Р Е Ш Е Н И Е
гр.ЛОВЕЧ, 10.07.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ, шести състав, в публично заседание на четвърти май,
две хиляди и осемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАТАЛИЯ РАЙКОВА
при участието на секретаря Иванка Вълчева, като разгледа
докладваното от съдията гр.дело №21 по описа за 2014 година, за да се
произнесе, съобрази :
Обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл.108; чл.73, ал.1, пр.1 и 2
от ЗС.
Настоящият
съдебен състав е сезиран с искова молба от от Т.Е.С. *** срещу Д.Д.Т. ***,
последният в хода на процеса починал, в която изтъква, че е собственик на 5/6
идеални части от поземлен имот в
гр.Ловеч, ул.”Дойран”№6, съгласно нот.акт №141, том ІІ, рег.№584, дело
2216/27.05.1999 г. на СВ-гр.Ловеч, с идентификатор 43952.515.118, целият с площ
1.
Сграда 43952.515.118.1, застроена площ 37 кв.м., брой етажи 2, предназначение :
жилищна сграда – еднофамилна;
2.
Сграда 43952.515.118.2, застроена площ 42 кв.м., брой етажи 1, предназначение :
друг вид сграда за обитаване.
Заявява,
че ответникът е собственик на 2/18 идеални части от същия и на сграда
43952.515.118.3 със застроена площ 29 кв.м., брой етажи 1, предназначение :
жилищна сграда – еднофамилна. Твърди, че ответникът държи без основание
собствените му сгради, като ограничава достъпа му в двора и сградите. На
поканите му да освободи сградите и да му осигури достъп до двора, той
многократно отказвал, което поражда за него правният интерес от сезиране на
съда с настоящата искова претенция с правно основание чл.108 от ЗС, с коато
иска ответника да освободи сградите и да му осигури достъп до тях и до
поземленият имот.
На
основание чл.73, ал.1 от ЗС ответникът следвало да му заплаща обезщетение за
пропуснатите ползи, равно на месечният наем в размер на 100 лв. – 20 лв. за
поземления имот, 50 лв. за сграда 1 и 30
лв. за сграда 2.
Моли
съда да осъди ответника да освободи държаните без основание от него собствени
на ищеца сгради, а именно :
1.
Сграда 43952.515.118.1, застроена площ 37 кв.м., брой етажи 2, предназначение :
жилищна сграда – еднофамилна;
2.
Сграда 43952.515.118.2, застроена площ 42 кв.м., брой етажи 1, предназначение :
друг вид сграда за обитаване.
Моли,
на основание чл.73, ал.1 от ЗС, като държател, приравнен на недобросъвестен
владелец, ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение за пропуснатите
ползи, равно на месечният наем в размер на 100 лв. – 20 лв. за поземленият имот, 50 лв. за сграда 1 и 30 лв. за сграда
2, считано от датата на завеждане на иска, ведно със законната лихва върху тази
сума.
Моли
ответникът да бъде осъден да му заплати и направените по делото разноски.
С
допълнителна молба вх.№1514/17.02.2014 г. ищецът пояснява, че ответникът владее
всички сгради и целият двор и че той не може да упражнява фактическа власт,
предвид ограничаване достъпа му до двора. Изтъква, че с протокол от 12.08.2012
г. на Община-гр.Ловеч е констатирано, че част от стената на сграда 1
/собственост на ищеца/ е премахната и е предписано да се извърши ремонт срещу
самосрутване, но това било невъзможно поради отказ на ответника да осигури
достъп. Входът към двора бил затворен, нямало достъп към него, ответникът
премахнал общата желязна порта, поставил
дървена, която се отваряла само отвътре. Ответникът е разширил своята сграда 3
и част от сграда 1, собственост на ищеца, без съгласието на ищеца и без
разрешение за строеж. Ответникът освен това е пробил врата на първия етаж между
сграда 1 и сграда 3, преградил е 2/3 от първия етаж на сграда 1, за да лиши ищеца
от ползване на тази част. Същевременно ответникът ползвал и останалата част от
сграда 1, като е оформил врата за вход на втория /незаконен/ етаж на сграда 3,
за да ползва стълбището. Твърди също, че ответникът е изградил още няколко
незаконни строежа : масивна сграда с тухли и бетон на границата на дворищната
регулация в северозападния ъгъл на двора, както и полумасивна пристройка и два
навеса към сграда 3 и сграда 1, без съгласието
и знанието на ищеца. Заявява, че
ответникът държи целия двор, правото на
ползване на дворното място не е разпределяно доброволно или по съдебен ред
между настоящите съсобственици.
С
разпореждане №2276/18.06.2014 год., в закрито заседание, четвърти състав на
РС-гр.Ловеч е конституирал като ответник по делото И.М.Т. – съпруга на
ответника по делото, спрямо която е изпълнена процедурата по чл.131 от ГПК.
Видно
е, че с протоколно определение от 18.08.2014 г., четвърти граждански състав на
РС-гр.Ловеч, е заличил като ответник по гр.дело №21/2014 год. по описа на съда,
Д.Д.Т. и е конституирал, на основание чл.227 от ГПК, като ответници по делото Д.Д.Н.
и Р.Д.Д..
В
срока по чл.131 от ГПК е представен писмен отговор от И.М.Т. – съпруга на починалия ответник по делото чрез адв.Д., която от
името на доверителката си намира исковата молба за нередовна и неотговаряща на
изискванията на чл.127, ал. 1, т.3,4 и 5 и моли съда да я остави без движение
до отстраняване на конкретно посочени нередовности. Относно иска по чл. 73, ал.
1 от ЗС, го намира неясен и
противоречив, тъй като от една страна ищеца търси пропуснати ползи за бъдещ
период от време, а от друга прави доказателствени искания за допускане на
експертиза със задача да оцени размера на причинените на доверителката й щети,
без да посочи размера на претендираните посочени в т.1 в допълнителната молба
вреди. В случай, че съдът намери претенциите за допустими от името на
доверителката си счита, че те са неоснователни и ги оспорва, както по
основание, така и по размер.
Доверителката й оспорва твърдението на ищеца, че е бил лишен от
възможността да ползва собствената си част от имота и че ответникът Д.Т. е
заключил процесният недвижим имот предмет на спора, в резултат, на което ищеца
няма достъп до имота. Оспорва изцяло и наведените от ищеца твърдения, досежно
обстоятелствата за лишаването му от възможността да ползва имота, така и
досежно всички твърдения, факти и обстоятелства за претърпени от ищеца вреди
посочени в допълнителната молба, подадена от ищеца в изпълнение на дадените от
съда указания. Доверителката й оспорва и твърдението на ищеца, че тя и първият
ответник са получавали многократно
покани от ищеца да му освободят собствените сгради и да му осигурят достъп до
двора. Същата твърди, че нито владее, нито ползва и сградите собственост на
ищеца, нито е увредила по какъвто и да е начин сградите на ищеца. Напротив,
заявява че жилищната сграда с идентификатор 43952.515.118.1 собственост на
ищеца е била пред самосрутване, за което е издадено предписание за ремонт от
Община-гр.Ловеч. Сградата била залепена до сграда с идентификатор
43952.515.118.3 собственост на ответниците и не извършването на спешен ремонт и
укрепване щяло да доведе до срутване и на двете сгради. Що се отнася до
поземления имот, то той твърди, че се намира в режим на съсобственост и всеки
съсобственик може да си служи с общата вещ независимо от неговият притежаван
дял от съсобствеността до разпределяне на ползването на общата вещ или до
делбата на същия. В този смисъл оспорва ищцовото твърдение, че първият ответник
е ползвал изцяло поземленият имот, а и това е невъзможно предвид неговото
застрояване с множество сгради, от които ищецът притежавал по-голяма застроена
площ. Освен това имота имал старинна порта от към улицата, която нямала ключ. В
имота можело да се влиза свободно през странична порта, която била непрекъснато
отворена и разделяла процесният имот от съседния поземлен имот с идентификатор
43952.515.117 собственост на Община-гр.Ловеч,
който бил със свободен достъп и без да се заключва. По отношение претендираното
обезщетение по чл.73, ал.1 от ЗС, счита че то е недопустимо, тъй като не може
да се претендира обезщетение за бъдеще време, преди да са настъпили
релевантните за това факти. По тези съображения моли съда да отхвърли
предявените искове и да присъди на доверителката й съдебно- деловодните
разноски.
Отговор
по делото е представен и от ответницата Д.Д.Н., чрез нейния пълномощник адв.Д.,
която от името на доверителката си релевира същите доводи за нередовност на
исковата молба, както в отговора на ответницата И.Т.. Оспорва изцяло всички
твърдения на ищеца, както досежно обстоятелството за лишаването му от
възможността даползва имота, така и досежно всички твърдени от него факти и
обстоятелства за претърпени вреди, посочени в допълнителната молба. Моли съда
да отхвърли предявените искове и да присъди на доверителката й сторените по
делото разноски.
В
законният едномесечен срок по чл.131 от ГПК писмен отговор е депозиран и от
назначения за особен представител на ответницата Р.Д. - адв.К., която от името
на доверителката си намира исковете за неоснователни и ги оспорва по основание
и по размер. Тъй като искът по чл.108 от ЗС е иск на невладеещият собственик
срещу владеещия несобственик изтъква, че за да се уважи същият иск е необходимо
ищеца да докаже кумулативното наличие на предпоставките, а именно : ищецът да е
собственик на имота, предмет на иска; имотът да се намира във владение или
държание на ответника към датата на предявяване на иска; ответника да владее
или държи имота без основание. Позовава се на представените по делото доказателства, от който било видно, че е
налице само първата предпоставка, поради което счита, че искът се явява неоснователен. Твърди, че няма
връзка с доверителката си, но видно от нейния постоянен адрес,***, нямало как
същата да ограничава достъпа до имота на ищеца и до процесните сгради. Що се
отнася до иска с правно основание чл.73, ал. 1 от ЗС, го намира за
неоснователен и го оспорва по основание и размер, тъй като вземането по чл.73, ал. 1 от ЗС, на собственика срещу
недобросъвестния владелец за обезщетение за ползите, от които е бил лишен, се
основава на принципа на неоснователното обогатяване като за уважаване на тази
претенция е необходимо, ищеца да докаже, че е собственик на имота, че за
периода, за който се търси обезщетението, ответникът е упражнявал фактическа
власт върху имота, както и размерът на пропусната полза. Счита че ищецът не е
посочил периода, за който търси обезщетение, както в първоначалната искова
молба, така и в допълнителната молба, а и липсва петитум за търсене на
обезщетение на пропуснати ползи.
В
хода на процеса ищеца се явява лично и с пълномощника си адв.У., който от името
на доверителя си моли съда да постанови решение, с което уважи предявените
искове и да присъди сторените по делото разноски.
Ответниците И.М.Т. и Д.Д.Н., редовно
призовани, не се явяват лично, но чрез пълномощника си адв.Д. молят съда да
отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани и да им присъди
разноските по делото.
Ответницата
Р.Д.Д. чрез назначения й за особен предсавител адв.К. представя по делото
писмена защита, в която от името на доверителката си моли съда да отхвърли иска
с правно основание чл.108 от ЗС, тъй като по делото не са събрани
доказателства, от които да се установява по безпорен начин, че доверителката й
владее или държи имога към датата на предявяване на иска, без правно основание.
Счита, че доверителката й, която е с постоянен адрес в гр.Софиь няма как да
ограничава достъпа на ищеца до имота и до процесните сгради. По отношение на
иска с правно основание чл.73, ал.1 от ЗС също моли съда да го отхвърли като
неоснователен и недоказан, тъй като за уважаване на тази претенция е необходимо
ищеца дадокаже, че е собственик на имота, че за периода, за който се търси
обезщетението и ответникът е упражнявал фактическа власт върху имота, което в
хода на процеса е изцяло недоказано.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, както и доводите
на страните, по вътрешно убеждение и съобразно нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, приема за установени следните факти :
Налице
е копие от нот.акт за покупко-продажба на недвижим имот №211, том II,
рег.№1983, дело №220/27.05.1999 год. на Ц.Л.– нотариус с район на действие
РС-гр.Ловеч, вписън в регистъра на НК под №138, който нот.акт е вписан в СВ с
вх.рег.№584/27.05.1999 год., Акт №141, том II, дело №2216/1999 год., партидна
книга том 329, стр.135, от който се установява, че П.Д.Т. е продала на ищеца по
делото Т.Е.С. собствения си недвижим имот, а именно : 5/6 идеални части от
Дворно място, находящо се в гр.Ловеч, цялото от 209,60 кв.м. и реално
построените в това място : Паянтова жилищна сграда със застроена площ 36,9
кв.м. в югоизточната част на парцела, Лятна кухня със застроена площ 23,4
кв.м., Навес със застроена площ 8 кв.м., други подобрения, който имот
съставлява пл.№2364, парцел IV в кв.21 по регулационния план на гр.Ловеч,
кв.”Вароша”, при подробно посочени граници и съседи.
С
нот.акт за поправка на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №211,
том II, рег.№1983, дело №220/1999 год. на нотариус №138 с район на действие
РС-гр.Ловеч, вписан в СВ с вх.рег.№1060 от 25.07.2000 год., Акт №47, том III,
дело №363/2000 год., партидна книга том 340, стр.189, на стр.1, ред 20 след
думата „Навес”, думите със застроена площ 8 кв.м. да не се четат, а на ред 22,
вместо квартал 21 да се чете квартал 216.
Издадена
е скица на ПИ №22416/12.07.2013 год. от СГКК-гр.Ловеч за поземлен имот с
идентификатор 43952.515.118 с адрес на имота в гр.Ловеч, ул.”Дойран”№6, с площ
292 кв.м., трайно предназначения натериторията : урбанизирана; начин на трайно
ползване : ниско застрояване /до 10 м/, стар инедтификатор : няма, номер по
предходен план : 2364, при съседи : 43952.515.119, 43952.515.121,
43952.515.125, 43952.515.117, 43952.515.116. Като собственици на имота са
посочени лицата : Д.Д.Т. 1/18 идеална част от правото на собственост – нот.акт
№45, том I, дело 122/28.03.1978 год., издаден от РС-гр.Ловеч; 1/18
идеална част от правото на собственост – нот.акт №101, том IV, дело
1739/15.08.1991 год. на РС-гр.Ловеч; Т.Е.С. 5/6 идеални части от правото на
собственост съгласно нот.акт №141, том II, рег.№584, дело 2216/27.05.1999 год.
на СВ-гр.Ловеч и Христо Д.Т. 1/18 идеална част от правото на собственост по
нот.акт №44, том I, дело 121/28.03.1978 год., издаден от
РС-гр.Ловеч. В скицата са посочени и сградите, които попадат в имота, а именно
: Сграда 43952.515.118.1 със застроена площ 37 кв.м., брой етажи 2,
предназначение : жилищна сграда-еднофамилна; Сграда 43952.515.118.2 със
застроена площ 42 кв.м., брой етажи 1, предназначение : друг вид сграда за
обитаване и сграда 43952.515.118.3 със застроена площ 29 кв.м., брой етажи 1,
предназначение : жилищна сграда-еднофамилна.
Видно
от скица на сграда №22418/12.07.20133 год. с идентификатор 43952.515.118.2 със
застроена площ 42 кв.м. и скица на сграда №22417/12.07.2013 год. с
идентификатор 43952.515.118.1 със застроена площ 37 кв.м., двете издадени
от СГКК-гр.Ловеч е, че за техен
собственик е посочен ищеца Т.Е.С., притежаващ по 1/1 идеална част от правото на
собственост върху сградата въз основа на цитирания по-горе нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот.
По
силата на нот.акт за продажба на недвижим имот №45, том I, дело
№122/28.03.1978 год. на ЛРС, заличеният
като ответник по делото Д.Д.Т. е станал собственик на следния недвижим имот :
1/18 идеална част от Дворно място, цялото от 209,60 кв.м.,
находящо се в гр.Ловеч, съставляващо имот пл.№2697, парцел IV в кв.216 по плана
на гр.Ловеч – кв.”Вароша”, при подробно описани съседи и 1/3 от полумасивната
жилищна сграда, застроена върху 35,19 кв.м. в североизточната част на същото
дворно място.
Изцяло
идентично е съдържанието и на нот.акт за продажба на недвижим имот №44, том I, дело
№121/28.03.1978 год. на ЛРС.
Представен
е и нот.акт за продажба на недвижим имот №101, том IV, дело 1739/1991 год.
съгласно който Д.Х.Т. със съгласието на съпругата си Т.С.Т. продава на сина си Д.Д.Т.
1/3 идеална част от собствените си 1/6 идеална част, които има по делбен
протокол от 02.03.1978 год. по гр.дело №194/1978 год. на ЛРС или 1/18 идеална част от Дворно място,
цялото от 209,60 кв.м., съставляващо парцел IV, пл.№2364 по плана на гр.Ловеч
от 28.02.1984 год., а по стария план – пл.№2697, при подробно посочени съседи
на целия имот и 1/3 идеална част от полумасивната жилищна сграда, застроена
върху 35,19 кв.м. в североизточната част на същото дворно място.
Фактът,
че Д.Д.Т. и И.М. М.са сключили граждански брак на 16.03.1969 год. се установява
от представеното като доказателство по делото копие на удостоверение за
граждански брак №66/16.03.1969 год. на ГНС-гр.Ловеч.
Налице
е и делбен протокол от 0203.1978 год. по гр.дело №194/1978 год. на ЛРС, въз
основа на който наследодателят на Д.Д.Т. – Д.Х.Т. е получил в свой дял и е
станал собственик на 1/6 идеална част, които има по делбен протокол от
02.03.1978 год. по гр.дело №194/1978 год. на
ЛРС или 1/18 идеална част от Дворно място, цялото от 209,60 кв.м.,
съставляващо имот пл.№2697, парцел IV в кв.216 по плана на кв.”Вароша” в
гр.Ловеч, при описани съседи, заедно и реално с полумасивната жилищна сграда,
застроена върху 35,19 кв.м. през 1951 год. в североизточната част на дворното
място.
Издадена
е Заповед №680/10.06.2013 год., с която Кмета на Община-гр.Ловеч, на основание
чл.44, ал.2 от ЗМСМА, чл.195, ал.4, ал.5 и чл.196, ал.3 от ЗУТ е наредил на
ищеца по настоящото дело Т.Е.С., като собственик на сграда с идентификатор
43952.515.118.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Ловеч,
находяща се в УПИ IV-2364, кв.216 по ПУП ПРЗ на кв.”Вароша” в гр.Ловеч,
ул.”Дойран”№6, да предприеме следните мерки : незабавно да сигнализира със
сигнална лента пространството около източната и западна фасади на сграда с
идентификатор 43952.515.118.1, да ограничи достъпа в близост до нея, както и да
постави предупредителни табели с указана информация за опасността от възможно
падане на предмети и илементи от сградата; в 7-дневен срок от получаване на
настоящата заповед да обезопаси сградата, като демонтира опасните елементи от
нея /разместени каменни плочи, подкожущена мазилка, прогнили и провиснали
дървени елементи,ерозирал кирпич по стените между паянтите/; в срок до
30.08.2013 год. да внесе технически проект за укрепване и заздравяване на
сградата за съгласуване в НИНКН-гр.София при спазване на изискванията на ЗУТ и
ЗКН, като сграда находяща се в обхвата на АИР”Вароша” и в срок до 30.11.2013 год.
да извърши неотложен ремонт на сградата с цел укрепването и заздравяването й в
интерес на сигурността, безопасността на гражданите и опазването на живота и
здравето на преминаващите в близост до сградата хора и животни и във връзка с
естетическия й вид, като при неизпълнение на задълженията в посочените срокове
ще бъде санкциониран с глоба, на основание чл.232, ал.5, т.1 и чл.232, ал.6 от ЗУТ. От същата заповед при извършената проверка е установено, че сградата е
необитаема и неподдържана, междуетажната конструкция е с частично прогнили
дървени елементи, без видими отклонения. Таванската конструкция е с прогнили и
провиснали дървени елементи, като по-голямата част от мазилката е паднала, а
останалата е подкожушена. Покривното покритие е с разместени каменни плочи,
някои са с опасност от падане при стряхата, голяма част от дървените елементи
са прогнили и незащитени от атмосферни влияния.
От
удостоверение за идентичност на недвижим имот изх.№УТ-11-79/23.06.2014 год.,
издадено от Кмета на Община-гр.Ловеч на името Т.Е.С., Д.Д.Т. и Христо Д.Т., се
установява, че ПИ с идентификатор №43952.515.118 по кадастралната карта на
гр.Ловеч, одобрен със Заповед №РД-18-10 от 17.04.2007 год. на ИД на АГКК,
описан в скица №15-65601/18.03.2014 год., издаден от СГКК-гр.ловеч е идентичен
с УПИ IV-2364 от кв.216 по действащия подробен устройствен план на гр.Ловеч,
одобрен със Заповед №РД-14-03-20 от 28.02.1984 год. и е идентичен с имота
описан в нот.акт №211, том II, рег.№1983, дело №220 от 1999 год.,
вписан в СВ с вх.рег.№589 от 27.05.1999 год., акт №141, том II, дело
№2216/1999 год. и делбен протокол от 02.03.1978 год. на ЛРС.
За
изясняване на спора от фактическа страна и по молба на ищеца, на основание чл.195,
ал.1 от ГПК, съдът е допуснал назначаването на съдебно-техническа експертиза с
в.л.инж.Г., което съдът приема като компетентно изготвено и безпристрасно
депозирано, от което се разбира, че сградите, които притежава ищеца –Паянтова
жилищна сграда със застроена площ 36,90 кв.м., лятна кухня със застроена площ
23,40 кв.м. и навес са изградени в ПИ с идентификатор №43952.515.118 по КККР, а
по кадастрален план – УПИ IV-2364, кв.216 на кв.”Вароша” в гр.Ловеч. Сградите
се намират по източната и южна регулационна и имотна граница на ПИ, а западната
и северната страна на имота е към съседни имоти. Експертът е посочил в
заключението си, че достъпът до процесните сгради може да се осъществи през
порта към улица „Дойран” и от дворното място, т.е. пряк достъп откъм улицата
сградите нямат. Изрично в заключението е отразено, че състоянието на
двуетажната жилищна сграда е лошо, като покривът е почти съборен, подпрян в
стаята от дървена конструкция. Стените също са почти съборени, мазилката е
опадала, в каменната основа и стена на кирпич и първия етаж има пукнатина.
Сградатае застрашена от самосъбаряне. Състоянието на двуетажната жилищна сграда
е подробно описано в Заповед №680/10.06.2013 год. и отговаря на действителното
състояние, констатирано при огледа от вещото лице на 25.09.2014 год.
Състоянието на лятната кухня и навеса е добро. След огледа това вещо лице е
констатирало необходимост от изпълнение на предписанията, дадени в Заповед
№680/10.06.2013 год. на Община-гр.Ловеч.
Съдебно-техническа
експертиза е изготвена и от друго вещо лице Ж.Й., която в заключението си от
извършената проверка по регулационния план е установила, че парцел IV-2364 от
кв.216 е с площ 292 кв.м., която е площта и по кадастралната карта на имота, а
в нот.акт 211, том II, рег.№1983, дело 220 от 27.05.1999 год. дворното място е
описано с площ 209,60 кв.м. Това вещо лице от огледа на място е установило, че
видимо северната граница се различава от тази по кадастралната карта, тъй като
е изградена нова ограда в права линия, докато по кадастрална карта границата е
с чупка. Приела е в заключението си, че дворното място е с площ 292 кв.м. В
сграда №1 на първи етаж ответниците владеят 18,70 кв.м., а ищецът владее 19
кв.м. Площта накилера под стълбището за втори етаж е 2 кв.м. Действителната
площ на сграда №3, както е заснета по кадастрална карта е 29 кв.м. Пристроявани
към сграда 1 и сграда 3 са 8,90 кв.м. Действителната площ на сграда №1 е
37кв.м. Площта на сграда №2, заснета по кадастър е 42 кв.м., като част от
югозападната част на сградата около 9 кв.м. е съборена, на терена личат само
основите. Навесът между тях е 6 кв.м. и представлява дървена конструкция, като
не се нанася по кадастрална карта. Вещото лице е установило, че достъпът до
имота и сградата на ищеца е откъм улица „Дойран”, през дървена входна врата.
Твърденията, че е имало входна врата чрез просичане на каменния зид между имоти
43952.515.117 и 43952.515.118, този експерт не може да установи, тъй като има
изградена нова ограда между двата имота, като от кого е изградена и дали е
законна не е предмет на изследване в това заключение.
На
поставен допълнителен въпрос от страна на ищеца към същото вещо лице Й. то е
установило, че съгласно нот.акт №211, том II, рег.№19836, дело 220/27.05.1999
год. ищецът Т.Е.С. е собственик на паянтова жилищна сграда с площ 36,9 кв.м.
Съгласно нот.акт №45, том I, дело 122/28.03.1978 год., нот.акт №101, том IV,
дело 1739/13.08.1991 год. и Протокол от 02.03.1978 год. на ЛРС, ответниците
като наследници на Д.Х.Т. и Д.Д.Т. са собственици на полумасивна жилищна сграда
с площ 35,19 кв.м. Общо площта на сградата е 71,38 кв.м. Същата сграда, която
впоследствие е разделена на сграда №1 и №3 по кадастрална карта е с площ 66,78
кв.м., поради което експерта е
констатирал несъответствие между площите на сградите по кадастралната карта и
по документите за собственост. Разликата в площите е 4,60 кв.м. в повече по
документите за собственост от площта по кадастрална карта.
От
ангажираните по делото гласни доказателства на св.Димитър Димитров Дракополов,
който живее на
При
така установената фактическа обстановка, районният съд достигна до следните
правни изводи :
По обективно
кумулативно съединения ревандикационен иск с правно основание чл.108 от ЗС.
Активната
процесуална легитимация по иска с правно основание чл.108 от ЗС произтича от
доказване правото на собственост, т.е. за да бъде уважена ревандикационната
претенция на Т.Е.С. в настоящият граждански процес следва да се докаже
кумулативно наличието на следните материалноправни предпоставки : на първо
място ищецът да притежава право на собственост върху процесният недвижим имот;
на второ място ответниците по делото И.М.Т., Д.Д.Н. и Р.Д.Д. да упражняват
фактическа власт върху него със субективното намерение, че им принадлежи или да
държат имота за другиго и на трето място, че тези фактически действия ответниците
извършват без наличието на законно правно основание – Р-2419-60-I ГО, Сб.60-с.114.
Посочените
предпоставки определят и фактите, които подлежат на доказване в производството
по разглеждане на ревандикационен иск и правилата за разпределение на
доказателствената тежест, като при ревандикация ищецът е този, който трябва да
докаже, че е собственик или носител на ограничено вещно право върху вещта и че
ответниците владеят/държат вещта. В случая качеството на собственик се доказва
според твърдяното от ищеца придобивно основание, което обуславя
правнорелевантните факти, подлежащи на установяване в процеса. Целта на този
иск и на търсената с него защита е да върне фактическата власт върху вещта на
носителя на правото на собственост /ограничени вещни права върху нея, с оглед
на което ревандикационният иск се определя като “иск на невладеещият собственик
срещу владеещият несобственик за връщане на отнетата вещ”/.
В
хода на настоящото исково производство се събраха и приеха писмени
доказателства, от които се установи твърдението на ищеца, че е собственик на 5/6
идеални части от ПИ в гр.Ловеч, ул.”Дойран”№6 въз основа на нот.акт за
покупко-продажба на недвижим имот №211, том II, рег.№1983, дело №220/27.05.1999
год. на Ц.Л.– нотариус с район на действие РС-гр.ловеч, вписан в регистъра на
НК под №138, който нот.акт е вписан в СВ с вх.рег.№584 от 27.05.1999 год., Акт
№141, том II, дело №2216/1999 год., партидна книга том 329, стр.135. В този
документ за собственост, на който ищецът се позовава е записано, че цялото дворно
място е с площ 209,60 кв.м., а в издадената скица на ПИ №22416/12.07.2013 год.
на СГКК-гр.ловеч ПИ с идентификатор 43952.515.118 е записан, че е с площ 292
кв.м. Такава е площта на имота и по кадастралната карта, видно от заключението
на в.л.Й. по съдебно-техническата експертиза, което е приело в заключението си,
че това е действителната площ на дворното място, а не площта, посочена в
цитирания по-горе нот.акт. Според съда меродавно за спора следва да е именно
заключението на в.л.Й. по съдебно-техническата експертиза, тъй като тя не се е
базирала само на приложените по делото писмени доказателства, но е извършила
проверка по регулационния план, включително е направила оглед на място на
имота, за да удостовери какво е състоянието му към 19.09.2017 год. В този
смисъл за съда е изцяло ирелевантно представеното удостоверение за идентичност
на недвижим имот изх.№УТ-11-79/23.06.2014 год. на Кмета на Община-гр.Ловеч, в
което се сочи, че ПИ с идентификатор №43952.515.118 по кадастралната карта на
гр.Ловеч, одобрен със Заповед №РД-18-10 от 17.04.2007 год. на ИД на АГКК,
описан в скица №15-65601/18.03.2014 год., издаден от СГКК-гр.Ловеч е идентичен
с УПИ IV-2364 от кв.216 по действащия подробен устройствен план на гр.Ловеч,
одобрен със Заповед №РД-14-03-20 от 28.02.1984 год. и е идентичен с имота
описан в нот.акт №211, том II, рег.№1983, дело №220 от 1999 год.,
вписан в СВ с вх.рег.№589 от 27.05.1999 год., акт №141, том II, дело
№2216/1999 год. и делбен протокол от 02.03.1978 год. на ЛРС, тъй като това удостоверение
не е официален документ по смисъла на чл.179, ал.1 от ГПК, още повече,че не е
подписано от съответното длъжностно лице в крътга на службата му, а със запетая
от Кмет на Община-гр.Ловеч.
Затова
и съдът се позовава на съдебно-техническата експертиза на в.л.Й., събрана по
реда на чл.195, ал.1 от ГПК, която след като е установила очевидно
несъответствие между площта на имота в документа за собственост, на който ищеца
се позовава, за да докаже, че той е собственик и притежава 5/6 идеални части от
него и площта му по кадастралната карта, това несъответствие следва да бъде
отстранено по съответния надлежен ред и пред компетентния орган, но не и чрез
представяне на удостоверение за идентично на недвижим имот. Въз основа на
представените по делото документи, чиято истинност не бе оспорена в
производство по чл.193, ал.1 от ГПК, съдът не може да приема, че Т.Е.С. е
доказал наличието на първата предпоставка на ревандикационния иск, а именно, че
е собственик на имот и то с площта, посочена в представения от него документ за
собственост.
Нещо
повече ищецът не доказа в хода на процеса наличието на втората предпоставка, за
да бъде уважен иска с правно основание чл.108 от ЗС, а именно, че ответниците И.М.Т.,
Д.Д.Н. и Р.Д.Д., в качеството им на законни наследници на Д.Д.Т.,***, починал
на 30.07.2014 год., упражняват фактическа власт върху имота и то със
субективното намерение, че този имот им принадлежи или да държат имота за
другиго. Факт е, че Д.Д.Н. и Р.Д. ***, което се установява по безпорен начин от
удостоверението за наследници на починалия им баща, а по отношение преживялата
съпруга на Д.Д.Т. – И. М. Т. се събраха гласни доказателства /св.Д.Д./, че : „И.
не живее в този имот от както почина мъжа й, защото там не беше добре, много
влага има в къщата. И. и Д.не са пречили на Т. да влиза в имота си и да го
ползва”.
След
като ищецът, чиято е доказателствената тежест в процеса не доказа при условията
на пълно и главно доказване наличието на първите две предпоставки, съдът
приема, че не следва да обсъжда налице ли е и третата предпоставка, а именно,
че ответниците владеят или държат вещта без основание, тъй като не е ли налице
коя да е от тези три предпоставки, искът по чл.108 от ЗС не може да бъде уважен
– Р-2419-60-I ГО, Сб.60-с.114.
Следователно
исковата претенция на ищеца против ответниците с правно основание чл.108 от ЗС,
с която иска от съда да признае за установено по отношение на ответниците, че именно
той е собственик на 5/6 идеални части от
поземлен имот в гр.Ловеч, ул.”Дойран”№6, съгласно нот.акт №141, том ІІ,
рег.№584, дело 2216/27.05.1999 г. на СВ-гр.Ловеч, с идентификатор
43952.515.118, целият с площ
1.
Сграда 43952.515.118.1, застроена площ 37 кв.м., брой етажи 2, предназначение :
жилищна сграда – еднофамилна;
2.
Сграда 43952.515.118.2, застроена площ 42 кв.м., брой етажи 1, предназначение :
друг вид сграда за обитаване, както и да ги осъди да им предаде владението и
държаните без основание от тях негови собствени имоти, се явява изцяло
неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен, още повече, че
повече, че както в първоначално подадената искова молба, така и в
допълнителната такава с вх.№1514/17.02.2014 год. липсва точен и ясен петитум
точно по този обективно съединен иск.
По обективно
кумулативно съединения иск с правно основание чл. 73, ал.1, пр.1 и 2 от ЗС.
Чрез този иск ищецът претендира от
ответниците да му заплатят месечно обезщетение за пропуснатите ползи, равно на
месечния наем в размер на 100 лева – 20 лева за поземления имот, 50 лева за сграда
1 и 30 лева за сграда 2, считано от датата на завеждане на иска – 08.01.2014
год., ведно със законната лихва върху тази сума, така както е формулирано по
пърноначално подадената искова молба, чиито петитум в хода на делото не е
изменян. Този иск обаче може да бъде предявен само от собственика на имота
срещу недобросъвествия владелец, но след като ищецът не доказа по иска за
ревандикация, че именно той е собственик на процесния имот, то той не притежава
материално-правните предпоставки по смисъла на чл.73 от ЗС, за да предяви тази
искова претенция против ответниците, явяващи се преки и единствени законни
наследници на Д.Д.Т.,***, починал на 30.07.2014 год. В този смисъл и искът му
следва да бъде отхвърлен като изцяло неоснователен и недоказан.
По
разноските.
При
този изход на процеса разноски на ищеца не следва да се присъждат, тъй като в
последното съдебно заседание, проведено на 04.05.2018 год. ищеца се яви сам и
без процесуалния си представител. До приключване на това последно заседание
пред настоящата инстанция ищеца не представи списък на разноските, съгласно
чл.80 от ГПК. Представеният с вх.№6751/27.06.2018 год. списък на разноските по
чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца С., чрез адв.У. е депозиран след преклузивния срок
по чл.80 от ГПК, а и с оглед изхода на делото е изцяло ирелевантен и не следва
да бъде обсъждан от съда.
От
своя страна ищеца следва да бъде осъден да заплати на ответницата И. М. Т.
сумата 2 000 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски, съгласно
представен списък на разноските по чл.80 от ГПК, а на ответницата Д.Д.Н. сумата
1 600 лева също въз основа на списък на разноските по чл.80 от ГПК.
РС-гр.Ловеч
следва да върне на ищеца Т.Е.С. сумата 100 лева, която съдът с протоколно
определение от 17.05.2017 год. е определил, че следва да заплати за
съдебно-икономическата експертиза, която е внесена с разписка
№02000583796766/22.05.2017 год. /стр.247 на делото/. Експертизата не е
изготвена от в.л.В.С., поради което и с оглед приключване на делото със съдебно
решение в настоящата инстанция тази сума следва да се върне на посочената от
ищеца банкова сметка : *** : BPBIBGSF; IBAN : ***.
Следва
да се изплати на адв.П.К. *** определеното възнаграждение в размер на 791,20
лева от внесения депозит, за осъщественото от нея процесуално представителство
на ответницата Р.Д.Д. по настоящото гр.дело №21/2014 год. по описа на
РС-гр.Ловеч.
Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от ищеца Т.Е.С., ЕГН-**********
***, пл.”Т. Кирков”№5, вх.”В”, ет.3, ап.5, чрез пълномощника си адв.В.У. ***,
съдебен адрес *** против ответниците И.М.Т., ЕГН-********** ***, действаща чрез
пълномощника си адв.С.Д. ***, съдебен адрес *** и Д.Д.Н., ЕГН-********** ***,
район „Красно село”, ул.”Св.Георги Софийски”№74, вх.”А”, ет.4, ап.8, действаща
чрез пълномощника си адв.С.Д. ***, съдебен адрес *** и Р.Д.Д., ЕГН-********** с
постоянен и настоящ адрес ***, чрез назначения й за особен представител адв.П.К.
***, иск с правно основание чл.108 от ГПК, за признаване на установено по отношение
на ответниците, че ищеца е собственик на 5/6 идеални части от поземлен имот в гр.Ловеч, ул.”Дойран”№6,
съгласно нот.акт №141, том ІІ, рег.№584, дело 2216/27.05.1999 г. на
СВ-гр.Ловеч, с идентификатор 43952.515.118, целият с площ
1.
Сграда 43952.515.118.1, застроена площ 37 кв.м., брой етажи 2, предназначение :
жилищна сграда – еднофамилна;
2.
Сграда 43952.515.118.2, застроена площ 42 кв.м., брой етажи 1, предназначение :
друг вид сграда за обитаване, както и да ги осъди да им предаде владението и
държаните без основание от тях негови собствени имоти, като НЕОСНОВАТЕЛЕН
И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от ищеца Т.Е.С., ЕГН-**********
***, пл.”Т. Кирков”№5, вх.”В”, ет.3, ап.5, чрез пълномощника си адв.В.У. ***,
съдебен адрес *** против ответниците И.М.Т., ЕГН-********** ***, действаща чрез
пълномощника си адв.С.Д. ***, съдебен адрес *** и Д.Д.Н., ЕГН-********** ***,
район „Красно село”, ул.”Св.Георги Софийски”№74, вх.”А”, ет.4, ап.8, действаща
чрез пълномощника си адв.С.Д. ***, съдебен адрес *** и Р.Д.Д., ЕГН-********** с
постоянен и настоящ адрес ***, чрез назначения й за особен представител адв.П.К.
***, иск с правно основание чл. 73, ал.1, пр.1 и 2 от ЗС, за заплащане на
месечно обезщетение за пропуснати ползи, равно на месечния наем в размер на 100
лева – 20 лева за поземления имот, 50 лева за сграда 1 и 30 лева за сграда 2,
считано от датата на завеждане на иска – 08.01.2014 год., ведно със законната
лихва върху тази сума, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на ищеца Т.Е.С.,
ЕГН-********** ***, пл.”Т. Кирков”№5, вх.”В”, ет.3, ап.5, чрез пълномощника си
адв.В.У. ***, съдебен адрес *** против ответниците И.М.Т., ЕГН-********** ***,
действаща чрез пълномощника си адв.С.Д. ***, съдебен адрес *** и Д.Д.Н., ЕГН-**********
***, район „Красно село”, ул.”Св.Георги Софийски”№74, вх.”А”, ет.4, ап.8,
действаща чрез пълномощника си адв.С.Д. ***, съдебен адрес *** и Р.Д.Д., ЕГН-**********
с постоянен и настоящ адрес ***, чрез назначения й за особен представител
адв.П.К. *** за заплащане на съдебно-деловодните разноски по делото в размер
общо на сумата 1 840 лева, като НЕОСНОВАТЕЛНА
И НЕДОКАЗАНА.
ОСЪЖДА Т.Е.С., ЕГН-********** ***, пл.”Т.
Кирков”№5, вх.”В”, ет.3, ап.5, чрез пълномощника си адв.В.У. ***, съдебен адрес
*** да заплати на И.М.Т., ЕГН-********** ***, действаща чрез пълномощника си
адв.С.Д. ***, съдебен адрес *** 000 /две хиляди/ лева, представляваща
съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, съгласно
представен списък на разноските по чл.80 от ГПК.
ОСЪЖДА Т.Е.С., ЕГН-********** ***, пл.”Т.
Кирков”№5, вх.”В”, ет.3, ап.5, чрез пълномощника си адв.В.У. ***, съдебен адрес
*** да заплати на Д.Д.Н., ЕГН-********** ***, район „Красно село”,
ул.”Св.Георги Софийски”№74, вх.”А”, ет.4, ап.8, действаща чрез пълномощника си
адв.С.Д. *** сумата 1 600 /хиляда и шестотин/ лева, представляваща
съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, съгласно
представен списък на разноските по чл.80 от ГПК.
РС-ГРАД ЛОВЕЧ да върне на Т.Е.С., ЕГН-**********
***, пл.”Т. Кирков”№5, вх.”В”, ет.3, ап.5 сумата 100 /сто/ лева на посочената
от него банкова сметка : *** : BPBIBGSF; IBAN : ***.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адвокат П.К. ***
определеното възнаграждение в размер на 791,20 /седемстотин деветдесет и един
лева и двадесет стотинки/ от внесения депозит, за осъщественото от нея
процесуално представителство на ответницата Р.Д.Д. по настоящото гр.дело
№21/2014 год. по описа на РС-гр.Ловеч.
Решението
може да се обжалва пред ОС-гр.Ловеч с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :