Присъда по дело №12132/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 635
Дата: 7 ноември 2024 г.
Съдия: Делян Любомиров Дилков
Дело: 20221110212132
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 30 септември 2022 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 635
гр. София, 07.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Д Л. Д
СъдебниГ М. Ч

заседатели:К А. Д
при участието на секретаря А ИВ. И.
и прокурора Ю. Ас. У.
като разгледа докладваното от Д Л Д Наказателно дело от общ характер №
20221110212132 по описа за 2022 година
и доказателствата по делото
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подс. П. И. М., роден на ..........г. в гр. ........., с българско гражданство, със
средно образование, неженен, безработен, неосъждан, адрес: гр. .............., ЕГН ********** за
НЕВИНОВEН в това - в периода от време от 18.10.2021 г. до 05.12.2021 г включително, в гр.
................ игрална зала ..........., стопанисвана от търговско дружество ............... със седалище гр.
Севлиево, ................ представлявано от Ц. Б. М. - едноличен собственик и управител, при
условията на продължавано престъпление - с две деяния, които осъществяват поотделно един
състав на едно и също престъпление и са извършени през непродължителни периоди от време, при
една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от
обективна и субективна страна продължение на предшестващите, в качеството си на длъжностно
лице, по смисъла на чл. 93, т. 1,6. „Б“ НК - „крупие“, съгласно Трудов договор № 925/06.10.2021 г.
сключен между ............... със седалище гр. ...................представлявано от Ц. Б. М. - едноличен
собственик и управител и П. И. М. и Длъжностна характеристика за длъжността „крупие“,
съгласно която крупието съхранява парите за цялата смяна и отговаря за опазването им, да е
присвоил чужди пари, на обща стойност 14 112,95 лв. (четиринадесет хиляди сто и дванадесет лева
и деветдесет и пет стотинки), собственост на търговско дружество ............ със седалище гр.
Севлиево, .................., представлявано от Ц. Б. М. - едноличен собственик и управител, поверени
му да ги пази, както следва:
1
нa 18.10.2021 г. в гр. .................. - игрална зала ................ стопанисвана от търговско
дружество ......................ъс седалище гр. .................. представлявано от Ц. Б. М. - едноличен
собственик и управител, в качеството си на длъжностно лице, по смисъла на чл. 93, т. 1,б. „Б“
НК - „крупие“, съгласно Трудов договор № 925/06.10.2021 г., сключен между „К..............със
седалище ..........представлявано от Ц. Б. М. - едноличен собственик и управител и П. И. М. и
длъжностна характеристика за длъжността „крупие“, съгласно която крупието съхранява
парите за цялата смяна и отговаря за опазването им, да е присвоил чужди пари - сумата от 3
966,87 лв. (три хиляди деветстотин шестдесет и шест лева и осемдесет и седем стотинки),
собственост на търговско дружество ........... със седалище ..............., представлявано от Ц. Б.
М. - едноличен собственик и управител, поверени му да ги пази, и
на 05.12.2021 г. в гр..............- игрална зала ............. - стопанисвана от търговско дружество
„................ със седалище гр. ............., ул. „........................ представлявано от Ц. Б. М. -
едноличен собственик и управител, в качеството си на длъжностно лице, по смисъла на чл.
93, т. 1,б. „Б“ НК - „крупие“, съгласно Трудов договор № 925/06.10.2021 г. сключен между
................ със седалище ............, представлявано от Ц. Б. М. - едноличен собственик и
управител и П. И. М. и длъжностна характеристика за длъжността „крупие“, съгласно която
крупието съхранява парите за цялата смяна и отговаря за опазването им, да е присвоил
чужди пари - сумата от 10 146,08 лв. (десет хиляди сто четиридесет и шест лева и осем
стотинки), собственост на търговско дружество ............. със седалище гр. ..................
представлявано от Ц. Б. М. - едноличен собственик и управител, поверени му да ги пази,
поради което и на основание чл. 304 НПК ГО ОПРАВДАВА по повдигнатото обвинение за
извършено престъпление по чл. 201, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК.
ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл. 190, ал. 1 НПК, направените деловодни разноски да останат,
за сметка на държавата.

Присъдата подлежи на обжалване и/или протестиране в 15-дневен срок от днес пред СГС.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите


Производството е по реда на глава XX НПК
Образувано е по внесен от СРП срещу П. И. М. обвинителен акт, с твърдения за извършено
престъпление по чл. 201, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК, а именно, че: в периода от време от 18.10.2021 г.
до 05.12.2021 г включително, в гр. - игрална зала „ЕЛИТБЕТ“, стопанисвана от търговско
дружество „К.“ ЕООД, ЕИК 6 със седалище гр. Севлиево, ул. представлявано от Ц. Б. М. -
едноличен собственик и управител, при условията на продължавано престъпление - с две деяния,
които осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление и са извършени през
непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при
което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите,
в качеството си на длъжностно лице, по смисъла на чл. 93, т. 1,6. „Б“ НК - „крупие“, съгласно
Трудов договор № 925/06.10.2021 г. сключен между „К.“ ЕООД – ЕИКсъс седалище гр.
представлявано от Ц. Б. М. - едноличен собственик и управител и П. И. М. и Длъжностна
характеристика за длъжността „крупие“, съгласно която крупието съхранява парите за цялата смяна
и отговаря за опазването им, е присвоил чужди пари, на обща стойност 14 112,95 лв.
(четиринадесет хиляди сто и дванадесет лева и деветдесет и пет стотинки), собственост на
търговско дружество „К.“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище гр. Севлиево, ул. „Стоян Бъчваров“
№ 8, представлявано от Ц. Б. М. - едноличен собственик и управител, поверени му да ги пази,
както следва:
- нa 18.10.2021 г. в гр. “, бул. „ - игрална зала „“ - стопанисвана от търговско дружество „К.“,
ЕООД, ЕИК 6 със седалище гр. редставлявано от Ц. Б. М. - едноличен собственик и управител, в
качеството си на длъжностно лице, по смисъла на чл. 93, т. 1,б. „Б“ НК - „крупие“, съгласно Трудов
договор № 925/06.10.2021 г., сключен между „К.“ ЕООД – ЕИК със седалище гр., ул.
представлявано от Ц. Б. М. - едноличен собственик и управител и П. И. М. и длъжностна
характеристика за длъжността „крупие“, съгласно която крупието съхранява парите за цялата смяна
и отговаря за опазването им, е присвоил чужди пари - сумата от 3 966,87 лв. (три хиляди
деветстотин шестдесет и шест лева и осемдесет и седем стотинки), собственост на търговско
дружество „К.“ ЕООД, ЕИК със седалище представлявано от Ц. Б. М. - едноличен собственик и
управител, поверени му да ги пази, и
- на 05.12.2021 г. в гр. - игрална зала“ - стопанисвана от търговско дружество „К.“ ЕООД,
ЕИК със седалище гр. представлявано от Ц. Б. М. - едноличен собственик и управител, в
качеството си на длъжностно лице, по смисъла на чл. 93, т. 1,б. „Б“ НК - „крупие“, съгласно Трудов
договор № 925/06.10.2021 г. сключен между „К.“ ЕООД – Севлиево, ЕИК ********* със седалище
гр. Севлиево, ул. „Стоян Бъчваров“ № 8, представлявано от Ц. Б. М. - едноличен собственик и
управител и П. И. М. и длъжностна характеристика за длъжността „крупие“, съгласно която
крупието съхранява парите за цялата смяна и отговаря за опазването им, е присвоил чужди пари -
сумата от 10 146,08 лв. (десет хиляди сто четиридесет и шест лева и осем стотинки), собственост
на търговско дружество „К.“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище гр. Севлиево, ул. „Стоян
Бъчваров“ № 8, представлявано от Ц. Б. М. - едноличен собственик и управител, поверени му да ги
пази.
В съдебно заседание представител на СРП поддържа повдигнатото обвинение. Намира
деянията, включени в състава на продължаваното престъпление, за съставомерни от обективна и
субективна страна, а обвинението – за доказано по несъмнен начин, като се позовава на събраните
гласни доказателства, която намира за еднопосочни и непротиворечиви. Намира изложената от
подсъдимия версия за събитията за недостоверна. Предлага постановяване на осъдителна присъда,
с налагане на справедливо наказание „лишаване от свобода”, с отложено изтърпяване.
Защитата оспорва доказаността на обвинението. Навежда доводи за недоказаност. Намира,
че обвинението почива изцяло на предположения и производни гласни доказателства. Счита
изложената от подсъдимия версия за достоверна и житейски логична. Позовава се на будеща
съмнения трансформация в показанията на св. К.. Намира казаното от св. Х. за селективно и
тенденциозно. Подчертава, че достъп до касата са имали немалък брой лица, както и че на записи
от видеонаблюдения не са били установявани неправомерни действия. Подчертава многопластовия
1
характер на отчетната дейност в търговския обект, който неведнъж, според свидетелски показания,
е ставал причина за недоразумения. Позовава се на данните за опция за дистанционен достъп до
отчетния софтуер. Допуска неправомерни действия на лица, свързани с участие в игри на автомати
в търговския обект, без заплащането им. Оспорва поставянето на знак за равенство между поемане
на задължение и признание за присвояване. Оспорва доказаността, касателно предмета на
престъплението. Подчертава, че претърсване на подсъдимия е било извършено и процесните суми
не са били открити, в негова фактическа власт. Пледира за постановяване на оправдателна присъда.
В условията на евентуалност – в случай на осъдителен съдебен акт, за прилагане на чл. 55 и чл. 66
НК.
Подс. И. поддържа доводите на защитниците си. В последната си дума, моли да бъде
оправдан.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и след извършване
на дължимата служебна проверка, намира за установено от фактическа страна следното :
Подс. П. И. М. е роден на с българско гражданство, със средно образование, неженен,
безработен, неосъждан, адрес: гр., ул. , ЕГН **********.
Подс. М. бил назначен, на длъжност „крупие“, съгласно Трудов договор № 925/06.10.2021 г.
сключен между него и „К.“ ЕООД, гр. С със седалище гр. ул. , представлявано от Ц. Б. М. -
едноличен собственик и управител.
Във връзка с изпълняваната от него функция и Длъжностна характеристика за длъжността
„Крупие“, подсъдимият притежавал качеството на длъжностно лице, по смисъла на чл. 93, т.1, б.
„б“ НК, тъй като изпълнявал със заплата, постоянно, работа, свързана с пазене на чуждо имущество
в юридическо лице – „К.“ ЕООД, гр. ЕИК : съхранявал парите за всяка своя смяна и отговарял за
опазването им.
Утвърдена практика на работа в игрална зала „ стопанисвана от „К.“ ЕООД и в която
подсъдимият полагал труд, била – работа на две смени от по 12 часа, както и преброяване на
всички налични парични средства на приключващата смяна и отразяване на резултатите в отчетен
лист. Натрупаните парични суми (оборот) от смяната на крупиетата стоели се съхранявали или в
тях, или в метален сейф (каса), находящ се в отделно офисно помещение в търговския обект.
На 18.10.2021 г. подс. М. застъпил дневната смяна, заедно със свой колега - св. К. К., като
крупиета в игрална зала „ЕЛИТБЕТ“, находяща се в гр. София, “, бул. стопанисвана от „К.“ ЕООД.
При застъпване на следващата смяна, били съпоставени резултатите от електронен компютърен
софтуер, с който била оборудвана игралната зала и фактическите наличности, находящи се в
крупиетата и в касата на търговския обект, при което била констатирана разлика, със знак „минус“,
в размер на 3 966,87 лв. (три хиляди деветстотин шестдесет и шест лева и осемдесет и седем
стотинки), собственост на търговско дружество „К.“ ЕООД. За липсата бил уведомен управителят
на търговския обект и, по искане на М. и К., било извършено претърсване на тях и на багажа им, но
паричните средства не били установени.
На 05.12.2021 г. подс. М. застъпил нощна смяна, заедно със своя колега - св. Р. Б., като
крупиета в игрална зала “, находяща се в гр. . „ стопанисвана от „К.“ ЕООД. По време на смяната,
подсъдимият неколкократно напускал търговскяи обект, както и си тръгнал, преди края й. При
застъпване на следващата смяна, били съпоставени резултатите от електронен компютърен
софтуер, с който била оборудвана игралната зала и фактическите наличности, находящи се в
крупиетата и в касата на търговския обект, при което била констатирана разлика, със знак „минус“,
в размер на 10 146,08 лв. (десет хиляди сто четиридесет и шест лева и осем стотинки), собственост
на търговско дружество „К.“ ЕООД. За липсата от 10 146,08 лв. от работната „каса“ незабавно били
уведомени управителите на игралната зала св. Н. Х. и св. Ц. И., които провели разговори с
подсъдимия.
По неустановени причини, подс. М. подписал Запис на заповед за сумата от 13 500 лева,
дължима на „К.“ ЕООД, г
Горната фактическа обстановка се установява, след проведен анализ на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показанията на
2
свидетелите В. И. (л. 171-гръби четени частично от л. 40 ДП), Н. Х. (л. 172-гръб и четени
частично), Ц. М. (л. 175 и четени частично), К. К. (л. 185-гръб и четени частично от л. 44 ДП), Ц. И.
(л. 193-гръб и четени частично от л. 119 от делото и л. 46 ДП), А. И. (л. 196), А. И. (л. 197), М.
Грозданов (л. 203-гръб) и Р. Б. (л. 224-гръб и частично четени от л. 41 ДП); справка от „К.“ ЕООД
(л. 233); заявление (л. 10 ДП); трудов договор (л. 13 ДП); длъжностна характеристика (л. 14 ДП);
отчет (л. 16 ДП, л. 17 ДП); заповед за прекратяване (л. 33 ДП); запис на заповед (л. 35 ДП);
извлечение от счетоводна книга (л. 37 ДП); заключение на СОЕ (л. 99 ДП); справки за съдимост (л.
105 ДП) и за неприключили наказателни производства (л. 104 ДП).
Пред скоби, следва да се отбележи, че, в принципен план, защитата коректно се позовава на
двойствената природа на дадените от подсъдимия обяснения – едновременно средство за защита и
доказателствен източник. Същевременно, обаче, за съда не съществува задължение – да третира с
еднаква степен на доверие дадени в началния етап на наказателното производство обяснения и
такива – дадени в края на съдебното следствие, след събиране на всички допустими и относими
доказателства (какъвто е и настоящият случай). В този смисъл и не толкова с оглед късния етап на
извършеното процесуално действие, но с демонстрираното нежелание на подсъдимия за
предоставяне на данни, посредством които версията му би могла да бъде проверена (не сочи нито
извършителя на твърдяното физическо насилие, нито лицето, което твърди – да го е видяло със
следи от побой, впоследствие) и с нелогичността на процесуалната му позиция (няма данни –
някога, дори и след прекратяване на трудовото си правоотношение, да е потърсил надлежна защита
на правата си), казаното от него носи признаците на неумел опит за изграждане на защитна версия.
Коректно е да се отбележи, че същият има право да дава обяснения по всяко време на
производството и в какъвто обем прецени. Това, обаче, не създава фикция за достоверност или
задължение за насрещно доказване, а, доведена до край, подобна теза би обезсмислила воденето на
наказателни производства (всяко твърдение на подсъдимия да води автоматично до задължение на
насрещната страна да ангажира нови доказателства, вкл. и ако твърди наличие на паранормални
явления, държавното обвинение да следва да доказва отсъствието им).
С така направеното принципно уточнение, в резултат на което за съда не съществува
задължение да обсъжда в детайли дадените обяснения (с изключение на отричането на
присвояванията, същите не носят никаква конкретика), настоящият съдебен състав се солидаризира
с изложените от защитата доводи, в насока – че организацията на работата и на отчетността в
търговския обект, в който подсъдимият е полагал труд, е силно дискусионна и позволява
изграждане на доста повече от една версия за причините за процесните липси.
Действително, от показанията на всички разпитани свидетели еднозначно се установява, че
част от търговския оборот се е намирал у крупиетата, които са били ангажирани за съответната
смяна, но основната част от него се е намирала в метална каса (сейф), находящ се в отделно
(офисно) помещение, отделено с врата от игралната зала и оборудвано със средства за
видеонаблюдение. Едновременно с това, обаче, събрани са гласни доказателства, че вратата на това
помещение само се е затваряла, но не се заключвала (св. А. И.), т. е. всяко лице, доброжелател или
не, потенциално би могло да достъпи това помещение, но и нещо повече – ключовете за металната
каса (един или два за смяната, в зависимост от неуточнените от свидетелите времеви периоди) не
са се намирали непрестанно във фактическо владение на крупиетата на смяна: св. В. И.
свидетелства, че същите били държани в чашка в офиса, Св. К. К. – че крупиета са оставяли
ключовете си „някъде из залата“, т. е. всяко едно лице във всеки един момент, потенциално (дори
хигиенистката, за петте посещения седмично на която свидетелства Ц. И.) би могло да достъпи
съдържанието на касата.
Вероятно тук е мястото да се отбележи, че защитата коректно се позовава на събраните
гласни доказателства, в насока – че офисното помещение също е било обхванато от изграденото
видеонаблюдение, както и че св. Н. Х. добросъвестно заявява лично запознаване със записи от
същото, в рамките на които не са били констатирани заснети действия или събития, даващи насоки
за произхода на констатираните липси.
Последните, заслужено, също са обект на критика, от страна на защитата. Всички
разпитани свидетели описват формирането на разчетения (б. а. не на фактическите наличности, а
на следващия се техен размер) оборот от смяната, като сбор от постъпления от клиенти.
3
Същевременно, обаче, установено е, че същият се формира, не само на база физически депозирани
в машините парични знаци от самия клиент и от предадени на крупиетата парични средства за
зареждане на кредити „на ключ“ (изяснен от разпитаните крупиета утвърден механизъм на работа),
но и на база изиграни кредити в игралните автомати, резултатите от които постъпват по електронен
път в централизиран софтуерен продукт на компютър в залата и биват обобщавани и съхранявани
там, за целите на отчетността. Вероятно именно тук е мястото да се цитират данните за
нееднократни случаи, при които служители на търговския обект са се възползвали от достъпа си до
машините и са играли на тях (показанията на св. К. К., св. А. И., св. А. И., св. Ц. И. и св. Р. Б.), като
подобни прояви са били констатирани и лично за подсъдимия (св. М, но в които случаи и при липса
на реално постъпили парични средства, в замяна на изиграните „кредити“, отчетът би се отличавал
с парична сума „на минус“ (св., св. И., св. Цв. И., св. М., св. В. И.). Едновременно с това, обаче,
нито работодателят, нито органите на досъдебното производство са намерили за необходимо (а то е
било такова, доколкото само пари, вещи или ценности могат да бъдат предмет на длъжностно
присвояване, но не и виртуални пари или кредити) да изяснят въпроса за фактическите наличности
в касата, които евентуално биха могли да бъдат обект на противоправно посегателство и за такива,
които би следвало да са постъпили в оборота, но реално не са (изиграни „кредити“, вкл. и от
рулетката, с която е разполагала игралната зала) – обстоятелство, което, с оглед времевата
отдалеченост, е понастоящем непроверимо.
Отново в този ред на мисли, в показанията на св. Ц. И. (управител на търговския обект, от
който не би могло да се очаква тенденциозност или заинтересованост) се съдържат данни за
утвърдена практика за ползване на предплатени клиентски карти – те за случаи, при които
моментът на заплащането на кредитите би могъл да бъде отдалечен от този на реалното им
ползване с дни, седмици или дори – месеци, т. е. в дена на изиграването на тези кредити, реално, в
оборота на обекта срещу тях не биха постъпили средства. Нещо повече – от показанията на св. А.
И. се извличат и данни за друга търговска практика – т. нар. „клиентски бонуси“ – свидетелят дава
пример със заплащане на сума от 20 лева и зареждане срещу нея на кредити за 40 лева в
клиентската карта, в който случай, реално, в оборота на обекта за съответната смяна потенциално
биха постъпили точно два пъти по-малко средства от тези, които компютърната програма би
отчела, като стойност на изиграни кредити.
Отново в контекста на виртуалната отчетност, тук би било удачно съдът да се позове на
показанията на всички разпитани свидетели, потвърдени и от постъпилата справка от „К.“ ЕООД –
за наличие на компютърен софтуер на компютъра в залата, в който е постъпвала и обобщавана
информацията от игралните автомати. От една страна, няма как да не бъдат коментирани
показанията на св. А. И. – че компютрите в залата (два на брой) не просто са били свързани с
глобалната мрежа (св. К.), но и, в случай на нужда и при поискано съдействие, неустановени по
делото лица, натоварени с техническата поддръжка, са достъпвали дистанционно мрежата на
игралната зала и са правели нужните настройки и промени. Нещо повече – св. К. декларира ясен
спомен за случаи, при които по дистанционен път отчетната програма е била достъпвана и са бил
правени корекции в отчетните данни – обстоятелство което няма как да не даде отражение върху
принципната възможност – разликата между разчетена и фактическа наличност да се дължи на
обстоятелство, различно от посоченото в обвинителния акт.
В този смисъл, на практика, обвинителната теза се крепи, единствено върху свидетелски
показания – на служители на дружеството-работодател (Н. Х., Ц. М., Ц. И. и К. К.), пред които
подс. М. се твърди – да е правил конкретни изявления, както и на наличния по преписката Запис на
заповед. С всички условности, касателно спецификите на извънсъдебните признания (които, като
правен въпрос, следва да бъдат обект на обсъждане в следващия раздел на настоящото изложение),
казаното от цитираните свидетели заслужава задълбочен, но и критичен прочит. Докато в
досъдебната фаза на наказателното производство св. И. заявява спомен – подсъдимият да е признал
пред нея лично авторството на двете присвоявания, в съдебна фаза тя твърди – това да е било
направено, чрез средство за онлайн комуникация – чат приложение. От друга страна, св. К.,
разпитан като свидетел, преди персоналната промяна на съдебния състав, заявява, че не знае пред
кого подсъдимият е правил признания. Впоследствие, обаче, разпитан пред настоящия, той вече
декларира ясен спомен – че това е било направено, лично пред него – трансформация, която, както
коректно отбелязва защитата, няма как да не се отрази върху доказателствената стойност на
4
казаното. Отново в този ред на мисли, на досъдебната фаза св. М. излага твърдения – за
провеждана лична среща с подсъдимия, в рамките на която той направил признания. Разпитан пред
настоящия съдебен състав, обаче, М. категорично отрича участие в такава, а теза за потенциална
заинтересованост или уязвимост не би могла да бъде застъпена, с оглед високото място на
свидетеля в йерархията на дружеството, стопанисващо търговския обект.
По повод приложения към досъдебното производство Запис на заповед, дори повърхностен
прочит на същия не позволява да бъде обоснована връзка между поетото задължение и двата
инкриминирани случая, доколкото, стандартно, в тази категория документи не се сочи произходът
на задължението. Прави впечателение, обаче, че докато се твърди – общата стойност на
присвоените средства да възлиза на 14 112,95 лева (обвинителният акт е процесуалният документ,
очертаващ фактическите рамки на обвинението), приложеният запис на заповед е за сумата от 13
500 лева, т. е. за по-малка такава. Дори да се приемат за достоверни показанията на св. Ц. И. – че
подсъдимият първоначално възстановил сума от 1 300 лева, то в този случай общото задължение
би надвишавало твърдяното с близо 700 лева – сума, която далеч не би могла да бъде придадена на
закръгляне или на възнаградителна лихва за периода между датата на подписване на Записа на
заповед (07.12.2021 г.) и падежа на същата (17.12.2021 г.), т. е. основателно възниква съмнение –
дали този документ е действително обвързан с процесните случаи или с други, неуредени
отношения между „К.“ ЕООД и П. М..
Данни за съдебното минало на подсъдимия и характеристични данни за него съдът черпи от
приложените по делото справка за съдимост и за неприключили наказателни производства.
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави
следните правни изводи:
При така установената фактическа обстановка и след проведен анализ на събрания по
делото доказателствен материал, настоящият състав намира, че от обективна страна подс. М. не е
реализирал престъпния състав, за който му е повдигнато обвинение.
На първо място, подсъдимият е годен субект на цитираното престъпно деяние, по силата на
сключения трудов договор и вменените с него и длъжностната характеристика задължения за
съхраняване и опазване на паричните средства за съответната смяна в търговския обект.
Длъжностното му качество предопределя и принципната възможност той да може да присвои вещи
(в конкретния случай – парични средства), поверени му в това негово качество да ги пази и
управлява.
Същевременно, обаче, за постановяването на осъдителна присъда, законодателят е
предвидил императивен критерий – обвинението да е доказано, по несъмнен начин, т. е. описаната
от държавното обвинение фактология да е единствено възможната. В конкретния случай, според
настоящия съдебен състав, поставеният въпрос следва да получи подчертано отрицателен отговор,
както с оглед механизма, по който са били формирани инкриминираните липси, така и с оглед
показанията на разпитаните свидетели
Доколкото предмет на длъжностно присвояване могат да бъдат само numerus clausus - пари,
вещи или ценности, липсата на яснота, по въпроса – каква част от инкриминираните средства са
физически постъпили във фактическа власт на крупиетата за съответната смяна (М. и К. – в първия
случай и М. и Б. – във втория), за да бъдат пазени, съхранявани и правомерно разходвани
(изплатени печалби и разплащане с доставчици) от служителите и каква част – не (хипотезите на
клиентски „бонуси“; на изиграни, но незаплатени реално от служители и/или клиенти „кредити“),
както и дали в периода са били осъществявани (и ако са били – в каква насока) интервенции, от
страна на техническата поддръжка, в резултатите на отчетната програма, то и е налице кръг
съществени въпроси, на които, въпреки проведеното обективно и всестранно разследване, отговор
и към момента не е намерен. Нещо повече – достъпът на различни лица до металния сейф и
неадекватното упражняване на фактическа власт върху ключовете за него позволява да бъде
обоснована най-малко още една възможна версия за липсите, освен визираните в предходния абзац.
Централно място, както вече бе предходно отбелязано, в обвинителната теза заемат записът
на заповед и показанията на свидетелите, твърдящи, че пред тях подсъдимият е направил едно или
други изявления. За процесуална целесъобразност, съдът не намира основания да преповтаря
5
изложените вече доводи за липса на основание в ценната книга (каквото и не е неин реквизит),
както и за липсата на последователност в показанията на свидетелите К., Х., М. и И.. Дори и при
липсата на коментираната вече разнопосочност, обаче (теза, обосноваването на каквато би било
висш процесуален пилотаж, с каквото умение настоящият съдебен състав смирено не би могъл да
се похвали), но и няма как да не бъде упомената съдържащата се в разпоредбата на чл. 116, ал. 1
НПК императивна забрана – осъдителна присъда да се базира, само на самопризнанията на
привлеченото към наказателна отговорност лице (в тази насока и Р 32/2018 III н.о., Р 347/2012 I
н.о. и др). Същевременно, обаче, касационната инстанция нееднократно е приемала, че цитираната
забрана касае не само лични изявления на подсъдимия, но и такива – правени пред други лица,
разпитани впоследствие, в свидетелско качество – съдебна практика, залегнала в основата и на
абсолютно логичното и обосновано законодателно изменение в нормата на чл. 118, ал. 2 НПК (доп.
ДВ бр. 18/2024 г.), с която в обхвата на забраната са включени и лица, извършвали разузнавателни
беседи, т. е. такива, пред които са правени самоинкриминиращи изявления и които впоследствие
години наред са били разпитвани, при заобикаляне на закрепените в разпоредбите на чл. 18 и чл. 19
НПК основополагащи принципи на наказателния процес. В този смисъл и съдът застъпва позиция,
че казаното от цитираните свидетели попада в приложното поле на цитираната забрана и не
позволява тезата на държавното обвинение за доказаност да бъде споделена (но не по изложените
от защитата доводи – за автоматично изключване на косвените доказателства, по силата на налично
едно първично такова, доколкото в наказателния процес нито едно доказателство не се ползва с
отнапред придадена доказателствена тежест).
Доколкото, за да бъде ангажирана наказателната отговорност на едно лице, деянието следва
да бъде съставомерно и доказано както от обективна, така и от субективна страна,
постановяването на оправдателна присъда се явява единствен законосъобразен и обоснован
завършек на наказателното производство, водено срещу подс. М., с твърдения за извършено
престъпление по чл. 201, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК.

По разноските
Предвид изхода на делото пред настоящата съдебна инстанция и императивната разпоредба
на чл. 190, ал. 1 НК, направените по делото разноски следва да останат, за сметка на държавата.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.
6
Съобщи за изтекли лични данни