лекия автомобил. Показанията на свидетелите В. и К. са в противоречие с останалия събран по делото доказателствен материал, същите са пристрастни и представляват защитна версия относно причинителя на ПТП и опит да бъде оневинен действителния водач на лекия автомобил. Показанията на тези свидетели в посочената част са изолирани и неподкрепени от други факти и обстоятелства по делото. В тази връзка съдът счита, че именно конституираното по делото трето лице помагач Д.Г.К. е допуснал нарушение на правилата за движение и конкретно посочената по-горе разпоредба, същият не е притежавал и свидетелство за правоуправление на МПС и със своето виновно поведение, по непредпазливост е причинил уврежданията на пострадалия пешеходец И.И.Д., който в последствие е починал от нанесените при пътния инцидент травми, като смъртта му е била пряка и непосредствена последица от тези травми.
По делото са представени
доказателства, че първоначалният ищец и наследодател на конституираните в последствие като ищци негови
наследници е отправил искане до ответника Гаранционен фонд-С. за доброволно
изплащане на обезщетение, което не е било удовлетворено. И.И.Д.
,чрез пълномощника си е подал молба до Гаранционен фонд на 31.07.2020г., по
повод,на което е била образувана щета №20210194 от същата дата. В последствие е
било получено писмо от Гаранционен Фонд, с което са били поискани допълнителни
документи .Поради неплащане на
обезщетение пострадалия при ПТП , станало
на 16.02.2020г. е предявил претенция за плащане пред съда на основание чл.558
ал.5 от КЗ.
В пряк и непосредствен резултат от виновното поведение на водача Д.Г.К. на лек автомобил марка „А.“, модел „А.“,
с рег.№ * **** ** пострадалият И.И.Д. е получил следните увреждания ,а именно: Тежка черепно
мозъчна травма-контузия на мозъка; охлузвания на лицето; рана на главата и Двуглезенно счупване на костите на дясната подбедрица ведно с изкълчване на глезенната
става.Черепно мозъчната травма състояща се
в контузия на мозъка е причинила разстройство на здравето временно
опасно за живота,по смисъла на чл.129 от НК. Двуглезенното
счупване на дясната подбедрица е причинила трайно/за
повече от 30 дни/ затруднение в движението на десния крак, по смисъла на чл.129
от НК. На И.И.Д. е причинена остра дифузна травма на
мозъка преценена като тежка мозъчна травма, а двуглезенното
счупване на десния крак е с характер да породи затруднение в движението на
крака. До смъртта си на
20.11.2020г. И.И.Д.
е понасял болки и страдания като
последица от травмите получени при ПТП, станало на 16.02.2020г. Черепно
мозъчната травма е била лекувана в отделението по Неврохрургия
на МБАЛ Хасково ,а лечението и грижите свързани с последиците от травмата са
продължили в домашни условия. Счупването на десния крак е било имобилизирано, без да е извършване хирургична
интервенция,като към 17.11.2020г. дясната глезенна
става все още е била отекла и с крайно ограничени движения/Амбулаторен лист
№1439/17.11.2020г./ Като последица от тежката черепно мозъчна травма е била и дифузната травматична увреда
на главния мозък проявена с груби нарушения на говора, вегетативната дейност, двигателните
възможности, разстройството на отделителната функция и психични разстройства. Налице
е било и продължително залежаване с
развитие на пролежни рани на типични места,общо
измършавяване,гноен възпалителен процес на пикочните пътища и бъбреците. На
този фон се развива и контрактура/невъзможност за
разгъване/ на долните крайници,които усложнения се развиват прогресивно във времето
утежнявайки състоянието на пострадалия. Медико биологичният характер на
настъпилите и описани усложнения, които следва да се преценяват в съвкупност, представляват
общо разстройство на здравето опасно за живота по смисъла на чл.128 от НК. Описаните
в заключението на съдебно медицинската
експертиза травматични увреждания причинени на И.И.Д.
при ПТП са били много тежки и смъртта е била неизбежна, като е било въпрос на
време на настъпи. Опасността за живота
е възникнала при ПТП и не е била преодоляна, а напротив нараствала е в целия
период от настъпване на травмата до смъртта на пострадалия. Така посочените неимуществени
вреди, представляващи претърпени от пострадалия болки и страдания са доказани
от представените и приети като доказателства по делото многобройни медицински
документи, от заключението на назначената съдебномедицинска експертиза , от
показанията на свидетелите М.Т.Д. и И.К.И., обясненията на ищцата Д.В.Д.. Показанията
на посочените свидетели и обясненията на ищцата дадени на основание чл.176 от ГПК следва да бъдат кредитирани изцяло предвид
обстоятелството, че същите имат преки и непосредствени възприятия по отношение
на здравословното състояние на И.И.Д. след
претърпените травми в резултат на станалото на 16.02.2020г. ПТП до настъпване
на смъртта на 20.11.2020г. От друга страна тези показания не противоречат на
останалите събрани по делото доказателства и следва да се кредитират наравно с
тях.
Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да претендира парично обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение – по силата на чл. 52 ЗЗД, предвиждащ, че обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Критериите за определяне на този размер са възрастта на пострадалия, видът, обемът и тежестта на причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността на претърпените болки и страдания, продължителността на възстановителния период, общо възприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на обществото, което е от значение за номиналния размер на обезщетението. Обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи съвкупно като обезвреда за цялостните последици за здравето и претърпени от ищцата болки, в каквато насока е константната съдебна практика на всички съдилища в Република България. Неимуществените вреди са винаги свързани с психични преживявания и морални ценности.В случая от събраните доказателства е доказано,че неимуществената сфера на пострадалия И.И.Д.,***,починал на 20.11.2020г. е била засегната, като същият е претърпял изключително тежки и продължителни физически болки. Претърпяното събитие е нанесло и сериозна психологическа травма, поради което следва да се приеме, че в полза на неговите наследници, като правоприемници в настоящия процес следва да се присъди обезщетение на неимуществени вреди в рамките на предявената такава претенция от техния наследодател,а именно: до претендираната сума в размер на 150 000лв.
В тази връзка съдът съобрази указанията, дадени с Постановление № 4/ 1968 г. на Пленума на ВС и с Постановление № 17/ 1963 г. на Пленума на ВС, съдебната практика по сходни случаи и отчете вида и характера на уврежданията на наследодателя на ищците И.И.Д., претърпените болки и страдания, продължителността и интензивността на болките и страданията-почти 9 месеца до настъпване на леталния изход, както са описани по-горе при установяване на фактическата страна на спора; продължителността и ограниченията, които е търпял пострадалият, възрастта му към датата на ПТП-70 години, както и отражението, което е дало процесното ПТП. Предвид всички тези обстоятелства по настъпването на вредите, вида и характера на уврежданията, претърпените болки и страдания, степента на увреждане и ефектът, който са оказали върху живота на наследодателя на ищците съдът намира, че справедливото обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди възлиза общо на сумата от 150 000 лв.За определяне на размера на обезщетението следва да се съобразят и последиците в психологичен план, като се има предвид обстоятелството ,че при всички случаи участието в ПТП е свързано с негативни последици в психо-емоционален план, които негативни последици са установени от доказателствата по делото, преценени в тяхната съвкупност .Така определеното обезщетение е съобразено освен с изброените по-горе обстоятелства,релевантни за размера му и с установения в чл.52 от ЗЗД принцип на справедливостта,като ще допринесе за репариране на неблагоприятните последици от увреждащото събитие .
Съобразявайки се с характера и тежестта на получените от наследодателя на ищците травми, интензитетът на понесените във връзка с тях болки и страдания, неудобства , особеностите и периода на лечение съдът счита, че ищците ,конституирани на основание чл.227 от ГПК имат има право на обезщетение за претърпените от техния наследодател и първоначален ищец неимуществени вреди в размер на сумата от общо 150 000лв., от която обща сума на всеки един от наследниците следва да се определи такъв размер от общото обезщетение ,който съответства на техните наследствени права, определени съгласно Закона за наследството.Тъй като починалият И.И.Д. е оставил като наследници по закон съпруга и две деца,по правилата на Закона за наследството определения от съда общ размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да се разпредели по следния начин ,а именно:първата ищца,като съпруга на починалия И.И.Д. следва да получи 4/6 ид.части ,а останалите двама ищци като негови деца по 1/6 ид.част .
При определянето на общия размер на претенцията за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди съдът съобрази също, установените от
заключението на СМЕ обстоятелства относно вида и тежестта на настъпилите от ПТП
травми, неблагоприятното им развитие, като
пряка и непосредствена последица от ПТП, продължителността на лечебния период
за всяка една от травмите/отразени подробно в заключението на СМЕ/, наложилите
се хоспитализации, изключително големия
интензитет на търпените болки и страдания, емоционалния стрес. Въз основа на
събраните по делото писмени и гласни доказателства и заключението на СМЕ,което
възприема като компетентно и безпристрастно дадено, съдът констатира и определи
претърпените от ищците вреди-болки и страдания, като отчете настъпилите
последици и в психически и емоционален план, отчитайки възрастта на пострадалия-70
години, множеството болки и страдания, които е претърпял вследствие на
уврежданията, дългият и труден възстановителен период и неблагоприятната
перспектива , свързана с невъзможността
за възстановяване, довела в крайна степен и до настъпването на смъртта. Съдът
счита, че пострадалият И.И.Д. е търпял изключително
интензивни болки и страдания ,бил е с
опасност за живота,било му е причинени постоянно разстройство на здравето опасно за живота. Не бе значение е и дългия
период на обездвижване, невъзможността да се придвижва и обслужва
самостоятелно, нуждата от постоянна чужда помощ,емоционалния стрес,коренна
промяна в начина на живот,невъзможността да се полага труд .Като паричен
еквивалент на понесените болки и страдания при определянето на справедливото
обезщетение за неимуществени вреди,съдът съобрази и конкретните икономически
условия към правнорелевантния момент-16.02.2020г.
По отношение на направеното от
ответното дружество възражение за съпричиняване съдът намира същото за основателно.
Възражението на ответника за съпричиняване от починалия е обосновано с оспорването, че пострадалият пешеходец И.И.Д. се е движел неправилно по пътното платно в нарушение на чл.108 ал.2 и чл.113 от ЗДвП, а в последствие, в резултат на употребено изключително голямо количество алкохол е предприел внезапно пресичане на пътното платно-нарушение на чл.114 от ЗДвП.
Анализа на събраните по делото доказателства показва,че пострадалият И.И.Д. към момента на ПТП е бил употребил значително количество алкохол и е бил със средна степен на алкохолно опиване 1,71, %о , движел се е с тъмни дрехи по пътното платно в насрещната лента за движение, в тъмната част на денонощието, на осветен участък. С това си поведение пешеходецът е нарушил чл. 5, ал. 1 ЗДвП "Всеки участник в движението по пътищата: 1. с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението" и правилата за пресичане в чл. 108 ,чл. 113 и чл.114 от ЗДвП. С това пешеходецът е поставил себе си в опасност и допринесъл до настъпване на вредоносния резултат според съда в условията на 30 % , което съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД има за последица намаляване на размера на дължимото обезщетение.
От изложения механизъм на произшествието, съдът счита,че се установява специфично и изненадващо за водача на лекия автомобил поведение на пострадалия пешеходец,който е предприел пресичане в лентата за движение на лекия автомобил, без да се огледа, като по този начин се е превърнал сам в опасност за движението. В случая пострадалият пешеходец е предприел пресичане при ограничена видимост и при възможност за възприемане от водача на лекия автомобил, като пресичането на пътното платно е станало при липса на пешеходна пътека и на специално очертана с маркировка върху пътното платно пешеходна пътека.Съдът счита,че пешеходецът е навлязъл внезапно в лентата на движение на лекия автомобил, с оглед на което като пешеходец е нарушил забраната на чл. 113, ал. 1, т. 1, 2 и 4 и чл. 114, т. 1 и т. 2 от ЗДвП. По отношение на поведението на пешеходеца съдът кредитира заключенията на първоначалната и повторната автотехническа експертиза, които са еднопосочни.Следва да се отбележи също,че в заключенията и на двете експертизи има съвсем малки разлики относно стойностите на скоростта на движение на лекия автомобил и опасната му зона, но в цялост заключенията се допълват и не са констатирани разлики относно механизма на ПТП.
От друга страна наличието на пешеходец на платното за движение, макар и в насрещната лента,каквито са данните по делото, е видима и реална опасност за движението, с която водачът на лекия автомобил е длъжен да се съобрази .Именно това поведение на пешеходеца е следвало да изостри в максимална степен вниманието на водача на МПС, който да съобрази реалната опасност. Оттогава за водача на МПС се поражда задължението при наличието на пешеходец на пътното платно да намали скоростта или да спре, съответно да се движи с такава скорост, която да му позволи да спре, за да пропусне пешеходеца,ако същият предприеме пресичане на неговата лента за движение. Ако водачът на лекия автомобил се е бил съобразил с възникналата и възприета от него опасност за движението –наличието на пешеходец на пътното платно, той би намалил скоростта си, а при необходимост - и да спре. В подкрепа на този извод на съда е и обстоятелството,че скоростта на движение на автомобила около 40 км/ч. и добрата осветеност от фаровете, предопределя техническа възможност за предотвратяване на ПТП при начално разстояние на спиране, по голямо от опасната зона.Т.е. необходимото време за реакция на водача на лекия автомобил, който е възприел пешеходеца на пътното платно е било достатъчно, за да се предприемат действия по намаляване на скоростта или спиране на автомобила, тъй като пешеходецът не е попадал в опасната зона и водачът е имал техническата възможност да избегне удара чрез спиране преди мястото на произшествието.
Съпричиняване, основано върху разбирането ,че пешеходецът предприема внезапно пресичане на пътното платно и навлизане в лентата за движение на лекия автомобил, при наличните обективни данни по делото предпоставя в причинно-следствената верига на ПТП да се включи и поведението на самия пострадал-пешеходец. Затова и действието на пешеходеца следва да се отчете в някаква степен с този на водача като причинен фактор за пораждането на самото ПТП.
С оглед гореизложеното, възражението за съпричиняване е основателно и са налице основания за намаляване на определеното обезщетение с 30% на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД Т.е. обезщетението от 150 000лв. следва да се намали с посочените проценти на сумата от общо 105 000лв., от които 70 000лв. за първата ищца ,като съпруга на пострадалия и по 17 500лв. на втория и третия ищец, съответно син и дъщеря на пострадалия .
От приложените по делото писмени документи е видно,че на 31.07.2020г. наследодателят на ищците,чрез пълномощника си е поканил Гаранционен фонд да му изплати обезщетение. Считано от изтичане на тримесечния срок по чл. 496 от КЗ, приложим съгласно чл. 558, ал. 5 от КЗ, Гаранционен Фонд дължи лихви за забава върху размера на главното парично задължение в общ размер на 105 000лв., до окончателното му изплащане. В случая Гаранционен Фонд според съда отказва плащане на обезщетение с писмо от 15.10.2020г. поради което върху определения размер на обезщетението за неимуществени вреди ще следва да се присъди и лихва за забава,считано от 16.10.2021г.
Предвид изложеното съдът счита,че предявените искове с правно основание чл.558 ал.5 вр.чл. 557, ал.1, т.2, б. „а“ от КЗ вр. чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД следва да се уважат частично,като се осъди ответника да заплати на ищците сумата в общ размер на 105 000 лв. представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки , страдания и психически стрес причинени на И.И.Д.,***,починал на 20.11.2020г. в резултат на настъпило пътно транспортно произшествие на 16.02.2020г. в гр.Любимец, при което са му причинени телесни увреждания , ведно с лихвата за забава върху това обезщетение, считано от 16.10.2020г. /деня следващ датата,на която ответника е отказал да изплати обезщетение съгл. чл.496 ал.1 от КЗ/ до окончателното изплащане на сумата.Иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди над 105 000лв. до пълния предявен размер от 150 000лв.,като неоснователен и недоказан ще следва да се отхвърли.Ще следва да се отхвърли и иска за забава за периода от 31.07.2020г. до 15.10.2020г.
Съдът като взе предвид
обстоятелството,че предявеният иск с правно основание чл.558 ал.5 вр.чл. 557, ал.1,
т.2, б. „а“ от КЗ вр. чл.45 от ЗЗД е уважен за сумата
от 105 000лв.,представляваща обезщетение за неимуществени вреди и
факта,че ищците са освободени от задължението за внасяне на ДТ по сметка на
ОС-Хасково счете,че ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметката на
ОС-Хасково ДТ в размер на 4200лв.,както
и направените разноски за вещи лица,представляващи платени възнаграждения от
бюджетната сметка на ОС-Хасково в размер на 800лв.
На ответника също следва да бъдат присъдени разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете поради тяхната неоснователност в размер на 320лв.,съобразно представения по делото списък на разноските по чл.80 от ГПК.
Мотивиран от горното,съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Гаранционен фонд, ЕИК *********,със седалище и
адрес на управление гр.С.,ул.“Г.И.“ №2 ет.4 да заплати на Д.В.Д., с ЕГН ********** ***, В.И.Д., с ЕГН **********
*** и К.И.Д., с ЕГН ********** ***, тримата
като наследници на И.И.Д.,***, починал на
20.11.2020г., на основание чл.558 ал.5 вр.чл. 557, ал.1, т.2, б. „а“ от КЗ вр.
чл.45 от ЗЗД сумата в размер на общо 105 000лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, изразяващи се в болки , страдания и психически
стрес причинени на И.И.Д.,***,починал
на 20.11.2020г. в резултат на настъпило
пътно транспортно произшествие на 16.02.2020г. в гр.Любимец, при което
са му причинени телесни увреждания , от която сума на Д.В.Д.-70 000лв., на В.И.Д.
-17 500лв. и на К.И.Д.-17 500лв., ведно с лихвата за забава върху общия
размер на обезщетението, считано от 16.10.2020г.
/деня следващ датата,на която ответникът
е отказал да изплати обезщетение съгл. чл.496 ал.1 от КЗ/ до окончателното
изплащане на сумата, като иска за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди над сумата от 105 000лв. до пълния предявен
размер от 150 000лв. и иска за лихва за забава върху обезщетението за
неимуществени вреди за периода от
31.07.2020г. до 15.10.2020г., като неоснователни и недоказани-ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд, ЕИК *********,със
седалище и адрес на управление гр.С.,ул.“Г.И.“ №2 ет.4 да заплати по сметката
на ОС-Хасково ДТ в размер на 4 200лв.,както и направените
разноски за вещи лица,представляващи платени възнаграждения от бюджетната
сметка на ОС-Хасково в размер на 800лв.
ОСЪЖДА Д.В.Д., с ЕГН **********
***, В.И.Д., с ЕГН ********** *** и К.И.Д., с ЕГН ********** *** да заплатят на
Гаранционен фонд, ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.С.,ул.“Г.И.“
№2 ет.4 направените по делото разноски
съразмерно на отхвърлената част от исковете в размер на 320лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд-Пловдив в двуседмичен срок от връчване на страните.
СЪДИЯ: