№ 1020
гр. София, 05.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Иванка Иванова
Членове:Петър Люб. Сантиров
Яна Ем. Владимирова
при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева
като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело №
20211100505888 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.
С решение № 108679 от 08.05.2019 г., постановено по гр. д. № 16952/2018 г.
по описа на СРС, I ГО, 49 състав, е признато за установено на основание чл.422, ал.1 от
ГПК, че СТ. Ц. Н. и П.Г. Н. дължат на „Т.С.“ ЕАД, при условията на солидарност
сумата от 1 734, 83 лв. - главница за незаплатена топлинна енергия за периода
м.05.2014 г. до м.04.2017 г., както и дължима сума за реално потребена енергия,
отразена в общи фактури с № **********/31.07.2015 г., №**********/31.07.2016 г. и
№00820044485/31.07.2017 г. и 24, 48 лв. - дялово разпределение, ведно със законната
лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане. Отхвърлени са
предявените искове за признаване за установено в отношенията между страните, че СТ.
Ц. Н. и П.Г. Н. дължат на „Т.С.”ЕАД при условията на солидарност сумата от 90, 02
лв., лихва за забава за периода от 16.09.2015 г. до 17.10.2017 г., както и сума в размер
на 2, 87 лв. - лихва за забава върху дяловото разпределение. Ответниците са осъдени
да заплатят на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК, по 82, 67 лв. - разноски в
заповедното производство. Решението е постановено при участието на трето лице –
помагач „Т.С.“ ЕООД.
Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която са уважени
предявените искове, е депозирана въззивна жалба от ответниците СТ. Ц. Н. и П.Г. Н..
Излагат съображения, че решението в обжалваната част е необосновано и неправилно,
постановено в нарушение на процесуалния закон. Считат, че вземанията на ищеца са
погасени по давност, тъй като макар и включени в изравнителни сметки, те са
възникнали и са станали изискуеми в по - ранен момент. Отделно от това по делото не
са ангажирани безспорни доказателства, че ответниците са собственици или титуляри
1
на друго вещно право върху процесния имот, поради което нямат качеството
потребител на топлинна енергия по валидна облигационна връзка между тях и ищеца.
Не е налице основание за солидарна отговорност, а всеки следва да отговаря за частта
от сумата, съответстваща на притежаваното от него вещно право от имота. Молят съда
да отмени решението в обжалваната част, като отхвърли изцяло предявените искове.
С молба от 11.02.2022 г. поддържат, че не дължат суми за дялово
разпределение, тъй като претенцията не е доказана по основание и размер.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
ищеца „Т.С.“ ЕАД. Излага съображения, че решението на СРС е правилно и
законосъобразно, а исковите му претенции са били доказани пълно и главно. Моли
съда да потвърди решението в обжалваната част. Претендира сторените по делото
разноски.
С молба от 17.02.2022 г. оспорва въззивната жалба. Моли съда да потвърди
решението в обжалваната част, като му присъди сторените по делото разноски,
включително юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение от насрещната страна.
Третото лице – помагач на ищеца - „Т.С.“ ЕООД, не е депозирало в срока по
чл.263, ал.1 ГПК писмен отговор на въззивната жалба на ответника.
Решението в частта, с която са отхвърлени предявените искове, е влязло в
сила като необжалвано.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира
следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени
положителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.415, ал.1 ГПК вр.
чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД. Ищецът твърди, че ответниците
са потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ, за
топлоснабден имот – апартамент № 2, находящ се в гр. София, ж. к. „*******, като на
основание чл.32 от СК солидарно му дължат сумата от 1 734, 83 лв. - главница за
незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2014 г. – м.04.2017 г., както и дължима
сума за реално потребена енергия, отразена в общи фактури с №
**********/31.07.2015 г., № **********/31.07.2016 г. и № 00820044485/31.07.2017 г. и
90, 02 лв. - лихва за забава за периода от 16.09.2015 г. до 17.10.2017 г., както и сума за
дялово разпределение в размер на 24, 48 лв. - главница и 2, 87 лв. - лихва за забава
върху дяловото разпределение, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане. Във връзка с подадено на 26.10.2017 г.
заявление, по ч. гр. д. № 76112/2017 г. на СРС, 49 състав, е постановена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК за дължимите суми, срещу която длъжниците са подали
възражение в срок. Ищецът претендира установяване на вземанията му, предмет на
издадената заповед за изпълнение, ведно със законната лихва върху главниците,
считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
до окончателното изплащане на вземането, както и сторените по делото разноски.
С постъпилия в срока по чл.131 от ГПК ответниците СТ. Ц. Н. и П.Г. Н.
оспорват предявените искове. Правят възражение за изтекла погасителна давност за
вземанията на ищеца за периода 05.2014 г. – 09.2014 г. Поддържат, че не са налице
предпоставките за солидарна отговорност за претендираните от ищеца вземания. П.Н.
няма качеството на потребител на топлинна енергия, тъй като фактурите са издавани
2
на името на другия ответник и до момента от нея не били претендирани никакви суми.
Също така не е поръчвала услугата доставка на топлинна енергия. Считат, че до
подаването на заявление за откриване на партида, задължено лице остава стария
титуляр, независимо от промяната в собствеността. Сочат, че за приспадането на суми
е необходимо тяхното съгласие. Оспорват като неравноправни клаузи от общите
условия на „Т.С.“ ЕАД. Оспорват и дължимостта на суми за дялово разпределение.
Молят съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове.
На 26.10.2017 г. „Т.С.“ ЕАД е депозирала пред СРС заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу СТ. Ц. Н. и П.Г. Н. за сумата от 1 759, 31
лв. – главница, както и 92, 89 лв. – мораторна лихва за периода 16.09.2015 г. –
17.10.2017 г. В т.12 от заявлението е пояснено, че длъжниците през периода м.05.2014
г. – м.04.2017 г. са ползвал топлинна енергия отразена, доставена в топлоснабден имот,
находящ се в гр. София, ж. к. „*******. Същите не са заплатили дължимите от тях
суми за топлинна енергия, както следва: 1 734, 83 лв. - главница и 90, 02 лв. - лихва, а
за дялово разпределение: 24, 48 лв. - главница и 2, 87 лв. - лихва. Вземанията са
претендирани солидарно от длъжниците на основание чл.32 СК. „Т.С.“ ЕАД е заявила
и претенция за сторените в производството разноски.
С разпореждане от 23.11.2017 г. по ч. гр. д. № 76112/2017 г. на СРС, 49
състав, съдът е постановил исканата заповед за изпълнение срещу длъжниците СТ. Ц.
Н. и П.Г. Н. в полза на „Т.С.“ ЕАД за сумата от 1 734, 83 лв. - главница за доставена от
дружеството топлинна енергия за периода м.05.2014 г. – м. 04.2017 г.; сумата от 90, 02
лв. –лихва за периода 16.09.2015 г. – 17.10.2017 г., главница в размер на 24 ,48 лева,
мораторна лихва в размер на 2, 87 лв. за периода 16.09.2015 г. – 17.10.2017 г., както и
87, 04 лв. разноски, от които: 37, 04 лв. - държавна такса и 50 лв. - юрисконсултско
възнаграждение.
В срока по чл.414, ал.2 ГПК длъжниците са депозирали възражение срещу
постановената заповед, като са оспорили дължимостта на сумите, за които е
постановена заповедта, тъй като не са в облигационни отношения със заявителя.
Направили са и възражение за изтекла погасителна давност.
В срока по чл.415, ал. 4 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на
вземанията си по исков ред.
Видно от представения нотариален акт № 62, том II, рег. № 3976, дело № 199
от 2006 г., на 18.05.2006 г. СТ. Ц. Н. и ПР. Г. Н. са купили апартамент №2, находящ се
в гр. София, район В., жк. „*******.
Видно от нотариален акт № 63, том II, рег. №977, дело №200 от 2006 г.
„Българска П.Б.“ АД е предоставила на С.Н. и П.Н. кредит за покупка на недвижим
имот в размер на 43 950 лв., за обезпечаване на който С.Н. и П.Н. са учредили в полза
на „Българска П.Б.“ АД договорна ипотека върху недвижим имот, придобит по време
на брака им и представляващ съпружеска имуществена общност, а именно :апартамент
№2, находящ се в гр. София, жк. „*******
От представения протокол от проведено на 27.08.2002 г. Общо събрание на
собствениците на етажна собственост, находяща се в гр. София, ж. к. „******* се
установява, че етажните собственици са взели решение да се сключи договор с „Т.С.“
ЕООД, което дружество да извършва дялово разпределение на топлинната енергия в
сградата в режим на етажна собственост. В този протокол е съставен и списък на
етажните собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение.
На 11.09.2002 г. е сключен договор между „Т.С.“ ЕООД и етажната
3
собственост с адрес: гр. София, ж. к. „*******, по силата на който дружеството се е
задължило да достави и монтира необходимите уреди за регулиране и отчитане на
консумацията на топлинна енергия, както и да изготвя и предоставя на насрещната
страна обща и индивидуални изравнителни сметки за консумираната топлинна енергия
в срок до 45 дни след предоставяне на информация от „Т.С.“ ЕАД за показанията на
топломера за отчетния период.
Със заявление - декларация от 01.06.2007 г. С.Н. е поискал от ТР „Люлин” да
бъде открита партида на негово име за имот - ап.2, находящ се в гр. София, ж. к.
„*******, ******.
От заключението на вещото лице инж. А.И.Ж. по изслушаната в хода на
първоинстанционното производство съдебно - техническа експертиза, което съдът
възприема като компетентно дадено, се установява, че през целия исков период
ответниците не са ползвали топлинна енергия за отопление и такава не им е била
начислявана, а е начислена единствено за сградна инсталация и за битово горещо
водоснабдяване (БГВ). В апартамента е имало 4 радиатора, които са били
демонтирани, а топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване се начислявала
по показанията на 1 бр. водомер за топла вода в имота. Сградната инсталация е
определяна съобразно изискванията на действащата нормативна уредба. За периода
м.05.2014 г. – 04.2017 г. потреблението на топла вода е било на база реален отчет на
показанията на 1 бр. водомер. В процесната сграда е монтиран общ топломер, който е
преминавал през съответните периодични проверки за изправност. Вещото лице е
посочило в заключението си отчетените от топломера в абонатната станция стойности,
както и стойностите на технологичните разходи, разпределената топлинна енергия за
сградата и тази, разпределена за съответния абонатен номер за отопление, за сградна
инсталация и за БГВ. Стойността на доставената топлинна енергия, разпределена за
абонатния номер, възлиза на 298, 99 лв. за отопление и 2 057, 66 лв. - за гореща вода.
Общият размер на задължението е 2 356, 65 лв. след приспадане на отчетените за
връщане с изравнителните сметки 296, 89 лв., остатъкът възлиза на 2 059, 76 лв.
Пред СРС е изслушана и съдебно - счетоводна експертиза, изготвена от
вещото лице В. П.. От експертното заключение се установява, че е стойността на
реално потребената топлинна енергия възлиза на 2 059, 76 лв. След отчитане на
доплащане от изравняване, на извършени плащания на 21.03.2017 г. и на 25.04.2017 г.,
както и на две прихващания, стойността на главницата възлиза на 1 759, 31 лв., от
която: 1 734, 83 лв. за топлинна енергия и 24, 48 лв. за дялово разпределение. Лихвата
за забава върху главницата за топлинна енергия възлиза на 90, 02 лв., а върху дяловото
разпределение - 2, 87 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от
легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество,
жалбата е частично основателна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваните му части, като по
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената служебна проверка въззивният съд установи, че
първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо.
В предмета на делото е включен установителен иск, предявен от кредитор, в
4
чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.
Искът е предявен в рамките на установения в чл.415, ал.4 ГПК срок след постъпило от
длъжника възражение. Целта на ищеца е да се установи със сила на присъдено нещо
спрямо другата страна съществуването на вземането, предмет на издадената заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК.
Жалбоподателите релевират доводи, че по делото не е доказано, че са
собственици на топлоснабдения имот и съответно, че имат качеството на клиенти на
топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл.153, ал.1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и
са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в
имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на
ОСГК на ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият случай. В мотивите на същото
тълкувателно решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране
на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са
подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те
са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на
доставената топлинна енергия.
Собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на
етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от
сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна
енергия. По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното
предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при
публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от
потребителя. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните
собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен
собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.
Ищецът свързва качеството на ответниците на потребители на топлинна
енергия за битови нужди с качеството им на собственици на топлоснабден имот.
За принадлежността на правото на собственост по отношение на процесния
имот ищецът е ангажирал нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот,
обсъден по – горе, от който се установи, че на 18.05.2006 г. ответниците са придобили
правото на собственост върху процесния недвижим имот – апартамент № 2, находящ
се в гр. София, ж. к. „*******.
По изложените съображения въззивният съд счита, че ищецът е изпълнил
доказателствената си тежест да установи по делото, че ответниците са собственици на
процесния имот през исковия период и в това си качество са клиенти на топлинна
енергия през исковия период.
Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на потребители (клиенти) на топлинна енергия за битови
5
нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда
съдържанието на договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по
спора за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите
условия на ищеца, одобрени с решение № ОУ-001/07.01.2008 г. на ДКЕВР,
публикувани във вестник „Дневник“ от 14.01.2008 г., Общите условия, одобрени с
решение № ДУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник „24 часа“ – броя
от 10.02.2014 г. и вестник „19 минути“ и Общите условия, одобрени с решение № ОУ-
1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“, в сила от 11.08.2016 г.
Разпоредбата на чл.150, ал.3 ЗЕ предоставя възможност за потребителите (клиентите),
които не са съгласни с предвидените в Общите условия клаузи, в срок от 30 дни след
влизането им в сила да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в
което да предложат специални условия, които се отразяват в допълнителни писмени
споразумения. В дадената хипотеза ответниците не твърдят и не се установява да са
упражнили това право срещу Общите условия на „Т.С.“ ЕАД, поради което
настоящият съдебен състав намира, че същите са ги е приели.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи
условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя (клиента), по
силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника –
потребител, вкл. и относно приемането на Общите условия. Ето защо общите условия
на ищеца регулират спорното правоотношение.
По изложените съображения се налага изводът, че за исковия период между
главните страни в процеса е съществувало валидно облигационно правоотношение с
предмет: доставката на топлинна енергия за битови нужди относно процесния имот.
Ето защо релевираните от жалбоподателите доводи относно качеството им на клиенти
на топлинна енергия се явяват неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в
ЗЕ (чл.139 – чл.148) и Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването, обн.
ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год.).
В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия
и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между
топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е възложено от
етажните собственици на „Т.С.“ ЕООД с договор, сключен от упълномощен
представител на етажните собственици. Третото лице – помагач е осъществявало
услугата дялово разпределение за топлоснабдения имот за исковия период.
В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна
собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на
собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално
потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за
дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната
част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
От заключението на вещото лице инж. А.Ж. по изслушаната в
първоинстанционното производство съдебно - техническа експертиза се установи, че за
6
процесния топлоснабден имот е начислявана топлинна енергия за битово горещо
водоснабдяване и за сградна инсталация, като последната стойност е определена
съобразно нормативните изисквания. Същата възлиза на 2 059, 76 лв. за исковия
период: м.05.2014 г. - м. 04.2017 г.
Съгласно заключението на вещото лице по изслушаната съдебно –
счетоводна експертиза, стойността на топлинната енергия, след приспадане на сумите
за връщане, както и извършени плащания, отразени в счетоводството на „Т.С.“ ЕАД,
задължението на ответниците възлиза на 1 759, 31 лв., от които: 1 734, 83 лв. - главница
за доставена от дружеството топлинна енергия за периода м.05.2014 г. до м.04.2017 г.,
както и 24, 48 лв. – главница за дялово разпределение.
Жалбоподателите релевират доводи за неправилно приложение на института
на погасителната давност..
С ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, вземанията
на топлоснабдителните дружества са периодични по смисъла на чл.111, б.„в“ ЗЗД,
поради което се погасяват с изтичането на тригодишна давност. Задълженията на
потребителите на предоставяните от тези дружества стоки и услуги са за изпълнение на
повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор,
чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите
им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с
еднакъв или различен размер.
Съгласно нормата на чл.114, ал.1 ЗЗД давностният срок започва да тече от
момента, в който вземането е станало изискуемо.
Жалбоподателите своевременно са релевирали възражение за изтекла
погасителна давност за периода м.05.2014 г. – м.09.2014 г. За този период приложение
намират Общите условия за продажба на топлинна енергия от ищцовото дружество на
потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с решение № ДУ-02/03.02.2014 г.
на ДКЕВР, публикувани във вестник „24 часа“ – броя от 10.02.2014 г. и вестник „19
минути“, в сила от 12.03.2014 г. Съгласно чл.33, ал.1 от Общите условия от 2014 г.
купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-
дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача.
Ищецът не е ангажирал по делото доказателства относно момента на публикуване на
месечните суми за исковия период на интеренет страницата си, а и липсват признания
за това от насрещната страна. Ето защо и на основание чл.114, ал.2 ЗЗД, следва да се
приеме, че давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало.
Предвид обстоятелството, че искът се счита предявен на 26.10.2017 г., на основание
чл.422, ал.1 ГПК, към този момент е изтекла погасителната давност за вземания,
станали изискуеми преди 26.10.2014 г.
Неправилно решаващият съд е приел, че изискуемостта на сумата по общата
фактура за периода м.07.2014 г. – м.04.2015 г., издадена на 31.07.2015 г., е настъпила
след 26.10.2014 г. Релевантен в случая е периодът на потребление, за който се отнася
издадената обща фактура, а не датата на издаване на последната и посоченият в нея
срок за заплащането й. Издаването на обща фактура съставлява способ за определяне
окончателния размер на доставената топлинна енергия през съответния отоплителен
период, поради което погасяването на вземанията на ищеца за този отоплителен сезон
рефлектира и върху вземанията по съставената обща фактура. Вземанията по общата
фактура не се отнасят за период, различен от съответния отоплителен сезон и са
функционално свързани с него. Ето защо изводите на решаващия съд, че вземанията по
7
посочената обща фактура не са погасени по давност са неправилни.
По изложените съображения възражението на жалбоподателите, че
вземанията на ищеца за периода м.05.2014 г. - м.09.2014 г. са погасени по давност, се
явяват основателни.
Предвид заключенията на вещите лица изслушаните съдебно - счетоводна и
съдебно - техническата експертиза съдът приема, че погасените по давност
задължения са в общ размер от 362, 88 лв. Ето защо дължимата от ответниците сума за
доставена топлинна енергия за исковия период, който не е покрит от изтекла
погасителна давност, възлиза на 1 371, 95 лв. – разликата между 1 734, 83 лв. и 362, 88
лв.
Жалбоподателите поддържат, че по делото не е доказано наличието на
задължение за дялово разпределение.
По силата на чл.22 от Общите условия на ищеца дяловото разпределение на
топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл.61 и сл. от
Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите
на ЕС. Клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово
разпределение, извършвана от избрания от тях търговец. Съгласно чл.61, ал.1 от
Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването дяловото разпределение на
топлинната енергия между клиентите в сграда – етажна собственост, се извършва
възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл.139а ЗЕ и избрано от
клиентите или от асоциацията по чл.151, ал.1 ЗЕ при спазване изискванията на тази
наредба и приложението към нея.
В чл.36 от Общите условия на ищеца е предвидено, че клиентите заплащат
цена на услугата дялово разпределение, извършвана от избран от клиента търговец,
като стойността се формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на
отчитане на един уред за дялово разпределение. Редът и начина на заплащане на
услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата
дялово разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите.
По делото се установи, че отчитането на показанията на индикаторите за
разпределение на топлинна енергия и разхода за отопление, водомерите за топла вода,
поддръжката на монтираните уреди и изготвянето на обща и индивидуални сметки в
сградата етажна собственост, в която се намира и процесния топлоснабден имот, е
извършвано от фирмата за дялово разпределение „Т.С.“ ЕООД, която е избрана на
Общо събрание на етажната собственост с протокол подписан от етажните
собственици. Ето защо ищецът се легитимира като носител на вземане за стойността на
извършваната услуга дялово разпределение и предявените искове за установяване на
дължимостта ѝ са установени по основание.
Сумите за дялово разпределение се претендират за период, който не е покрит
от давността – след 30.11.2015 г., като техният размер възлиза на 24, 48 лева, в каквато
насока са и изводите на решаващия съд
Жалбоподателите релевират възрежине, че не е налице за солидарна
отговорност.
На основание чл.32, ал.2 СК съпрузите отговарят солидарно за задължения,
поети за задоволяване на нужди на семейството. Съгласно представения по делото и
неоспорен от ответниците нотариален акт за учредяване на договорна ипотека, обсъден
по – горе, топлоснабденият имот е придобит по време на брака на ответниците и
съставлява съпружеска имуществена общност. По делото не е оспорено
8
обстоятелството, че задълженията за потребена топлинна енергия за същия имот са
задоволяване на нужди на семейството. Ето защо в разглеждания случай ответниците
отговарят солидарно за вземанията на ищеца, поради което изводът на решаващият съд
в тази насока е обоснован, а поддържаните доводи от жалбоподателите са
неоснователни.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат частично,
обжалваното решение в частта, която е уважен предявения иск за сумата над 1 371, 95
лв. до 1 734, 83 лв. - главницата за потребена топлинна енергия за периода м.04.2014 г.
- м.09.2014 г., като искът следва да се отхвърли в тази му част. В останалата обжалвана
част решението следва да се потвърди.
По разноските по производството:
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на
жалбоподателите следва да се присъдят сторените в настоящото производство
разноски по съразмерност. Техният размер възлиза на 7, 26 лв. – заплатена държавна
такса за въззивно обжалване.
Предвид обстоятелството, че ответникът по жалбата е депозирал писмен
отговор на въззивната жалба, без явяване в открито съдебно заседание и на основание
чл.78, ал.8 вр. с ал.3 ГПК, на същия следва да се присъди сумата от 38, 99 лв. –
юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция по съразмерност.
С оглед изхода на спора обжалваното решение следва да се отмени и в
частта, с която в тежест на ответниците в първоинстанционното производство е
възложена сумата над 514, 44 лв. до 648, 12 лв. – разноски в исковото производство,
както и в частта, с която в тяхна тежест е възложена сумата над 65, 63 лв. до пълния
присъден размер от 82, 67 лв. - разноски в заповедното производство.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 108679 от 08.05.2019 г., постановено по гр. д. №
16952/2018 г. по описа на СРС, I ГО, 49 състав., В ЧАСТТА, с която е признато за
установено, по предявения иск от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, с адрес гр. София, ул.
„*******, срещу СТ. Ц. Н., ЕГН ********** и П.Г. Н., ЕГН ******* , с адрес гр.
София, ж. к. „******* ******, апартамент № 2, че СТ. Ц. Н., ЕГН ********** и П.Г. Н.,
ЕГН *******, дължат на „Т.С.“ ЕАД, *******, на основание чл.422, ал.1, ГПК, сумата
над 1 371, 95 (хиляда триста седемдесет и един лева и деветдесет и пет стотинки ) лв.
до 1 734, 83 (хиляда седемстотин тридесет и четири лева и осемдесет и три стотинки)
лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия до топлоснабден имот -
апартамент № 2, находящ се в гр. София, ж. к. „******* ******, за периода от
м.05.2014 г. до м.09.2014 г., ведно със законната лихва, считано от 26.10.2017 г. до
окончателното изплащане, В ЧАСТТА, с която СТ. Ц. Н., ЕГН ********** и П.Г. Н.,
ЕГН *******, са осъдени да заплатят на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, сумата над 514, 44 (петстотин и четиринадесет лева и четиридесет и
четири стотинки) лв. до 648, 12 (шестстотин четиридесет и осем лева и дванадесет
стотинки) лв., представляваща сторени разноски в исковото производство съразмерно с
уважената част от иска, както и В ЧАСТТА, с която СТ. Ц. Н., ЕГН ********** и П.Г.
9
Н., ЕГН *******, са осъдени да заплатят на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******* сумата над 65,
63 (шестдесет и пет лева и шестдесет и три стотинки) лв. до 82, 67 (осемдесет и два
лева и шестдесет и седем стотинки) лв., представляваща сторени разноски в
заповедното производство по гр. д. № 76112/2017 год. по описа на СРС, 49 състав, като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, с адрес гр. София,
ул. „*******, срещу СТ. Ц. Н., ЕГН ********** и П.Г. Н., ЕГН ******* и двамата с
адрес гр. София, ж. к. „******* ******, апартамент № 2, иск с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ - за признаване на установено, че СТ.
Ц. Н., ЕГН ********** и П.Г. Н., ЕГН *******, дължат солидарно на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК
*******, сумата от над 1 371, 95 лв. (шестстотин и деветдесет лева и седемдесет и пет
стотинки) до 1 734, 83 (хиляда седемстотин четиридесет и един лева и тридесет
стотинки) лв., представляваща стойността на доставена топлинна енергия до
топлоснабден имот - апартамент № 2, находящ се в гр. София, ж. к. „******* вх.А, ет.
1, за периода м.05.2014 г. до м.09.2014 г., за които вземания е постановена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 76112/2017 г. по описа на СРС, 49 състав,
като погасен по давност.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 108679 от 08.05.2019 г., постановено по гр. д.
№ 16952/2018 г. по описа на СРС, I ГО, 49 състав г., В ОСТАНАЛАТА
ОБЖАЛВАНА ЧАСТ.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, с адрес гр. София, ул. „*******, да
заплати на СТ. Ц. Н., ЕГН ********** и П.Г. Н., ЕГН ******* и двамата с адрес гр.
София, ж. к. „******* ******, апартамент № 2, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата
от 7, 26 (седем лева и двадесет и шест стотинки) лв., представляваща сторени разноски
във въззивното производство по съразмерност.
ОСЪЖДА СТ. Ц. Н., ЕГН ********** и П.Г. Н., ЕГН *******, и двамата с
адрес гр. София, ж. к. „******* ******, апартамент № 2, да заплатят на „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК *******, с адрес гр. София, ул. „*******, сумата от 38, 99 (тридесет и осем лева и
деветдесет и девет стотинки) лв., на основание чл.78, ал.8 вр. с ал.3 ГПК,
представляваща юрисконсултско възнаграждение за осъществяване на процесуално
представителство във въззивното производство.
Решението в частта, с която са отхвърлени предявените искове, е влязло в
сила като необжалвано.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на ищеца:
„Т.С.“ ЕООД, ЕИК *******, с адрес гр. София, ул. „*******
Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание чл.280, ал.3,
т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10