Присъда по дело №277/2021 на Районен съд - Балчик

МОТИВИ към присъда№4 по НОХД№277/2021 по описа на Балчишкия
районен съд.

По отношение на подсъдимата Д. Й. ИВ. - *** с ЕГН**********,е
предявено обвинение от Районна прокуратура- Д. ТО-Балчик за това,че: За
периода от месец септември 2018г. до месец октомври 2021г. в с.К., като
осъдена да издържа низходящата си П. И. И. ЕГН:**********, съзнателно не
изпълнила задължението си в размер на повече от 2 месечни вноски, а именно
38 месечни вноски, в размер на 90 лв. всяка от тях, на обща стойност 3420 лв.
-престъпление по чл.183 ал.1 от НК.
Подсъдимата И. не се явява лично в съдебно заседание, редовно
призована. Представлява се от служебно назначен защитник, а именно
адвокат Е.А. от АК-Д..
Районна прокуратура-Д., ТО-Балчик се представлява от прокурор К.Д..
Представителят на обвинението поддържа първоначалното обвинение.
Пледира да бъде призната за виновна подсъдимата, като й бъде наложено
наказание Лишаване от свобода в минимален срок, при приложение на
института на условното осъждане.
Разпитана в хода на досъдебното производство се признава за виновна
и дава обяснения.
Процесуалният представител на подсъдимия-адвокат Е.А. пледира, че
неговата подзащитна следва да бъде призната за виновна, като й бъде
наложено наказание по втората алтернатива, а именно Пробация, към
минималния предвиден в закона срок.
По делото, като свидетел е разпитан бащата на детето ИВ. В. ИВ..
Прието е заключение по съдебно-счетоводна експертиза, след изслушване на
вещото лице С.С..
Събрани и приети са писмени доказателства.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, прие за установена
следната фактическа обстановка:
Съгласно решение № 157/2015г. по гр.д. №437/2015г. по описа на
Районен съд - Балчик е допуснато разтрогване на брачните отношения между
подсъдимата Д. Й. ИВ. и ИВ. В. ИВ. от с.К..
Упражняването родителските права по отношение на низходящите им -
Д. И. И. и П. И. И. са предоставени на И.И..
Подсъдимата Д.И. е осъдена да издържа низходящите си в размер на 90
лв. месечно, за всяко едно от децата, общо в размер на 180 лв., с падеж 25-то
число от всеки месец.
Съдебния акт е влязъл в сила на 07.12.2015г.
След влизането на съдебния акт в сила, И.и се договорили, Д.И. да
1

заплаща издръжка единствено за дъщеря си.
До м.август 2018г. подсъдимата И. редовно изпълнявала задължението
си за издръжка.
От м.септември 2018г. прекъснала изпълнението на задължението да
издръжка на низходящата си П. И..
От 25.09.2018г. до м.октомври 2021г., Д.И. не е изпълнила
задължението си за издръжка на низходящата си П. И. за 38 месеца,
представляващи 38 месечни вноски на стойност 3420 лв.
Като причина за неизпълнение на задължението И. сочи
обстоятелството, че има трето дете, което все още не посещава детска
градина, налагащо тя полага грижи за него.
Видно от приложената в досъдебното производство, справка за
актуално състояние на всички трудови договори - л.69, подсъдимата И. се е
намирала в трудови правоотношения с търговското дружество „****“-ЕООД,
за периода от 04.12.2017г. до 14.02.2020г.
При така изложената фактическа обстановка е видно, че подсъдимата Д.
Й. ИВ. в периода от м.септември 2018г. до м.октомври 2021г. в с.К., като
осъдена да издържа низходящата си П. И. И. ЕГН **********, съзнателно не
изпълнила задължението си в размер на повече от 2 месечни вноски, а именно
38 месечни вноски, в размер на 90 лв. всяка от тях, на обща стойност 3420
лв.
От субективна страна е налице пряк умисъл като форма на вината по
смисъла на чл.11 ал.2 от НК, тъй като подсъдимата е осъзнавала обществено
опасния характер на деянието и неговите последици и е искала тяхното
настъпване.
Съдът счита, че е доказано наличието на субективната страна на
инкриминираното деяние, тъй като за достоверността на субективната страна
се изхожда от доказаните и основателни обективни факти. От анализа на тези
факти се установява, че подсъдимата е знаела за своето задължение,
възникнало въз основа на съдебен акт, с който одобрено съдебно
споразумение, за което тя е дала съгласие относно размера и начина на
плащане на дължимата издръжка. Въпреки това тя е заплатила само част от
дължимите вноски.
Размерът на издръжката в конкретния казус е съобразен със
минималния такъв определен в страната към момента на определянето й.
Характерът на издръжката на низходящ малолетен или непълнолетен има
специален характер, който се изразява в това, че тя безусловно се дължи
независимо от възможността или желанието за нейното заплащане. В този
смисъл дори и да са налице обективни причини за невъзможността за
заплащане на издръжка, това не изключва отговорността на подсъдимата за
нейното поведение относно задължението за издръжка.
С оглед изложеното, съдът приема за установено, че подсъдимата Д. Й.
2

ИВ. е осъществила от обективна и субективна страна престъпния състав на
чл.183, ал.1 от НК.
При определяне на вида,размера и начина на изтърпяване на
предвидените наказания,съдът взе предвид степента на обществена опасност
на деянието и извършителя, както и всички смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства.
Степента на обществена опасност на деянието е висока с оглед
неговата масовост, както в страната така и в съдебния район.
Степента на обществена опасност на дееца, съдът преценява като
сравнително ниска, с оглед чистото съдебно минало и факта, че деянието е
осъществено за първи път.
Отегчаващо вината обстоятелство е факта, че задължението не е
изпълнявано в размер на цели 38 месечни вноски и то при уговорката между
родителите, че подсъдимата ще заплаща само издръжката на едното дете.
Смекчаващи вината обстоятелства са направените самопризнания,
чистото съдебно минало, грижите за друго дете родено от друга връзка на
подсъдимата.
Събрани са и писмени доказателства относно получавани финасови средства
от подсъдимата.
Видно от справка с Рег.№1485 от 27.04.2022год. подсъдимата И. е
получавала обезщетения като безработна за периода от 14.02.2020г. до
13.10.2020 год. в размер на 2 574лв. Подсъдимата е била регистрирана в
Бюрото по труда,като безработна. Регистрацията е била поддържана редовно,
като на 02.09.2021г. е прекратена, тъй като подсъдимата е започнала работа, с
посредничеството на Бюрото по труда. Тази информация е изпратена със
справка с Рег.№1509 от29.04.2022год. от Бюро по труда-гр.В.. От справка с
Рег.№1617 от 09.05.2022 год. от Агенция за социално подпомагане, ДСП-В.
се установява, че подсъдимата е получавала социални и семейни помощи за
деца за периода от 01.09.2018год.до 31.10.2021год. в размер на 40 лева на
месец за едно дете.
Видно от справка с Рег.№1739 от 17.05.2022год.на ТД на НАП-
П.,подсъдимата е имала действащ трудов договор със фирма „Д--**“
ЕООД,но този трудов договор е прекратен на 26.04.2022год.
От гореизложените факти и описани писмени доказателства се
установява, че подсъдимата И. е имала доходи и активно е търсела работа. В
този смисъл неизпълнението на задължението на издръжка, съдът приема,
като съзнателно, умишлено действие от страна на подсъдимата. Подсъдимата
не е изпълнявала това свое задължение, въпреки че е имала тази възможност.
Това обстоятелство, съдът приема като отегчаващо вината обстоятелство.
При тези обстоятелства,съдът счита,че следва да се наложи наказание
при баланс на отегчаващите и смекчаващите вината обстоятелства, по
първата по-тежка алтернатива на чл.183, ал.1 от НК, а именно наказание
3

лишаване от свобода. Размерът на наказанието лишаване от свобода следва да
бъде определен според съда към минимума, предвиден в закона, тъй като
такъв в конкретния текст няма. Съдът счита, че размерът на наказанието
лишаване от свобода следва да бъде три месеца.
Според съда са налице както обективните, така и субективните условия
за приложението на института на условното осъждане. Наказанието лишаване
от свобода което следва да се наложи е под три години. Налице е чисто
съдебно минало. За превъзпитанието и поправянето на конкретната
подсъдима не е необходимо ефективно изтърпяване на наложеното наказание
лишаване от свобода.
Водим от гореизложеното, съдът признава подсъдимата И. за виновна
по първоначално предявеното обвинение, като на основание чл.183, ал.1, във
вр.чл.54 от НК й налага наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от
ТРИ МЕСЕЦА, което наказание на основание чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА с
изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
Според съда така определеното и наложено наказание,ще има своя
превъзпитаващ и въздържащ ефект, както и ще бъде изпълнена и генералната
превенция, като се въздейства върху обществото по повод на тези
инкриминирани деяния. Според съда в конкретния казус ще се изпълнят
целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл.36 от НК.
С присъдата, подсъдимата Д.И. е осъдена да заплати направените
деловодни разноски както следва:
Осъдена е да заплати деловодни разноски в полза на ОДМВР-Д.,в
размер на 117(сто и седемнадесет лева).
Осъдена е да заплати в полза на бюджета на Съдебната власт по сметка
на Районен съд - Балчик, сумата в размер на 5 лева в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист
Осъдена е да заплати деловодни разноски в полза на бюджета на
съдебната власт,по сметка на Районен съд-Балчик в размер на 50
лева(петдесет лева).
Осъдена е да заплати в полза на бюджета на Съдебната власт по сметка
на Районен съд - Балчик, сумата в размер на 5 лева в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
С оглед наложеното наказание както вид, на основание чл.309, ал.4 от
НПК, съдът с изрично определение отменя наложената на подсъдимата мярка
за неотклонение“Подписка“в хода на досъдебното производство.
Водим от гореизложеното,съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :
4

Номер на акта:	4
Дата:	7 юни 2022 г. (в сила от 23 юни 2022 г.)
Съдия:	Галин Христов Георгиев

Дело:	20213210200277
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	25 ноември 2021 г.

Присъда по дело №277/2021 на Районен съд - Балчик

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите